РЕШЕНИЕ
№ 1038
гр. Благоевград, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20251210100077 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова, подадена от
„Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв.
С. М. против С. С. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:гр. Б....
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата
С. С. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:гр. Б........ дължи на Йеттел България” ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 206,78 лева (двеста и шест лева и 0,78 ст.), от които:
-81,26 лв., по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 16.2.2022, дължими задължения за месечни
абонаментни такси и такси за допълнителни мобилни услуги за период 25/02/2022г-
24/04/2022 год.;
-8,04 лв., дължими лизингови вноски за период 25/02/2022г.-24/06/2022 год. по
договор за лизинг от 14.8.2020 г. за Базови аксесоари, с месечна вноска 2.1 лв.;
-14,36 лв., дължими лизингови вноски за период 25/02/2022г.-24/06/2022 год. по
договор за лизинг от 14.8.2020 г. за SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Black, c месечна
вноска 3,59 лв.;
-30,80 лв., дължими лизингови вноски за период 25/02/2022г-24/06/2022 год. по
договор за лизинг от 16.6.2021 г. за Базови аксесоари, с месечна вноска 2.2 лв.;
-31,80 лв., дължими по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер +359********* от 19.10.2020 г., дължими задължения за месечни
абонаментни такси и такси за допълнителни мобилни услуги за период 25/02/2022г.-
24/04/2022 год.;
-40,52 лв., дължими по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 16.6.2021 г., дължими задължения за месечни абонаментни такси и такси за
допълнителни мобилни услуги за период 25/02/2022г.- 24/04/2022 год.
- ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на
1
заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на депозирано от „Йеттел България“ ЕАД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е било образувано
ч.гр.д № 2104/2024 по описа на Районен съд гр. Благоевград, по което е издадена заповед за
изпълнение в полза на доверителя ми срещу С. Стойечва Г..
Твърди се, че С. С......Г. е сключила с Йеттел България ЕАД (предходно наименование
Теленор България ЕАД) следните договори и допълнителни споразумения:
-Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 16.2.2022г, договор за лизинг от 14.8.2020 г. за SAMSUNG Galaxy A20s
32GB Dual Black и договор за лизинг от 16.6.2021 г. за Базови аксесоари, договор за лизинг
от 14.8.2020 г. за Базови аксесоари;
-Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги е предпочетен номер
+359********* от 19.10.2020 г.
-Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 16.6.2021 г., като
със сключения договор закупува на преференциална цена устройство ALCATEL IS 2021
32GB Dual Grey.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите, в
следствие на което те са прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД (предходно
наименование Теленор България ЕАД) на 20.6.2022 г. (за договора за лизинг -чл. 11, ал. 1 от
общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите
условия), поради което към 25.6.2022 година ответницата е имала задължения за преходни
периоди в размер на 169,18 лв., както и дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски
за период 25/05/2022-24/06/2022 г. от които: 4,02 лв., дължими по договор за лизинг от
14.8.2020 г. за Базови аксесоари, 7,18 лв., дължими по договор за лизинг от 14.8.2020 г. за
SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Black, 26,4 лв., дължими по договор за лизинг от
16.6.2021 г. за Базови аксесоари.
Навежда се, че задълженията за предходен период в общ размер на 169,18 лв. са
обединени във Фактура № **********/25.3.2022 г. и Фактура № **********/25.4.2022 г.
като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането, като към
настоящия момент ответницата има задължение за предходен период в размер на 169,18 лв.,
формирано както следва: 77,43 лв., дължими за период 25/02/2022г-24/03/2022 г., от които:
по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 19.10.2020 г. сума в размер на 15,45 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; По
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 16.2.2022 сума в размер на 34,17 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, сума в размер
на 2,01 лв. вноска по договор за лизинг от 14.8.2020 г. за Базови аксесоари, сума в размер на
3,59 лв. вноска по договор за лизинг от 14.8.2020 г. за SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual
Black и сума в размер на 2,2 лв. вноска по договор за лизинг от 16.6.2021 г. за Базови
аксесоари;Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 16.6.2021 г.,
сума в размер на 20,01 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги;91,75 лв., дължими за период 25/03/2022-24/04/2022 г., от които:по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 19.10.2020 г. сума в размер на 16,35 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;По
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 16.2.2022 сума в размер на 47,09 лв., представляващи непогасено
2
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, сума в размер
на 2,01 лв. вноска по договор за лизинг от 14.8.2020 г. за Базови аксесоари, сума в размер на
3,59 лв. вноска по договор за лизинг от 14.8.2020 г. за SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual
Black и сума в размер на 2,2 лв. вноска по договор за лизинг от 16.6.2021 г. за Базови
аксесоари; Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 16.6.2021 г.,
сума в размер на 20,51 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги.
За пълнота се посочва, че при сключването на договор с Йеттел България ЕАД, всяко
лице получава един или повече клиентски номера, под които Йеттел България ЕАД
обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и
издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има
един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с
конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от Йеттел
България ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира
задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване
на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се
включва в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“.
При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора,
сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този
клиентски номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се
обединяват в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се
начисляват и съответните неустойки.
Навежда се, че в системата на Теленор България ЕАД ответницата С. С. Г. е с
клиентски номер *********.
Всички непогасени и изискуеми задължения на С. С. Г. в размер на 206,78 лева се
твърди, че са обединени във Фактура № **********/25.6.2022 г. за клиентски номер
*********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и., като към датата на подаване
на заявлението посочената сума не е заплатена от Г..
С разпореждане № 472/10.02.2025г. съдията докладчик след като е извършил
служебна проверка на редовността на постъпилата искова молба и допустимостта на
предявените с нея искове в съответствие с изискванията на чл.129, ал.1 и чл.130 от ГПК е
постановил препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея да се изпрати на
ответника, като му се укаже, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба
следва да подаде писмен отговор.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника, на
посочения в исковата молба адрес, от където се е върнало с отбелязване, че лицето не живее
на посочения адрес по данни на съседи от № 13-сем. Александрови. Изискана е справка за
адресната регистрация на ответника от НБД Население, като съобщението е изпратено и на
посочения в справката постоянен и настоящ адрес, от където се е върнало с отбелязване, че
лицето не е открито.
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47,
ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника.
На 29.05.2025г. връчителят е залепил на постоянен и настоящия адрес по адресната справка
на ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на
разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано
от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи
С оглед на това с Определение № 1156/16.06.2025г. Районен съд Б......на основание
чл.25, ал.1 във вр. с чл.21, т.3 от Закона за правната помощ и чл.47, ал.6 от ГПК е
предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело №
77/2025г. на ответника С. С. Г., с ЕГН **********.
3
С Определение № 1353/16.07.2025г. съдът е назначил адв. Р. З.... И.-П... вписана под
№ 3546 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника С.
С. Г., с ЕГН **********, по гр.дело № 77/2025г. по описа на РС Б..... до приключване на
делото пред всички съдебни инстанции.
Съобщението е връчено на 09.09.2025г., като видно от материалите по делото в
указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 16.09.2025г. по делото е
депозиран писмен отговор по заявената искова молба от назначения особен представител, с
който се оспорва предявения иск, като неоснователен.
Навежда се, че в контекста на подписаните между страните от настоящето съдебно
производство Договори за мобилни услуги, Договори за лизинг и Допълнителнителните
споразумения към тях, Ценови листи и декларации, С. С. Г. има качеството на потребител на
мобилни услуги, предоставяни от ищеца, като в този смисъл се сочи, че е налице възникнало
между страните валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото
дружество се е задължило да предоставя мобилни услуги на ответницата в качеството й на
ползувател, а последната се е задължила да ги заплаща.
Сочи се, че съгласно чл.26 от Общите условия на „Йеттел България“ ЕАД /бивш
Теленор България/ , при ползуване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползуваните услуги се извършва на база известена на ползувателя ежемесечна фактура, в
която е определен срок за плащане, като неполучаването на същата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми, т.е. ежемесечните
вземания на мобилния оператор с настъпил падеж стават ликвидни и изискуеми СЛЕД
уведомяването на ползувателя на услугите.
Навежда се, че едностранното прекратяване на договорите по вина на неизправната
страна /развалянето на договорите/, съгласно Общите условия на ищцовото дружество, става
с отправено едностранно писмено заявление от изправната страна /чл.10 от Общите условия
на Договора за лизинг/, но поражда ефект едва след получаването му от неизправната
страна, съгласно общите правила на гражданското ни законодателство. В случая се твърди,
че липсват представени от ищеца писмени документи, доказващи изпращане и съответно
получаване от потребителя на услугата на писмено заявление на мобилния оператор за
прекратяване на договорните отношения. Оспорва се твърдението на ищцовото дружество в
обстоятелствената част на исковата молба, че поради неизпълнение на задълженията по
договорите от страна на С. С. Г. е прекратило едностранно сключените с нея договори и
Допълнителни споразумения, на основание чл.11 ал.1 от ОУ на договор за лизинг и т.19б от
ОУ на дружеството за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги, от който факт черпи правото да предяви претенции за неустойки.
Сочи се, че в чл.31а от представените по делото Общи условия на „Теленор
България“ЕАД е посочено, че Теленор се задължава предварително и по подходящ начин
/чрез кратко текстово съобщение - SMS, писмо с обратна разпоска, записващ се телефонен
разговор, писмо по електронна поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти,
чрез писмо доставено с куриер и др./ да информира абоната, че ще предприеме действия по
извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и когато за
целта ще се ползуват услугите на трети лица /кредитни бюра, агенции за събиране на
взамания и др.“/. Твърди се, че подобно уведомяване би следвало да се дължи и в настоящия
казус, но липсва представено.
За да се приеме, че волеизявлението е достигнало до адресата, е достатъчно
кредиторът да е положил необходимите усилия и да е изпратил изявлението си на адреса,
посочен от другата страна по договора. Навежда се, че покана за доброволно
плащане/респ.изпратени и получени от потребителя фактури на „Йеттел България“ЕАД
/бивш „Теленор България“ЕАД/ не са представени в настоящето производство, както и в
производството по ЧГД №2104/24г., поради което С. С. Г. не е наясно за дължимостта на
4
сумите. Излага се, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
кредиторът трябва да е уведомил длъжника си за задължението му, но такова уведомяване се
твърди, че липсва, защото уведомяването се счита за надлеждно извършено от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, а в случая такова волеизявление
ответницата не е получила, като такова липсва и в представените по делото документи.
С Определение № 1893/20.10.2025г. по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил
им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг
способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание, ищцовото дружество редовно призовано, не се явява законен
или упълномощен представител, като е представено писмено становище от ищцовото
дружество, в което е изразено становище, че се поддържа изцяло изложеното в исковата
молба. Претендират се сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
назначения му особен представител – адвокат И., която оспорва изцяло предявените искове и
се иска отхвърлянето му.
По делото е приложено е ч.гр.д. № 2104/2024г. по описа на Районен съд - гр. Б....
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр. д № 2104/2024 година по описа на Районен съд-Б.....
същото е образувано по депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от „Йеттел България" ЕАД, с искане за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. С. Г., като с Разпореждане №
2389/02.08.2024г. съдът е отхвърлил заявлението в частта, в която се иска издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на услуги: - сумата в размер общо
на 196,75 лв. /сто деветдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение към
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 16.2.2022 г., от които
158,87 лв. - три стандартни месечни такси и сума в размер на 37,88 лв. за SAMSUNG Galaxy
A20s 32GB Dual Black, представляващи част от разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор; - сумата от 56,85 лв.
/петдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 19.10.2020 г в размер на три стандартни месечни такси; -сумата в размер общо на
236,22 лв. /двеста тридесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 16.6.2021 г., от които 87,54 лв. - три стандартни
месечни такси, и сума в размер на 148,68 лв. за ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey,
представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор.
Издадена е Заповед № 976/02.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът С. С. Г., с ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. Благоевград, ж.к „Еленово“ № 213, вх. А, ет. 3 да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4",
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг -
изпълнителни директори чрез адвокат С. В. М. следните суми: -сумата от 81,26 лв.
/осемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/, начислена по Допълнително
споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
5
16.02.2022 г., представляваща задължения за месечни абонаментни такси и такси за
допълнителни мобилни услуги за периода от 25.02.2022 година до 24.04.2022 год.; -сумата
от 8,04 лв. /осем лева и четири стотинки/, дължими лизингови вноски за периода от
25.02.2022 година до 24.06.2022 год. по договор за лизинг от 14.8.2020 г. за Базови
аксесоари, с месечна вноска 2,01 лв.; -сумата от 14,36 лв. /четиринадесет лева и тридесет и
шест стотинки/, дължими лизингови вноски за периода от 25.02.2022 година до 24.06.2022
год. по договор за лизинг от 14.8.2020 г. за SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Black, с
месечна вноска 3,59 лв.; -сумата от 30,80 лв. /тридесет лева и осемдесет стотинки/,
дължими лизингови вноски за периода от 25.02.2022 година до 24.06.2022 год. по договор за
лизинг от 16.6.2021 г. за Базови аксесоари, с месечна вноска 2,20 лв.; - сумата от 31,80 лв.
/тридесет и един лева и осемдесет стотинки/, начислена по Допълнително споразумение към
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 19.10.2020 г.,
представляваща задължения за месечни абонаментни такси и такси за допълнителни
мобилни услуги за периода от 25.02.2022 година до 24.04.2022 год.; -сумата от 40,52 лв.
/четиридесет лева и петдесет и две стотинки/, начислена по Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 16.06.2021 г., представляваща задължения за месечни
абонаментни такси и такси за допълнителни мобилни услуги за периода от 25.02.2022
година до 24.04.2022 год.; -ведно със законната лихва върху главницата от 206,78 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2024г. до окончателното
изплащане, - сумата от 7,42 лв. /седем лева и четиридесет и две стотинки/ - внесена
държавна такса; -сумата от 142,48 лв. /сто четиридесет и два лева и четиридесет и осем
стотинки/ - заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като с разпореждане
№ 3654 от 09.12.2024г. съдът е указал на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от
получаване на съобщението, като е видно, че в законоустановения едномесечен срок за
предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е
депозирал настоящата искова молба. Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че
предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
търсената защита.
Към заповедното производство са представени и приети следните писмени
документи:
От представения и приет по ч.гр.д № 2104/2024 година по описа на Районен съд-
Б......заверен препис на Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 16.02.2022г. се установява, че е сключен договор за
мобилни услуги между ищцовото дружество и ответника С. С. Г. за мобилен номер
+359*********, по силата на който ищецът следва да предоставя мобилни услуги на
ответника абонат с титуляр по предпочетения мобилен номер с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора 44, 99 лв. на месец, с уговорен срок на действие 24 месеца,
а ответникът да ги заплаща. Договора е сключен за срок от 24 месеца и съобразно
посоченото в него влиза в сила на 16.02.2022г. Договорът съдържа подпис на ответника на
последните страници, като е посочено името на потребителя и след това се съдържа и
подпис на потребителя. Видно от съдържанието на договора потребителя е запознат с
общите условия, получил е екземпляр от тях и е съгласен да ги спазва, което е удостоверено
и с представената и приета декларация-съгласие. Същите са представени и приети по
делото. Приложена и приета по делото е и ценова листа за абонаментни планове. Видно от
декларация - съгласие от 16.02.2022г. ответникът е декларирал, че е получил подписан от
представител на оператора екземпляр от общите условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношенията на потребителите на мобилни услуги, като е съгласен с тях и се е
задължил да ги спазва. Декларирал е още, че операторът е предоставил и същата е получил
информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. За същия предпочетен
номер е подписано на същата дата и заявление за активиране на услуга-онлайн защита в
6
мобилната мрежа в размер на 1, 20 лв.
Видно от Договор за лизинг от 14.08.2020 г., по силата на чл.1, от който
лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно
ползване следното мобилно устройство марка Samsung, модел Galaxy A20s 32GB Dual Black
с мобилен номер +359*********, а лизингополучателя се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 157, 57 лв., с включен ДДС по начин посочен в договора.
Договорът е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от деня на подписването му.
Съгласно чл. 3 от Договора за лизинг лизингополучателят се е задължил да заплати цената
на 23 броя месечни вноски, всяка една в размер на 3, 59лв. с включен 20 % ДДС, като
месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор
България“ ЕАД“. В договора се съдържа и изготвен погасителен план, в който са посочени
падежни дати и е видно начина на изплащане на лизинговите вноски и месечната вноска. В
чл.1, ал. 2 от Договора е договорено, че лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното на лизинг устройство, като подпише договор за
изкупуване на устройството с Лизингодателя най-малко 10 дни преди изкупуването преди
изтичане на срока на договора за лизинг и след изпълнение на условията за придобиване,
посочени в ОУ, като заплати допълнителна сума от 3, 59 лв. В ал. 3 на същия член е
предвидено, че ако Лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството
подлежи на връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия
срок Лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне
устройството. Ако устройството не бъде върнато, респ. ако лизингополучателят писмено
заяви, че не желае да го закупи, лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ.
допълнителна сума в размер на 3, 59 лв. /чл. 1, ал. 3/. Съгласно чл. 4 от договора с
подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал
устройството във вид, годен за употреба. Описанието на устройството е идентично с това,
посочено в договора за мобилни услуги. Представени са и подписани от ответника ОУ към
договора за лизинг.
Видно от Договор за лизинг за базови аксесоари от 14.08.2020 г., по силата на чл.1,
от който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване промо пакет базови аксесоари, подробно посочени в договора на обща
цена от 48, 27 лв. с включен ДДС по начин посочен в договора. Договорът е сключен за срок
от 23 месеца и влиза в сила от деня на подписването му. Съгласно чл. 3 от Договора за
лизинг лизингополучателят се е задължил да заплати цената на 23 броя месечни вноски,
всяка една в размер на 2, 01лв. с включен 20 % ДДС, като месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“. В договора се съдържа и
изготвен погасителен план, в който са посочени падежни дати и е видно начина на
изплащане на лизинговите вноски и месечната вноска. В чл.1, ал. 2 от Договора е
договорено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставените за ползване вещи, като подпише договор за тяхното изкупуване с
Лизингодателя най-малко 10 дни преди изкупуването преди изтичане на срока на договора за
лизинг и след изпълнение на условията за придобиване, посочени в ОУ, като заплати
допълнителна сума от 2, 01 лв. В ал. 3 на същия член е предвидено, че ако
Лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, вещите подлежат на връщане в срок от
1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия срок Лизингополучателят
може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да ги върне. Ако вещите не бъдат
7
върнати, респ. ако лизингополучателят писмено заяви, че не желае да ги закупи,
лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 2,
01 лв. /чл. 1, ал. 3/. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е
потвърдил, че лизингодателят му е предал вещите във вид, годен за употреба. Представени
са и подписани от ответника ОУ към договора за лизинг.
Видно от Договор за лизинг за базови аксесоари от 16.06.2021 г., по силата на чл.1,
от който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване промо пакет базови аксесоари, подробно посочени в договора на обща
цена от 52, 77 лв. с включен ДДС по начин посочен в договора. Договорът е сключен за срок
от 23 месеца и влиза в сила от деня на подписването му. Съгласно чл. 3 от Договора за
лизинг лизингополучателят се е задължил да заплати цената на 23 броя месечни вноски,
всяка една в размер на 2, 20лв. с включен 20 % ДДС, като месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“. В договора се съдържа и
изготвен погасителен план, в който са посочени падежни дати и е видно начина на
изплащане на лизинговите вноски и месечната вноска. В чл.1, ал. 2 от Договора е
договорено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставените за ползване вещи, като подпише договор за тяхното изкупуване с
Лизингодателя най-малко 10 дни преди изкупуването преди изтичане на срока на договора за
лизинг и след изпълнение на условията за придобиване, посочени в ОУ, като заплати
допълнителна сума от 2, 20 лв. В ал. 3 на същия член е предвидено, че ако
Лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, вещите подлежат на връщане в срок от
1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия срок Лизингополучателят
може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да ги върне. Ако вещите не бъдат
върнати, респ. ако лизингополучателят писмено заяви, че не желае да ги закупи,
лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 2,
20 лв. /чл. 1, ал. 3/. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е
потвърдил, че лизингодателят му е предал вещите във вид, годен за употреба. Представени
са и подписани от ответника ОУ към договора за лизинг.
От представеното и прието по делото Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран номер +359********* е видно, че абонатът е
сключил допълнително споразумение на 19.10.2020 година като е сключен договор за
мобилни услуги между ищцовото дружество и ответника С. С. Г. за мобилен номер
+359*********, по силата на който ищецът следва да предоставя мобилни услуги на
ответника абонат с титуляр по предпочетения мобилен номер с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора 14, 99 лв. на месец, с уговорен срок на действие 24 месеца,
а ответникът да ги заплаща. Договора е сключен за срок от 24 месеца и съобразно
посоченото в него влиза в сила на 19.10.2020г. Договорът съдържа подпис на ответника на
последните страници, като е посочено името на потребителя и след това се съдържа и
подпис на потребителя. Видно от съдържанието на договора потребителя е запознат с
общите условия, получил е екземпляр от тях и е съгласен да ги спазва, което е удостоверено
и с представената и приета декларация-съгласие. Същите са представени и приети по
делото. Приложена и приета по делото е и ценова листа за абонаментни планове. Видно от
декларация - съгласие от 19.10.2020г. ответникът е декларирал, че е получил подписан от
представител на оператора екземпляр от общите условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношенията на потребителите на мобилни услуги, като е съгласен с тях и се е
задължил да ги спазва. Декларирал е още, че операторът е предоставил и същата е получил
информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. За същия предпочетен
номер е подписано на същата дата и заявление за активиране на услуга-онлайн защита в
8
мобилната мрежа в размер на 1, 20 лв. след промо период от 3 месеца на цена 00.
От представения и приет заверен препис на Договор за мобилни услуги от 16.06.2021
г. се установява, че е сключен договор за мобилни услуги между ищцовото дружество и
ответникът С. С. Георгишева за мобилен номер +359*********, по силата на който ищецът
следва да предоставя мобилни услуги на ответника абонат с титуляр по предпочетения
мобилен номер абонамент план Тотал + 18, 99 лв. на месец, с дата на издаване на фактура
на 25-то число, с уговорен срок на действие 24 месеца, а ответникът да ги заплаща. Договора
е сключен за срок от 24 месеца и съобразно посоченото в него влиза в сила на 16.06.2021 г.
Договорът съдържа подпис на ответника на последните страници, като е посочено името на
потребителя и след това се съдържа и подпис на потребителя. Видно от съдържанието на
договора потребителя е запознат с общите условия, получил е екземпляр от тях и е съгласен
да ги спазва, което е удостоверено и с представената и приета декларация-съгласие. Същите
са представени и приети по делото. Приложена и приета по делото е и ценова листа за
абонаментни планове. Видно от декларация - съгласие от 16.06.2021г. ответника е
декларирал, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от общите
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията на потребителите на мобилни
услуги, като е съгласен с тях и се е задължил да ги спазва. Декларирал е още, че операторът е
предоставил и същата е получил информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
Към доказателствения материал по делото са приобщени фактури, както следва:
-Фактура № **********/25.03.2022 г., издадена за отчетния период 25.02.2022година
до 24.03.2022 година, срок за плащане – 09.04.2022г., с отразени в същата: разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги 1,33 лв.; месечни и еднократни такси 85, 42 лв;
отстъпки -15,22 лв; данъчна основа 71, 53 лв.; ДДС – 14, 31 лв.; сума с ДДС 85, 84 лв.;
Вноска за лизинг 7, 80 лв.; Задължения от предходен период с ДДС 95, 30 лв.; баланс от
предходен период с ДДС 95, 30 лв. или сума за плащане с ДДС 188, 94 лв. Видно от
детайлизираната справка в същата са отразени начислените суми по всеки от ползваните
мобилни номера за отчетния период абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови
вноски, както и детайлното потребление.
-Фактура № **********/25.04.2022 г., издадена за отчетния период 25.03.2022година
до 24.04.2022 година, срок за плащане – 10.05.2022г., с отразени в същата: разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги 1, 00лв.; месечни и еднократни такси 84, 18 лв.;
отстъпки -15, 22 лв.; данъчна основа 69, 96 лв.; ДДС 13,99 лв.; сума с ДДС 83, 95 лв.;
Вноска за лизинг – 7, 80 лв.; Задължения от предходен период с ДДС 188, 94 лв.; внесени
плащания -95, 30лв., баланс от предходен период с ДДС 93, 64 лв. или сума за плащане с
ДДС 185, 39 лв. Видно от детайлизираната справка в същата са отразени начислените суми
по всеки от ползваните мобилни номера за отчетния период абонаментни такси, ползвани
услуги и лизингови вноски, както и детайлно потребление.
-Фактура № **********/25.07.2022 г., издадена за отчетния период 25.05.2022 година
до 24.06.2022 година, срок за плащане – 10.07.2022г., с отразени в същата: неустойки
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги – 489, 82 лева; вноска за лизинг –
37, 60 лева; задължения от предходен период с ДДС – 169, 18 лева; Баланс от предходен
период с ДДС – 169, 18 лева или обща сума за плащане с ДДС – 696, 60 лева.
Към доказателствения материал са приобщени Общи условия на Теленор България
ЕАД, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, / в сила от
10.09.2010г. изменени на 21.09.2010г., изменени на 29.02.2012г., изменени на 04.06.2012г.
изменени на 17.08.2012г., изменени на 18.10.2012г., изменени на 07.12.2012г., изменени на
08.04.2013г., изменени на 18.06.2013г. изменени на 30.04.2016г., изменени на 30.06.2017г.,
изменени 20.09.2018г., изменени на 12.04.2021г.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение, която обаче няма данни да
9
е връчена по някакъв начин на ответницата.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По допустимостта:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание:
-По чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във
връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и и сл. от ТЗ- относно
вземанията за Неплатени абонаментни такси и използвани услуги;
-По чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. чл.342 и сл. от ТЗ вр. с
чл.79 ЗЗД-за вземанията, представляваща неплатени лизингови вноски.
Предявените положителни установителни искове за установяване на паричното
вземане са допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се
доказа от приложеното ч.гр.д. № 2104/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 976/02.08.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като заповедния съд
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, който е предявен в
указания срок. Поради това, предявените искове са допустими и следва да се разгледат по
същество.
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК
вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288
и и сл. от ТЗ ищецът следва да установи наличие на процесуалните предпоставки на иска
по чл.422 от ГПК, наличието на валидни облигационни правоотношения, породени от
процесните договори за далекосъобщителни услуги, по силата на които ищецът има
качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответника - на потребител на мобилни услуги;
реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочените периоди,
настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо
заплащане на цената за ползване на мобилните услуги, едностранно прекратяване на
договорите от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на ответника; размера
на цената на мобилните услуги.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключени договори за
предоставени мобилни услуги, а именно: Допълнително споразумение към Договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 16.2.2022г, Допълнително
споразумение към Договор за Мобилни услуги е предпочетен номер +359********* от
19.10.2020 г., Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 16.6.2021
г.
Всеки от договорите съдържа подпис и на двете страни. Предвид изложеното по
безспорен начин се установи, че между страните са сключени процесните договори за
мобилни услуги и същите са валидни и са породили действие. Видно от представените и
приети по делото, подписани от ответника декларации-съгласие същият е декларирал, че
операторът е предоставил информацията по чл. 4, ал. 1 от ЗЗП. Съдът не констатира
договорите да съдържат неравноправни клаузи относими към предмета.
Вследствие сключване на процесните договори за предоставяне на мобилни услуги,
са възникнали облигационни правоотношения между страните, поради което отношенията
между тях следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
10
три предпоставки:наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия
резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е
възможно.
Следва да се посочи, че процесните договори за мобилни услуги съставляват
индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради
обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част
от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на "Търговец" по
смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има
качеството на "Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на
отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на
някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на
икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. По силата на валидно
възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната
телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и
вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. В процесните договори са предвидени
условията за ползване на предоставяните услуги - срока на действие, ясно и разбираемо е
посочен вида на предоставяната услуга - мобилен интернет или услуги, за каквито услуги са
издавани и фактурите, посочен е и приложимия абонаментен план, който няма данни да е
изменян едностранно от оператора през срока на действие на договорите, а напротив
сключвани са подписани и от двете страни допълнителни споразумения, както и конкретен
номер по всеки договор, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите
на оператора и предадената СИМ карта, осигуряваща достъп на потребителя до мрежата и
услугите на мобилния оператор. Следователно абонатът е бил наясно още при сключване на
договорите какви услуги ще му бъдат предоставяни и каква цена ще дължи за тях, като е
поел задължение да заплаща уговорената месечна абонаментна такса, както и уговорените
лизингови вноски за предоставеното му мобилно устройство. Във всеки индивидуално
сключен договор е удостоверено, че абонатът е запознат, получил е и е съгласен да спазва
общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на
оператора. Поради това не се споделя становището, че договорните клаузи са неясни
относно вида на предоставяните услуги. При така създадената между страните облигационна
обвързаност по ненаименовани Договори за услуги при предварително установени от едната
страна Общи условия, предпоставка за валидност е приемане на същите от насрещната
страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия
стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. От
приетите по делото Декларации - съгласие се установява, че абонатът изрично е декларирал,
че е получил Общите условия на дружеството - ищец. С подписа си, който не е оспорен,
абонатът е удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва.
В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за
нищожност на договорите, поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като
същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
Анализа на договорите за мобилни услуги установява, че същите отговарят на
формалните изисквания на специалният закон, а имено на чл. 228, ал. 1 във вр. с ал. 2 от
11
ЗЕС, като наред с това в тях не се съдържат клаузи, които да попадат в приложното поле на
чл. 143 от ЗЗП, което да води до тяхната нищожност, поради неравноправен характер. Съдът
намира възраженията в тази насока на особения представител за неоснователни.
Съгласно общите условия, регламентиращи правоотношенията между страните,
месечната абонаментна цена по всеки от договорите се предплаща от потребителя
ежемесечно в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет
/чл. 23,б.б/. Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащия ценоразпис на Теленор /чл. 20/.
Разпоредбата на чл.23 предвижда, че месечния абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
мрежата, и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери, съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договорни правоотношения между
страните през процесния период за доставка на мобилни услуги по всеки един от процесните
договори за мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на договорените месечни
абонаментни такси по договорите, независимо от потреблението на услуги през съответния
период, тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да
заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договорите.
Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги.
Също така ищецът претендира за процесния период и суми за използвани услуги,
които извън месечните абонаментни такси.
За да бъде присъдена и тази част от претендираната сума, ищецът следва да докаже,
че абонатът е използвал услугите, описани в издадените фактури. Фактурите и
приложенията към тях изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти /възникване
на вземания за доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените
стойности/, като същите не са подписани от получателя на доставката - ответника.
Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат формална
доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство
/чл. 180 от ГПК/, без да доказват верността на вписаните в него други обстоятелства.
Изключение от това правило /материална доказателствена сила на частен свидетелстващ
документ/ е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти.
Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради това фактурите не се ползват с
доказателствена сила относно доставката на услугите по сключените договори между
страните и тяхната стойност.
От друга страна, представените по делото заверени преписи на фактури са писмени
доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения договор суми,
като не е необходимо тези фактури да са подписани доколкото чрез същите не се установява
основанието на вземането. Също така във всяка фактура е посочено името на съставителя, а
освен това същата отговаря на всички изисквания на Закона за счетоводството и няма
пречка да бъде приета и ценена като доказателствено средство.
Съгласно ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната. При сключването на договора Теленор уведомява всеки
абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от Теленор, след предварително уведомление
до абоната.Неполучаването на фактура не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми / чл.26/. Теленор предоставя на абоната 18 - дневен срок след
издаването на фактурата, за плащане на посочената в нея сума /чл.27 ОУ/. Месечните сметки
на абоната могат да бъдат оспорени пред Теленор в 6 - месечен срок след датата на издаване
на фактурата или по общия ред, предвиден в действащото законодателство. Оспорването не
освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми /чл.31/. Теленор има
12
право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги,чл.49 от ОУ.
Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е издало
процесните фактури със съответните приложения към тях, които отразяват ползването на
мобилни услуги от конкретни номера, предоставени на ответника по подписани от него
договори с ищцовото дружество. От приложенията към фактурите се установяват
извършените от потребителя изходящи обаждания в и извън мрежата на мобилния оператор,
техния брой, продължителността на провежданите телефонни разговори и съответната
дължима такса за тях. Посочени са уговорените между страните отстъпки по тарифен план,
като е извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените суми.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че цитираните фактури и приложенията към
същите, установяват доставката на изброените в тях по видове услуги. Ищцовото дружество
е остойностило предоставените услуги и определените от него като дължими суми е
следвало да бъдат заплатени от ответника най - късно до 18 дни от издаването на всяка от
месечните фактури, и то независимо от това дали същите са получени, съгласно уговореното
между страните.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства за
изпълнение на задълженията си за заплащане на претендираните по делото абонаментни
месечни такси, и потребени услуги. От представените по делото писмени доказателства -
договори, фактури и приложения към тях се установява несъмнено, че ищцовото дружество
е изпълнило договорните си задължения да предостави определените услуги. Ответната
страна не представя доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане по
стойност и за съответните периоди на дължимите суми така, както са посочени в издадените
фактури, поради което съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника.
Ответникът е подписал гореописаните договори с ищеца за срок от 24 месеца, като по
делото липсват каквито и да било данни ответникът да е възразявал преди настоящото
производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по процесните
договори, да е заявил правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца,
преди подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение срещу същата, да е искал
точно изпълнение, да е искал обезщетение за неизпълнение или да е дал на ищеца подходящ
срок за изпълнение с писмено предупреждение (с оглед сключеният писмен договор между
страните), че след изтичането на срока ще смята договорите за развалени, което би го
освободило от облигационното задължение за парична престация, поради което, не може да
се приеме, че ищеца не е предоставил през срока на действие на договорите услуги на
ответника на претендираната стойност, определена съобразно ценоразписа, с който
последната е запозната. В тежест на ответника, ако твърди изпълнение на паричните си
задължения по договора между страните е да докаже плащането, поради което не следва да
се възлага на ищеца да установява отрицателният факт - неплащането от страна на
ответника на задълженията по договора.
При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на
телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно
индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените
съобщителни услуги. Задълженията на мобилния оператор са определени в сключените с
ответника потребителски договори и по същество се свеждат до това операторът за
поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези
съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни
услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените
в условията по договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема
13
на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответника не е твърдял
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските
устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният оператор е задължен с отчитане на
трафика- консумирани от абоната входящи и изходящи услуги, служещо в основание за
определяне ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение. В
заключение, се дължат и сумите, които са отчетени за ползваните от ответницата услуги.
В случая падежът на задълженията е настъпил, поради което е без значение дали
договорите са прекратени или не.
Относно дължимия размер по всеки от мобилните номера, съдът намира, че
представените фактури не съответстват на дължимите абонаменти за периода от
25.02.20222г. до 24.04.2022г. Така, видно от договорите, че за процесния период
абонаментните такси са били по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 16.02.2022г. -44, 99 лв., по Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран номер
+359********* от 19.10.2020 година -14, 99 лв., по Договор за мобилни услуги от 16.06.2021
г. с абонамент план Тотал + -18, 99 лв.
В представените фактури и за двата отметни периода по отношение на месечния
абонамент за Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 16.02.2022г.
е посочена сума, която съответства на договора- 37, 49 лв., а с ДДС 44, 99 лв., като е
посочена и дължимата сума от 1, 20 лв. с ДДС по заявление за активиране на услуга-онлайн
защита в мобилната мрежа. В тази връзка за периода от 25.02.2022г.-24.04.2022г. по този
договор се дължи обща сума от 92, 38 лв. В исковата молба се претендира по този договор
сума от 81, 26лв., поради което и с оглед диспозитивното начало този иск следва да бъде
уважен изцяло само до претендирания размер.
Относно другите два договора обаче, абонаментните такси, посочени във фактурите
не съответстват на тези по договорите. Така по Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран номер +359********* от 19.10.2020 година
съгласно договора абонаментната такса е в размер на 14, 99 лв., а във процесните фактури е
посочена такава с ДДС-15, 46 лв. Няма данни за ползвани допълнителни услуги, поради
което искът по отношение на този договор за процесния период следва да се уважи само до
размера на абонаментната такса по договора, а именно в размер на 29, 98 лв. и се отхвърли
до претендирания размер от 31, 80 лв.
По Договор за мобилни услуги от 16.06.2021 г. с абонамент план Тотал + според
договора абонаментната такса е в размер на 18, 99 лв., а във фактурите е посочена такава с
ДДС 19, 60 лв. Отразени са и ползвани кратки тукстови съобщения в размер на 0, 33 лв.,
които също са дължими. Предвид изложеното и като взе предвид абонаментната такса и
ползваните услуги за 0, 33 лв., съдът намира, че за процесния период по този договор се
дължи сума в общ размер от 38, 31 лв. до който размер искът е основателен, а за разликата
до претендирания такъв от 40, 52 лв. следва да бъде отхвърлен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства за
изпълнение на задълженията си за заплащане на претендираните по делото абонаментни
месечни такси, които са с настъпил падеж още преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК.
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК
вр. чл.342 и сл. от ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД - за вземанията за неплатени лизингови вноски.
За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи, че с ответника са
страни по посочените договори за лизинг, че ищеца е изпълнил задълженията си по тях,
както и че лизинговите вноски са станали предсрочно изискуеми, да се установи и периода,
считано от който ответната страна е изпаднала в забава по изпълнение на насрещното
14
задължение по сключените договори за лизинг, размерът на лизинговите вноски.
В разглеждания случай от доказателствата се установява, че между страните са
сключени Договор за лизинг от 14.08.2020 г., по силата на чл.1, от който лизингодателят се е
задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното
мобилно устройство марка Samsung, модел Galaxy A20s 32GB Dual Black с мобилен номер
+359*********, а лизингополучателя се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер
на 157, 57 лв., с включен ДДС по начин посочен в договора. Договорът е сключен за срок от
23 месеца и влиза в сила от деня на подписването му. Съгласно чл. 3 от Договора за лизинг
лизингополучателят се е задължил да заплати цената на 23 броя месечни вноски, всяка една
в размер на 3, 59лв.
Договор за лизинг за базови аксесоари от 14.08.2020 г., по силата на чл.1, от който
лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно
ползване промо пакет базови аксесоари, подробно посочени в договора на обща цена от 48,
27 лв. с включен ДДС по начин посочен в договора. Договорът е сключен за срок от 23
месеца и влиза в сила от деня на подписването му. Съгласно чл. 3 от Договора за лизинг
лизингополучателят се е задължил да заплати цената на 23 броя месечни вноски, всяка една
в размер на 2, 01лв.
Видно от Договор за лизинг за базови аксесоари от 16.06.2021 г., по силата на чл.1,
от който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване промо пакет базови аксесоари, подробно посочени в договора на обща
цена от 52, 77 лв. с включен ДДС по начин посочен в договора. Договорът е сключен за срок
от 23 месеца и влиза в сила от деня на подписването му. Съгласно чл. 3 от Договора за
лизинг лизингополучателят се е задължил да заплати цената на 23 броя месечни вноски,
всяка една в размер на 2, 20лв.
Съгласно чл. 4 от всеки от договорите с подписването му лизингополучателят е
потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството и вещите във вид, годен за
употреба.
На следващо място, ищецът е изпълнил точно основното си задължение, а и в чл. 4 от
договора лизингополучателят изрично е декларирал, че е получил устройството и вещите
във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно, съответстващ на договорените
технически характеристики и комплектовани с цялата документация. При това положение
следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало насрещното задължение да
заплаща дължимите месечни лизингови вноски в сроковете и размерите съобразно
договорните клаузи.
С договорите за лизинг ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат и респ.
базови аксесоари, като с положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предаден
годна за употреба вещ (мобилно устройство и базови аксесоари), което отговаря на
съответните технически характеристики. С договора тази вещи са предоставени за ползване
срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в
договорите погасителен план, които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на ответника е
да докаже своето изпълнение по договорите, а именно- че е заплащала месечните вноски за
лизинга на устройството и вещите. Доказателства обаче в тази насока не са представени,
поради което след като не е установил пълно погасяване на задължението, ответникът
следва да бъде осъден да заплати цената на устройството и вещите.
Ищецът претендира неплатени лизингови вноски по договорите за лизинг и
предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Видно от договорите същите са с краен срок, който към момента на подаване на
заявлението – 01.08.2024г. срокът по договорите за лизинг е изтекъл и ответникът дължи
пълния размер на вноските по него, тъй като същите са изискуеми и без да е обявена
15
предсрочна изискуемост на договора. Само за пълнота в тази връзка съдът намира за нужно
да отбележи, че дори и да разгледа твърденията за предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски, които са неоснователни, доколкото не е доказано прекратяването на договора за
мобилни услуги съобразно приетото по-горе, то исковете отново биха били основателни с
оглед настъпилия падеж. С оглед на това, исковете са основателни, като следва да се
отбележи, че наличието на неравноправни клаузи в Общите условия към договора за лизинг
/който очевидно е с шрифт по-малък от 12 и нечетим/ не могат да обосноват друг резултат. В
конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите се лизингови вноски, които се
дължат по силата на договорите срещу предоставена за ползване вещ, а не за други
уговорки, които дават предимство на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, в качеството му на
търговец, пред ответника, в качеството му на потребител.
При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови
вноски по договорите, то същите са дължат. За да направи този извод, съдът намира, че без
значение е фактът дали неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми,
както и дали договорите за мобилни услуги са били законосъобразно прекратени от
оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане на всички
лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал мобилното устройство и вещи на
ищеца, като лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен от съда при решаването на
спора, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Видно от фактурите неплатените вноски по всеки от договорите за лизинг са
последните четири такива /отразени в първата фактура дължима вноска 20/.
Предвид изложеното по Договор за лизинг от 14.08.2020 г., по силата на чл.1, от
който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване следното мобилно устройство марка Samsung, модел Galaxy A20s 32GB
Dual Black с мобилен номер +359********* дължимите и неплатени лизингови вноски са в
общ размер от 14, 36 лв., колкото е и предявения иск, поради което същият следва да бъде
уважен изцяло.
По Договор за лизинг за базови аксесоари от 14.08.2020 г. дължимите и неплатени
лизингови вноски са в общ размер от 8, 04 лв., колкото е и предявеният иск, поради която
следва да бъде уважен изцяло.
По Договор за лизинг за базови аксесоари от 16.06.2021 г. дължимите и неплатени
лизингови вноски са в общ размер от 8, 80 лв., до който размер искът е основателен, като
следва да бъде отхвърлен за разликата над този размер до претендирания такъв от 30, 80 лв.,
който не намира опора в доказателствата по делото.
Всички суми за главници по исковете се дължат ведно със законната лихва, смитано
от датата на подаване на заявлението-01.08.2024г.
По отношение на разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. постановено по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая в заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът изрично е поискал присъждане на
разноските в заповедното производство, като са присъдени със заповедта – 7, 42 лв.-за
държавна такса и 142, 48 лв.-адвокатско възнаграждение. В Определение № 26 от 18.01.2017
г. по ч.т.д. № 1549/2016 г. на I Т.О. на ВКС, изрично е посочено, че при иск по чл. 415, във вр.
чл. 422 от ГПК съдът в исковото производство е длъжен служебно да се произнесе по
разноските в заповедното производство. Съобразно уважената част от исковете ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 131, 03 лв., представляваща сторени
16
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
За исковото производство ищецът е сторил разноски в размер общо на 1155 лв., от
които 275,00 лева - внесена държавна такса, 480, 00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 400,00 лева – депозит за назначаване на особен представител на ответника,
за които е представил доказателства за извършването им. Съдът намира, че с оглед изхода от
делото и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1009, 61 лв., представляващи направени по делото разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с
чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл. 288 и и сл. от ТЗ и чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр.
чл.342 и сл. от ТЗ вр. с чл.79 ЗЗД по исковете, предявени от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК
*********, , със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. С. М. против С. С. Г., с
ЕГН **********, с постоянен адрес:гр. Б.......че С. С. Г., с ЕГН **********, с постоянен
адрес:гр. Б.... ДЪЛЖИ на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
976/02.08.2024г., постановена по ч.гр.д. № 2104/20224г. по описа на PC Благоевград, а
именно:
-сумата от 81,26 лв. /осемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 16.2.2022, дължими задължения за месечни абонаментни такси и такси за
допълнителни мобилни услуги за период 25.02.2022г.-24.04.2022 год.;
-сумата от 8,04 лв. /осем лева и четири стотинки/, дължими лизингови вноски за
период 25.02.2022г.-24.06.2022 год. по договор за лизинг от 14.8.2020 г. за Базови аксесоари,
с месечна вноска 2.1 лв.;
-сумата от 14,36 лв. /четиринадесет лева и тридесет и шест стотинки/, дължими
лизингови вноски за период 25.02.2022г.-24.06.2022 год. по договор за лизинг от 14.8.2020 г.
за SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Black, c месечна вноска 3,59 лв.;
-сумата от 8,80 лв. /осем лева и осемдесет стотинки/, дължими лизингови вноски за
период 25.02.2022г.-24.06.2022 год. по договор за лизинг от 16.6.2021 г. за Базови аксесоари,
с месечна вноска 2.2 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 8, 80 лв. до пълния
претендиран размер от 30, 80 лв. като неоснователен;
-сумата от 29, 98 лв. /двадесет и девет лева и деветдесет и осем стоники/-дължими по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 19.10.2020 г., дължими задължения за месечни абонаментни такси и такси
за допълнителни мобилни услуги за период 25.02.2022г.-24.04.2022 год., КАТО ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата над 29, 98 лв. до претендирания размер от 31,80 лв. като
неоснователен;
-сумата от 38, 31 лв. /тридесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, дължими по
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 16.6.2021 г., дължими
задължения за месечни абонаментни такси и такси за допълнителни мобилни услуги за
период 25.02.2022г.- 24.04.2022 год., КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 38, 31 лв.
до претендирания размер от 40,52 лв. като неоснователен.
ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 180, 75 лв. /сто и осемдесет лева и
17
седемдесет и пет стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението пред Районен съд-
Б......-01.08.2024 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. С. Г., с ЕГН **********, с постоянен
адрес:гр. Б..... ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, , със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 сумата от 131, 03 лв. /сто тридесет и един лева и три стотинки/, представляваща
сторени разноски в заповедното производство съобразно уважена част от исковете и сумата
от 1009, 61 лв. /хиляда и девет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща разноски
в исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Б.... в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
18