О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266 гр.Бургас 18.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми юни две
хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
При секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 300 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по
повод редовна и допустима искова молба на „Олстас
Лион Интернешънъл Инк“, регистрирано в Търговския регистър в Република
Маршалови острови, със седалище и адрес на управление: Тръст къмпани комплекс,
Аджелтейк Роуд, Аджелттейк айланд, Маджуро, Маршалови острови, МН96960, чрез
адвокат В.К.Д. от САК, с адрес ***,
пл. „Славейков“ № 7, вх.Б, ет.2, ап.19, против „Добринище Ски” ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Поморие 8200, община Поморие, област
Бургас, ул. „Чайка“ № 1, представлявано от Румен Ангелов Димитров –
изпълнителен директор, с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 58 – 60, ет.1, офис 1 – адвокат К.А..
Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения
иск:
Ищецът твърди, че на 23.08.2013
г. е сключен договор за възлагане на управлението между Ноел Ричард Донован и
ответника, съгласно който последният е възложил на Ноел Ричард Донован да бъде
изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на дружеството срещу
месечно възнаграждение в размер на 10 000 лв., като съгласно чл.7 от
договора възнаграждението се е дължало в края на месеца по банков път.
Изтъква се, че Ноел Ричард
Донован добросъвестно е изпълнявал задълженията си, но не му е било заплатено
изобщо дължимото за труда по договора възнаграждение. Договорът между страните
не е прекратяван, на проведеното на 13.02.2014 г. Общо събрание е взето решение
за освобождаване на Ноел Ричард Донован и избиране на нов директор на негово
място. Протоколът от проведеното Общо
събрание е вписан в Търговския регистър на 20.02.2014 г., до която дата Ноел
Ричард Донован е изпълнявал задълженията си, съгласно сключения договор.
Сочи се, че Ноел Ричард Донован
има дължимо и изискуемо парично вземане от ответника, в размер на
70 231,01 лв., възникнало по силата на сключения между страните договор за
възлагане на управлението, с лихва за просрочие.
В Бургаския окръжен съд е било
открито производство по несъстоятелност на дружеството – ответник в рамките на
т.д № 293/2014 г.
На 06.11.2014 г. с решение № 352
по същото дело, съдът е открил производството по несъстоятелност. Решението е
вписано в Търговския регистър на 12.11.2014 г.
На 12.02.2015 г. Ноел Ричард
Донован е предявил против ответника вземанията си в размер на 62 727,27 лв. -
неизплатено възнаграждение по чл.1 от сключения договор за възлагане на
управлението; 7503,74 лв. – лихва за забава на плащането на горната сума; 5000
евро – адвокатски хонорар за представителство, защита и съдействие в
производството по несъстоятелност. Горепосочените вземания не са били приети от
синдика и не са били включени в списъка, изготвен от последния, за вземания,
предявени в срока по чл.688 ТЗ.
Ищецът е подал писмено възражение
в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ против списъка на неприетите от синдика вземания.
С определение от 28.05.2015 г. по т.д № 293/2014 г., обявено в Търговския
регистър на 29.05.2015 г., вземанията на кредитора Ноел Ричард Донован са били
изцяло изключени.
Претендираното неизплатено
възнаграждение, съгласно договора за възлагане на управление, е формирано,
според ищеца, по следния начин: Пропорционално месечно възнаграждение в размер
на 2727,27 лв., считано от 23.08.2013 г. до 31.08.2013 г.; неизплатено месечно
възнаграждение в размер на 60 000 лв. (шест работни заплати, съгласно
договора), считано от 01.09.2013 г. до месец февруари 2014 г., включително.
Претендираната лихва в размер на 7503,74 лв. е формирана според ищеца по
следния начин: лихва за забава върху
неизплатеното пропорционално месечно възнаграждение в размер на 2727,27 лв.,
считано от 30.08.2013 г.- падежа на задължението за плащане на
възнаграждението, съгласно договора, до 12.02.2015 г.; лихва за забава върху
шест поредни месечни възнаграждения в размер на 10 000 лв., считано от
съответно 30.09.2013 г., 31.10.2013 г., 29.11.2013 г., 30.12.2013 г.,
31.01.2014 г., 28.02.2014 г. – падежи на задълженията за плащане на
възнаграждението, до 12.02.2015 г. – датата на предявяване на вземанията.
Сочи се от ищеца, че с договор за
цесия Ноел Ричард Донован е прехвърлил на дружеството - ищец вземанията си към
длъжника „Добринище Ски“ ЕАД на обща стойност 70 231,01 лв., произтичащи
от договора за възлагане на управление от 23.08.2013 г., ведно с лихва за
просрочения период. Със сключения договор за цесия вземането е прехвърлено от
стария на новия кредитор в състоянието, в което се е намирало към момента на
сключването на договора, като към цесионера са преминали по право и акцесорните
права, в това число всички лихви, които стават изискуеми след прехвърлянето.
Изтъква се, че до настоящия момент длъжникът не е уведомяван за сключения
договор за цесия и с подадената искова молба ищецът изрично уведомява длъжника
за прехвърляне на вземанията.
На тази база се претендира приемане за установено по отношение на дружеството
– ответник и, на основание чл.694, ал.4 ТЗ, по отношение на синдика и всички
кредитори в производството по несъстоятелност по т.д. № 293/2014 г. на Окръжен
съд Бургас, че дружеството - ответник дължи на ищеца сумата от 70 231,01
лева, от които 62 727,27 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за
възлагане на управление, и 7503,74 лв. представляваща лихва за периода от
30.08.2013 г. до 12.02.2015 г.
Претендират се и разноски.
Правна квалификация:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.694 ТЗ.
На ответника е редовно връчен
препис от исковата молба и приложенията. Постъпил е писмен отговор.
Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си:
Ответникът сочи, че предявеният
установителен иск е недопустим, неоснователен и недоказан.
Заявява, че представеният договор
за възлагане на управление, сключен между дружеството и Ноел Ричард Донован на
23.08.2013 г., въз основа на който се претендира вземането, не е подписан на
датата, на която се твърди, като в тази връзка се оспорва датата на
представения договор. Изтъква се, че същият е подписан на 13.11.2013 г., към
който момент Ноел Ричард Донован е бил вписан в Търговския регистър (ТР) като
изпълнителен директор, представляващ „Добринище Ски“ ЕАД. Протоколното решение
на едноличния собственик на капитала на „Добринище Ски“ ЕАД датира от
23.08.2013 г., но вписване на същото в ТР не е поискано в законния 7-дневен
срок, поради което, според ответника, намира приложение чл.10, ал.2 от ЗТР, а
именно: невписаното обстоятелство се счита за несъществуващо спрямо трети
добросъвестни лица, в това число и съдилищата. Ответникът се позовава и на
нормата на чл.140, ал.4 ТЗ относно действието на назначаването на изпълнителния
директор от вписването в ТР. Ето защо, според ответника, е без правно основание
искането от ищеца за заплащане на възнаграждение за месеците август, септември и октомври,
поради липса на предмет и основание на вземанията. Информация за сключения
договор за управление не е била подадена и към Националната агенция за
приходите. Сочи се, че до края на месец октомври 2013 г. месечните декларации
по ДДС са подавани в НАП от упълномощено лице от изпълнителния директор,
управлявал в този период, главният счетоводител
на дружеството - ответник – Мария Терзииванова.
Възразява се, че липсват каквито
и да било доказателства за извършвана дейност по управление на дружеството от
страна на Ноел Ричард Донован по време на действието на договора за възлагане
на управление, като същият е действал единствено в периода от 13.11.2013 г. до
20.02.2014 г., след която дата за изпълнителен директор на дружеството е
назначен Румен Димитров.
Ответникът сочи, че ищецът не е
представил фактура, издадена от ответното дружество, удостоверяваща начислено
задължение за плащане по твърдяната от него предоставяна дейност по управление
на дружеството, основаваща се на процесния договор. Такъв договор за възлагане
на управление не съществува в търговските книги на длъжника и такова задължение
не е било начислено в счетоводството на дружеството. Това, според оспорващия,
доказва тезата, че представеният договор не е създаден през месец август 2013
г., а в един по-късен момент и то с цел да бъде представен в производството по
несъстоятелност.
През периода, през който Ноел
Ричард Донован е бил представляващ дружеството – ответник, на същото е бил
назначен временен синдик, с правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ, съгласно които
длъжникът е нямал право да сключва нови сделки, включително договори за
възлагане на управление без предварителното знание на синдика, като по делото
не са представени доказателства такова съгласие да е било искано и давано. Ето
защо, според ответника, договорът за възлагане на управление е нищожен поради
липса на съгласие от страна на валидно представляващ дружеството – ответник и
поради противоречие със закона.
На следващо място се изтъква, че
сключеният договор е привиден, тъй като той е създаден и подписан единствено с
цел да бъде представен в производството по несъстоятелност и да бъдат предявени
вземанията по него. На датата на сключване на договора процесуалният
представител на ищеца е знаел, че съконтрахента по договора - „Добринище Ски“
ЕАД, е неплатежоспособен, по съображения, изложени в отговора. Доказателство,
според ответника, че целта на сключения привиден договор е източване на
дружеството- ответник, е необичайно голямото месечно възнаграждение, уговорено
в него, спрямо вида дейност, която се извършва. Не са посочени от ищеца
доказателства за извършена дейност по договора.
Неоснователна е според ответника
и претенцията за лихви.
По отношение на сключения договор
за цесия, се подчертава, че дружеството - ответник не е било уведомено за
цесията. Към настоящия момент същото се представлява от синдика, който не е
получавал уведомление за цесията.
Представеният договор за цесия и
уведомлението от Ноел Ричард Донован се оспорват като неавтентични, неверни и
антидатирани.
Договорът за цесия се оспорва
като нищожен, тъй като касае непрехвърлимо вземане – парично вземане,
представляващо възнаграждение по договор за възлагане на управление, което е
свързано с личността на цедента и поради естеството на правото, като такова от
личен характер, което не може да бъде предмет на частно правоприемство.
Сключеният договор за цесия се
оспорва като нищожен, тъй като се основава на нищожен договор за възлагане на
управление, за цедента не е било налице валидно съществуващо и ликвидно вземане
спрямо ответното дружество. Договорът за цесия е нищожен поради липса на
предмет.
Оспорва се правосубектността на
ищеца и представителната власт на лицата, които го представляват.
Постъпила е допълнителна искова молба
от ищеца, в която, по повод възраженията на ответника, се уточнява, че
договорът за възлагане на управление е бил вписан на 13.11.2013 г., в
съответствие с изискванията на закона. Възнаграждението, съгласно чл.7 от
вписания договор, се е следвало в края на всеки месец, дължимо по банков път.
Ноел Ричард Донован добросъвестно е изпълнявал задълженията си, но въпреки това
дължимото за труда му по договора възнаграждение, не му е било изплатено
изобщо. Причината за забавата на вписването се е кореняла в усложненията и
правните спорове относно това кое лице е едноличен собственик на „Ахелой
Резиденс“ ЕООД и съответно има права върху капитала на ответното дружество.
Дали задълженията на ответника
към праводателя на ищеца, са били фактурирани или не, не касае тяхната
дължимост, според становището на ищеца. Пълномощията за предприемане на
действия от името и за сметка на „Добринище Ски“ ЕАД от Мария Терзииванова, са
били изцяло оттеглени.
Размерът на възнаграждението е
изцяло съобразен с правните и фактическа сложност на управление на дружество
със значителни активи.
Контролът върху решенията на
едноличния собственик на капитала, съвета на директорите и изпълнителния
директор на „Добринище Ски“ ЕАД не са били в правомощията на временния синдик,
толкова повече че временният синдик е бил назначен като обезпечителна мярка в
производство по несъстоятелност, което е приключило с решение, че дружеството
не е в несъстоятелност, т.е мярката е отпаднала с обратна сила.
Акцентира се на обстоятелството,
че вземането по договора от 23.08.2013 г. е прехвърлимо с договор за цесия и с
предявяването на настоящия установителен иск, ответникът е уведомен за
съществуващия договор за цесия.
Представено е актуално
удостоверение за правното състояние на ищеца.
Постъпил е допълнителен отговор, в
който ответникът изтъква, че действието на процесния договор за изпълнение е
породено от вписването му в ТР. Недоказано е правомощието на Ноел Ричард
Донован да представлява дружеството преди датата на вписване на договора.
С определение от 05.11.2015 г. е допуснато встъпването в процеса и е
конституирано трето лице-помагач на
ответника – „Инертбилд“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър 8230, област Бургас,
ж.к „Златна дюна“ бл.А, ап. 2, представлявано от Н. Койчев Георгиев –
управител, чрез процесуалните му представители адв. Е.Г. и адв. Радостина
Николова, с адрес за връчване: гр.
Бургас, ул. „Апостол Карамитев“, № 10, ет.4, офис 10 – адв. Е.Г..
Третото лице – помагач оспорва
предявения установителен иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
На първо място, претенцията не е
предявена от кредитора Ноел Ричард Донован, направил възражението по чл.690,
ал.1 от ТЗ и, в този смисъл, ищецът не е кредитор по смисъла на чл. 694 ТЗ.
Договорът за цесия, по силата на
който ищецът се легитимира, е, според третото лице – помагач, нищожен поради
противоречиe със закона и предвид естеството
на вземането, тъй като касае за парично вземане – възнаграждение по договор за възлагане на
управление между изпълнителен директор и дружество, свързано с личността на
цедента, и поради естеството на правото, като такова от личен характер, то не
може да бъде предмет на прехвърляне, освен ако вземането не е установено с
влязло в сила съдебно решение, какъвто настоящият случай не е.
Не е налице законосъобразно
уведомяване на длъжника за настъпилата цесия, поради което тя не е породила
правните си последици и не произвежда
действия по отношение на него. Ето защо, според третото лице - помагач,
предявеният иск е недопустим. Ищецът не се явява кредитор на ответника.
Представеният договор за цесия и
уведомлението се оспорват като неавтентични, неверни и антидатирани.
Липсват данни и доказателства за
процесуална правоспособност на ищеца, както и за процесуалната му дееспособност
и представителната власт на представляващите дружеството и процесуалният му
представител.
Видно от вписванията на ТР, Ноел
Ричард Донован е бил изпълнителен директор на дружеството в периода 13.11.2013
г. – 20.02.2014 г., а не както твърди ищецът за шест месеца.
Процесният договор за възлагане на управление
е, според третото лице-помагач, нищожен като противоречащ на закона, тъй като,
към претендираната дата на сключване на договора, дружеството е било в
производство по несъстоятелност, като обезпечителна мярка в което е бил
назначен временен синдик, с правомощията по чл.635, ал.1 ТЗ. Следователно,
длъжникът е нямал правото да сключва нови сделки, без предварителното съгласие
на синдика. Доказателства за искано и давано такова съгласие по делото не са представени.
Процесният договор е сключен в
нарушение на чл.635 ТЗ без съвместното представителство на органите на
възложителя „Добринище Ски“ ЕАД и синдика. Сделката, като нищожна още от
сключването си, не поражда желаното от страните правно действие.
Договорът не е подписан от
назначения временен синдик.
Договорът е нищожен като
привиден, създаден с цел да се създадат несъществуващи задължения на
несъстоятелното дружество, с оглед източването му. Към твърдяната дата на
сключване на договора, Ноел Ричард Донован е знаел, че дружеството е в
неплатежоспособност, като знание в горния смисъл третото лице-помагач
обосновава подробно в писменото си становище. Ето защо, според същото,
процесният договор е с цел създаване на привидни задължения на дружеството.
С определение на съда от
03.02.2017 г. по делото е конституиран и
синдика на „Добринище ски“ ЕАД. Синдикът не признава иско. Оспорва договора
за цесия от 30.05.2015 г. и
уведомлението до дружеството без дата, като неверни, неавтентични и
антидатирани. Оспорва пълномощията на адв. Д., пълномощните на Берблингер за упълномощаване
на Рафнссон да представлява ищцовото дружество, както и пълномощните на
Рафнссон за преупълномощаване на адв. Д..
С протоколно определение 22.03.2018
г. е конституирано „Бора 2002“ ЕООД, като трето лице помагач на ответника.
В съдебно заседание чрез адв. Д.
искът се поддържа. По същество в писмена защита се пледира за уважаването му.
Ответната страна чрез адв. А.
пледира за недопустимост на иска и за
отхвърлянето му като недоказан.
Третите лица помагачи чрез адв. Николова и
адв. Г. пледират за недопустимост и за отхвърляне на иска.
Синдикът на ответника в несъстоятелност
не взема становище.
Фактическа обстановка.
Не се спори, че с решение № 352
от 06.11.2014 г. по тд № 293/2014 г. на БОС ответното дружество е в открито
производство по несъстоятелност. В това производство Ноел Донован е предявил вземане произходящо от договор от
23.08.2013 г. за възлагане управление на дружеството срещу месечно
възнаграждение от 10 000 лв. – общо възнаграждение от 62 727, 27 лв.
и сумата от 7 503, 74 лв. лихва за забава. Вземането не е било прието от
синдика и не е било включено в списъците за приети вземания. С определение от 28.05.2015
г. съдът е приел възражението на кредитора за неоснователно и е одобрил
списъците на синдика. С протокол – решение от 23.08.2013 г. на „Ахелой
резидънс“ ЕООД, който е едноличен собственик на капитала на ответника е взето
решение да се освободят като членове на СД на дружеството Джоузеф Съливан,
Сюзън Койн и Ноел Глин и да се назначат : Тимъти Фаулкнър, Джон Дерек Тейте и
Ноел Ричард Донован.
С договор за възлагане на
управление от 23.08.2013 г. ответното дружество-доверител е възложило на Ноел
Ричард Донован-довереник, гражданин на Ирландия управлението на дружеството
срещу възнаграждение от 10 000 лв. на месец. Договорът е сключен за срок
от пет години и се прекратява в изрично посочени случаи в чл. 6.2. С договор за
цесия от 30.05.2015 г. Ноел Донован-цедент е прехвърлил на ищцовото дружество
Олстас Лион Интернешънъл инк. Вземанията си от ответното дружество, които са
сега процесни. Представено е уведомление без дата, с което Ноел Донован на осн.
чл. 99, ал.3 ЗЗ_ е уведомил ответното дружество за прехвърленото вземане. С
пълномощно без дата цесионера – ищец с непосочен представител е упълномощил
адв. Д. да го представлява, включително пред съд. С пълномощно без дата ищцовото дружество
представлявано от Рене Берлингер е упълномощил Андре Рафнссон да го
представлява, включително пред съд. С пълномощно без дата Андре Рафнссон, като
пълномощник на ищцовото дружество, е преупълномощил адв. Д. да го представлява
със същата представителна власт. С пълномощно от 09.02.2015 г. и Ноел Донован е
упълномощил адв. Д. да го представлява, включително пред съд. Съдът е назначил
съдебно-графологична експертиза . Вещото лице дава следното заключение:
1/ подписът под текста на
договора за цесия от 30.05.2015 г. Е ПОЛОЖЕН от лицето Ноел Ричард Донован,
като цедент.
2/ подписът под текста на
договора за цесия от 30.05.2015 г. Е ПОЛОЖЕН от лицето Андре Рафнссон, като
цесионер.
3/ подписът срещу текста „за
доверителя“ в договора за възлагане на управление от 23.08.2013 г. Е ПОЛОЖЕН от лицето Джон
Дерек Туйте.
4/ подписът срещу текста „за довереника“ в
договора за възлагане на управление от
23.08.2013 г. Е ПОЛОЖЕН от Ноел Ричард Донован.
5/ датата изписана върху договора за възлагане на управление от
23.08.2013 г. Е ИЗПИСАНА с шрифта на текста и не се установяват признаци на
корекции, манипулации или поправки.
6/ подписът под текста „за едноличния собственик на капитала „Ахелой
резидънс“ ЕООД в документ „ПРОТОКОЛ –
решение на едноличния собственик на капитала на „Добринище ски“ ЕАД от
23.08.2013 г. Е ПОЛОЖЕН от Ноел Ричард Донован.
7/ подписите в документите: „за цедент“ в договор цесия, „за доверител“
в договор за възлагане на управление, „за довереника“ в договор за възлагане на
управление, „за едноличния собственик на капитала на ответника“ в
протокол-решение от 23.08.2018 г., подписът положен под „уведомление“ към
договора за цесия СА ПОЛОЖЕНИ от едно и също
лице.
8/ подписите: за цедент“ в договора за цесия и „за упълномощител“ в
пълномощно от името на Андре Рафнссон представено от ищеца в исковата молба НЕ
СА ПОЛОЖЕНИ от едно и също лице
9/ подписите: „за упълномощител в
пълномощно от името на Андре Рафнссон представено от ищеца в исковата молба и
„за упълномощител в пълномощно от името на лицето Рене Берлингер СА ПОЛОЖЕНИ от
едно и също лице.
10/ подписите: „за упълномощител“ в пълномощно
от името на лицето Рене Берлингер, с което е преупълномощен Рафнссон и
„упълномощител“ в пълномощното за упълномощаване на адв. Д. от името на Рене
Берлингер НЕ СА ПОЛОЖЕНИ от едно и също лице.
Съдът от
правна страна намира следното:
Преди
произнасяне по съществото на спора съдът следва да разгледа възражението за
недопустимост на иска поради неспазен срок за предявяването му. Установи се, че
представител на ищцовото дружество е Рене Берлингер. Налични са две пълномощни
изходящи от ищцовото дружество: първото - за упълномощаване на адв. Д., без да
е посочено лицето – представител на
дружеството и второто- за преупълномощаване на Андре Рафнссон, вече с посочен
представител на дружеството упълномощител Рене Берлингер. Подписано е и друго
пълномощно, с което Рафнссон преупълномощава адв. Д. да представлява ищцовото
дружество по делото. Двете пълномощни не са подписани от едно и също лице. Вещото
лице е категорично, че подписът на пълномощното на Рафнссон, с което се
упълномощава адв. Д. по делото не е положен от него. Съдът изцяло кредитира заключението
на експерта, като компетентно дадено. При това положение се налага извода, че
възражението за недопустимост на иска поради неспазен срок е основателно.
Установи се, че адв. Д. няма представителната власт, тъй като легитимиращото я
пълномощно не е подписано от упълномощителя. Поради това след като
определението на съда по несъстоятелността е обявено в ТР на 29.05.2015 г., то
поради липса на представителна власт следва, че иска е просрочен. Налага се производството по делото да
се прекрати поради недопустимост на
иска. Като
се води от тези мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по тд № 300/2015 г. на БОС поради недопустимост на иска.
ОБЖАЛВАЕМО
пред АС – Бургас в 7-дн срок от връчването.
Окръжен съдия: