Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 02.06.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.ски
окръжен съд, гражданска
колегия в публично заседание на двадесет и първи май през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Петър петров
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Ж. Димитрова гр. д. N
38 по описа за 2020 год.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Иск с
правно основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от адвокат Е.П. ***, в качеството на пълномощник на М.И.К.
против Г.Р.У. и Ч.Ю.П..
Ищецът твърди, че с влязла в
сила присъда по НОХД № 2552/2018 г. по описа на ПРС ответниците са осъдени за
това, че на 15.12.2017 г. в гр. П. в съучастие като съизвършители с цел да
набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали до 22.02.2018 г. у
ищеца заблуждение, че ще бъде извършена покупко - продажба на жилище в гр. П.,
ул. „***“ № ***, ап. ***, ет. ***, собственост на Ю.Н.Н. и с това причинили на
ищеца имотна вреда в размер на 33 500 лв. – престъпление по чл. 210 ал. 1
т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК. Ищецът
твърди, че начина на причиняване на вредата се установява от събраните в
наказателното производство доказателства относно заплащане на сумите, както и че
в резултат на увреждането от страна на ответниците, съставляващо престъпление,
за което са осъдени е претърпял имуществени вреди в размер на 33 500 лв..
Моли
съда след като се запознае с представените по делото писмени доказателства да
постанови решение, с което са осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата
от 33 500 лв., представляваща обезщетение на причинени му имуществени вреди в
резултат на престъплението, за което са осъдени с влязла в сила присъда по НОХД
№ 2552/2018 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху сумата от 33
500 лв., считано от 22.02.2018 г. до окончателното й заплащане като му присъди
и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК не са постъпили писмени отговори от
ответниците Г.Р.У. и Ч.Ю.П..
В с.з. ищецът
чрез пълномощника си адвокат Е.П. поддържа предявения иск. Представя списък на
разноските. В депозираните по делото писмени бележки от адвокат П. се поддържат
фактическите твърдения в исковата молба, както и изложените правни изводи относно приложението
на чл. 300 от ГПК, които не следва да бъдат преповтаряни.
Ответницата
Г.Р.У. чрез осигурена скайп –връзка със Затвора С. участва лично в
откритото съдебно заседание и изразява становище за основателност на иска.
Ответницата
Ч.Ю.П. се явява лично и чрез пълномощника си адвокат Ж. Н. изразява
становище за недопустимост и неоснователност на иска. В определения от съда
срок по делото са депозирани писмени бележки от адвокат Н., в които се правят
възражения за липса на изложени в исковата молба фактически твърдения, на които
се основава иска, които според страната водят до неговата недопустимост. Според
ответницата не налице тъждество между присъдата и осъществения фактически
състав на престъплението, тъй като тя е използвана от ответницата Г.У. за
създаване на заблуждение у ищеца като купувач относно собствеността на имота,
но не е получавала паричните средства, с които е увреден ищеца. Ответницата
възразява, че не знае нищо за получените от втората ответница парични средства
и счита, че не дължи заплащането им на ищеца солидарно с втората ответница.
Претендира направените по делото разноски и представя списък на разноските.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната
съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
П.ският
окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, предявен от М.И.К.
солидарно против Г.Р.У. и Ч.Ю.П. за заплащане на сумата от 33 500 лв.,
представляваща обезщетение на причинени на ищеца имуществени вреди в резултат
на престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК, извършено
ответниците в периода 15.12.2017 г. – 22.03.2018 г. в гр. П., за което са осъдени с
влязла в сила присъда по НОХД № 2552/2018 г. по описа на ПРС,
изразяващо се в това, че в съучастие, като съизвършители възбудили на 15.12.2017 г. заблуждение в М.И.К., че ще бъде извършена
покупко - продажба на жилище в гр. П., ул. „***“ № ***, ап. ***, ет. ***,
собственост на Ю.Н.Н. с цел да набавят за себе си имотна облага и
поддържали това заблуждение до 22.02.2018 г., с което му причини имотна вреда в
размер на 33 500 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 33 500 лв., считано
от 22.02.2018
г. до окончателното й заплащане.
Предявения иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, така както са заявени обстоятелствата в исковата
молба е допустим. Съдът съобрази възражението на ответницата Ч.П.,
заявено в писмените бележки, депозирани от пълномощника й адвокат Ж. Н. за
недопустимост на иска, но намира същото за неоснователно, като приема, че
възражението си по съществото си касае редовността на исковата молба, а не
процесуалните предпоставки за допустимост на иска. Окръжният съд приема, че
исковата молба действително е бланкетно написана и възпроизвежда в голямата си
част диспозитива на осъдителната присъда по посоченото НОХД, но доколкото се
основава на нея и препраща към обстоятелствата, установени с нея, съдът приема,
че обстоятелствата, на които се основава иска против ответниците са в
достатътъчна яснота посочени от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.
45 ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице деликтна
отговорност на ответниците като преки причинители на
увреждането –
измама, съставляваща престъпление по НК, вида и обема на претърпените имуществени вреди и
наличието на причинна връзка между поведението на ответниците и претърпените
вреди.
С оглед приложените
към доказателствата НОХД № 2552/2018 г. по описа на ПлРС и ВНОХД № 205/2019 г. по описа
на ПОС, съдът приема за безспорно установено по делото, че с влязла в законна сила на 15.05.2019
г.
присъда по НОХД № 2552/2018 г. по описа на ПлРС ответниците са признати за
виновни в това, че на 15.12.2017 г. в гр. П. в съучастие, като съизвършители
с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали до 22.02.2018
г. у ищеца заблуждение, че ще бъде извършена покупко-продажба на жилище в гр. П.,
ул. „***“ № ***, ап. ***, ет. ***, собственост на Ю.Н.Н. и с това причинили на ищеца имотна вреда в размер
на 33 500 лв. – престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1
от НК. От мотивите на решението на П.ския окръжен съд се установява, че за да
потвърди присъдата на районния съд същият е приел за доказани по делото фактическите
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, с който
срещу ответниците са повдигнати обвиненията за извършено в съизвършителство престъпление по чл.
210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК по отношение на ищеца М.К..
От протокола на проведеното по НОХД № 2552/2018 г. по описа на ПлРС о.с.з.
на 30.01.2019 г. се установява, че подсъдимите Г.Р.У. и Ч.Ю.П. са
заявили, че разбират обвиненията срещу всяка от тях и се признават за виновни,
в резултат на което ПлРС е определил, че при постановяване на присъдата ще се
ползва от направените от подсъдимите самопризнания по чл. 371 т. 2 от НК без да
събира доказателства за фактическите обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. От мотивите на решението на П.ския
окръжен съд се установява, че съдът е приел за доказани по делото следните
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, на които се основава обвинението и
са изрично признати от ответниците пред наказателния съд по реда на чл. 371 т.
2 от НПК: На 15.12.2017 г. ответниците У. и П. се срещнали с ищеца К. в жилище,
находящо се в гр. П., ул. „***“ № ***, ап. ***, ет. ***, собственост на Ю.Н.Н., на което, заедно с
прилежащ гараж ответницата П. се представила като собственик. Ищецът се
споразумял с ответницата П. за продажната цена на жилището и гаража и в
присъствието на П. на същата дата предал на ответницата У. сумата от
14 000 лв., представляваща левовата равностойност на 7 000 евро. На
16.12.2017 г. между ответницата П. и ищеца У. е сключен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижимия имот, в който е отбелязано заплащането на
сумата от 14 000 лв. като капаро. Установява се, че на 19.12.2017 г.
ответницата У. поискала от ищеца К. сумата от 19 500 лв. под претекст, че
върху гаража е учредена ипотека, която ще бъде вдигната след заплащане на
сумата и същият ден ищецът К. й предал и тази сума. Установява се, че в кратък
период след получаване на сумите са провеждани срещи и разговори между ищеца и
ответниците, като на 05.01.2018 г. ответницата У. взела от ищеца всички
документи, с които разполагал за да представи пред нотариус, в това число
предварителен договор и разписка да получени суми, след което ответниците не
явили на уговорена среща и престанали да отговорят на обажданията на ищеца и
същият разбрал, че е въведен в заблуждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Въз основа
на влязлата в сила присъда, съдът приема, че са налице основания за ангажиране
на солидарната отговорност на ответниците по реда на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Налице е деяние, извършено от ответниците в съизвършителство в периода 15.12.2017 г. –
22.02.2018 г. в гр. П., съставляващо измама, при която са причинени вреди в
големи размери, изразяващо се в това, че на 15.12.2017 г. ответниците възбудили у ищеца
заблуждение, че ще бъде извършена покупко-продажба на жилище в гр. П., ул. „***“ № ***, ап. ***, ет. ***, собственост на Ю.Н.Н.
и поддържали това заблуждение до 22.02.2018 г., с което му причинили имотна
вреда в размер на 33 500 лв. – престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 6 вр. чл. 209 ал. 1
вр. чл. 20 ал. 2 чл. 26 ал. 1 от НК, деянието е извършено виновно – умишлено при пряк умисъл,
налице е причинна връзка между противоправното и виновно деяние, извършено от
ответниците и имуществените вреди за ищеца. Неоснователни са възраженията на
ответницата П. изложени в писмените бележки, че същата не следва да носи солидарна
имуществена отговорност за извършеното увреждане на ищеца заедно с ответницата У.,
тъй като съучастието й в престъплението се състояло само в това, че участвала
във въвеждането на ищеца в заблуждение относно собствеността върху имота.
Солидарността на задължението на ответниците е законово установена с
разпоредбите на чл. 53 от ЗЗД, чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК след като и
двете ответници като съизвършители са участвали в извършването на
престъплението измама, елемент от състава на което е причиняването на
имуществената вреда на ищеца в посочените във влязлата в сила присъда на
наказателния съд големи размери от 33 500 лв. чрез въвеждането му в
заблуждение с цел извличане на имуществената облага, респ. поддържането на това
заблуждение. Влязлата
в сила присъда на наказателния съд задължава гражданския съд да приеме, че
ответниците са извършили деянието, за което са признати за виновни независимо
от формата на съучастие. Налице са основанията на чл. 53 от ЗЗД и ответниците като преки
причинители на увреждането на ищеца отговарят за целия размер на причинените на
ищеца имуществени вреди, независимо от приноса им при причиняването им, респ.
степента на облагоделстване от престъплението. По делото липсват
възражения от ответниците за погасяване на задължението им, респ. твърдения и
доказателства за възстановяване на сумата от 33 500 лв. изцяло или частично
на ищеца до приключване на съдебното дирене поради което следва се приеме, че
към датата на постановяване на решението причинените на ищеца имуществени вреди
не са репарирани. Искът
с правно основание чл. 45 от ЗЗД се явява доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен изцяло като ответниците бъдат осъдени да заплатят на
ищеца солидарно сумата от 33 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2018 г. – датата на
увреждането, на която престъплението е довършено до окончателното заплащане на
сумата.
На
основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на процеса ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца общо направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800 лв. съгласно представените по делото списък на
разноските и договор за правна помощ/пълномощно, последният от които имащ
характера на разписка в частта относно заплащане на сумата.
На
основание чл. 78 ал. 6 ГПК с оглед изхода на процеса ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на ПлОС държавна такса в размер на 1 340 лв..
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда на основание чл. 45 ал. 1 вр. чл. 53 от ЗЗД Г.Р.У., ЕГН ********** ***, към момента изтърпяваща наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора – С. и Ч.Ю.П.,
ЕГН ********** *** да
заплатят
солидарно на М.И.К., ЕГН ********** *** сумата
от 33 500 лв., представляваща обезщетение на причинените му имуществени вреди
в резултат на непозволено увреждане, съставляващо престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр.
чл. 209 ал. 1 от НК, извършено ответниците в периода 15.12.2017 г. – 22.03.2018 г. в гр. П., за което са осъдени с
влязла в сила присъда по НОХД № 2552/2018 г. по описа на ПРС,
изразяващо се в това, че в съучастие, като съизвършители възбудили на
15.12.2017 г. заблуждение у ищеца, че ще бъде извършена покупко - продажба на жилище в гр. П.,
ул. „***“ № ***, ап. ***, ет. 4, собственост на Ю.Н.Н. с цел да
набавят за себе си имотна облага и поддържали това заблуждение до 22.02.2018
г., с което му причини имотна вреда в размер на 33 500 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 33 500 лв., считано от 22.02.2018 г. до
окончателното й заплащане.
осъжда на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Г.Р.У., ЕГН ********** ***, към момента изтърпяваща наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора – С. и Ч.Ю.П.,
ЕГН ********** *** да
заплатят
общо на М.И.К., ЕГН **********
*** сумата от 1 800 лв. за направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
осъжда на основание чл. 78 ал. 6 ГПК Г.Р.У., ЕГН ********** ***,
към момента изтърпяваща наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – С. и Ч.Ю.П., ЕГН ********** *** да заплатят общо по
сметка на П.ският окръжен съд държавна такса в размер на сумата от 1 340 лв.
съобразно уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: