РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2560/2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1
и ал.2, вр. с чл. 101 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Д.Г.Б. твърди, че на 25.07.2019 г. е сключил със С.А.
договор за заем за сумата от 60 000лева, по които договор ответникът „Х.2.“
ЕООД е солидарен длъжник, като падежът на задължението за връщане на заемната
сума и уговорената възнаградителна лихва в размер на
6680,00 лева е 25.09.2019 г. Сочи, че ответникът е погасил част от заемната
сума в размер на 30 000,00 лева и
претендира разликата в размер на 30 000,00 лева и дължимата договорна лихва в
размер на 6680,00 лева, както и лихва за забава в размер на 4325,35 лева за
периода 25.09.2019 г. - 24.02.2021 г. Претендира
разноските, направени в исковото производство и в производството по
обезпечаване на бъдещ иск.
Ответникът „Х.2.“ ЕООД оспорва исковете. Твърди да не е
поемал солидарно задължение за плащане на възнаградителна
лихва и лихва за забава.
Третото лице-помагач на ответника С.Ю.А. не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По исковете
по чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1
и ал. 2, вр. с чл. 101 ЗЗД
За основателността на исковете е
необходимо да се установи наличието на облигационни отношения по валиден
договор за заем, сключен със С.А.; наличието на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; настъпване изискуемостта на
вземането за връщане на заемната сума и възнаградителна
лихва, като и наличието на валидна уговорка за встъпване в дълг на ответника. Доказателствената
тежест е у ищеца.
Между страните не е спорно
сключването на договор за заем, в т.ч. предаването на заемната сума в размер на
60 000,00 лева на заемателя С.А., по който договор „Х.2.“
ЕООД е посочен като солидарен длъжник, като този факт се установява и от
представения по делото договор и три извлечения за банкови транзакции.
Договорът е сключен за „Х.2.“ ЕООД чрез
пълномощника С.Ю.А., който се е легитимирал с пълномощно № 7540 за заверка на
подписа и № 7541 за заверка на съдържанието, том 3, акт74 от 10.07.2019 г. на
нотариус Весела Червенкова.
Предмет на договора е заемна сума
в размер на 60 000,00 лева, като в чл. 3, ал.1, вр. 4 е посочено, че заемополучателят се задължава да върне заемната сума, както
и възнаградителната лихва в размер на 6 680,00 лева в
срок най-късно до 25.09.2019 г.
Не е спорно между страните, а и
се установява от представените извлечения за 2 банкови транзакции, че
ответникът е върнал част от заемната сума в общ размер на 30 000 лева.
Ответникът не ангажира доказателства за връщане на останалата част, както и за
заплащане на уговорената възнаградителна лихва, чийто
падеж е настъпил.
Налице е валидна уговорка за
встъпване в дълг, като по аргумент от чл. 101 вр. с чл. 122 ЗЗД встъпилият в
чужд дълг отговоря с него солидарно, като кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от всеки един от солидарните
длъжници. Доколкото отговорността на встъпилия в дълг не е ограничена, то той
отговаря както за главното вземане, така и за акцесорните такива и в частност за
уговореното в договора вземане за възнаградителна
лихва.
Предвид изложеното предявените искове за връщане
на незаплатената част от заемната сума и възнаградителна
лихва следва да бъдат уважени изцяло.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Предвид правните изводи за
основателност на иска за главното вземане, както и настъпването на падежа -
25.09.2019 г.q ответникът е изпаднал в забава.
Дължимата лихва за забава на сумата в размер на 30 000.00 лева за процесния период
25.09.2019 г. - 24.02.2021 г.
възлиза в размер на 4325,35 лева, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК с
помощта на лихвен онлайн калкулатор.
Искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати
на ищеца сторените от него разноски в исковото производство, както и тези в
обезпечителното производство, предвид дадените задължителни указания в т. 5 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС в общ размер на 2285,00 лева.
Така мотивиран, съдът на
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Х.2.“ ЕООД, ЕИК: ******да
заплати на Д.Г.Б., ЕГН: ********** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр.
с чл. 240, ал. 1 и ал.2, вр. с чл. 101 ЗЗД сумата в размер на 30 000,00 лева представляваща дължима
сума по договор за заем от 25.07.2019 г., ведно със законната лихва от 24.02.2021
г. до окончателното плащане, сумата в размер на 6680,00 лева – възнаградителна лихва по договора, на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 4325,35 лева – лихва за забава за периода 25.09.2019 г. - 24.02.2021
г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2285,00 лева разноски
по делото.
Решението е постановено при
участието на С.Ю.А., ЕГН:
********** като трето лице-помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: