О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1203 09.10.2019 г. гр.Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На девети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В закрито
заседание в следния състав:
Председател:
Дарина Костова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията т.д.№ 134 по описа за 2019 година, на основание чл. 374, вр. чл. 146 ГПК и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба, подадена от „ГРАНДЕ ПИКОЛА ИТАЛИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.„Сливница“ №21, ет.1,
представлявано от управителя Поля Николова Парашкевова, чрез адв.И.К.,***, със съдебен адрес:***, против „ХЕНЗЕЛ И
ГРЕТЕЛ БУРГАС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Лозово“, ул.„Кремена“ №10, представлявано от управителя Петя
Георгиева Тенева, с която се претендира да бъде развален сключения между
страните договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален
акт №25, том I, рег.№599, дело №19 от 2017г. на нотариус Феодора
Иванова, с рег.№449 на НК поради недостатъци на вещта и частични искове за
връщане на платеното по и във връзка със сделката, на платеното за машини и
съоръжения, на трайни подобрения след ремонт, ведно със законната лихва, а
именно: сумата в размер на 26 000лв. от 107 618,50лв., представляваща
първа вноска по нотариалния акт; сумата в размер на 1.000лв. от 9 680лв.,
представляваща заплатена комисионна на дружество „Морски имоти“ ЕООД; сумата в
размер на 1.000лв. от 12 340лв., представляваща платени нотариални и други
такси по сделката, преведени по банков път на нотариус Феодора
Иванова; сумата в размер на 200лв. от 1 000лв., представляваща платен
адвокатски хонорар на адв.Десислава Николова; сумата
в размер на 1.000лв. от 5.000лв., представляваща заплатени машини и съоръжения,
находящи се в производственото помещение; сумата в размер на 1 000лв. от 25 000лв.,
представляваща извършени трайни подобрения след ремонт. В условията на
евентуалност предявява иск за унищожаване на посочената сделка, както и частични
искове за връщане на платеното по и във връзка със сделката, на платеното за
машини и съоръжения, и на трайни подобрения след ремонт, в горепосочените
размери, ведно със законната лихва. Претендира и заплащане на
съдебно-деловодните разноски.
При проверка на
допустимостта на предявените искове съгласно чл.374 от ГПК съдът констатира
следното:
Исковете са
предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност. По отношение на
главните искове за разваляне на договора и обективно кумулативно съединените с
него искове за връщане на платеното и сторените разноски във връзка с
продажбата са налице активна и пасивна легитимация. По отношение на част от
исковете обаче е налице нередовност на исковата молба на основание чл.129, ал.2
от ГПК. По отношение на претендираната цена на закупените машини и съоръжения
ищецът следва да посочи на какво основание, счита същата за дължима от
ответника. По отношение на претендираните трайни подобрения след ремонт следва
да се изложат твърдения за момента на тяхното извършване, вид и количество. По
отношение на претендираната лихва за забава следва да се уточни началния
момент, от който тя се претендира, респективно нейният размер, в случай че се
претендира за минало време. По отношение на обективно кумулативно съединените с
евентуалния иск за унищожаване на договора осъдителни искове за заплащане на
суми, получени от трети лица ищецът следва да заяви причините, поради които
счита, че ответникът му ги дължи.
Последвала е по
делото редовна размяна на книжа между страните съобразно разпоредбите на
особеното исково производство по търговски спорове, като ответникът не е подал
допълнителен отговор
Исковата молба е
надлежно вписана съобразно указанията на съда.
При проверка на
цената на иска, съдът констатира, че не е внесена изцяло дължимата държавна
такса по всички кумулативно съединени искове. По иска за разваляне на договора
се дължи държавна такса в размер на 1% от данъчната оценка на недвижимите имоти
в размер на 93 005,20лв., т.е. 930,05лв. По кумулативно съединените
осъдителни искове, заявени като частични, за връщане на платената цена, на
сторените разноски, на цената на машините и съоръженията, и за подобренията се
дължи държавна такса в размер на 4% от общо претендираната сума от 30.200лв., т.е. 1 208лв. Общо дължимата държавна
такса по делото е в размер на 2 138,05лв. От тях са внесени 373,44лв. На
ищеца следва да се укаже да довнесе сумата от 1.774,61лв.
С оглед на горните констатации
по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът
намира, че на ищеца следва да се даде срок да уточни исковата молба и да внесе
дължимата държавна такса, след което да даде на ответника възможност за
отговор, едва след което да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно
заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото по
отношение на редовните искове и след него да се произнесе по допускането на
доказателствата, заявени от ищеца и ответника.
Проект за
доклад:
Ищецът твърди в исковата молба, че на 02.02.2017г. сключил с ответното дружество договор за
покупко-продажба на недвижими имоти във формата на нотариален акт №25, том I, per. №599, дело №19 от 2017г. на нотариус Феодора Иванова, с peг. №449 на
НК, находящи се гр. Бургас, Промишлена зона „Меден рудник“, м-с Върли бряг, а именно:
поземлен имот с идентификатор 07079.665.45, с площ от 569 кв.м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване: за
друг вид производствен, складов обект, номер по предходен план: УПИ II-772, в
кв.4, по регулационния план на Промишлена зона „Меден рудник“, м-с Върли бряг –
гр.Бургас, при граници: 07079.665.46, 07079.665.168, 07079.665.44, 07079.665.167,
ведно с построените в този поземлен имот производствени сгради: производствена
сграда (сграда – фурна) с идентификатор 07079.665.45.1 със застроена площ
115 кв.м, брой етажи: 2, предназначение - друг вид производствена складова,
инфраструктурна сграда, и сграда - лампистерна
с идентификатор 07079.665.45.2, на площ 115 кв.м, брой етажи: 1,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
както и всички подобрения и приращения в поземления
имот, общо за сумата от 165 000 евро, от които: 8.400
евро за поземления имот и 156 600 евро за производствените сгради, платими
както следва: 55 000 евро - изплатени преди подписване на нотариалния акт по
банков път, а останалите 110.000 евро - по
банков път, на две равни вноски, до 30.06.2017г. и до 29.12.2017г.
Твърди се още, че с оглед подписването на сделката, ищецът заплатил и
следните суми: 12 340лв. на нотариус Феодора
Иванова по банков път; 9 680лв. комисионна на дружество „Морски имоти“
ЕООД; 1 000лв. адвокатско възнаграждение на адв.Десислава
Николова; 25 000лв. за ремонт; 5 000лв.
за находящите се в обекта машини и съоръжения съгласно опис към фактура.
Ищецът твърди, че в началото на 2017г. представляваното от него търговско
дружество взело решение да отвори цех за сладкарски изделия, като за целта
закупи готов работещ цех. С посредничеството на агенция се спрели на работещ
цех за производство на хляб и хлебни изделия, в който имало подходящо свободно
помещение. С ответното дружество била постигната договорка за закупуването не
само на сградите, но и на целия работещ бизнес, заедно с доставчиците,
клиентите и наемателите, като целта била да не се прекъсва работният цикъл. Но
тъй като ответникът не желаел да продаде търговското си предприятие, сделката
била осъществена чрез закупуване на сградите ведно с машините и съоръженията,
включително пекарна - пещ четири секции „Овак“, ведно
с втасално, като били преназначени работниците от ответното
дружество в ищцовото, в това число и управителят като технолог при ищеца с
оглед запазване на връзките с доставчици и клиенти при условия, заварени към
момента на закупуване на обекта. При ремонтните дейности и подготовката за
регистрация в Агенцията по храните за двата производствени процеса било установено, че помещението, в което щял да се
помещава сладкарският цех, няма канализация. По твърдения на ищеца, там имало бутафорно
изградена канализация, която не била заустена в
градската канализация, а в частен имот, а изграждането ѝ било единствено
с цел заблуда на ищеца и на държавните органи. Твърди се още, че собственикът и
управител на ответника, която била назначена и като технолог в ищцовото
дружество, е знаела за това бутафорно съоръжение, но не е уведомила купувача за
него, за да не насочи инвеститорските си намерения към друг обект и успяла да го
заблуди. Ищецът сочи, че по-късно било установено наличието на незаконосъобразно
изградени постройки в производственото помещение за хляб и на проблем с
регулацията на парцела, за което купувачът също не бил уведомен, макар
продавачът да е бил наясно с проблема. Съдружниците в ищцовото дружество били търсени
и от органите на полицията, за да дават обяснения относно местонахождението на
пекарна - пещ четири секции „Овак“ ведно с втасално, които се оказали собственост не на ответника, а
на „УниКредит Лизинг“ АД, т.е. било продадено съоръжение, което не е
собственост на продавача. Ищецът твърди, че закупуването на пекарна - пещ
четири секции „Овак“ ведно с втасално,
като част от оборудването на цеха за хляб е била една от основните предпоставки
за сключване на сделката, без която не биха закупили индивидуализирания в
договора обект. Няколко месеца след назначаването ѝ като технолог Петя
Георгиева Тенева била освободена от длъжност и ищецът започнал да води
преговори и разговори за доброволно разваляне на сделката и връщане на
платената сума, но вместо това на 24.08.2018г. получил покана за доброволно
изпълнение по изпълнителен лист за неплатената сума по нотариалния акт.
В условията на евентуалност заявява, че договорът е унищожаем поради
измама, предвид факта, че управителят на ответното дружество умишлено въвела
управителите на ищцовото дружество в заблуждение по отношение на гореописаните
факти с цел сключване на договора на всяка цена. Т.е. сделката е сключена
поради заблуждение чрез умишлено предизвиканата у купувача невярна представа.
Претендира и връщане на всички посочени по-горе суми на горепосочените
основания.
Ответникът по делото е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Счита, че исковете на купувача за разваляне на
договор за покупко-продажба поради недостатъци на вещта се погасяват в
едногодишен срок. Твърди, че идеята да се закупи търговското предприятие на
ответното дружество била отхвърлена и от двете страни, като в крайна сметка страните
се договорили да се прехвърлят гореописания поземлен имот и двете сгради в него,
като новосъздаденото дружество продължи дейността на съществуващия бизнес. За
целта управителят на продавача била временно назначена в дружеството-купувач,
за да ги въведе в дейността и запознае с доставчици и клиенти. Всички работници
също били назначени в дружеството-купувач. Твърди се, че производството на хляб
било осъществявано в сграда номер 1 по КККР, а сграда-лампистерна
– номер 2 по КККР към момента на продажбата била с променено предназначение –
за производство на шишове за дюнери и се отдавала под наем, но договорът бил
прекратен по желание на купувача.
Твърди се още, че било уговорено
наличното във фурната оборудването да бъде прехвърлено поетапно до края на
срока за изплащане на цената на недвижимите имоти. За сумата от 5 000лв.
били продадени на ищеца две машини, съгласно описа в протокола към фактура
№0-1525/03.02.2017г., а останалите машини били предадени под опис на отговорно
пазене на купувача. Инвентарът бил описан в подписан от управителите на двете
дружества „Списък на наличните машини във фурна Върли бряг“. Оспорва като
невярно твърдението, че е продадена пещ с четири секции и втасално
„Овак“, както и всички описани в списъка машини.
Твърди се още, че въпросните пещ и втасално били
заварени от ответника в имота при закупуването му през 2011г. от предишния
собственик, на когото били предоставени за възмездно ползване от „Уникредит
Лизинг“ АД, които обстоятелства били известни на ищеца преди сключване на
сделката. Заявява, че приложеният към исковата молба опис е неверен, тъй като това
не било приложението към фактурата и прилага подписан такъв. На практика
представеният с исковата молба списък представлявал опис на оставеното на
отговорно пазене оборудване в имота, а не на продадени вещи. Оспорва като
неверни твърденията, за бутафорно изградената канализация, за незаконосъобразно
изградени постройки в самото производствено помещение и за проблеми с
регулацията на парцела.
Твърди, че при покупката на
имота, купувачът е бил запознат с факта, че в с.Върли бряг няма изградена
канализационна мрежа, а се ползват шахти, както и че лично видял, че има
изграден и изведен извън имота канал, който влиза в шахта, находяща се извън
имота. По този начин била решена канализацията в цялото населено място и така
тя функционирала от години безпроблемно, като това не възпрепятствало
„инвеститорските намерения“ на ищеца за преустройството на сграда-лампистерна
в сладкарски цех.
От представеното удостоверението
за въвеждане в експлоатация от 2012г. и от проекта за преустройство в част
„ВиК“ било видно, че помещението е било преустроено в „производствена сграда за
производство на шишове за дюнери“, т.е. то отговаряло на всички характеристики
и изисквания на закона за производствено помещение за продукти на
хранително-вкусовата промишленост, към които спадала и дейността на
сладкарските цехове. Освен това липсвали данни и твърдения ищецът да е
предприемал действия по промяна предназначението на сграда-лампистерна
от един вид производствен цех в друг и да му е било отказано. Заявените от
ищеца инвестиционни намерения към момента на покупката били свързани с
дейността на фурната - за хляб и хлебни изделия.
Оспорва като неверни и
твърденията за незаконни постройки, като сочи че сграда номер 3 представлява
стълбище и погрешно е заснета в КККР като самостоятелна сграда, поради което и
не е предмет на прехвърлителната сделка. Сочи, че към момента на сделката не му
е било известно наличието на проблеми с регулацията, а твърденията на ищеца не
били конкретизирани, с оглед на което счита същите за неверни.
Твърди, че ищецът чрез адв. И.К.
– тогава съдружник в ищцовото дружество, извършил няколко обстойни огледа преди
сделката и му били предоставени всички предходни документи за собственост и
скици, за да се запознае с историята на имотите. На сделката ищецът се
Оспорват се като неоснователни и
исковете за възстановяване на заплатената част от цената, на разходите по
сделката, на заплатените машини, за подобренията и заявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 29 от ЗЗД във връзка с чл. 34 от ЗЗД и
съединените с него осъдителни искове. Моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Ищецът е подал допълнителна
искова молба, с която счита, че сроковете за предявяване на иск за разваляне на
договора с предмет недвижим имот са петгодишни съгласно чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Оспорва твърденията в отговора на исковата молба .
Съдът е сезиран с предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване претенции за разваляне на
договор с предмет вещни права върху недвижими имоти по съдебен ред поради
съществени недостатъци на имотите и за връщане на цената заедно с разноските за
продажбата на основание чл.195, ал.1, вр. с чл.193, ал.1, вр. с чл.87, ал.3,
вр. с чл.55, ал.1, предл. 3 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД. По правната
квалификация на останалите искове, съдът ще се произнесе след отстраняване
нередовностите на исковата молба.
Възражението на ответника е с
правно основание чл.197, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
По възражението за недопустимост
на иска, съдът намира, че посочените в чл.197, ал.1 от ЗЗД срокове са
давностни, а не преклузивни, предвид което възражението на ответника има
значение за основателността, а не за допустимостта на иска. Отделно от това, в
исковата молба са наведени твърдения за съзнателно премълчани недостатъци,
които сочат на приложението на изречение второ. По разрешаването на тези
въпроси обаче, съдът не може да се произнесе отнапред, а едва с решението, след
като събере и обсъди всички доказателства по делото. Предвид горното,
възражението на ответника следва да се остави без уважение.
По настоящото дело безспорно е
установено, че страните по него са сключили договор за продажба на недвижими имоти на 02.02.2017г., обективиран
в нотариален акт №25, том I, рег.№599, дело №19 от 2017г. на нотариус Феодора Иванова, с рег.№449 на НК, вписан в Служба по вписвания при РС-Бургас на 03.02.2017г. в том 3, акт
№17, дв.вх. рег. № 1018, предмет на който са
находящите се в гр. Бургас, Промишлена зона „Меден рудник“, м-с Върли бряг,
поземлен имот с идентификатор 07079.665.45 и построените в него две производствени
сгради с идентификатори 07079.665.45.1 и 07079.665.45.2, ведно с всички
подобрения и приращения в поземления имот срещу
продажна цена в размер на 165 000 евро,
от които: 8400 евро за поземления имот и
156 600 евро за производствените сгради, платими както следва: 55 000
евро - изплатени преди подписване на нотариалния акт по банков път, а
останалите 110 000 евро - по банков път, на две равни вноски, до 30.06.2017г. и
до 29.12.2017г., като вторите две вноски не са платени.
По
доказателствената тежест. В тежест на ищеца е провеждането на пълно и главно доказване на фактите,
на които основава претенцията си, а именно предпоставките за разваляне на
договора за покупко-продажба и недостатъците на вещта; по осъдителните искове
за връщане на платената цена и разноските - основанието и размера на сумите; по
евентуалния иск за унищожаване на договора - наличието на измама и връзката
ѝ със сключване му. Ответникът доказва въведените от него възражения с
всички допустими доказателствени средства.
По неуточнените
искове, съдът ще укаже доказателствената тежест след отстраняване на
нередовностите на исковата молба.
Относно
въведените искания по доказателствата: По делото няма обстоятелства, за които да съществува
установено от закон предположение, да са служебно или общоизвестни, поради
което да се явяват ненуждаещи се от
доказване. Съдът намира направените
от страните доказателствени искания – за
приемане на представени при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства за относими към предмета
на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените
факти, за които носят доказателствена тежест.
Ищецът е направил
доказателствени искания за допускане на трима свидетели при режим на довеждане,
както и на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, като не е
посочил конкретните обстоятелства, които ще се установяват посредством тях,
нито са поставени въпроси към експертизите. Предвид това, съдът намира, че
следва да укаже на ищеца да конкретизира искането си, като на основание чл.156,
ал. 2 и 4 от ГПК посочи за кои факти ще бъдат разпитвани свидетелите, предметът
и задачите на експертизите, след което ще се произнесе по допускането му.
Относно
направеното искане за предоставяне на пълното досие по регистрацията на имотите
от Агенцията по кадастъра, съдът обръща внимание на ищеца, че като собственик
на имотите може да се снабди сам с исканите документи.
Ответникът е
поискал да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, с които ще се установяват
действителните уговорки между страните и предоставената на ищеца информация,
съдът счита, че доколкото с тях не се цели установяване на обстоятелства по
чл.164, ал. 1 от ГПК, същите са допустими.
Мотивиран от
горното, на основание чл.374, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на „Гранде пикола Италия“ ООД против „Хензел и Гретел“
ЕООД, образувана в т.д.№134/2019г.
УКАЗВА на
ищеца в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да отстрани следните допуснати
нередовности:
1.
Да заяви на какво основание, счита претендираната цена на закупените машини
и съоръжения за дължима от ответника както по главния, така и по евентуално
заявения иск.
2.
Да уточни сумата 12 340лв. – платени нотариални и други такси – какви
други такси включва, като посочи за всяка от тях основание и размер.
3.
Да изложи твърдения за момента, вида, количеството и стойността на
извършените трайни подобрения след ремонт.
4.
Да посочи началния момент, от който претендира обезщетение за забава,
респективно неговият размер и справка за изчислението му, в случай че се
претендира за минало време.
5.
По кумулативно заявените в условията на евентуалност осъдителните искове за
„възстановяване“ на сумите, посочени в исковата молба като, заплатени на трети
лица, а не на ответника - да обоснове правния си интерес от предявяването им
спрямо ответника, респективно да посочи правното основание, въз основа на което
ги претендира.
6.
Да внесе държавна такса в размер на 1% върху данъчната оценка на имуществото,
предмет на атакуваната сделка, както и държавна такса в размер на 4% върху оценяемите искове за присъждане на суми, в размер на 1.774,61лв. съобразно мотивната
част.
УКАЗВА на
ищеца, че при неотстраняване в срок на
посочените по-горе нередовности, исковата молба ще бъде върната, по отношение
на претенциите , които са засегнати от нередовността.
УКАЗВА на
ищеца всички молби да се представят с преписи за ответника.
СЪОБЩАВА на
страните проекта си за доклад по делото съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДОПУСКА като
доказателства по делото представените от страните с исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА
доказателствената тежест според мотивната част на
определението.
УКАЗВА на
ищеца в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение на основание чл. 156, ал. 2 и 4
от ГПК да посочи за кои факти ще бъдат разпитвани свидетелите и предметът и
задачите на експертизите.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на
довеждане на страната на ответника, като му УКАЗВА, че свидетелите следва да
бъдат доведени в първо съдебно заседание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :