ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1658
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503058 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.130 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Д. М. против определение, постановено в публично
съдебно заседание на 15.10.2021г. по гр.д.№ 13455/2020г. на ПдРС, Х гр.с., с което
производството по делото е прекратено. В частната жалба се сочи, че погрешно
първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката е обвързана от силата на присъдено
нещо на решението по делбено дело № 516/1993г. на РС- гр.Пловдив, тъй като била
извършена предходна делба по гр.д.№ 1262/1992г., приключила с одобрена от съда
спогодба.
От въззиваемия М. А. С. е подаден отговор на частната жалба, с който оспорва
същата като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 13455/2020г. на ПдРС, Х гр.с. е образувано по искова
молба от В.М. против „Миротрейд“ЕООД, с която са предявени обективно съединени
искове за това да бъде признато за установено, че ищцата- жалбоподател в настоящето
производство, е собственик на по 7731/9000 ид.ч. от пет магазина, за които не е налице спор,
че са обособени от бивш магазин на ул.“Васил Коларов“№ 7, в гр.Пловдив, със застроена
площ от 123 кв.м.. В исковата молба се твърди, че този бивш магазин с площ от 123 кв.м.
бил съсобствен между ищцата и лицето П. К. на основание реституция по ЗВСОНИ, а за нея
и на основание на завет.
С определение от 29.02.1992г. по гр.д.№ 1262/1992г. е одобрена спогодба между В.М.
и П. К., по силата на която магазинът с площ от 123 кв.м. е поставен в дял на
жалбоподателката. С последващо, влязло в сила съдебно решение от 10.02.1999г. по гр.д.№
516/1993г. е допусната делба на същия магазин между И. К.- М., С. С.- М., Б. Г., И. Г. М. С.,
В.М. и Д. Ш., като квотата на жалбоподателката е определена в размер от 1269/9000 ид.ч..
1
Съгласно трайната съдебна практика, съдебните решения по допускане на делбата се
ползват със сила на присъдено нещо по въпроса относно наличието на съсобственост и
квотите в съсобствеността. Тази сила на присъдено нещо е задължителна за всеки от
съделителите и техните правоприемници, както и за всички съдилища в страната / по
аргумент от чл.297 и чл.298 от ГПК/. Възможност за преразглеждане на въпроса относно
правото на собственост е налице само при заявена претенция от трето лице спрямо
съсобствеността / лице, което не е участвало в делбата, и не е правоприемник на съделител/
или на възникнало след постановяване на решението по първа фаза на делбата оригинерно
придобивно основание или придобивно основание по линия на трето, неучаствало в делбата
лице. Както се сочи и в мотивите към Решение №147/25.10.2018 по дело №4332/2017 на
ВКС, ГК, I г.о., „ако след влизане в сила на решение по допускане или по извършване на
съдебна делба някои от съделителите са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна
давност за имота, предмет на делбата или на друг, предвиден в закона придобивен способ,
спрямо тях, както и спрямо техните универсални или частни правоприемници силата на
пресъдено нещо на влязло в сила решение по допускане на делба не се разпростира“.
Жалбоподателката е участвала и в двете делби- от 1992г. и от 1993г., и не твърди в нейна
полза на да е настъпило някакво ново придобивно основание, което да не е било налице към
1993г., 1999г. или впоследствие. Ето защо, в случая е приложима забраната по чл.299, ал.1
от ГПК за пререшаване на спора, поради което и частната жалба против обжалваното
определение ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Д. М. частна жалба против определение,
постановено в публично съдебно заседание на 15.10.2021г. по гр.д.№ 13455/2020г. на ПдРС,
Х гр.с., с което производството по делото е прекратено.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2