Решение по дело №63/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В. В. В. от [населено място] против Решение № 162/ 18.12.2024 г., постановено по АНД № 350/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № № 23-1075-000713/15.08.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР- Разград. С това НП на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл. 23, ал. 1 от същия закон.

Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си и по същество развива доводи, че това решение е необосновано и неправилно, поради което моли съда да го отмени, както и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и за присъждане на разноски по това производство.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и обосновано.

Съдът, след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които да установяват всички съставомерни факти и обстоятелства. Те са правилно преценени от районния съд и възприетата от него фактическа обстановка се явява безспорно установена.

Данните по делото сочат, че на 15.07.2023 г., по път 1-2 км. 39+800, в посока от гр. Русе към гр. Разград жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № [рег. номер], като пред него са се движели още две МПС - товарен автомобил „Дачия Докер“ и лек автомобил „Мерцедес“. Водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ натиснал рязко спирачки, поради което и водачът на товарния автомобил внезапно спрял на пътното платно, за да избегне удар с него. Поради неспазване на достатъчно дистанция жалбоподателят не успял своевременно да реагира и да спре, при което предизвикал сблъсък с товарния автомобил „Дачия Докер“, който ударил лекия автомобил „Мерцедес“. Настъпила верижна катастрофа с материални щети по МПС, без пострадали лица. Местопроизшествието било посетено от контролните органи, които след оглед и снемане на обяснения от участниците в ПТП, съставили срещу В. В. АУАН серия GA № 979746/ 15.07.2023 г. за това, че не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Това противоправно поведение е квалифицирано като нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното НП на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 200 лв. С решението си Разградският районен съд е потвърдил НП като законосъобразно. Изложените от него мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция.

При съставяне на АУАН и постановяване на НП са спазени процесуалните правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените за това срокове. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН. Наказаното лице е могло да разбере, в какво се изразява от фактическа страна административното нарушение, за което е обвинено и в пълен обем и достатъчно ефективно да организира своята защита. Правилно са приложени и съответните законови разпоредби, които са нарушени.

При преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага безспорният извод, че с поведението си жалбоподателят от обективна и субективна страна е извършил вмененото нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно текста на чл. 189, ал. 2 ЗДвП съставеният АУАН ако е редовен от формална страна се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в този случай, въз основа на специалния закон, е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Жалбоподателят не е ангажирал категорични доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации. Напротив, те кореспондират на събраните в съдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства.

Съгласно правилото на чл. 23, ал.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, което му позволява да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Това правило е абсолютно и императивно. Задължението за спазване на достатъчна дистанция е въведено именно с цел предотвратяване на произшествие при внезапно спиране на движещото се отпред превозно средство, без значение какви са причините за това. Законодателят не регламентира какво е необходимото разстояние между движещи се автомобили, поради което това зависи от преценката на водача, но той следва винаги да се движи на достатъчно разстояние, което му позволява да спре и да избегне удара с движещото се пред него ППС. В случая жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, което е довело и до ПТП. Ето защо съдът приема, че са били налице фактическите и правни основания за да се ангажира отговорността му на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 ЗДвП. Наложеното наказание е в абсолютния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН липсва правна възможност то да бъде намалено или изменено.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че обжалваното решение е валидно, обосновано и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така Разградският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/ 18.12.2024 г., постановено по АНД № 350/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА В. В. В. от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР- Разград сумата от 80 (осемдесет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.