№ 3046
гр. С., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110150742 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу А. Д. Б., Р.
Н. Б., М. Н. Б. и Е. С. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на
ответниците за процесния период топлинна енергия за имот с адрес гр. С., ж.к. „К. П.“,
бл. 35А, вх. А, ет. 5, ап. 19, аб. № 224927/**********. Твърди, че във връзка със същия
е заплатена дължимата цена, начислена за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. в
размер на 794,78 лв., както и начислената за периода от м. 05.2019 г. до м 04.2020 г. в
размер на 402,80 лв. Твърди, че плащанията са извършени със закъснение, като най-
късната дата на плащанията е 02.04.2021 г. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответниците му дължат следните суми: ответника А.
Д. Б. – сумата от 10,83 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница
за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
02.04.2021 г., сумата от 4,55 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за
периода от 31.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 1,21 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г.; ответника Р. Н. Б.:
1
сумата от 10,83 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.04.2021
г., сумата от 4,55 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за
периода от 31.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 1,21 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г.; ответника М. Н. Б.:
сумата от 10,83 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.04.2021
г., сумата от 4,55 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за
периода от 31.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 1,21 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г.; и ответника Е. С. К.:
сумата от 32,51 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.04.2021
г., сумата от 13,63 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за
периода от 31.03.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,64 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г.
Ответниците в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК са подали отговор
на исковата молба, в който оспорват наличието на облигационно отношение с ищеца и
релевират довод за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за претендираната цена за дялово
разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Съгласно идентичните разпоредби чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
2014 г. и 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
2
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На основание чл. 153 ГПК като неоспорени и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че процесният имот е бил топлоснабден през релевирания
период, както и размерът на начислените задължения за услугата дялово
разпределение.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сгР. в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сгР.та към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „К. П. I част“, бл. 35А, вх. А, с което
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгР.та в режим на
етажна собственост.
От събраните по делото писмени доказателства се установява и пасивната
материална легитимация на ответниците, обусловена още и от доказано
съществуването на облигационно отношение по продажба на топлинна енергия, което
от своя страна се обосновава от установената принадлежност на правото на
собственост върху процесния имот.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгР. в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сгР.та, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
3
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В случая твърдяно от ищеца обстоятелство относно принадлежността на правото
на собственост върху процесния имот от ответниците не може да се установи на база
уваженото доказателствено искане за изискване от Столична община на документ за
собственост на процесния имот, доколкото съобразно представения отговор такъв
документ не се съхранява. Не е доказано ответниците да са вещни ползватели, нито да
ползват имота на облигационно основание, при което да имат сключен договор за
продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество. Наличието на облигационно
отношение не се установява и предвид твърдението за извършено плащане на
дължимата главница за реално доставена топлинна енергия. На първо място нито по
делото са изложени твърдения или има данни кое лице е извършило плащането, а от
друга страна плащането само по себе си не може да се приеме като признание, предвид
възможността всяко трето лице да погаси парично задължение, предвид това, че
същото не е задължение с оглед личността.
Доказателствени изводи в насока обосноваване наличието на облигационно
правоотношение с ответниците се формират на база извършено извънсъдебно
признание от ответниците относно принадлежността на правото на собственост върху
процесния имот в режим на съсобственост. Такова е изразено на първо място от
ответницата Е. С. К. в представената по делото от ищеца искова молба за делба на
процесния имот, по повод на която е образувано производството по гр.д. № 46308/2021
г. по описа на СРС, 164 състав, в която същата сочи, че притежава 3/6 от процесния ап.
№ 19, находящ се в гр. С., ж.к- „К. П.“, бл. 35А, вх. А, ет. 5, като това изявление следва
да се приеме като извънсъдебно признание на факт. От постановения по делото краен
съдебен акт – определение за прекратяване на делото № 12289/16.05.2022 г., влязло в
сила на 30.06.2022 г., приобщен по делото във връзка с дължимата от съда проверка за
наличие на висящ преюдициален спор – а именно такъв във връзка с установяване на
квотите в съсобствеността, какъвто е този за делба на имота, не може да се черпят
изводи за конкретните квоти на ответниците в съсобствеността. Това е така, доколкото
определението за прекратяване е постановено по повод оттегляне на иска за делба и
4
същото не се ползва със сила на присъдено нещо във връзка с принадлежността на
правото на собственост на ответниците при заявените идеални части. От същото обаче
се установява страните по делото – а именно ответниците в настоящото производство,
да са постигнали съгласие за доброволна делба, което също следва да се приеме за
извънсъдебно признание на релевантен по делото факт и от ответниците А., Р. и М. Б.и.
Предвид установената принадлежност на правото на собственост от страна на
ответницата Е. К. по отношение на 3/6 ид.ч., то на основание чл. 30, ал. 2 ЗС следва да
приеме, че А., Р. и М. Б.и притежават по 1/6 ид.ч. от процесния имот.
Ето защо, предвид изложеното по-горе и установения като безспорен размер на
начислената сума за услугата дялово разпределение, се обуславя извод, че в тежест на
ответниците е възникнало задължение за заплащане на претендираните стойности. По
делото не се твърди и не се установява същите да са погасени чрез плащане.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността
се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече
докато трае съдебното производство относно вземането. По силата на фикцията по чл.
422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен на 31.03.2022 г. Следователно в конкретния
случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и прекъсване на
давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид характера на задължението
като такова за периодично плащане и обусловената от това приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 31.03.2019 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
нито една част от вземанията не е погасена по давност, предвид това, че същите се
начисляват с фактура, за която има установен 45-дневен срок за плащане съгласно чл.
33, ал. 2 от Общите условия, респективно една от изтичането на който настъпва
изискуемостта, съответно и от този по-късен момент тече давността.
Поради това следва да бъде признато за установено, че ответниците А. Д. Б., Р. Н.
Б. и М. Н. Б. дължат по 4,55 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., а ответницата Е. С. К. –
сумата от 13,63 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г. ведно със законна лихва за периода от
31.03.2022г. до изплащане на вземането.
Върху тези суми се дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /31.03.2022 г.) до окончателното
плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
5
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Въпреки поддържания от настоящия състав извод за наличие на уговорен срок за
изпълнение, в случая не може да се установи предпоставката забава в плащането,
доколкото ищецът сам сочи, че задълженията за начислена главница за реално
доставена топлинна енергия са платени, но въпреки дадени от съда указания, не може
да посочи датата, на която това е сторено. Единствените изложени от ищеца твърдения
в изпълнение на дадените от съда указания за момента на извършено плащане са в
насока, че задълженията са платени най-късно на 02.04.2021 г. (крайната дата на
периода, до който са начислени и претендирани вземанията за лихва върху главницата
за реално доставена топлинна енергия), но ищецът изрично сочи, че не може да посочи
дата на плащане. Същата обаче е относима към формиране на извода за наличие на
забава, като същата е от значение както за началния период, за който искът би бил
основателен, така и за крайната дата, доколкото, ако плащането предхожда изтичане на
45-дневен срок от издаване на всяка от общите фактури не би се дължала лихва, а
такава не се дължи и след датата на извършено плащане.
Исковете за мораторна лихва, начислена върху възнаграждението за дялово
разпределение, също следва да се отхвърлят като неоснователни по съображения, че
недоказано по делото остава моментът, от който ответникът е изпаднал в забава в
погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани от
ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил уговореният срок за
плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се определи от кой момент
ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума за дялово
разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от ищеца
доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че следва да бъдат отхвърлени
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: срещу ответника А. Д. Б. –
за сумата от 10,83 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.04.2021
г., и за сумата от 1,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г.
до 18.03.2022 г.; срещу ответника Р. Н. Б.: за сумата от 10,83 лв., представляваща
мораторна лихва върху платена главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.04.2021 г., и за сумата от 1,21 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г.; срещу
ответника М. Н. Б.: за сумата от 10,83 лв., представляваща мораторна лихва върху
платена главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
6
15.09.2019 г. до 02.04.2021 г., и за сумата от 1,21 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г.; и срещу ответника Е. С. К.: за сумата от
32,51 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.04.2021 г., и за сумата
от 3,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 18.03.2022
г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът и ответниците.
Ищецът е претендирал разноски в размер на 135 лв. за исковото производство и
75 лв. за заповедното производство, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му
бъдат присъдени такива съразмерно на уважената част от претенциите.
Всеки от четиримата ответници е претендирал разноски в размер на 300 лв. за
заповедното производство. По отношение на претендираните разноски за заповедното
производство, съдът взе предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен
състезателен процес, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника
от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му
в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма
основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл
например Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о.,
ТК). От друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира
възражението си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като
страните по договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят
възнаграждение и за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При
разпределяне на отговорността за разноски обаче, съответно при натоварване на
насрещната страна, следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на
защитата чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не
следва да се натоварва с разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи
защита. Доколкото адвокатът има признато от закона право на възнаграждение,
респективно и на страната, която го е упълномощила, следва да се присъдят разноски
за заплащане на такова, когато защитата е успешна, то при направени разноски в
заповедното производство това право следва да бъде упражнено в рамките по чл. 6, т.
5, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се присъди адвокатско възнаграждение като за
изготвяне на молба, т.е. в размер от 50 лв. (в този смисъл Определение № 140 от
19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК).
7
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че като основа на при определяне
на дължимите от ищеца разноски за заповедното производство следва да се ползва
сумата от 50 лв. – или съобразно отхвърлената част от претенциите ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответниците по 36,29 лв., представляващи разноски за
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
Всеки от ответниците претендира разноски за исковото производство в размер
на 400 лв., въз основа на договори за правна помощ, както следва: между А. Б. и адв.
Х., между Р. Б. и адв. Х., между М. Б. и адв. П., и между Е. К. и адв. М.. По делото е
депозиран общ отговор на исковата молба, подписан от адв. Х., адв. М. и адв. П., а
процесуалното представителство в съдебно заседание е осъществено общо за
ответниците от адв. Х.. Поради това съдът намира, че следва да се присъди общо
възнаграждение на ответниците за процесуално представителство, осъществено от
един адвокат – а именно такова в общ размер от 400 лв. Съразмерно на отхвърлената
част от претенциите ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците
по 72,57 лв., представляващи разноски за настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че А. Д. Б., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 4,55 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 31.03.2022г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 10,83 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница
за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
02.04.2021 г., и за сумата от 1,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2019 г. до 18.03.2022 г., като неоснователни, които суми се отнасят до
топлоснабден имот с адрес с адрес гр. С., ж.к. „К. П.“, бл. 35А, вх. А, ет. 5, ап. 19, аб.
№ 224927/********** и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от 04.05.2022 г. по ч.гр.д. № 17432/2022 г. по описа
на СРС, 56 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че Р. Н. Б., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 4,55 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 31.03.2022г. до
8
изплащане на вземането, , като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 10,83 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница
за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
02.04.2021 г., и за сумата от 1,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2019 г. до 18.03.2022 г., като неоснователни, които суми се отнасят до
топлоснабден имот с адрес с адрес гр. С., ж.к. „К. П.“, бл. 35А, вх. А, ет. 5, ап. 19, аб.
№ 224927/********** и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от 04.05.2022 г. по ч.гр.д. № 17432/2022 г. по описа
на СРС, 56 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че М. Н. Б., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 4,55 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 31.03.2022г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 10,83 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница
за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
02.04.2021 г., и за сумата от 1,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2019 г. до 18.03.2022 г., като неоснователни, които суми се отнасят до
топлоснабден имот с адрес с адрес гр. С., ж.к. „К. П.“, бл. 35А, вх. А, ет. 5, ап. 19, аб.
№ 224927/********** и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от 04.05.2022 г. по ч.гр.д. № 17432/2022 г. по описа
на СРС, 56 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че Е. С. К., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 13,63 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 31.03.2022г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 32,51 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница
за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
02.04.2021 г., и за сумата от 3,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2019 г. до 18.03.2022 г., като неоснователни, които суми се отнасят до
топлоснабден имот с адрес с адрес гр. С., ж.к. „К. П.“, бл. 35А, вх. А, ет. 5, ап. 19, аб.
№ 224927/********** и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от 04.05.2022 г. по ч.гр.д. № 17432/2022 г. по описа
на СРС, 56 състав.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Д. Б., ЕГН ********** да заплати на
„Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 6,17 лв., представляваща разноски по
настоящото производство, и сумата от 3,43 лв., представляваща разноски по
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Н. Б., ЕГН ********** да заплати на
„Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 6,17 лв., представляваща разноски по
настоящото производство, и сумата от 3,43 лв., представляваща разноски по
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Н. Б., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 6,17 лв., представляваща разноски по
настоящото производство, и сумата от 3,43 лв., представляваща разноски по
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК срещу Е. С. К., ЕГН ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 18,51 лв., представляваща
разноски по настоящото производство, и сумата от 10,28 лв., представляваща разноски
по заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, да заплати на А. Д. Б.,
ЕГН ********** сумата в размер на 72,57 лв., представляваща разноски за настоящото
производство, и сумата в размер на 36,29 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, да заплати на Р. Н. Б.,
ЕГН ********** сумата в размер на 72,57 лв., представляваща разноски за настоящото
производство, и сумата в размер на 36,29 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, да заплати на М. Н. Б.,
ЕГН ********** сумата в размер на 72,57 лв., представляваща разноски за настоящото
производство, и сумата в размер на 36,29 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, да заплати на Е. С. К.,
ЕГН ********** сумата в размер на 72,57 лв., представляваща разноски за настоящото
производство, и сумата в размер на 36,29 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„Бруната“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10