Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 10.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр.
с-в
на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
секретар ЙОРДАНКА
АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от
съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 2437 по описа за 2017г. и като
обсъди:
Предявен иск с
правно основание чл.108 ЗС .
Н.Б.К. *** моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на П.Й.Н., с
посочен адрес ***, че е собственик на
основание давностно владение, упражнявано в периода 23.02.1998г до март 2017г
върху: УПИ VІІ – 735
в кв. 64 по ПУП на гр.
Садово, с площ 1129 кв. м. , при граници
и съседи: УПИ VІІІ-736, УПИ ХV- 742, УПИ
ХVІ- 743 и УПИ VІ -663, ведно с построените в имота едноетажна паянтова жилищна
сграда с изба със застроена площ от 72
кв. м., едноетажна паянтова
селскостопанска сграда със ЗП 18 кв.м. , едноетажна паянтова селскостопанска
сграда със ЗП 45 кв.м. , едноетажна
паянтова селскостопанска сграда със ЗП 12 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска
сграда със ЗП 15 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, и да бъде осъден ответника да предаде владението
върху спорните имоти. Твърди, че е собственик на процесния имот ведно с
построените в него сгради и всички подобрения и приращения на
основание изтекла в нейна ползва придобивна давност, считано от 23.02.1998г,
когато ищцата и съпругът й Д. Атанасов Кузмов постигнали договореност със
собственика на имота към онзи момент – Рангел Г.Я., да им го прехвърли за сумата от 12000000 лв
(неденоминирани). Посочената парична сума била изцяло изплатена на 23.02.1998г, а владението на имота било
предадено на ищцата и съпруга й и от този момент единствено и само ищцата е
владяла имота, като владението й е било явно, неоспорвано и необезпокоявано от
никого. Границите на поземления имот не са променяни, съществуващата на място ограда
не е местена. През следващите няколко години ищцата и съпругът й многократно
разговаряли с продавача Рангел Я. за изповядване на сделката в съответната
нотариална форма, но последният отклонявал поканите. През 2003г продавачът
внезапно починал, и Кузмови започнали да търсят контакт с неговите наследници
за да уредят отношенията си с тях във
връзка с имотите, но не получили съдействие за формализиране на отношенията.
Ищцата и съпругът й продължили да владеят имота като свой до настъпване на смъртта на Д. Атанасов Кузмов на 15.03.2013г,
а след неговата смърт ищцата продължила да владее имота изцяло, и никой от
другите му наследници не е изразил каквито и да е претенции по отношение на
него. Ищцата живяла в имота необезпокоявано, упражнявайки всички дейности,
които демонстрират еднозначно че го счита за свой – извършвала ремонти по
сградата, обработвала градината, монтирала трайно прикрепена към имота
оранжерийна конструкция, посадила нови плодни дръвчета. През 2016г натрупаните
данъчни задължения за имотите мотивирали наследниците на Р. Г. Я. – Г.Р.А. и К.Р.Я.
да потърсят контакт с ищцата, срещнали се със сина й А. Д. К., за да го
уговорят да им съдейства за осъществяване прехвърлянето на имотите. Той ги
заблудил, че волята на ищцата - негова майка - е имотите да бъдат прехвърлени
направо на него и ги убедил, че той самият живее с майка си и изцяло се грижи
за нея. В резултат на това наследниците
на Р. Г.Я. му прехвърлили наследените от
тях недвижими имоти, и въпреки че в нотариалния акт била описана определена цена за закупуването им, тези
парични средства не са били реално заплатени от Кузмов, тъй като на продавачите
е било известно, че преди време цената на имотите е била вече изплатена на баща
им от ищцата и нейния съпруг. Синът на ищцата прехвърлил имота на Й.Г.Н., а той от своя страна декември 2017г
прехвърлил имота на ответника. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответникът счита иска неоснователен, заявява че е
добросъвестен владелец на имота. Твърди, че е придобил имота на годно правно
основание, чрез покупко-продажба, праводателите му са били изключителни
собственици на имота. Оспорва твърдението, че ищцата е собственик на имота на
основание давностно владение продължило от 1998г, като заявява че от
представените с ИМ доказателства се установява, че в имота са живели ищцата и
нейния син Атанас. Оспорва твърдението ищцата да е търсила контакт с Рангел Я.
и неговите наследници за изповядване на покупко- продажба, както и че
наследниците на Р. Я. не са проявили претенции към имота. Оспорва и
твърдението, че ищцата е живяла сама в имота до март 2017г, и че е била
насилствено изхвърлена от имота. Оспорва
твърдението, че А. К. и заблудил Г.А. и К.Я. да му прехвърлят имота, както и че
в имота са останали вещи, собственост на ищцата. Твърди, че ищцата винаги е била с ясното съзнание, че
този имот е на нейния син, както и че си е
взела всички лични вещи, които е имала в имота. Заявява, че през 2016г имотът е
бил обявен за продажба и закупен от Й. Н.
по обява. Прави искане за задържане на имота, в случай на уважаване на иска, до
заплащане сумата от 7000лв, представляваща стойността на подобренията направени
в имота, с която сума се е увеличила стойността му, и/или да му заплати
необходимите разноски за запазване на
имота. Твърди, че е направено изграждане на
водопроводна инсталация с ПВЦ тръби в имота за периода от 05.12.2017г до
28.03.2018г, поставени са 60 кв м
гипсокартон в жилищната страда по стените и по таваните в трите стаи, в
коридора само на тавана, поставен е балатум в една от стаите долу, направено е
частично измазване – едната цялата външна стена е измазана. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът
намира за установено следното: На 23.02.1998г Рангел Г.Я. е получил от Д. Атанасов Кузмов и Н.Б.К. сумата
от 12000000лв за покупката на имота му в гр. Садово, ул. „Райко Даскалов“ № 10.
Д. Атанасов Кузмов е починал на 15.03.2013г и негови наследници са Н.Б.К. -
съпруга, А. Д. К. и Е. Д. С. – син и дъщеря.
На 15.02.2016г К.Р.Я. и Г.Р.К. са
продали на А. Д. К. УПИ VІІ-735 в кв 64
по ПУП на гр Садово, находящ се в
гр Садово, общ Садово, с площ 1129 кв м, при граници и съседи : улица, УПИ
VІІІ-736, УПИ ХV-742, УПИ ХVІ-743, УПИ VІ-663 , жилищно застрояване, ведно с
построените в този имот едноетажна жилищна сграда с изба ПЖ, със ЗП 72 кв
м, селскостопанска сграда, ПС, със ЗП 18
кв м, брой етажи един, селскостопанска сграда ПС със ЗП 45 кв м, брой етажи
един, селскостопанска сграда ПС със ЗП 12 кв м, брой етажи един,
селскостопанска сграда ПС със ЗП 15 кв м, брой етажи един, ведно с подобрения и
приращения в имота, за сумата от 6650лв, която сума продавачите са получили
напълно и в брой, а на 21.03.2017г А. Д. К. е продал на Й.Г.Н. имота за сумата
от 6000лв, получена по банков път. РП
Асеновград е отказала да образува досъдебно производство по преписка
830/2016г за престъпление по чл. 209 НК
или чл. 314 НК, образувана по жалба от Н.К.Й.Г.Н. и Роса Стоянова Николова са
продали на 04.10.2017г на П.Й.Н. УПИ
VІІ-735 в кв 64 по ПУП на гр
Садово, находящ се в гр Садово, общ
Садово, с площ 1129 кв м, при граници съседи : улица,у УПИ VІІІ-736, УПИ
ХV-742, УПИ ХVІ-743, УПИ VІ-663 , жилищно застрояване, ведно с построените в
този имот едноетажна жилищна сграда с изба ПЖ, със ЗП 72 кв м, селскостопанска сграда, ПС, със ЗП 18 кв м,
брой етажи един, селскостопанска сграда ПС със ЗП 45 кв м, брой етажи един,
селскостопанска сграда ПС със ЗП 12 кв м, брой етажи един, селскостопанска
сграда ПС със ЗП 15 кв м, брой етажи един, ведно с подобрения и прирашщения в
имота. Горното се установи от представените и приети по делото в заверени
преписи(неоспорени от страните): НА 84 том І нот д 79/2017г на нотариус
Пейчева, вписан с Акт 158 том 3 дело 499/2017г на СВ, у-ние наследници изх №
17-00-749/16.10.2017г, декларация л.12, НА 53 том І дело 49/2016г на нотариус
Пейчева вписан с Акт 148 том 2 дело
281/2016г на СВ, л.14-17 вкл, НА 46 том 8 дело 1371/2017г на нотариус
Кожухарова, вписан с Акт 116 том 18 дело 3412/2017г на СВ .
Съгласно
заключението на допуснатата СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като пълно компетентно и безпристрастно изготвено, в жилищния етаж са извършени следните СМР-
положена е настилка с балатум и релефни тапети, таван от гипсокартон и латекс в
дневната, настилка балатум , шпакловка латекс , гипкокартон и латекс по тавана
в западната спалня, настилка мокет,
тапети по стените, гипсокартон и латекс на тавана на източната спалня,
остъкляването е на еднокатни прозорци, боядисани с блажна боя, на въшиното
стълбище има шпакловка по станите, гипсокартон на тавана и остъкляване и
винкел, боядисано с блажна боя, на избения етаж има тапети по стените в кухнята, латекс на тавана, външна мазилка
на жилищната сграда, претърсване на покрива на жилищната сграда , частична
подмяна на керемиди и летви, и почистване на олуците, мазилка на 3 бр комини.
Направена е външна водопроводна инсталация от ПВЦ тръби и 2 бр канелки, всичко
на обща стойност 5375,73лв. Вещото лице е посочило, че не може да отговори за
стойността на изчистване на септична яма, изчистване и превозване на отпадъци
от стари съборени сгради и вещи. Изслушано в с з заявява, че в имота има една
стопанска постройка, която е почти на южната граница, и една пристроена към
стопанската постройка, която е западно от жилищната сграда - навес без покрив, полуразрушена. Заявява,
че тези сгради са нанесени, но не
съществуват на място. На предявената й скица на имота сочи, че е показана
дворна тоалетна, стопанската постройка в южната част на имота не съществевува,
всъщност това е навес без покрив, а стените са полуразрушени. Септична яма не
се вижда , но след като има дворна тоалетна би трябвало да има и септична яма.
В хода на производството бяха
събрани гласни доказателства. Св Г.А.(дъщеря на Р. Я.)твърди , че той продава къщата
която се намира в гр. Садово, тогава имало някакъв документ подписан пред кмета
на Садово, било е 1994-95г. Според
свидетеля парите баща й е получил пред кмета, ищцата са си живеели в тази къща,
всичко се е водело на името на бащата на свидетелката, тъй като не могли да се
разберат кой да плати прехвърлянето. Бащата на свидетелката плащал данък сгради
докато е жив, след това къщата се водела на свидетеля и брат й . Заявява, че
през годините са ходили с брат си в Садово за да търсят ищцата и съпруга й, за
да се прехвърли имота , но не са стигнали до разбирателство кой да
поеме прехвърлянето на имота, и данъците натрупани с годините. Впоследствие със
сина на ищцата се разбрали да плати данъците и прехвърлили имота. Според
свидетеля, той също е живеел в къщата. Заявява, че при прехвърлянето не са
взели пари за къщата, тъй като баща й е получил парите навремето, просто са
искали да се води на името на ищците. Заявява, че до момента на сделката по
прехвърляне в имота са живели Атанас, майка му, и децата на А.. Заявява, че
когато ходили да търсят ищцата за прехвърляне на имота, там са живели ищцата
съпруга й, сина й А с жена си и децата. Заявява,
че са прехвърлили имота на член от семейството , през годините са разговаряли с
ищцата да прехвърлят имота, но тя не е искала да плаща разноските, и при
многото посещения на имота са говорили и със сина й А. и с нея за прехвърлянето, и със
съпруга й докато е бил жив, но не е стигано разбирателство. Св. М. П.(зълва на ищцата) заявява, че през
1998г е купена къщата с двор на ул. „Райчо Даскалов“ 10. Ищцата и съпруга й са
я купули от Р., платили са я чрез
декларация в община Садово. Дали са пари на Р., а свидетели им станали кмета и
още един човек, а след това веднага влезнали да живеят там. Правили са ремонти
по къщата – облицовка с тапети и пластмасови тавани. Не знае дали са ходили до
нотариус за прехвърлянето, но като идвали в дома на свидетеля казвали, че
продавачът все им отказвал. След смъртта на продавача е трябвало да се разберат
с неговите деца, но не са се разбрали. Свидетелят е посещавал имота, твърди, че
ищцата и съпруга й са имали навеси, гледали са животни, в къщата живеели ищцата със съпруга, и трите
деца на сина им. Според свидетеля А.не е живял в тази къща. Доколкото знае, А.
продал къщата на майка си и я изгонил оттам. Било й е дадено общинско жилище.След
2017г не е виждала ищцата. Твърди, че са
ходили до имота със съпруга си през два-три
месеца, минавали са, влизали са вътре в
продължение на 14-15 години, от 1998г и Н. и съпруга й били там. Д. – съпругът на
ищцата е починал 2013г, и след това свидетелят не е ходил в имота. Твърди, че в
този период синът на ищцата не е живял там, децата му живеели там, но той
не. В имота не е ходила от 2010г. Синът
на ищцата Атанас и съпругата му(до смъртта й) са живели в Пловдив, а след
нейната смърт децата на Атанас ги гледала ищцата. Св. Е. С. (дъщеря на ищцата)
чийто показания бяха преценени във връзка с всички останали доказателства по
делото сочи, че майка й има имот в гр. Садово, купили го 1998г с баща й Д. ***
10. Купили то от собственика Я., но при нотариус не са били , а сделката извършили
в Садово в Съвета пред кмета и един свидетел. Като купили имота, заживели в него и там
живяли до 2016г, когато А. К. е направил сделката и е прехвърлил имота на
негово име, като не фигуирали нито ищцата нито свидетелката като наследници. През
1998г в имота живеели ищцата със съпруга си и трите деца на Атанас – Д., Н. и И.,
тъй като ищцата се грижела за тях. Търди, че през тези години никой не е влизал
в имота на ищцата, свидетелката е посещавала родителите си и все още се грижи
за децата на А.. Сочи, че ищцата и съпруга й са ходили при предишния собственик
да прехвърлят имота, обаче той им казвал че има работа да дойдат по късно, през
2002г почнали проблемите тръгнали с новите наследници, които не позволявали на
майка й да плаща данъците, тъй като се водело на тяхно име(това го е чувала от
майка си). Твърди , че малко преди да бъде направена покупката от братът на
свидетеля А., кметът на Садово направил канализация на дома на ищцата.
Свидетелят не знае родителите й да са искали да
прехвърлят имота на някой друг, не
е живяла в имота, тъй като към придобиването му вече е била омъжена,
твърди, че и А. не е живял в имота. Той е живял в Чешнигирово след смъртта на съпругата
си, а след това се е оженил за друга жена в Болярци. Твърди, че в момента майка
й няма ключ за имота, тъй като брат й го продал на друг човек, който в момента
владее имота с четирите си деца. Около една година след като купил имота от
наследниците на Р. Я., брат й продал имота на друг човек, който изгонил ищцата от имота и сложил катинар. Ищцата останала при позната да
живее, а багажа й останал в къщата. От съвета пратили хора да изнесат багажа й,
но новият собсвеник накарал ищцата да се подпише и след това не могла да си
вземе багажа, там останали легла, фотьойли на които спели децата, буркани,
помпи, оранжериите. Твърди , че през годините майка и баща
й покривали къщата, защото се е срутил покрива, правили постройки за кравите,
тъй като гледали животни, майка й постоянно садяла градината, за да могат да
изхранват децата. Заявява, че в края на 2015-2016г имало проблеми с децата на
Атанас, което наложило свидетелят да вземе ищцата при себе си . Твърди , че
брат й казал на майка й че е платил втори път къщата , майка й се разстроила
разплакала се . Ищцата и А. К. живели една година в имота, и той продал имота,
а до този период не е идвал там. Брат й съобщил на майка й февруари 2016г, че е продал къщата, ищцата
много се разстроила, след това ходила до РП Асеновград. Атанас заживял в имота,
след като го купил. Св. А. Ч.(живее в гр
Садово близо до имота, познава ищцата, познава и имота), твърди че сега в този
имот живее ответника. Имотът представлява къща с дворче, имало е обор, малък и
едната стена е била паднала. Твърди, че те били изхвърлили 3-4 ремаркета
боклуци от този обор. Ищцата живяла в имота до преди около година, мъжът й също
живял в имота но след това починал, знае че имотът се е продавал, това му го
казала ищцата, и синът й също. Според свидетеля, ищцата е теглила 3000лв заем да купи фургонче,
а след това синът й я излъгал, взел й парите и нямало фургонче, а накрая продал
и къщата. От ищцата е чувал, че ще продава къщата и иска фургон, твърди че си е
взела всичкия багаж от къщата, взела един трактор с ремарке от общината и изкарала багаж от къщата. Новият собственик правил
покрива, тавана, тапети слагал, балатуми, слагал и нови прозорци, боядисвал ,
прекарал чешма в двора, сложил мазилка на къщата, летви ковал, оправял целия
покрив, правил комините. Хванал някакви хора да изчистят тоалетната , имало и
навес, но той паднал и новият собственик се принудил да го изчисти. Твърди , че Д. е изхвърлял боклуците, според свидетеля
в къщата живее Д., а собственик е П..
Св. Н. Х.(живее в Садово, съсед на имота, познава ищцата)твърди , че това е
стара кирпичена къща с двор около декар, ищцата е живяла в имота до преди около две години, и мъжът й живял там,
но той починал. При нея идвали и внуците й, след това в къщата живее Д.. Къщата
е трябвало синът й да я обявява за продажба, имало някакви вещи, но ищцата си
ги пренесла, взела едно ремарке от съвета и се преместила в къща на съвета. Не
знае дали някой я е изхвърлил, не е чул да й е хвърлян багаж. Новия собственик
прави покрив, комини, керемиди, улуци и част от стената, която е към пътя,
имало стар кирпичен обор, но той го съборил и изхвърлил доста боклуци. В
сградата прави някакви плоскости на тавана, някакви тапети, боядисвал прозорци,
врати, чистил външната тоалетна, правил и външна чешма. На пода в къщата не знае какво има, не знае и
какво е правил в избата, свидетелят е виждал през прозореца какво се прави .
Всички тези работи ги правил Д., според свидетеля къщата е на негов вуйчо или
калеко, не знае какви уговорки има Д. със собстевника, че да живее там, от комшиите
е чувал, че синът на ищцата й обещал да й вземе каравана. Св. К.Я.(син на Р. Я.) твърди , че баща му имал наследствен имот в гр. Садово, ул. „Райко
Даскалов“ 10, в течение на
годините решил да го продаде, продал го на ищцата , получил пари за имота(това
свидетелят го е чувал от баща си) . Заявява, че никой от наследниците не е
ходил в имота след продажбата, там живеели ищцата и съпругът й. Твърди , че
заедно със сестра си е продал имота на сина на ищцата Н., не е получил пари от
него за това, била се е натрупала голяма сума за неплатени данънци, Наско ги е
платил , и след проверка се разбрали да
прехвърлят къщата на тях, твърди че къщата си е тяхна, насъбраните данъци били
в размер над 1000лв.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
С оглед твърденията на ищцата, че е собственик на имота в гр. Садово ул. „Райко Даскалов“ 10 на
основание давностно владение но е лишена от владението, съдът намира, че е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС. Искът е допустим, като предявен от надлежна страна в процеса, имаща интерес
от водене на делото. От ответника е направено възражение за задържане до заплащане на сумата, с която се е увеличила
стойността на имота или необходимите разноски за запазването му по реда на чл.
72 ЗС.
Разгледан по същество. Уважаването на един ревандикационен иск по
чл. 108 от ЗС изисква да бъде безспорно установено кумулативното съществуване
на следните предпоставки - че ищцата е собственик на имота, чийто предаване претендира на
твърдяното основание, и че ответникът владее същия без правно основание
за това. Не се
спори по делото, че през 1998г ищцата и нейният съпруг са закупили имота от Р.Я.,
като за това са платили 12000000лв, без обаче сделката да е изповядана пред
нотариус, а и това се установява от ангажираните гласни и писмени доказателства. Установи се освен това от ангажираните гласни доказателства, че след
заплащане цената за имота, ищцата и съпругът й са заживяли в имота през 1998г, Д.
К. е живял там до смъртта си 2013г, а ищцата до 2017г, когато имотът е продаден
на Й.Н.. През този период ищцата и съпругът й са влядали имота, демонстрирали
са че са собственици на имота, съпругът на ищцата е построил навес, закупували са
оранжерии, отглеждали са зеленчуци в двора и са правили ремонти по къщата. Ето защо
след изтичането на 10 години, ищцата и съпругът й са придобили имота по давност. Давностният срок е
изтекъл по време на брака на страните, поради което и имотът е придобит в режим
на СИО. След смъртта на Д. К. СИО е
прекратена. Ето защо съдът намира, че ищцата е станала собственик на ½ ид ч от имота на основание давностно
владение, отпочнало 1998г, и на 1/6 ид ч по наследство от нейния съпруг, а
останалите 2/6 ид ч са собственост на нейните син и дъщеря по наследство от техния
баща. Няма твърдения, нито пък
ангажирани доказателства ищцата да е отблъсквала владението на останалите
наследници на Д. К.. Установи се от
ангажираните по делото гласни доказателства, че в имота живее Й.Н., а не
ответникът. Ето защо следва да бъде
признато за установено, че ищцата е собственик на ½ ид ч от процесния
имот на основание давностно владение, като по отношение останалата ½ ид
ч се отхвърли като неоснователен(при липса на твърдения в ИМ за придобиване
имота и на друго основание), както и в частта за осъждане ответника да освободи
собствеността и предаде владението върху имота.
Поради това съдът не дължи произнасяне
по възраженито за задържане. Ето защо не следва да се обсъждат събраните
доказателства в тази насока .
Съобразно изхода на делото,
направеното искане и на основание чл.78
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати
на ищцата направените разноски по производството(съобразно представените
доказателства за направени такива и списък) в размер на 430лв, а ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника разноски по производството съобразно отхвърлената част на
иска(ал.3 от с з) в размер на 440лв.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Й.Н. ЕГН ********** ***, че Н.Б.К. ЕГН **********, с адрес
*** е собственик на основание давностно владение, върху: ½ (една втора)ид ч от УПИ VІІ – 735(седми седемстотин тридесет и пети) в кв. 64(шестдесет и четвърти) по ПУП на гр. Садово, с площ 1129(хиляда сто двадесет и девет) кв.
м. , при граници и съседи: УПИ VІІІ-736,
УПИ ХV- 742, УПИ ХVІ- 743 и УПИ VІ -663, ведно
с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с изба със
застроена площ от 72(седемдесет и два)
кв. м., едноетажна паянтова
селскостопанска сграда със ЗП 18(осемнадесет) кв.м. , едноетажна паянтова
селскостопанска сграда със ЗП 45(четиридесет
и пет) кв.м. , едноетажна паянтова селскостопанска сграда със ЗП 12(дванадесет)
кв. м. , едноетажна паянтова селскостопанска сграда със ЗП 15(петнадесет) кв.
м. , ведно с всички подобрения и приращения в имота, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на останалата
½ (една втора) ид ч от имота, както и в частта за осъждане ответника да
освободи собствеността и предаде владението върху него.
ОСЪЖДА П.Й.Н. ЕГН ********** *** да заплати на Н.Б.К.
ЕГН **********, с адрес *** разноски по производството в размер на
430(четиристотин и тридесет)лв
ОСЪЖДА Н.Б.К. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.Й.Н.
ЕГН ********** ***, сумата от 440(четиристотин и четиридесет)лв.
направени разноски по производството
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: