Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,07.03.2017година
Кюстендилският
окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети
февруари две хиляди и седемнадесета година от І-ви съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
при
участието на секретаря Г.К. по
доклад от председателя Г.МУХТИЙСКА
на в.гр.д.№ 7/2017 г. по описа на съда,
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото пред въззивната инстанция е при условията на
чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г.,на осн.§ 2,ал.1 от ПЗР към същия
. То
е образувано по въззивна
жалба вх.№
26901/02.12.
Въззивникът иска
от второинстанционния съд отмяна на първоинстанционното решение с отхвърляне на предявения срещу него
иск с присъждане на разноските
му по делото за двете инстанции
,обосновавайки се подробно с
неправилност и необоснованост на решаващите изводи на КРС.
Въззивемият
К.С.Ч. не е депозирал в срока по
чл.263,ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба.В о.с.з.
процесуалният му представител адвокат Г.П. от КАК е заявил искане от въззивния
съд за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на доверителя му К.Ч. сторените
разноски за адвокатското му възнаграждение,за което представя договор за правна
помощ и съдействие.
Кюстендилският
окръжен съд,преценявайки служебно при условията на чл.269 ГПК валидността и допустимостта на първоинстанционното решение , а правилността му съобразно доводите на въззивника ,за да го потвърди на осн.чл.271, ал.1 ГПК във вр.с чл.272 ГПК ,взе предвид следното:
РЕШЕНИЕ № 571 от 04.11.2016
г. по гр.д.№ 1075/2015 г. на Кюстендилския районен съд е валидно и
допустимо,тъй като е постановено от
негов законен съдебен състав в правораздавателната му компетентност по редовно
предвен и допустим ревандикационен иск.
Разгледана по
същество,съобразно изложените в нея отменителни основания, въззивната жалба на
ответника Л.Д.К. е неоснователна, а
обжалваното с нея осъдително за
въззивника първоинстанционно решение е
правилно с чл.108 ЗС.Въззивната инстанция
споделя напълно правилността на
фактическите и правни изводи на районния
съд.
Страните не спорят, а и от
приетите от районния съд писмени доказателства:н.а. № 42,том III,дело
№ 718/1996 год./л.3/ на нотариуса при КРС и н..акт № 155,том II,дело
№ 1033/1996 год. на нотариуса при КРС /л.4/ и скица №
К00934/25.06.2014 г..,издадена от ОбС”З и Г” гр.Кюстендил, презаверена на
30.06.2015 г./л.5, е установено, че ищецът К.С.Ч. е собственик на имот, представляващ овощна
градина с площ от 2 дка с № 004076 в м.”Ридо”, землището на с.Скриняно с ЕКАТТЕ
66891, община и област Кюстендилски, при граници и съседи: имот и с № 004077-
овощна градина,№ 004084-овощна градина,№ 004075-овощна градина и №
004103-полски път на община Кюстендил.Безспорно е,че ответникът, въззивник във вторинстанционното
производство Л.Д.К. стопанисва имот с №
04033, собственост на н-ците на М.И. К.
в землището на с.с. с ЕКАТТЕ 66891,при
съседи:№ 004032-овощна градина на Д.И.К.,№ 004103-полски път на община
Кюстендил,овощна градина № 004034- овощна градина н-ци на Е.Д.И. и №
004104-полски път на община Кюстендил,който е
оградил с клони от череши от
южната му страна . Навлизането с това ограждение в имота на ищеца му дало
основание да инициира пред кмета на община Кюстендил с
молба вх.№ 94-К-168/25.06.2014 г .
процедура по чл.34 ЗСПЗЗ, по чието разпореждане била назначена комисия.Тя след проверка и
измерване на място отразила в
констативен протокол на 22.01.2015 г ., че
имот с № 004076 собственост на ищеца К.Ч. е бил трасиран и са поставени ограничителни колчета съгласно
Наредба № 49/2004 г. на Министерство на земеделието от Евгени Янев,
представител на лицензирана фирма”Сървей груп”ЕООД,но част от него –около 75
кв.м.,в която се намира една череша е
оградена със сухи черешови клонки и се
ползува по сведение на К.Ч. от Л.К..Заповед за изземване
по чл.34 ЗСПЗЗ не е била издадена от кмета на община Кюстендил.Л.К. не оспорва
, че е заградил със сухи клони от череши
от южната му граница
предоставеният му за ползуване
имот с №
04033 от негов родственик, но
възразява срещу основателността на предявения срещу него иск на
осн.чл.108 ЗС от ищеца К.Ч. с
доводи,че имотите им са разделени от
полски път и оградената и ползувана от него спорна площ,не принадлежи
към имота на ищеца. От заключението на приетата от районния съд съдебно-техническа експертиза вх.№
11774/25.05.2016 г.,извършена от вещото лице инж.Велинов /л.50-51/ и приложената към нея скица се установява
несъмнено,че на място проектираният с плана за земеразделяне полски път 004103, с който по този план
следва да граничат от север- имотът
собственост на ищеца с № 004076
и от юг- ползваният от ответника с №
004033 не е прокаран,а поставените от К. клони
от череши от южната му страна
на ползувания от него имот са
непосредствено до северния край на съществуващия на място полски път, който не
е отразен на КВС. Вещото лице след проверка на място на трасираните граници на поземлен имот №
004076 чрез запазените му ограничителни колчета и на съседните му имоти , заснел по
ортодоксален способ с гранични точки
10400 и 10392 с координати описани на
скицата, приложена към заключението му , изчертал на нея и оцветил
с жълт цвят спорната площ от 98 кв.м., която несъмнено принадлежи към имот № 004076- собственост на ищеца
и ответника К. я без правно
основание,поради което обосновано с
констатациите му и правилно с чл.108
ЗС уважил предявения против него ревандикационен
иск на К.Ч. и го осъдил
на осн.чл.78,ал.3 ГПК да заплати
на ищеца и сумата от 400,00-четиристотин лева, представляваща сторените му разноски по воденето на делото.
Предвид резултата от
въззивната му жалба Л.К. бе осъден на осн.чл.78,ал.3 ГПК от окръжния съд да
заплати на въззиваемия К.Ч. сумата от 200/двеста/ лева за сторените
му разноски за адвокатска защита пред втората инстанция.
Воден от гореизложените
съображения и на осн. .чл.271, ал.1 ГПК
във вр.с чл.272 ГПК и чл.78,ал.3 ГПК,Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ
№ 571 от 04.11.2016 г. по гр.д.№ 1075/2015 г. на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА Л.Д. К. *** ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Ч.,ЕГН ********** ***
, сумата от 200/двеста/ лева за
сторените му разноски за
адвокатска защита пред втората инстанция.
Решението може да се обжалва пред
ВКС на РБ с касационна жалба от страната в 1-месечен срок от връчването й на
съобщението за изготвянето му , с приложен препис от него на
осн.чл.7, ал.2 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: