№ 2668
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100505749 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 2957 от 20.02.2024 г. по гр.д. № 46567/2023 г. Софийски
районен съд, 43 състав отхвърлил предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу А. Г. К., ЕГН ********** обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
3 394.16 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Христо Смирненски“ №
****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.08.2023 г., до окончателното изплащане; сумата от 566.94
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г.; сумата от 45.80
лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.08.2023 г., до окончателното
изплащане, и сумата от 9.89 лева, представляваща обезщетение за забава
1
върху главницата за дялово разпределение, начислено за периода от 01.12.2019
г. до 16.11.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 19.66 лева, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД,
ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който, съгласно уточнение с молба от
10.07.2024 г. го обжалва в частта, с която искът за главница за топлинна
енергия е отхвърлен до размера от 2 228.25 лв. С ответницата било сключено
извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане на вноски на дължимото
задължение за потребена топлинна енергия за процесния имот и период. В
изпълнение на сключеното споразумение ответницата извършила частично
плащане в общ размер 2 546.60 лв., като останала незаплатена част в размер на
2 228.25 лв., т.е. четири равни вноски, на които не бил настъпил падежът. Със
споразумението ответницата признала дължимостта на тази сума, независимо
дали бил настъпил падежът за заплащането й, а исковата претенция била
неправилно отхвърлена на това основание. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постанови
друго, с което да уважи иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ до размера от
2 228.25 лв. – неплатена част от главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. С молбата от 10.07.2024 г. признава, че след
постановяване на първоинстанционното решение по споразумението
постъпили плащания, като дължима оставала сумата 557.04 лв. за неплатена
главница за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 05.04.2024 г. до
окончателното плащане.
Въззиваемата страна А. Г. К. не е депозирала отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, не взема
становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
2
С исковата молба, уточнена с молба от 28.09.2023 г.,
първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, предявени срещу А. Г. К. в качеството й на универсален
правоприемник на починалия на 17.10.2022 г. Г.А.К., както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 3 394.16
лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в топлоснабден имот на адрес:
гр. София, бул. „Христо Смирненски“ № ****, с абонатен № 338406;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 566.94 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. - 16.11.2022 г.;
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 45.80 лв. -
главница, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода
01.10.2019 г. - 30.04.2021 г., и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9.89 лв., представляваща
лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода
01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба в съда на 21.08.2023 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с
който уведомява съда, че на 20.11.2023 г. с ищеца сключили споразумение, по
което направила плащане в размер на 1 432.45 лв. Искала е от съда да
прекрати производството по делото.
С молба от 04.12.2023 г. и в проведеното открито съдебно заседание на
13.02.2024 г. в първата инстанция ищецът признава, че по споразумението са
извършени следващи плащания, последното на 05.02.2024 г., като оставала
дължима главница за топлинна енергия в размер на 2 228.25 лв.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
3
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. При
съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК решението се явява
частично неправилно по следните съображения:
По делото се установява, че в срока за отговор на исковата молба между
страните е сключено споразумение, имащо характер на извънсъдебна спогодба
по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД. С чл. 1 страните се съгласили във връзка с
висящото съдебно производство по гр.д. № 46567/2023 г. на Софийски
районен съд, 43 състав, че към датата на споразумението дължимата от
ответника сума е в общ размер 4 774.85 лв. и включва: 1. 3 439.96 лв. главница
(сбор от претендираните по делото главници за топлинна енергия и за дялово
разпределение); 2. 576.83 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
30.11.2019 г. – 16.11.2022 г. (сбор от лихвите за забава върху двете главници,
претендирани по делото); 3. 386.95 лв. – лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението; 4.
371.11 лв. – съдебни разноски, извършени от „Топлофикация София“ЕАД във
връзка с делото. Ответникът признал задължението и се задължил да заплати
сумата от 4 774.85 лв. при посочен в чл. 2 погасителен план – авансова вноска
от 1 432.46 лв., платима при подписване на споразумението, и 6 вноски от по
557.07 лв., платими месечно до 20-то число, начиная от 20.12.2023 г. и с падеж
на последната вноска 20.05.2024 г. С чл. 3 страните се съгласили, че при точно
изпълнение на погасителния план ищецът няма да начислява законна лихва за
забава върху дължимите суми – предмет на споразумението, за срока на
разсрочено изпълнение на описаното в чл. 1, ал. 2 задължение. Според чл. 4,
при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план
или при забавено плащане на дължима сума от страна на ответника повече от
5 работни дни, ищецът има право да поиска продължаване на действията за
принудително събиране на дължимите суми, в това число продължаване на
съдебните производства срещу ответника.
Районният съд правилно е приел, че доколкото към даване ход на
устните състезания в първата инстанция на 13.02.2024 г. задълженията по
споразумението по вноските с настъпил падеж са погасени, а за плащане на
останалите четири вноски в общ размер 2 228.25 лв. падежът не е настъпил,
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно признанието на въззивника, че вноските с падеж до
4
20.04.2024 г. са погасени от въззиваемата, и предвид липсата на доказателства
за плащане на последната вноска в размер на 557.07 лв., падежирала на
20.05.2024 г., искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ е
основателен до размер от 557.07 лв., а за разликата над този размер до
претендираните 2 228.25 лв. е неоснователен поради погасяване на
задълженията чрез плащане.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен до размер
от 557.07 лв. и вместо това въззивният съд постанови друго, с което искът се
уважи за посочения размер, като се присъди и законната лихва върху
главницата от 557.07 лв., считано от 21.05.2024 г. до окончателното плащане.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено. Част от разноските за първоинстанционното производство са
погасени с плащанията по споразумението, а останалата част са присъдени от
районния съд, поради което допълнителни разноски за първата инстанция на
ищеца не се следват.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззивника, но съразмерно с уважената част от
жалбата, доколкото към подаването й в съда на 29.02.2024 г. ответницата не е
дала повод за пренасяне на спора пред въззивния съд и регулярно е плащала
вноските по споразумението. Доказано направените разноски от въззивника са
в размер на 80.34 лв. – държавна такса. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37,
ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
въззивният съд, съобразявайки обжалваемия интерес, вида на спора и
извършените от юрисконсулт на въззивника процесуални действия, определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Или, съразмерно с
уважената част, въззиваемата дължи на въззивника разноски в размер на 45.08
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2957 от 20.02.2024 г., постановено по гр.д. №
46567/2023 г. на Софийски районен съд, 43 състав в частта, с която
предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу
5
А. Г. К., ЕГН **********, иск при квалификацията на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ е отхвърлен за размера от 557.07 лв. – главница, представляваща
неплатена част от цената на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
бул. „Христо Смирненски“ № ****, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН **********, гр. София, бул. „Христо
Смирненски“ № ****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 557.07
лв. – главница, представляваща неплатена част от цената на доставена
топлинна енергия за битови нужди за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, бул. „Христо Смирненски“ № ****,
ведно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2024 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2957 от 20.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 46567/2023 г. на Софийски районен съд, 43 състав в останалата
обжалвана част, с която предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, срещу А. Г. К., ЕГН **********, иск при квалификацията на
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е отхвърлен за разликата над 557.07 лв. до
2 228.25 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, бул. „Христо Смирненски“ № ****.
ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН **********, гр. София, бул. „Христо
Смирненски“ № ****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 45.08 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 46567/2023 г. на Софийски
районен съд, 43 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, като трето лице помагач на
страната на ищеца-въззивник „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7