ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211
Бургас, 08.01.2025 г.
Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: | ТОДОР ИКОНОМОВ |
като разгледа докладваното от съдията Тодор Икономов административно дело № 1837/2024 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284 - 286 ЗИНЗС вр.чл.203 и сл. АПК.
Образувано е по искова молба от И. Ц. М., [ЕГН] – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Дебелт към Затвора Бургас, против Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието [населено място]. Претендира се обезщетение в размер на 180 000 лв. за периода от 03.02.2011 г. до 13.09.2019 г. за причинени на ищеца неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващи се в това, че присъдата му била издадена със закон и завишение от 1/3 и трябвало да я намалява, но администрацията на Затвора Бургас и ЗО Дебелт не можела да му осигури работа поради което до момента бил загубил една година и десет месеца свобода.
В исковата молба и уточнението към нея М. посочва, че няма наложени наказания и е писал молби за работа, но не бил назначен. През 2022 г. бил работил четири месеца и спечелил не повече от 15-20 дни свобода. Присъдата му била издадена със завишение и трябвало да я избива с работа на пет дневна работна седмица,като за една година можел да спечели 4 месеца и 13 дни.
В тази връзка съдът намира, че исковата молба е редовна, а претенцията – допустима, поради което делото следва да се насрочи в открито с.з. с призоваване на страните.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 24.02.2025 г. от 13:15 ч., за която дата и час да се призоват страните:
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
ИЩЕЦ: И. Ц. М., [ЕГН], със съдебен адрес: ЗО Дебелт.
ОТВЕТНИК: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място].
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА: Прокуратурата на РБ, чрез ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БУРГАС.
СЪОБЩАВА на страните на осн. чл.146 от ГПК вр. чл.140, ал.3 от ГПК проекта за доклад по делото:
Производството се провежда по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с оглед препращащата норма на чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Обстоятелствата, на които се основава предявения осъдителен иск са изложени в първоначалната искова молба и направените допълнителни уточнения към нея като се иска осъждане на ответната страна да заплати обезщетение по справедливост (в размер на 180 000 лева), за причинени вреди, следствие на незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващи се в това, че присъдата му била издадена със закон и завишение от 1/3 и трябвало да я намалява, но администрацията на Затвора Бургас и ЗО Дебелт не можела да му осигури работа поради което до момента бил загубил една година и десет месеца свобода.
Правното основание на предявения иск е чл. 284, ал. 1 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
В срока за отговор ответникът е подал такъв, с който изцяло оспорва иска по основание и размер. Изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Страните не спорят, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗО Дебелт. Спорят относно това дали са настъпили вреди за ищеца в резултат на твърдяните незаконосъобразни бездействия от затворническата администрация и дали те са в пряка и непосредствена последица от виновно действие/бездействие на затворническите власти.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 вр. ал.1 ЗИНЗС, настъпването на вредите по ал.3 се предполага до доказване на противното.
На осн. чл.146 ГПК, съдът УКАЗВА на ИЩЕЦА, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба; настъпването, видът и размерът на вредите, както и наличието на причинно-следствена връзка между действията/бездействията на ответника.
На осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за следните спорни факти: че вредите са пряка и непосредствена последица от виновното противоправно бездействие на ответника, т.е. че са в причинно-следствена връзка с поведението на ответника.
Съдът УКАЗВА на ОТВЕТНИКА, че в негова доказателствена тежест е да обори презумпцията на чл. 284, ал. 5 вр.ал. 1 от ЗИНЗС.
ДОПУСКА до разпит в деня на съдебното заседание като свидетел П. Г. П., който да бъде доведен от затворническата администрация.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: | |