Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 14706/2018 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от „М.К.“ ООД, *** срещу И.С.
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на 118, 88 лв., претендирано като неплатени месечни абонаментни такси за
ползвани интернет услуги за периода от 01.02.2015г. до 30.06.2015г. по договор
за услуги – физическо лице № 5220317080115038/08.01.2015г., сключен между „М.Т.“
ООД и И.С., всяка в размер на 24, 90 лв. и една частична от 19, 28 лв., за
които е издадена фактура № **********/03.07.2015г., което вземане е прехвърлено
с договор за цесия от 26.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.02.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е издадена заповед № 1917/22.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 3998/2018г. на
Районен съд – Варна.
Искът с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл.
422 ГПК, е основан на твърдения, че „М.Т.“ ООД и И.С. са обвързани от валидно
сключен договор за услуги – физическо лице № 5220317080115038/08.01.2015г. за
срок от 24 месеца с месечна абонаментна такса от 24, 90 лв.
Твърди се, че абонатът не е изпълнил
основното си задължение, произтичащо от договора да заплаща месечната
абонамента такса за предоставените мобилни услуги, поради което за периода от
08.01.2015г. до 30.06.2015г. дължи общо на оператора сумата от 118, 44 лв., от
която 19, 28 лв. за периода от 01.02.2015г. до 28.02.2015г., а за времето от
01.03.2015г. до 30.06.2015г. сумата от 99, 60 лв., която не е заплатил.
Вземането, установено по основание и размер
е прехвърлено с договор за цесия в полза на „М.К.“ ООД, за което длъжникът е
уведомен с нарочно изявление, достигнало преди подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
Правният интерес от специалния установителен
иск по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с предпоставките на чл. 415, ал. 1, т.
1 вр. ал. 4 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.С.,
чрез назначения си особен представител оспорва предявения иск по основание.
Поддържа се, че договор за услуги –
физическо лице № 5220317080115038/08.01.2015г. е нищожен, противоречащ на
разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, тъй като
клаузите му не отговорят на съдържанието, посочено в закона. Последните не са
ясни и разбираеми, с оглед съдържанието на сключения договор.
Оспорва се още, че вземането за
абонаментните месечни такси в заявения размер от 118, 88 лв. е прехвърлено с
договора за цесия. Видно от Приложение № 1, цедентът
е прехвърли на цесионера вземане за главница, но само
в размер на 19, 28 лв., без да е посочена конкретната фактура, в която то е
намерило отражение. Останалите вземания касаят неустойки, които не са предмет
на предявения иск.
Въз основа на изложеното се настоява за
отхвърляне на установителната претенция.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По
заявление вх. № 7453/19.02.2018г., депозирано от „М.К.“ ООД, е издадена заповед
№ 1917/22.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И.С.
за заплащане на сумата от 118, 88 лв., представляваща дължима за незаплатена/и месечна/и такса/ по
договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет от 08.01.2015 г., сключен
между „М.Т.“ ООД и И.С., отразена във фактура № **********/03.07.2015 г. за
периода от 08.01.2015 г. до 30.06.2017 г., сумата от 464, 35 лева,
представляваща неустойка, за предсрочно
прекратяване на договор от 08.01.2015 г., формирана в размер на дължимите
месечни такси за остатъка на срока на договора и дължима за периода от 01.08.2015 г. до
07.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.02.2018 г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 2, 31 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.07.2015 г. до
15.02.2018 г., които вземания са прехвърлени в полза на „М.К.” ООД по силата на
Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземанията от
26.10.2015 г., както и сторените в производството разноски в общ размер на 325
лева, от които 25 лева за заплатена държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение.
Специалният
установителен иск за установяване съществуване на вземане за възнаграждение за
ползвана услуга от 118, 88 лв., е процесуално допустим, предявен при спазване
процесуалните изисквания на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 415, ал. 4 ГПК.
Не
е спорно между страните, че на 08.01.2015г. в гр. Варна е сключен договор за
услуги – физическо лице № 5220317080115038/08.01.2015г. /л. 6/, по силата на
който „М.Т.“ ООД, в качеството на доставчик е поел задължение да предостави на И.С.
мобилен достъп до интернет /до 5 000 МБ/, чрез устройство LTE
MINI/MICRO SIM CARD PROFILE 1 за срок от 24
месеца срещу задължение на абоната да заплаща крайна месечна такса в размер на 24.90
лв. С ДДС.
Неразделна
част от договор за услуги – физическо лице № 5220317080115038/08.01.2015г са
Общи условия за уреждане на взаимоотношения между „М.Т.“ и абонатите, и
потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за пренос на данни, чрез
обществената електронна съобщителна мрежа на „М.Т.“ ООД, в сила от 07.04.2014г.
Към
датата на сключване на договора – 08.01.2015г., редакцията на чл. 228, ал. 1 от
Закона за електронните съобщения /ДВ, бр. 98 от 28.11.2014г./ поставя следните
изисквания към индивидуалния договор при общи условия между предприятието,
предоставящо обществени електронни съобщителни услуги и крайния потребител, на
които представеният договор за услуги – физическо лице №
5220317080115038/08.01.2015г., в конкретния случай отговаря.
Сключеният
договор съдържа идентификационни данни на крайния потребител в поле № 1, телефон (факс, електронен адрес) и адрес на крайния
потребител в поле № 2, вид и описание на услугата в поле № 3, срокът на
договора и условията за подновяване и прекратяване със съдържанието изискуемо
по чл. 228, ал. 1, т. 4 ЗЕС, цени, условия и срокове на плащане, съгласно чл.
228, ал. 1, т. 5 ЗЕС.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че
условията по чл. 228, ал. 1 ЗЕС са съставени ясно, изчерпателно и в
леснодостъпна за абоната И.С. форма, съгласно чл. 228, ал. 2 ЗЕС. Отделно от
изложеното, още в исковата молба процесуалният представител е изложил
твърдения, че претенцията по реда на чл. 422 ГПК произтича от договор, с който
на ответника, в качеството му на потребител, е предоставен мобилен достъп до
интернет услуги, а не друга услуга.
Не
е спорно между страните с оглед изложените от тях твърдения, че за времето от
сключване на договора до 30.06.2015г., „М.Т.“ ООД е предоставил мобилен достъп
до интернет, за който е издал фактура № **********/03.07.2015г. инкорпорираща дължима
за периода на отчитане месечна такса на предоставената услуга с краен срок за
плащане – 18.07.2015г. в размер на 118, 88 лв. /19, 28 лв. частична абонаментна
такса за месец февруари 2015г. и 4 броя абонаментни такси в пълен размер от по
24, 90 лв. за времето от месец март 2015г. до месец юни 2015г. /вкл./.
Не
се твърди и съответно не се доказва, че сумата от 118, 88 лв. е погасена чрез
плащане от абоната.
С
оглед така ангажираните доказателства съдът приема, че И.С. се явява неизправна
по договора страна, която не е заплатила в срок до 18.07.2015г абонаментни
такси за предоставена мобилна услуга, поради което в патримониума на „М.Т.“
ООД, е възникнало вземане за абонаментни такси.
Въпросът
за прекратяване на сключения договор на 19.07.2015г., факт, посочен в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, е неотносим към предмета на спора. В
конкретния случай, предмет на иска, е дължимостта на абонаментна такса, а не компенсаторна
неустойка, дължима в случай на неизпълнение на поето с договора задължение.
С
договор за цесия от 26.10.2015г., „М.Т.“ ООД е прехвърлил на „М.К.“ ООД
портфолио с необслужвани вземания – пакет вземания „Август 2015“, произтичащи
от договори за интернет и гласови услуги, сключени с физически и юридически
лица, ведно с всички принадлежности, присъдени съдебни разноски, изтекли лихви
и дължими суми за невърнати устройства, описани в Приложение № 1 /чл. 2.1 вр. ч. 1.1/.
В
Приложение № 1 към цесионния договор в позиция № 536,
е посочено, че задълженията на абоната И.С. включват, както следва: 19, 28
лв. главница, 99, 60 лв. неустойка за неизпълнение преди прекратяване на
договора и 464, 35 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
С
изявление, съставено в писмена форма и получено от И.С. на 14.09.2016г.
ответникът е уведомен за извършена цесия, както и че дължи на цесионера „М.К.“
ООД следните вземания, произтичащи от договор за услуги – физическо лице №
5220317080115038/08.01.2015г., както следва: 1./ 19, 28 лв. главница,
обезщетение за забава от 2, 31 лв. неустойка за незаплатени месечни абонаментни
такси в размер на 99, 60 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, възлизаща на 464, 35 лв.
Въз
основа на така ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че цедентът е прехвърлил вземане произтичащо от сключения
договор, представляващо абонамента такса от 19, 28 лв., а разликата до пълния
претендиран размер от 118, 88 лв. или сумата от 99, 60 лв., представлява
неустойки.
От
данните по делото може да се направи предположение, че абонатът не е заплатил
дължимата за месец февруари 2015г. абонаментна такса от 19, 28 лв., което е дало
основание на цедентът да прекрати договора и да начисли
компенсаторни неустойки, съобразно уговореното.
В
конкретния случай, цесионерът „М.К.“ ООД е носител на
вземане за абонамента такса за времето от 01.02.2015г. до 28.02.2015г., но само
в размер на 19, 28 лв., такова каквото му е било прехвърлено от цедента, до който размер предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. 99 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 19.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер от 118, 88 лв. за времето от
01.03.2015г. до 30.06.2015г.
При
този изход на спора в полза на ищцовото дружество „М.К.“ ООД следва да се
присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски за уважената част от
иска, възлизащи на 77, 04 лв. за настоящото производство и 52, 71 лв. за
производството по ч.гр.д. № 3998/2018г. на ВРС.
Разноски
в полза на ответната страна И.С. не се присъждат поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „М.К.“ ООД, *** срещу И.М.С., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че И.М.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „М.К.“ ООД, *** сумата от 19, 28 лв. /деветнадесет лева и двадесет и осем ст./, представляваща
незаплатена месечни абонаментна такса за ползвани интернет услуги за периода от
01.02.2015г. до 28.02.2015г. по договор за услуги – физическо лице №
5220317080115038/08.01.2015г., сключен между „М.Т.“ ООД и И.С., обективирано в
издадена фактура № **********/03.07.2015г., което вземане е прехвърлено с
договор за цесия от 26.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 1917/22.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 3998/2018г.
на Районен съд – Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.К.“ ООД, *** срещу И.М.С., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
разликата над присъдената сума от 19, 28 лв. до пълния претендиран размер от
118, 88 лв., представляваща неплатени месечни
абонаментни такси за ползвани интернет услуги за периода от 01.03.2015г. до
30.06.2015г. по договор за услуги – физическо лице № 5220317080115038/08.01.2015г.,
сключен между „М.Т.“ ООД и И.С., всяка в размер на 24, 90 лв. обектииврани в издадена фактура № **********/03.07.2015г.,
което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 26.10.2015г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед № 1917/22.03.2018г. за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 3998/2018г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „М.К.“ ООД, *** сумата от 129, 75 лв. /сто двадесет и девет лева и седемдесет и пет ст./,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 77, 04
лв. за настоящото производство и 52, 71 лв. за производството по ч.гр.д. №
3998/2018г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: