РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Нова Загора, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220100944 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.149, ал.5
от АПК.
Постъпила е жалба от И. Г. И. с ЕГН ********** и В. К. П. с ЕГН ********** и
двамата действащи чрез адв.Н. П. против Протокол № 1/27.06.2022 г. на ОСЗ – Нова Загора,
постановено по административна преписка с вх.№ 12170/26.06.1992 г.
В същата се твърди, че жалбоподателите били част от наследниците на Д.М.Д. поч.
на 31.10.1962 г. в с.Сокол, Новозагорска община.
Жалбоподателите считат, че решението на ОСЗ - Нова Загора, обективирано в
обжалвания протокол е незаконосъобразно, а мотивите несъстоятелни, противоречащи на
закона и морала, поради което следвало да бъде отменено.
Излага се, че с Решението си в посочения протокол ОСЗ – Нова Загора отказвало да
извърши поисканата от жалбоподателите процедура по чл.14, ал.7а и по реда на чл.7 от
ЗСПЗЗ, която била законова последица, а не право на някой орган в страната да „РАЗРЕШИ“
да се извърши по влязъл в сила съдебен акт в случая - влязло в сила Решение №
114/05.04.1999 г. по гр.д.№ 598 по описа на Pайонен съд – Нова Загора за 1998 г. /изведен
спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗЗ/.
Посочва се, че ОСЗ не е ревизиращ орган на Съда и издадените и влезли в сила
актове на съда подлежат само на изпълнение, както било изпълнено Първото Съдебно
Решение в тази преписка с вх.№ 12170/26.06.1992 г. по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. пред PC- Нова
Загора Решение № 433/26.06.95 г. по гр.д.№ 1078/94 г. PC – Нова Загора.
В нормата по чл.14, ал.7 на ЗСПЗЗ категорично се указвало „Този ред не се прилага
когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.
Излишни и безсмислено било да се излагат и обсъждат доводите на отказа, които
може би са били обсъждани, когато е било необходимо в съдебния процес.
Спора за материално право не се водел сега, за да послужат за защита. Всички
изброени действия и издадени незаконосъобразни актове се отнасяли за времето преди
постановеното съдебно Решение влязло в сила на 11.05.1999 г.
Несъстоятелни и незаконосъобразни били мотивите на ОСЗ - Нова Загора в
Протокол № 1 /27.06.2022 г., че било необходимо заинтересованите лица да имат право на
1
процедурата по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ „... само ако са възникнали нови обстоятелства…“.
Сочи се още, че влязлото в сила Съдебно Решение в настоящия случай нямало
нужда от нови обстоятелства, за да бъде изпълнено с дължимото уважение и коректност от
ОСЗ - Нова Загора.
Предвид изложеното, жалбоподателите молят Pайонен съд - Нова Загора да
постанови Решение с което да отмени, като незаконосъобразен, обжалвания Протокол №
1/27.06.2022 г. на ОСЗ – Нова Загора, с който било взето решение за отказ да се изпълни
съдебно Решение № 114/05.04.1999 г. по гр.д.№ 598 по описа на Pайонен съд - Нова Загора
за 1998 г. и да се издаде Решение за възстановяване правото им на собственост върху
земеделски земи, съгласно план за земеразделяне в землището на с.Сокол, общ.Нова Загора,
обл.Сливен на признатите им собственически права за съответните земи.
Молят за конкретни указания от съда към ОСЗ – Нова Загора за привеждане в
изпълнение на влязлото в сила Съдебно Решение.
Прилагат се писмени доказателства по опис.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, подаден
от началника на службата М.К., с който се заявява, че иска е допустим, но неоснователен.
Изтъкват се подробни съображения.
В отговора се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ: При
открИ.е на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на нови
обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на
решението по ал.1 общинската служба по земеделие по искане на министъра на земеделието
и храните или по искане на заинтересуваните лица се произнася с решение да го измени в
срок до 1 година от открИ.е на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства,
но не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от
постановяването на решението на общинската служба по земеделие по чл.14, ал.1, т.1. Този
ред не се прилагал, когато за същите земи имало влязло в сила съдебно решение.
Текстът „Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно
решение“ на чл.14, ал.7 изр. последно от ЗСПЗЗ следвало да се тълкува в смисъл, че когато
по отношение на първоначално приетото решение от ОС „З“ бил осъществен съдебен
контрол, независимо от наличие на обстоятелствата, сочещи на изменение на същото, то не
можело да бъде изменяно. Този текст не касаел съдебните решения по установителни искове
по чл.14. ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като в ал.7а било посочено кой и в какъв срок може да поиска
административният орган да отмени или измени прието от него решение.
Видно било от цитирания текст, че Поземлената комисия имала право да измени
вече постановеното свое решение, само ако са налице посочените предпоставки:
1. Да е сезирана от заинтересовани лица;
2. Да са открити нарушения на ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ;
3. Да са налице нови, неизвестни до тогава обстоятелства или писмени доказателства;
4. Изменението да стане до 1 година от открИ.ето на новите обстоятелства, но не по-
късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне.
Сочи се, че от мотивите към обжалвания протокол 1 от 27.06.2022 г. било видно, че
заявителите по никакъв начин не сочели ново обстоятелство или нов писмен документ,
което само по себе си било задължителен реквизит при подаване на заявление за започване
на процедура по чл.14, ал.7 и следващите от ЗСПЗЗ. В мотивите си Общинска служба по
земеделие - Нова Загора подробно била обследвала действията на тогавашната Поземлена
комисия и постановените от нея решения Ц0231 от 03.02.2000 г. и Ц0504 от 02.11.2000 г., от
които било видно, че всички вменени и задължения по влязло в сила Решение № 114 от
05.04.1999 г. по гр.д.№ 598/1998 г. по описа на Районен съд Нова Загора били изпълнени.
Следователно, не били налице изискуемите предпоставки, за задействане на
2
процедура и за постановяване на законосъобразно решение по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ:
Първо от една страна, Общинска служба по земеделие - Нова Загора не била
сезирана с нарушение на ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ, нито с нови доказателства или
обстоятелства, които да се отнасят до земи в землището на с.Сокол.
От друга страна, Общинска служба по земеделие - Нова Загора изобщо не била
сезирана с разглеждане на преписка 12170А и 12170 от 02.11.2000 г.
В резюме, видно от приложените по делото доказателства, Общинска служба по
земеделие - Нова Загора не била допуснала съществени нарушения на процедурата по чл.14,
ал.7 от ЗСПЗЗ:
не била сезирана с искане по отношение на преписка 12170А и 12170 от 02.11.2000 г.
нямала основания да открие и осъществи процедурата по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ по
отношение на заявителите.
постановеното Протоколно решение било мотивирано, издадено от компетентният
орган и било в изискуемата писмена форма.
Следвало да се има предвид, че решенията на Общинска служба по земеделие - Нова
Загора са стабилни административни актове. Поземлената комисия, съответно ОСЗ, не
можела сама нито да отменя, нито да преразглежда или изменя своите влезли в сила
решения, освен в изрично предвидените от закона случаи, като например чл.14, ал.6, ал.7 и,
ал.8 от ЗСПЗЗ. Правилността на влязлото в сила решение не можела да се проверява извън
срока за обжалване. Затова, щом веднъж е постановено позитивно решение на поземлената
комисия, било недопустимо впоследствие да се издава ново такова, различно по съдържание
и правни последици от първото.
Воден от горното, административният орган счита, че бил доказал своята правота в
действията си.
Предвид изложеното в отговора, ответникът моли съда да отхвърли изцяло жалбата,
като неоснователна и недоказана. Претендира и направените по делото разноски и
съответно съдът да ги съобрази спрямо критериите за справедлив размер на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Прилага се копие от преписка № 12170 в цялост.
По делото е постъпило и допълнително становище от ответника, чрез адв.Д. Н. Д. от
АК – Сливен, с което се заявява, че всъщност предявеният иск се явявал недопустим и за
жалбоподателите липсвал правен интерес от обжалване на отказа да бъде удовлетворено
искането им, постановен в Протокол № 1/27.06.2022 г. на ОбС „Земеделие” - Нова Загора.
Посочва се, че със свое заявление с вх.№ РД-12-02-555/09.06.2022 г. И. Г. И., в
качеството си на наследник на Д.Д.М. бил поискал от ОбС „Земеделие” - Нова Загора да
бъде изпълнено Решение № 114/05.04.1999 г., постановено по гр.д.№ 598/1998 г. на PC -
Нова Загора. Искът бил с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ /спор за материално право/.
С Решението си PC - Нова Загора бил признал, че част от възстановената земеделска
собственост по преписка 12170/1992 г. на ПК - Нова Загора е принадлежала на друг
наследодател.
Намира, че съдебното решение е нищожно и сочи, че този иск бил недопустим към
момента на предявяването му. В решението, постановено по гр.д.№ 7949/2018 г. по описа на
СГС било посочено, че: „Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който
не е дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е
налице ... - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, ...
Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява
изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, ...”
Счита, че в настоящия случай били изпълнени именно тези две хипотези.
3
Нямало спор, че наследниците на Б.Д. Д. са поискали възстановяване на собственост
върху земеделска земя и че искането им е било уважено. В хода на производството пред
органа по земеделската реституция било установено, че част от претенцията не е
собственост на титуляра, а на неговия баща - Д.Д.Б.. Извършена била корекция и била
образувана втора преписка № 12 170А, които били разглеждани заедно, поради това, че
фамилията на Д.Д.Б. притежавала общо 141 дка земеделска земя. Собствеността им била
възстановена напълно, включително и след проведен съдебен процес по гр.д.№ 1078/1994 г.
на РСНЗ.
За да се обоснове недопустимост на претенцията следва да посочат и нещо друго.
Земеделската реституция била сложен, динамичен фактически състав. В хода на
осъществяване на индивидуалното реституционно производство административния орган
постановява няколко решения по всяко искане, които поотделно и всяко едно от тях
съдържали белезите на индивидуални административни актове, а всички в своята
последователност и съвкупност осъществявали процеса на възстановяване собствеността
върху земеделската недвижима собственост. Динамиката на производството по
земеделската реституция се изразявала в това, че всеки от актовете, постановен в
производството, следвало да влезе в сила, за да обуслови издаването на следващ по вид и
действие индивидуален административен акт. Всеки от актовете, издавани в хода на
индивидуалното производство по възстановяването на собствеността подлежал
самостоятелно на съдебен контрол, който не бил осъществен в процесния случай и
съответните административни актове били влезли в сила в законния срок от съобщаването
им на страните. Динамиката на административното производство се обуславяла от едно
важно обстоятелство.
Както посочвало ВКС в TP № 1 от 1997 г., постановено по гр.д.№ 11/1997 г. на
ОСГК на ВКС: „С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските
организации и премахването на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на
собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от
съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху
индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от
реалните им граници с решенията на общинските поземлените комисии. Те са необходимите
правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това
юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия
възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има
конститутивно действие. Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени
комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл.18ж,
ал.1 и по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Действието на решенията на комисията е еднакво,
независимо от различията в способа за определяне на реалните граници - чрез
възстановяване на старите реални граници или чрез определяне на нови граници с план за
земеразделяне.”.
От тази позиция следвали изводи в две посоки, досежно процесния спор:
1. Първите решения на поземлените комисии, с които се признавало правото на
възстановяване на земеделска собственост в определен вид и обем, материализират едно
„аморфно” право. Те било само материален израз на правата на вносителите на земя в
селскостопанските организации, които следвало да се индивидуализират в хода на
производството. Това право още не следвало да се обозначава като собственост, защото не
съдържало индивидуализиращи белези. Безспорно, признаването или отричането му
подлежало на съдебен контрол, но само досежно обема си и титуляря на правото. Заради
това и съдебната защита предвидена за този вид актове била в две посоки: обжалване на
отказ за признаване на права /относно обема на правата/ - чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и спор за
материално право - чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Вторият исков способ за защита не бил спор за
4
собственост. а спор за носителя на материалното право.
2. Последните решения на поземлените комисии за възстановяване на земеделската
собственост в стари реални граници или в нови реални граници, с план за земеразделяне,
създавали реална земеделска собственост, независимо от способа на създаването й.
Впрочем, независимо от способа на реституция и двата вида решения били в крайна сметка
част от общите планове за земеразделяне.
Именно заради това, влизането в сила на плановете за земеразделяне и създаването
на нова земеделска индивидуализирана собственост слагала край на процеса на
земеделската реституция.
Всички спорове оттам нататък били спорове за собственост, а не спорове за права
/в контекста на ЗСПЗЗ/. Именно поради това ВКС в посоченото решение сочело, че
възстановителните решения на общинските поземлени комисии били с двойна природа: а/
създавали собственост и б/ те били юридически факти с гражданскоправно действие.
С други думи: след приключването на процеса на земеделската реституция,
преставали да действат и специалните способи за защита по ЗСПЗЗ и започвали да се
прилагат общите искови производства за защитата на собствеността.
В процесния случай било допуснато именно такова смешение. РС - Нова Загора бил
постановил неизпълнимо решение по гр.д.№ 598/1998 г. Освен, че било неизпълнимо, съдът
се произнесъл по искането с квалификация по специалните способи за защита - чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, които били вече неприложими към този момент. Съдът в този момент не е имал
властта да разгледа и реши спора по този ред.
Разяснява се защо считат така. В ДВ бр.39/16.05.1997 г., с обявление № 447 на ПК -
Нова Загора бил обявен окончателния план за земеразделяне на с.Сокол, общ.Нова Загора.
Планът бил влязъл в сила на 31.05.1997 г. Производството по гр.д.№ 598/1998 г. било
образувано пред PC - Нова Загора през 1998 г., т.е. близо година след като било приключило
производството по земеделската реституция. Следователно съдът е бил сезиран с иск, който
не му е бил подвластен в този момент. Следвало да се приложат общите способи за защита
на собствеността, тъй като в момента на образуването на съдебното производство този иск
бил неприложим.
От формална гледна точка, исковете по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не били ограничени
нито от срок, нито от фазата или етапа, на който се намирало производството по
земеделската реституция. Нямало спор за това, че това е съдебно производство за защита на
права по специален закон и като такова е специално исково производство. По предмета си
обаче този иск бил ограничен и приложим само до приключването на реституционното
производство. Този извод се извличал от самото естество на законодателството, уреждащо
производствата и способите за възстановяване на собственост. То поначало имало временно
действие - до приключването на възстановителните производства. До тогава действали и
специалните съдебни способи за защитата на правата, които следвало да се реализират в
реституционните производства. Всички реституционни закони към един момент, без да
губят действието си, прекратявали приложението си. Това не се променяло и от
обстоятелството, че ЗСПЗЗ освен материята по възстановяването на собствеността уреждал
и ползването й. Разпоредбите в закона относими към ползването на земеделските земи
действали и досега, но хипотезите относими към възстановяването на земеделската
собственост били прекратили своето приложение, включително и специалните способи за
съдебна защита, действала през времето на възстановяването на собствеността.
Юридическият факт, който прекратява приложението на закона в тази му част бил
приключването на земеделската реституция, т.е. приемането на окончателния план за
земеразделяне.
С други думи, всички реституционни закони, в това число и ЗСПЗЗ, в един момент,
5
след като приключат реституционните производства, без да прекратят действието си в
строгия правен смисъл, изчерпвали приложното си поле и прекратявали приложението си.
Това прекратяване обхващало всички реституционни норми, включително и специалните
способи за защита, въведени в тези закони.
В случая решаващия съд бил приложил несъответен закон, който нямал приложно
поле във времето, когато е бил сезиран съда.
Дори ако се приемело, че по първия, посочен по-горе критерий решението не е
нищожно, а само неправилно, то съдът бил постановил неизпълняемо решение, а то
обуславяло и неговата нищожност.
Както посочили по-горе, в първото си решение, с което общинските поземлени
комисии признават правото на възстановяване на земеделска собственост на правоимащите,
поради липсата на индивидуализация на тази собственост, признавал се определен обем
права, който все още не формирало годен обект на собственост. Спорът за титула на тази
собственост в този момент бил само спор за материално право, а не спор за собственост.
Спорът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ бил спор за това кой е носителят на правата и в какъв обем,
но не и за обекта на правата.
В случая съдът се бил произнесъл за това кой е носителят на правата и в какъв обем,
но след като земеделската собственост била вече индивидуализирана с приетия план за
земеразделяне. Съдът не бил посочил в каква индивидуална собственост се е трансформирал
признатия обем права, предмет на спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. По този начин бил
постановил едно неизпълняемо решение.
Прочее, съдът и не би могъл да се произнесе в тази посока, тъй като това
произнасяне не било в прерогативите на съда. Съдът нямал власт да индивидуализира
правото на собственост. Тази функция била изключително в правомощията на
реституционната администрация, т.е. на поземлените комисии в случая. Така, дори и от тази
гледна точка съдът бил излязъл вън от правомощията си.
При несъгласие с индивидуализираната собственост, правоимащите имали само
административна защита /възражения срещу плановете за земеразделяне/. Актовете на
поземлените комисии по направените възражения подлежали на съдебен контрол, но по
друг ред и с друг предмет, а не по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Поради изразеното, счита че и по двата релевирани критерия съдът бил постановил
нищожно решение.
При това не включвали обстоятелството, че апелаторите били предявили
претенцията си повече от двадесет години след произнасянето на съда.
Следвало да посочат и още едно обстоятелство.
Дори да било валидно и изпълняемо, решението на съда било неотносимо към
правата на апелаторите, тъй като те сами се били отказали от съдебната защита.
Планът за земеразделяне бил влязъл в сила на 31.05.1997 г. Земеделската
собственост на правоимащите била възстановена в пълен обем, без оглед на титуляря й. Те
не били възразили срещу ПЗ, въведени били във владение и близо 25 години ползвали тази
собственост. Производството било приключило, способите за защита /ако е имало нужда от
такава/ били изчерпани и отношенията били стабилизирани.
Твърди се, че в настоящия момент нито било възможно, нито закона допускал
ревизия на постановените актове. Действително, законът допускал по изключение ревизия
на постановените актове на поземлените комисии при открИ.е на нови обстоятелства и/или
нови доказателства дори и след приемане на плановете за земеразделяне. Следвало да се
посочи обаче, че и това изключение било обвързано със срок, който срок също бил отдавна
изтекъл за жалбоподателите. Дори и да не бил изтекъл обаче, те не биха могли да се
6
възползват от въведеното изключение, тъй като не осъществявали хипотезите за неговото
допускане.
Поради това молят съда:
1. Да прогласите нищожността на Решение № 114/05.04.1999 г., постановено по
гр.д.№ 598/1998 г. на PC - Нова Загора, поради това, че било постановено извън
правораздавателната власт на съда и поради това, че било неизпълняемо.
2. Да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото като
недопустимо.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани - не се явяват. За тях се
явява адв.Н. П. от АК - Сливен, редовно упълномощена от по-рано.
За ответника - началника на Общинска служба „Земеделие“, редовно призован, се
явява лично, с адв.Д. Н. Д. от АК - Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Страните поддържат становищата си.
Съдът е дал на жалбоподателя 10дневен срок за писмена защита по делото и такава е
представена в срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателите И. Г. И. (правнук) и В. К. П. (внучка) са едни от наследниците на
Д.М.Д. починал на 31.10.1962 г.
Със заявление с вх.№ РД-12-02-555 от 09.06.2022 г. И. Г. И., в качеството му на
един от наследниците на Д.Д.М. във връзка с Решение № 114/05.04.1999 г. на Новозагорски
районен съд заявил да бъде изпълнено посоченото съдебно решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Видно от приложените по делото доказателства с Протокол № 1/27.06.2022 г. на
ОбСЗ - Нова Загора се е произнесла с комисия в 6 членен състав, като е решила и е отказала
да изпълни изложеното в заявление с вх.№ РД-12-02-555 от 09.06.2022 г., да бъде изпълнено
съдебно Решение № 114/05.04.1999 г. на Новозагорски районен съд по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ,
а протокола е получен на 19.07.2022 г. от И. Г. И..
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че преписка с вх.№
12170 от 26.06.1992 г. е образувана по заявление до Поземлена комисия - Нова Загора от
М.Б.Д. с ЕГН **********, като налседник на Б.Д. Д. за възстановяване на собственост върху
земеделски земи в землището на с.Сокол, общ.Нова Загора за 141дка;
С Протокол № 50/314 от 27.10.1992 г. ПК - Нова Загора, признава и определя за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на
наследниците на Д.Д.Б., както следва: нива - м.„Тилкиджика“ -16.000 дка - IV кат.; нива - м.
„Джамала“ - 5.500 дка - V кат.; нива - м.„Курийката“ - 6.000 дка - V кат.; нива - м.„Чукура“ -
7.000 дка - IV кат.; нива - м.„Аркаръйолу“ - 8.000 дка - IV кат.; нива - м.„Аркаръйолу“-
12.000 дка - IV кат.; нива - м.„Джамала“ - 3.500 дка - V кат.; лозе - м.„Долни лозя“ - 2.000 дка
- IV кат.; лозе - м.„Долни лозя“ - 2.000 дка - IV кат.; лозе - м.„Куру чешма“ - 2.000 дка - VIII
кат.; лозе - м.„Юрта“ - 5.000 дка - VIII кат.; нива - м.„Вети лозя“ - 12.000 дка - IV кат.; и
отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на
следните имоти: нива - м.„Тилкиджика“ - 50.000 дка - IV кат.;
С Протокол № 50/313 от 27.10.1992 г. ПК - НОВА ЗАГОРА, признава и определя за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на
наследниците на Б.Д. Д., както следва: нива - м.„Мелдешев гьол“ - 10.000 дка — VIII кат.
В гражданско дело 1078/1994 г. М.Б.Д. е обжалвал Протокол № 50/314 от 27.10.1992
7
г. на ПК - Нова Загора, като с Решение 433/26.06.1995 г., Районен съд - Нова Загора, отменя
същия като отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне на следните имоти: нива - м.„Тилкиджика“ - 50.000 дка - IV кат.;
Преди влизане в сила на Решение 433/26.06.1995 г. на PC - Нова Загора, ПК-НОВА
ЗАГОРА, променя Протокол № 50/314 от 27.10.1992 г. и Протокол № 50/313 от 27.10.1992 г.,
като постановява: Протокол №50/314 от 15.03.1995 г., с които ПК - Нова Загора, признава и
определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне на наследниците на Б.Д. Д., както следва: нива - м. „Тилкиджика" - 66.000 дка
- IV кат.; нива - м.„Джамала“ - 5.500 дка - V кат.;
нива - м.„Курийката“ - 6.000 дка - V кат.;
нива - м.„Чукура“ - 7.000 дка - IV кат.;
нива - м.„Аркаръйолу“ - 8.000 дка - IV кат.;
нива - м.„Аркаръйолу“- 12.000 дка - IV кат.;
нива - м.„Джамала“ - 3.500 дка - V кат.;
лозе - м.„Долни лозя“ - 2.000 дка - IV кат.;
лозе - м.„Долни лозя“ - 2.000 дка - IV кат.;
лозе - м.„Куру чешма“ - 2.000 дка - VIII кат.;
лозе - м.„Юртз“ - 5.000 дка - VIII кат.;
нива - м.„Вети лозя“ - 12.000 дка - IV кат.;
нива - м.„Мелдешев гьол“ - 10.000 дка - VIII каг.
След влизане сила на Решение 433/26.06.1995 г. на PC - Нова Загора, и подадено
заявление от наследниците на Б.Д. Д., вх.№ Д15453/10.07.1995 г. за доброволка делба на
наследствените земеделски земи в землището на с.Сокол, ПК - НОВА ЗАГОРА отново
променя своите протоколни решения ПРОТОКОЛ № 50/314 от 15.03.1995 г. и ПРОТОКОЛ
№ 50/313 от 27.10.1992 г., като постановява следното:
С Протокол № 50/313 от 16.04.1996 г. ПК - Нова Загора, признава и определя за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на
наследниците на Д.Д.Б. , както следва: нива - м„Тилкиджика“ - 50.000 дка - IV кат.;
С Протокол № 50/314 от 16.04.1996 г. с които ПК - Нова Загора, признава и
определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне на наследниците на Б.Д. Д., както следва: нива - м.„Тилкиджика“ - 16.000 дка
- IV кат.; нива м.„Джамала“ - 5.500 дка - V кат.; нива - м.„Курийката“ - 6.000 дка - V кат.;
нива - м.„Чукура“ - 7.000 дка - IV кат.; нива - м.„Аркаръйолу“ - 8.000 дка - IV кат.; нива - м.
„Аркаръйолу“- 12.000 дка - IV кат.; нива - м.„Джамала“ - 3.500 дка - V кат.; лозе - м.„Долни
лозя“ - 2.000 дка - IV кат.; лозе - м.„Долни лозя“ - 2.000 дка - IV кат.; лозе - м.„Куру чешма:“
- 2.000 дка - VIII кат.; лозе - м.„Юрта“ - 5.000 дка - VIII кат.; нива - м.„Вети лозя“ - 12.000
дка - IV кат.; нива - м.„Мелдешев гьол“ - 10.000 дка - VIII кат.
След влизане в сила на описаните протоколни решения протокол № 50/313 от
16.04.1996 г. и Протокол № 50/314 от 16.04.1996 г. ПК - Нова Загора постановява решения
по чл.27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне, както следва:
С Решение № 29233/24.10.1997 г., ПК - Нова Загора - възстановяване право на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на наследниците на
Б.Д. Д. в размер на 86.443дка:
Имот № 051007, Лозе - 5.609 дка, пета категория;
8
Имот № 081006, Нива - 24.993 дка, пета категория;
Имот № 088004, Нива - 24.993 дка, четвърта категория;
Имот № 098006, Лозе - 2.261 дка, четвърта категория;
Имот № 101007, Лозе - 3.615 дка, четвърта категория;
Имот № 112002, Нива - 24.999 дка, четвърта категория
С Решение № 29234/24.10.1997 г., ПК - Нова Загора - възстановяване право на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на наследниците на
Д.Д.Б. в размер на 47.328 дка:
Имот № 082005, Нива - 21.859 дка, четвърта категория;
Имот № 101006, Лозе - 3.584 дка, четвърта категория;
Имот № 108003, Нива - 21.885 дка, пета категория;
След влизане в сила на горните решения - Решение № 29233/24.10.1997 г. и
Решение № 29234/24.10.1997 г., останалите наследници на Д.Д.Б. завеждат гр. Дело №
598/1998 г. по чл.14, ал.4, относно признатите и определени за възстановяване земеделски
земи с план за земеразделяне на наследниците на Б.Д. Д. с Протокол № 50/314 от 16.04.1996
г.
По образуваното гражданско дело е постановено Решение 114/05.04.1999 г. на PC -
Нова Загора в сила от 11.05.1999 г., с което се признава за установено, че към момента на
образуване на ТКЗС общият им наследодател Д.Д.М. е бил собственик на 54.5 дка
земеделски земи, както следва: нива - м.„Тилкиджика“ - 16.000 дка - IV кат.; нива - м.
„Джамала“ - 5.500 дка - V кат.; нива - м.„Курийката“ - 6.000 дка - V кат.; нива - м.„Чукура“ -
7.000 дка - IV кат.; нива - м.„Аркаръйолу“ - 8.000 дка - IV кат.; нива - м.„Аркаръйолу“-
17.000 дка - IV кат.;
С Решение Ц0231 от 03.02.2000 г. ПК - Нова Загора определя право на обезщетение
с поименни компенсационни бонове на стойност 2797 лева за 4.550 дка на наследниците на
Б.Д. Д..
С Решение Ц0504 от 02.11.2000 г. ПК - Нова Загора определя право на обезщетение
с поименни компенсационни бонове на стойност 355 лева за 2.500 дка. на наследниците на
Д.Д.Б..
От протокол № 50/314 на л.47 по делото се установява, че ПК - Нова Загора е
отказала на наследниците на Б.Д. Бонев относно преписка по заявление с вх.№
12170/2606.1991 г., да признае правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне на описания в протокола имот от 50дка, тъй като съгласно съдебно решение
№ 433/95 г. имотът е бил възстановен на общия наследодател Д.Д.Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По отношение допустимостта на жалбата:
Същата е допустима. Подадена е в установения в разпоредбата на чл.14, ал.8 от
ЗСПЗЗ срок от легитимирани лица – наследници на собственика.
В същата се твърди, че жалбоподателите били част от наследниците на Д.М.Д.
поч.на 31.10.1962 г. в с.Сокол, общ.Нова Загора. Решение на ответника по жалбата било
незаконосъобразно, а мотивите несъстоятелни и противоречащи на закона и морала и
поради това решението следвало да се отмени. Това обуславя правния им интерес от
завеждането на делото.
Претендираните права от жалбоподателите произтичат от следните обстоятелства:
9
Подали са заявление за изпълнение на съдебно решение, постановено през 1999 г., влязло в
сила към настоящия момент. След като комисията се е събрала и разгледала заявлението и
приложените писмени доказателства и е постановила отказ да изпълни изложеното в
заявлението. Обжалва се именно този отказ, от което следва, че е предявен иск с правна
квалификация чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ.
По същество съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
ОбСЗ - Нова Загора е действала законосъобразно, като в Протокол № 1/27.06.2022 г.
се е произнесла, решавайки, че отказва да изпълни изложеното в заявление с вх.№ РД-12-02-
555 от 09.06.2022 г., да бъде изпълнено съдебно Решение № 114/05.04.1999 г. на
Новозагорски районен съд по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Протокола видно от приложените
доказателства е получен от И. Г. И. на 19.07.2022 г.
Мотивите на органа по поземлена собственост са законосъобразни. В тях ясно е
посочено, че лицето Д.Д.М. към онзи момент на образуване на ТКЗС е притежавало общо
54.5 дка земеделска земя в землището на с.Сокол, след приложен коефициент за редукция
0.95 подлежащи на възстановяване са 51.775 дка, а разликата от намалението - 2,725 дка - на
обезщетяване.
Въпреки липсата на подадено заявление от наследниците на Д.Д.Б., с Решение №
29234/24.10.1997 г. - ПК - НОВА ЗАГОРА - възстановява право на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на наследниците на Д.Д.Б. в размер на
47.328 дка, а с Решение Ц0504/02.11.2000 г. ПК - Нова Загора определя право на
обезщетение с поименни компенсационни бонове на стойност 355 лева за 2.500 дка на
наследниците на Д.Д.Б..
От тях следвало, че преди да влезе в сила Решение 114/05.04.1999 г. на PC - Нова
Загора - 11.05.1999 г., на наследниците на Д.Д.Б., вече е била възстановена полагащата се
земеделска земя, която лицето е притежавало към момента на образуване на ТКЗС.
Съгласно чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ - Заинтересованите лица имат право, при открИ.е на
нови обстоятелства или нови писмени доказателства да поискат промени на лицата, в чиято
полза и вреда е издадено решението.
Видно от преписка вх.№ 12170 - Решение 114/05.04.1999 г. на PC - Нова Загора е
получено в Поземлена комисия - Нова Загора на 18.06.1999 г., (не е ново обстоятелство или
нов писмен документ), след което са постановени решения Ц0231 от 03.02.2000 г. и Ц0504
от 02.11.2000 г. на ПК - Нова Загора.
От материалите по делото се установява, че наследниците на Б.Д. Д. са поискали
възстановяване на собственост върху земеделска земя и че искането им е било уважено. В
хода на производството пред органа по земеделската реституция било установено, че част от
претенцията не е собственост на титуляра, а на неговия баща - Д.Д.Б.. Извършена била
корекция и била образувана втора преписка № 12170А, които били разглеждани заедно,
поради това, че фамилията на Д.Д.Б. притежавала общо 141 дка земеделска земя.
Собствеността им била възстановена напълно с гр.д.№ 1078/1994 г. на Районен съд - Нова
Загора.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, че в хода на
осъществяване на индивидуалното реституционно производство административния орган е
постановил множество решения по всяко искане, които поотделно и всяко едно от тях
съдържат белезите на индивидуални административни актове, а в своята последователност и
съвкупност осъществяват процеса на възстановяване на земеделската недвижима
собственост.
Видно е от приложените по делото писмени доказателства, че в хода на
осъществяване на индивидуалното реституционно производство административния орган е
постановил няколко решения по всяко искане, като всяко едно от тях е индивидуален
10
административен акт, а всички в своята последователност и съвкупност осъществяват
процеса на възстановяване на земеделската недвижима собственост. Динамиката на
производството по земеделската реституция се изразява в това, че всеки от актовете,
постановен в производството, следва да влезе в сила, за да обуслови издаването на
следващия такъв.
В цитираното от ответника TP № 1 от 1997 г. на ВКС по гр.д.№ 11/1997 г. на ОСГК
на ВКС е записано,че: „С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските
организации и премахването на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на
собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от
съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху
индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от
реалните им граници с решенията на общинските поземлените комисии. Те са необходимите
правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това
юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия
възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има
конститутивно действие. Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени
комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл.18ж,
ал.1 и по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Действието на решенията на комисията е еднакво,
независимо от различията в способа за определяне на реалните граници - чрез
възстановяване на старите реални граници или чрез определяне на нови граници с план за
земеразделяне.”.
Влизането в сила на плановете за земеразделяне и създаването на нова земеделска
индивидуализирана собственост слагат край на процеса на земеделската реституция, след
което всички спорове се явяват спорове за собственост, а не спорове за права в контекста
на ЗСПЗЗ.
Не е без значение и обстоятелството, че жалбоподателите са предявили претенцията
си след повече от двадесет години от произнасянето на съда, както и че дори да е валидно и
изпълняемо, решението на съда е неотносимо към правата им, тъй като те сами са се
отказали от съдебната защита.
Планът за земеразделяне е влязъл в сила на 31.05.1997 г. и земеделската собственост
на правоимащите е била възстановена в пълен обем, без оглед на титуляря й.
Жалбоподателите съответно не са възразили срещу плана за земеразделяне, били са
въведени във владение и близо 25 години са ползвали тази собственост. Производството е
приключило, способите за защита, в случай че е имало нужда от такава, са били изчерпани и
отношенията са стабилизирани.
Предвид изложеното правилно ОбСЗ – Нова Загора е отказала да изпълни
изложеното в заявление с вх.№ РД-12-02-555/09.06.2022 г. да бъде изпълнено съдебно
решение № 114/05.04.1999 г. на Районен съд - Нова Загора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, поради
което атакуваното решение по Протокол № 1/27.06.2022 г. на ОбСЗ – Нова Загора се явява
законосъобразно, а жалбата на И. Г. И. и В. К. П. за неоснователна, поради което следва да
се отхвърли.
На осн. чл. 143, ал. 7 от АПК, съдът присъжда в полза на Об Служба Земеделие –
Нова Загора направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.14, ал.7а, във връзка с ал.7 от ЗСПЗЗ и чл.143,
ал.3 от АПК, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на И. Г. И. с ЕГН ********** от
****** и В. К. П. с ЕГН ********** от ****** против Протокол № 1/27.06.2022 г. на ОбСЗ –
Нова Загора на Общинска служба по земеделие – гр.Нова Загора,с който е взето решение за
ОТКАЗ ДА СЕ ИЗПЪЛНИ съдебно шерешие на НЗРС № 114/05.04.1999г.по гр.д.№
598/1998г и да се издаде Решение за възстановяване на правото на собственост на И. Г. И. и
В. К. П. върху земеделски земи,съгл.плана за земеразделяне в землищетона с.Сокол,на
признатите им собственически права за съответните земи.
ОСЪЖДА И. Г. И. с ЕГН ********** от ****** и В. К. П. с ЕГН ********** от
******, ДА ЗАПЛАТЯТ на Общинска служба по земеделие – Нова Загора, представлявана
от началника М.К., СУМАТА от 1000.00 /хиляда/ лева за разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Сливен в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
12