№ 260004 / 7.1.2022 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М., 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 08.12.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 770 по описа на съда за 2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглежда се ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.
Ишецът Ц.П.Ц. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, чрез адв. С.Т. е предявил срещу М.П.М., ЕГН xxxxxxxxxx и К.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx ревандикационен иск със следния петитум: да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: новообразуван поземлен имот № 670.653 по плана на новообразуваните имоти местност ,,Парта‘‘, землище на с. Д. В., община М., Е., одобрен със Заповед № 30/07.02.2006 г. на Областния управител на обл.М., изменен със Заповед № 2885/16.12.2019 г. на Кмета на Община М., целият с площ от 2 000 кв.м., с предназначение на територията-земеделска и с начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, при граници и съседи по скица: имот № 670.655 на Е. К. Т.; имот № 670.226 на Община М.; имот № 670.227 на Община М.; имот № 670.654 на А. Р. А., като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху имота. Претендира деловодни разноски по делото.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищецът е собственик на описания по-горе поземлен имот. Правото на собственост е придобил, чрез покупка от Община М., материализирана в Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост от 30.06.2020 г., вписан в СВ-М. под № 118, том 6, вх.рег. № 2203/06.07.2020 г. след проведен търг с явно наддаване за продажба на имота. Община М. се легитимира като собственик на имота с Акт за частна общинска собственост № 5971, съставен на 23.04.2020 г., вписан в СВ-М. под № 32, том 4 от 24.04.2020 г.
След сделката, посещавайки имота,ищецът намерил в него ответниците, които отказали да му го отстъпят и да предадат собствеността върху него.
От горното е породен правният интерес от завежане на настоящото гражданско дело.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок отв. М.П.М. не е подал отговор на исковата молба, поради което спрямо него са настъпили законните последици/преклузии/ по чл.133 от ГПК.
От отв. К.П.И. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответницата твърди следното: за сделката предмет на настоящия иск била уведомена от купувача на 25.08.2020 г. На 27.08.2020 г.подала жалба до кмета на община М. за обезщетение за 30 годишно плододаващо лозе с добър статут-повече от 500 лози. В отговор от 09.09.2020 г. дословно: ,,не е идентифициран имота, отговорът не е подробен, а съобразен със законовите разпоредби на РБ‘‘. На жалба до Областна дирекция Земеделие гр.М.-отговор от 24.11.2020 г. Имот от м.Бърдото е признат с протокол № 19П от 28.12.1994 г. На основание на този протокол от Общинска служба Земеделие има решение № 11/1/12.05.1998 г. В местност ,,Бърдото‘‘ план за земеразделяне няма. От отговора,,реституционната процедура по възстановяване собственост в стари реални граници на нива 3 дка в м.,,Бърдото‘‘ на с. Д. В. от протокол № 19П/11.09.1994 г. на ПК М. не е довършена. Изготвената скица от лицензиран геодезист от гр.М. единствено третира факта, че имота има трайно насаждение-Лозе- с културни сортове. Скицата не била приета от ПК-М. и от Кадастралната служба поради факта, че на това място има имот частна общинска собственост на Община М..
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства и на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установеното следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, предявен от и срещу надлежна страна в производството. Разгледан по същество, искът е основателен.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, прието е заключение на вещото лице по назначената от съда СТЕ.
Съображенията на съда са следните:
За да бъде уважен ревандикационен иск с пр. основание чл. 108 от ЗС, от ищецът при условията на пълно главно доказване следва да са установени следните обстоятелства: ищецът да е собственик на процесния имот; имотът да се намира във владение на друго лице, което го владее или държи, без да има годно правно основание за това.
Относно правото на собственост на ищеца:
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот - новообразуван поземлен имот № 670.653 по плана на тновообразуваните имоти на местност Парта, землище на с.Д. В., община М. с код по ЕКАТТЕ 22040, одобрен със Заповед № 30 от 07.02.2006 г. на Областния управител на обл. М., изменен със Заповед № 2885/ 16.12.2019 г. на Кмета на Община М., целият с площ от 2000 кв.м, с предназначение на територията: замеделска и с начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, при граници и съседи по скица: имот № 670.655 на Е. К. Т., имот № 670.226 на Община М., имот № 670.227 на Община М., имот № 670.654 / на А. Р. А..
От представения по делото Договор за продажба на недвижим имот -
частна общинска собственост от 30.06.2020г., вписан в СВ-М. под № 118, том 6, вх.рег.№ 2203/06.07.2020 г., се установява, че на 30.06.2020г. ищецът е придобил чрез покупка от Община М. процесния имот след проведен търг с явно наддаване.
Праводателят на ищеца Община М. се легитимира от своя страна като собственик на имота с Акт за частна общинска собственост № 5971, съставен на 23.04.2020г., вписан в СВ-М. под № 32, том 4 от 24.04.2020г.
От съдържанието на акта за частна общинска собственост се установява, че процесният имот е частна общинска собственост.
Ответниците не са оспорили документите, чрез които ищецът доказва собствеността си върху имота - нито Договора за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 30.06.2020г., с който ищецът е придобил имота, нито Акта за частна общинска собственост, с който праводателят на ищеца се е легитимирал като собственик.
При това положение следва да се приеме, че ищецът е доказал първата предпоставка на иска по чл.108 от ЗС-че е собственик на процесния имот.
Относно владението на ответниците:
Основание за повдигане на спора чрез предявяване на иск по чл.108 от ЗС е обстоятелството, че след покупката на имота от ищеца ответниците отказват да го освободят.
По делото категорично се установи, че имотът се използва и владее от ответниците по делото.
На първо място, този факт се установи от разпита на свидетелите по
делото пред първоинстанционния съд, а именно:
Свидетелят А. А., разпитан в съдебно заседание от 07.09.2021г., даде показания, че ответниците ползват целия имот:‘‘...Те ответниците ползват целия имот...Една част от земята е лозе, имаше ягоди
там некви неща и другата част е празна. Тя празната част е изчистена, поддържат я. Те ответниците си ходят там, аз виждал съм ги, аз имам още
няколко имота там и съм виждал ответниците в имота на Ц.....”
Същият свидетел уточни, че имотът се ползва от ответницата и до сега, като изрично заяви: ” И сега продължават да ползват имота ответниците. ”
Свидетелката Т. К. също потвърди, че ответниците ползват имота, както и че към настоящият момент те продължават да го ползват: "...Да знам, че М. ,ползва имота, виждала съм го, него съм го
засичала да работи по лозето....Да ответника продължава да се грижи за
имота и да твърди, че е негово мястото... ”
От тези свидетелски показания категорично се доказва, че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота, включително и към настоящият момент.
На второ място, фактът на използване на имота от ответниците се потвърждава и от заключението на вещото лице О.М. по назначената съдебно-техническа експертиза, който дава отговор на първата задача, че в посочените от ответниците граници на имота, който ползват, попада изцяло процесния имот.
От гореизложеното следва крайния извод, че ответниците осъществяват фактическа власт върху целия имот.
От друга страна, фактът на ползване на имота от ответниците се признава и от самата ответница в отговора на исковата молба, в който тя заявява: 27.08.2020г. подадох жалба до кмета на Община М. за обезщетение за 30 годишно плододаващо лозе, с добър статут - повече от 500 лози ”.
При това положение и с оглед събраните гласни доказателства, следва да се приеме за доказана и втората предпоствака на иска - че ответниците владеят /използват/ целия имот.
Относно третата предпоставка - че ответниците нямат основание да владеят имота:
В тежест на ответниците бе да докажат, че те ползват/владеят имота на някакво правно основание - по силата на някакъв договор /за наем, за заем за послужване и др./ или на някакво друго правно основание.
По делото ответниците поддържат, че владеят имота на основание реституция, чрез която им е възстановен имота в стари реални граници, като наследници на Павел М.П..
В тази връзка по делото е изискана и представена цялата преписка по
възстановяването на процесния имот на наследниците на Павел М.П..
От преписката се установява, че ответниците не са собственици по реституция на процесния имот, тъй като самата реституционна процедура не е довършена, поради неидентифицирането на имота от страна на ответниците.
Поради тази причина ОСЗ-М. все още не са се произнесли с окончателно решение по реституцията на процесния имот.
Приложеното от ответниците по делото Решение № 11/1 от 12.05.1998г. на ОСЗ-М., не ги легитимира като собственици на имота, защото:
1/същото е незаконосъобразно - липсват границите и съседите на имота.
Съгласно чл.14, ал.1, т.1, изр.2 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в решението на ОЗС следва да бъдат описани границите и съседите на имота.
Посоченото решение бе оспорено от ищеца и като противоречащо на
Закона, следва същото да бъде обявено за незаконосъобразно.
2/ липсва издадена скица към решението
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ реституцията на имот в стари реални граници приключва с влязло в сила решение, към което е приложена скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен в случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.
В конкретния случай от преписката се установява, че такова решение все още не е издадено от ОСЗ, както и че липсва издадена скица за имота.
При това положение следва, че ответниците не се легитимират като
собственици на имота на основание реституцията му.
От друга страна, ако
след идентифицирането на имота се установи, че същият попада в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, то съгласно
§ 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ ,,Възстановяването, съответно придобиването на правото на
собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината,
която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс".
По делото липсва приложена такава заповед, с която да се установява, че ответниците са придобили по този ред собствеността върху процесния имот.
Крайният извод е, че за ответниците липсва основание за владение/държане на имота.
Мотивиран от горното, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, като основателен и доказан следва да бъде уважен, тъй като са налице всички законови предпоставки за това. Установи се в процеса по един безспорен начин, че ищецът е собственик, както и че ответниците осъщестяват фактическа власт върху процесния имот без правно основание за това и не са налице законовите предпоставки за придобиването на имота от страна на ответниците.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени от ответниците в пълен размер сторените от него деловодни разноски, съгласно приложен на л.120 от делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК в общ размер от 1 583,85 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 108 от ЗС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М.П.М., ЕГН xxxxxxxxxx и К.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx, че Ц.П.Ц. ЕГН xxxxxxxxxx xxx е собственик на на следния имот: новообразуван поземлен имот № 670.653/шестстотин и седемдесет точка шестстотин петдесет и три/ по плана на новообразуваните имоти местност ,,Парта‘‘, землище на с. Д. В., община М., Е., одобрен със Заповед № 30/07.02.2006 г. на Областния управител на обл.М., изменен със Заповед № 2885/16.12.2019 г. на Кмета на Община М., целият с площ от 2 000/две хиляди/ кв.м., с предназначение на територията-земеделска и с начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, при граници и съседи по скица: имот № 670.655 на Е. К. Т.; имот № 670.226 на Община М.; имот № 670.227 на Община М.; имот № 670.654 на А. Р. А., като ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН xxxxxxxxxx и К.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx ДА ПРЕДАДАТ на Ц.П.Ц. ЕГН xxxxxxxxxx xxx ВЛАДЕНИЕТО върху описания по-горе поземлен имот.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.П.М., ЕГН xxxxxxxxxx и К.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц.П.Ц. ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от общо 1 583,55 лв.-сторени деловодни разноски по делото, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: