Решение по КНАХД №1431/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М. М. П., чрез адв. Г. Г. от АК – Хасково, против Решение № 82/04.06.2025 г., постановено по АНД № 584 по описа за 2024 година на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, тъй като бил постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се твърди, че районният съд постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка по случая и без да събере всички относими и необходими доказателствата, макар жалбоподателят да я оспорвал изцяло. Сочи се и че по делото били събрани коренно противоречиви свидетелски показания по отношение на въпроса кой е управлявал лекия автомобил на процесните дата и място, но въззивната инстанция не само служебно не събрала допълнителни доказателства за това обстоятелство, а и оставила без уважение направените от процесуалния представител на жалбоподателя доказателствени искания за разпита на един свидетел и за предоставяне на възможност на М. М. П. да даде обяснения. Поддържа се, че съгласно правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), субсидирано приложими в административнонаказателното производство, съдът не можел да отнеме възможността на подсъдимия да даде обяснения, което било негово изконно право и лишаването му от него винаги представлявало съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения съдебен акт. Ето защо се счита, че в хода на съдебното производство пред Районен съд – Харманли били нарушени разпоредбите чл. 13, ал. 2 и чл. 107, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 82/04.06.2025 г., постановено по АНД № 584 по описа за 2024 година на Районен съд – Харманли, а заедно с него и обжалваното наказателно постановление (НП), респективно да се отмени съдебното решение и да се върне делото на районния съд за ново разглеждане с указания за събиране на всички необходими за изясняване на делото от фактическа страна доказателства.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С Решение № 82/04.06.2025 г. по АНД № 584/2024 г. Районен съд – Харманли е изменил НП № 24-0271-000737/19.09.2024 г. на Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на М. М. П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като е намалил техния размер на 50 лева за наказанието „глоба“ и на 1 месец за наказанието "лишаване от право да управлява МПС", за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че актът за установяване на административното нарушение (АУАН) И НП са били издадени от компетентните за това органи, в давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН, като не са били допуснати нарушения на чл. 40 от с.з. във връзка със съставянето и връчването на АУАН лично на жалбоподателя. На следващо място е посочено, че от събраните доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя Ж. и свидетеля по акта К., се установявало по категоричен начин кой е извършителя на процесното деяние, както и неговата вина. По отношение на свидетеля Г. е отбелязано, че същият не е бил очевидец на извършеното нарушение и неговите показания касаят по-късен етап. Съдът се е мотивирал още, че е бил осъществен съставът на нарушението по чл. 103 ЗДвП, тъй като жалбоподателят е възприел своевременно подадения ясен сигнал за спиране от страна контролния орган, разбрал е, че е предназначен именно за него, но въпреки това не е спрял на посочено от представителя на службата за контрол място и е отказал да изпълни неговото разпореждане. Без да е изложил каквито е било съображения, районният съд е счел жалбата за частично основателна, поради което е изменил обжалваното НП в частта на наложените наказания.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Съображенията за това са следните:

Не се спори между страните, а и от материалите по АНД № 584/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли се установява, че в последното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на жалбоподателя е поискал да се даде възможност на М. М. П. да даде обяснения с оглед събраните в хода на съдебното производство противоречиви свидетелски показания. Без да изложи каквито е било мотиви, решаващият съдебен състав е приел, че искането е неоснователно, поради което го е оставил без уважение. Непосредствено след това е приключил съдебното следствие, дал е ход на съдебните прения и е обявил делото за решаване.

При това положение следва да се приеме, че оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е основателно.

На първо място е необходимо да се припомни, че в производството по съдебно оспорване на невлязъл в сила НП, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с.з. въпроси относно разглеждането на жалбата приложение намират разпоредбите на НПК, в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава ХХ. Безспорно е и че процесуалното положение на наказаното лице е идентично с това на подсъдимия в хода на въззивното производство по наказателни дела - това е лице, срещу което е постановен, но не е влязъл в сила санкционен акт, с който са решени въпросите относно авторството, виновността и отговорност­та му за осъществен състав на административно нарушение, и от което до момента не са били снемани обяснения пред съда. Ето защо той разполага с правото да дава такива във всеки момент на съдебното следствие, като в тази връзка следва да се съобрази и тяхната правна природа - като доказателствено средство, но и като средство за защита. Тук е уместно да се посочи и че правото на защита на наказаното лице включва комплекс от правни възможности, важен елемент от който е именно правото да се дадат обяснения. Следователно, въззивната инстанция - районният съд, не може да откаже да допусне до разпит наказаното лице, а ако стори това, допуска съществено нарушение на процесуал­ните правила, доколкото се ограничава правото му на защита в производството, гарантирано от Конституцията и от за­коните на страната. За това се приема, че разпитът му е не само допустим, но и необходим, с оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото от страна на решаващия орган, който в случая се явява и пос­ледна инстанция по фактите. В този смисъл вж. П., Л., И., Р. Процесът по ЗАНН. С., 2009 г., стр. 311 и сл.

С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че в случая районният съд не е следвало да приключва съдебното дирене и да дава ход на съдебните прения в проведеното на 29.04.2025 г. открито съдебно заседание, а е трябвало да го отложи за друга дата и час за даване на обяснения от жалбоподателя. Като не е направил това, той го е лишил от правото му да дава такива във фазата на съдебното производство. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, защото е била ограничена възможността на наказаното лице да осъществи в пълен обем ефективна защита спрямо повдигнатото му административно обвинение, което нарушение може да бъде отстранено само при ново разглеждане на делото.

При това положение съдът счита, че в случая действително е налице касационно основание, налагащо отмяна на постановеното от контролираната инстанция решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Харманли, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.

При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Административен съд - Хасково.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 82/04.06.2025 г., постановено по АНД № 584 по описа за 2024 година на Районен съд – Харманли.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Харманли при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.