№ 11087
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря Р. Д. Г.
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110136283 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу
Столична община с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД за плащане в размер на 69,37 лева, заедно със законната лихва от
предявяване на иска – 05.07.2022 г. до погасяване на задължението,
представляващо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във
връзка с преписка по щета № 44012132131029 с включени ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.10.2021 г. в гр. София,
движейки се по ул. „Николай Гогол" в района на № 30, л. а. „БМВ", модел „1
серия" с peг. № ******, управляван от Ц. У., попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат на това, са
нанесени имуществени вреди на застрахования при ищцовото дружество по
застраховка „Каско“ лек автомобил. Сочи се, че след подадено заявление е
образувана щета № 44012132131029, по която било определено
застрахователно обезщетение в размер на 54,37 лева, която сума била
удържана от застрахователя за втора дължима вноска по застрахователна
полица, както и и били сторени ликвидационни разноски в размер на 15,00
лева. Сочи се, че до ответника, в качеството му на стопанин на пътя, била
изпратена регресна покана за възстановяване на сумата, но плащане не
1
постъпило, като Столична община формулирала отказ да възстанови сумата.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът Столична община е представил писмен отговор в срок, в
който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че от изложеното в
исковата молба не става ясно по категоричен начин, че причина за настъпване
на ПТП е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Сочи
също и че липсва протокол за ПТП. Твърди, че в случая не може да се
установи какво е било състоянието на водача, нито дали същият е съобразил
скоростта си на движение с конкретните условия на пътя. Оспорва се
описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП-то, наличието на
причинна връзка между него и вредите по процесния автомобил, като се
излагат съображения в тази насока. Оспорват се и размера на претендираните
щети, като се сочи, че не е отчетена амортизацията на увредените части. Сочи
се, че водачът на автомобила е виновен за настъпване на произшествието,
като не е съобразил поведението си на пътя, като се излагат подробни
съображения в тази насока.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с
настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало
деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата.
С определение от 05.01.2023г. НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от
ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: Наличието на сключен договор за застраховка „Каско“
относно л. а. „БМВ", модел „1 серия" с peг. № ******, валиден към датата на
2
ПТП, с ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД; Изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на
54,37 лева, чрез прихващане от застрахователя по втора вноска по
застрахователна полица
За установяване механизма на ПТП, по отношение на който е налице
спор между страните, са събрани гласни доказтелства и е приета авто-
техническа експертиза.
Свидетелят Ц. Е. У. потвърждава участието си в пътен инцидент при
управление на автомобил БМВ през 2021 г. Движела се по бул. Евлоги
Георгиев и завивала надясно по ул. Гогол. Имало много голяма дупка и
спукала предна лява гума. Дупката била в ляво на пътното платно, 50-100
метра след завоя. Била доста дълбока, около метър широка. Разбрала за
спуканата гума след 200- 300 метра след като паркирала. Не помни дали
същия или следващия ден се върнала да я снима, тъй като й казали, че може
да я заяви като щета към застрахователното дружество. Движела се с ниска
скорост, като усетила пропадане на автомобила и имало силен удар. Нямало
никакво обозначение за наличие на препятствие на пътя.
Приета е авто-техническа експертиза, по която е направено заключение,
че описаните в експертиза повреди по л. а. „БМВ", модел „1 серия" с peг. №
******, които са посочени в опис на застрахователя, са в причинно-
следствена връзка на механизма на ПТП описан от разпитания свидетел.
Определена е стойността им към датата на настъпване на ПТП по средни
пазарни цени в размер на 200,10лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че при
управлението на собствения си автомобил свидетелката У. участвала в
произшествие, при което са настъпили щети, поради попадане в
необезопасена дупка. От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ,
което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че
описаният механизъм на ПТП и уврежданията, отразени в описа на
застрахователя, са в пряко причинно-следствена връзка, а стойността,
необходима за възстановяване на автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 200,10лева, което в по-голям
от претендираноя размер.
От посочените доказателства се установява механизма на настъпване на
3
вредите, неизправността на пътната настилка, характерът и размерът на
повредите на МПС.
Не е спорно, че процесният пътен инцидент е настъпил на пътен участък,
собственост на Столична община, съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност
за обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, а чл..167 ал.1 от ЗДвП
вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно
да се сигнализират незабавно препятствията по него. Поради което, наличието
на дупка /неравност/ на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействие на длъжностни лица, на които Общината е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължение, поради което Общината
отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Не се установява ответникът или трето лице по възлагане да е изпълнил
задължението за сигнализиране за препятствия по пътя, за обезопасяване с
нарочен пътен знак на процесната дупка на пътното платно, който да указва
на водачите да заобиколят, за да продължат движението си. Следователно
ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, вследствие на
което е и настъпила вреда. От приетите по делото общи условия се
установява, че застрахователят осигурява покритие за рискове ПТП, поради
което следва да се направи извод, че процесните вреди представляват събитие
по покрит риск.
Доколкото е установено, че процесното ПТП е причинено в следствие на
необезопасена дупка, намираща се на общински път, от което са настъпили
процесните вреди, обезщетение от застрахователя, то на основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ, същият встъпва в правата застрахования срещу ответника за
вредата до размера на претендираното обезщетение и обичайните разноски - в
настоящия случай сумата от 69,37лева, която включва 15,00лева
ликвидационни разходи.
По делото не са събрани доказателства за допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата от водача на увредения лек автомобил,
свързани с движение с несъобразена скорост, поради което не се установява
да е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
4
Предвид изложеното следва да бъде уважен предявения иск до пълния
предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 568,00лв., съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД с ЕИК ********* на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД сумата от 69,37 лева, представляващо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с преписка по щета №
44012132131029 с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 05.07.2022 г. до
погасяване на задължението, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените разноски в размер на 568,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5