Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 377
08.06.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина Радева -
Ранчева при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното
от съдия Чиркалева АНД (К) № 218 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.Г.И., с посочен
адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, офис *, подадена чрез адв. М.И.З. ***, против Решение №7 от 31.01.2022
г., постановено по АНД №467 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било постановено при липса на мотиви, относно изнесените твърдения
в приложената по делото пледоария в писмен вид. Мотивите към решението били
неясни по отношение на твърдението, че Заповед №РД-01-51/2021г. на Министъра на
здравеопазването представлявала подзаконов нормативен акт и следвало да бъде
обнародвана в Държавен вестник, за да породи задължения за спазването ѝ. Доколкото
ставало ясно в т.12 от обжалваното решение, съдът приемал, че въпросната
заповед била общ административен акт, но не изложил мотиви как в този случай с
общ административен акт може да бъде попълнена бланкетната норма на чл.209а
ал.1 от Закона за здравето. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно и в двата случая. При наличие на общ
административен акт – Заповед №РД-01-51/2021г. на Министъра на
здравеопазването, било недопустимо, съгласно разпоредбите на ЗАНН, с него да
бъдат допълвани бланкетните норми на по-висш нормативен акт. Ако съдът приемал,
че процесната Заповед №РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването е
подзаконов нормативен акт, не изложил мотиви кога и как е влязъл в сила.
Подробни съображения били изложени в представената писмена защита и счита, че
след като не били налице мотиви в тази насока, първоинстанционният съд
постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение. Моли се за отмяна на
обжалваното решение.
В допълнително подадена по делото чрез пълномощник
писмена молба се сочи, че се поддържат доводите, изложени в касационната жалба,
както и тези, изложени в жалбата по производството пред Районен съд –
Димитровград. Моли се да се вземе предвид, че към настоящия момент отпаднало
изискването за носене на маски на закрити обществени места, за което имало
издадена нарочна заповед на министъра на здравеопазването и деянието, за което
била ангажирана административно-наказателната отговорност на Д.Г.И., не
съставлявало административно нарушение към момента на разглеждане на жалбата
срещу наказателното постановление. Алтернативно се моли да се приеме, че се
касае за маловажен случай. Нарушението било извършено в таксиметров автомобил с
един пътник и нямало настъпили вредни последици. Моли се да се постанови
решение, с което да се отмени изцяло решението на районния съд. Претендира се
присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
решението на Районен съд - Димитровград
за правилно и предлага да се остави в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №7 от 31.01.2022г., постановено
по АНД №467/2021г., Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно
постановление №254р-367 от 09.03.2021г., издадено от Директор на ОДМВР –
Хасково, с което на Д.Г.И., за нарушение на чл.209а ал.1, във връзка с чл.63
ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед №РД-01-51/2021г. на
Министъра на здравеопазването и на основание чл.209а ал.1 от Закон за здравето,
е наложена глоба в размер на 300 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в
него административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и
съображения, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Посочил е
също, че наложената глоба е в минималния предвиден в закона размер.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред
него наказателно постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални
правила, които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето
за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено
правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на
районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
посочените в АУАН и НП дата и час Д.Г.И. е бил в гр. Д., на бул. ***, до спирка ***, в таксиметров автомобил на ЕТ „Вива-63“
с рег. №********, в закрито обществено място - транспортно средство за
обществен превоз, без да е поставил защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата му, въпреки съществувалото към посочения момент
задължение за всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, да носят защитна маска за лице.
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето (в приложимата редакция), който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а
при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от Закон за здравето
(в приложимата редакция) е посочено, че при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област. Видно от Заповед №РД-01-51 от 26.01.2021г., издадена от Министър на
здравеопазването, със същата се въвеждат противоепидемични мерки на
територията на Република България, считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., като
в т.7 на заповедта е посочено, че
всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение №3.
След като е безспорно доказано по делото,
че на посочената в АУАН и НП дата и място касационният жалбоподател е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение, то на същия законосъобразно е наложено административно наказание на
основание чл.209а ал.1 от Закон за здравето.
Подробно изложените в касационната жалба
възражения за невъзможност да бъдат въвеждани състави на административно
нарушение със заповед на министър, са били развити и пред въззивния съд, който
им е дал мотивиран отговор с решението си. Безспорно е, че административно
наказателната отговорност на Д.Г.И. е ангажирана за извършено нарушение на
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, което деяние, и
съответното за него наказание, са определени със закон – чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, в съответствие с предвиденото в чл.2, ал.1 от ЗАНН.
Релевантно в случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени
от министъра на здравеопазването, при обявена в страната извънредна епидемична
обстановка, като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е
изрично определен в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването.
Специалната разпоредба на чл.63, ал.11 от Закона за здравето (в приложимата
редакция) пък изрично определя заповедите по ал.4 като общи административни
актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК и се публикуват на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването, и подлежат на предварително
изпълнение. Ето защо неоснователни са и възраженията, че посочената в
наказателното постановление заповед на Министъра на здравеопазването не била
действащ акт, тъй като не била обнародвана в Държавен вестник.
Напълно се споделя от настоящата инстанция
и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го
отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради
което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на касационния
жалбоподател, че към настоящия момент
отпаднало изискването за носене на маски на закрити обществени места, за което
имало издадена нарочна заповед на министъра на здравеопазването и деянието, за
което била ангажирана административно-наказателната отговорност на Д.Г.И., не
съставлявало административно нарушение към момента на разглеждане на жалбата
срещу наказателното постановление.
Не е спорно, че посочената като нарушена в АУАН и НП
заповед на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл.63, ал.4 от
Закона за здравето, във връзка с Решение на МС от 26.01.2021 г. за удължаване
на срока на обявената извънредна епидемична обстановка, и с нея са въведени
противоепидемични мерки на територията на страната, в т.ч. и задължение за
всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба – т.7 от заповедта. Не е спорно също, че цитираната
заповед носи белезите на общ административен акт, поради което за нея са
приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК, и няма изискване за обнародването й
като предпоставка за влизането й в сила. Цитираната заповед е обявена на
интернет страницата на Министерство на здравеопазването по реда на чл.73, вр. с
чл.72 и чл.66, ал.1 от АПК, поради което е породила своите правни последици.
Въведената с тази заповед противоепидемична мярка за носене на защитни маски е
била задължителна за всички граждани, които по време на действието на заповедта
са се намирали в закрити обществени места, в каквото се е намирало наказаното
лице при проверката. Последващото отпадане на заповедите принципно не се
отразява върху отговорността на нарушителя, който е извършил нарушение към
момента, към който те са предвиждали конкретни задължения до неопределен кръг
от лица. Като общ административен акт заповедта е имала ограничено действие във
времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието ѝ е
отпаднало, без това да обезсилва правата и задълженията, които е пораждала през
периода на действието си. Предвид посоченото, не се касае и за хипотезата на
по-благоприятен закон в смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН. От значение е
обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е била
действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на страната.
Отделно от това, в случая административнонаказателната отговорност произтича не
от заповедта, а от разпоредбата на закона – чл.209а ал.1 от Закон за здравето,
като разпоредбата и към настоящия момент не е отменена или изменена в
по-благоприятна редакция, поради което не е налице основание за прилагане на
чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Районният съд правилно е приложил закона като е потвърдил наказателното постановление
изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и
са неоснователни. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма
и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и
следва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №7 от 31.01.2022г.,
постановено по АНД №467/2021г. по описа на Районен съд - Димитровград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.