№ 4768
гр. Варна, 16.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. К.
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20253100501608 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 4971/06.06.2025 г. от Кооперация „Земеделска
кооперация Градина” - в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Градинарово, чрез адв. П. Н., срещу Решение № 135/06.05.2025
г., постановено по гр. д. № 611/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, с
което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на „ДИВЕС АГРО“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Блъсково, да
заплати на ищеца сумата от 20881.20 лева с ДДС, частично вземане от общо
59484.24 лева, представляваща дължим остатък от продажна цена по сключен
между страните на 15.04.2020 г. договор за продажба на бъдеща продукция –
реколта 2019/2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и евентуален иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
насрещното дружество да заплати на въззивника 20881.20 лева с ДДС,
частично вземане от общо 59484.24 лева, представляваща дължим остатък от
продажна цена по сключен между страните на 15.04.2020 г. договор за
продажба на бъдеща продукция – реколта 2019/2020 г., като получена на
отпаднало основание, евентуално – без основание, поради извършено
погасяване с протокол за прихващане от 16.04.2020 г. на насрещно задължение
на ищеца в по-голям размер от действително дължимото след сключване
между страните на анекс № 2/02.12.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение като постановено при допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи, че по
1
сключения между страните договор от 15.04.2020 г. въззивникът поел
задължение да прехвърли на насрещното дружество цялата бъдеща продукция
реколта 2019/2020г. за култури ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица, която
следвало да бъде произведена от заявени от него за обработване площи в с.
Градинарово, с. Славейково, с. Блъсково, с. Овчага и с. Черноок, приложение
№ 1. За тази продукция е уговорена обща продажна цена от 493667.00 лева без
ДДС, която следвало да бъде платена по следния начин - сумата от 210197.00
лева без ДДС и 31000.00 лева /дължим ДДС/ да бъде прихваната от цената по
втория договор, а сумата от 283470.00 лева, представляваща дължима от
ищеца наемна цена за земеделската земя за стопанската 2019/2020 г. да бъде
платена авансово до 01.10.2020 г. от името на ищеца на лицата, в полза на
който тя била дължима /чл.5/.
На следващо място, по силата на договор за доставка на семена, торове,
препарати и извършване на услуги въззивникът възложил на въззиваемия
извършването на доставка на горепосочените продукти, както и изпълнението
на услуги, свързани с подлежащите на изпълнение агротехнически
мероприятия за цялото незавършено производство на земеделска продукция за
стопанската 2019/2020 г. за културите ечемик, пшеница, слънчоглед и
царевица, която следвало да бъде отглеждана на заявените от въззивника
площи. Счита, че всички площи по Приложение № 1 на двата договора
съвпадали напълно. По първия договор за продажба на бъдеща земеделска
продукция – реколта 2019-2020 г. била издадена фактура №
**********/16.04.2020 г. за сумата от 494996.79 лева. По втория договор за
доставка на семена били издадени две фактури № **********/16.04.2020 г. на
стойност 155146.00 лева без ДДС (186175.20 лева с ДДС) и №
**********/16.04.2020 г. за сумата от 55051.00 лева (с нулева ставка на ДДС).
На 16.04.2020 г. двете страни подписали и протокол за прихващане на
вземанията и задълженията по процесните фактури, като сочи, че получената
разлика от 284799.79 лева била дължима от насрещната страна. На 16.04.2020
г. страните подписали 3 броя приемо-предавателни протоколи към
съответните договори, като впоследствие били подписани още 3 протокола.
По отношение на договора за доставка на семена, торове и препарати счита, че
извършените услуги били на стойност от 137745.00 лева без ДДС при
издадена фактура за различна стойност, а именно – 155146.00 лева без ДДС, с
което обуславя извод за разминаване между първоначално фактурираните
количества и реално доставените. Оспорва извода на районния съд за
нередовно водено счетоводство на жалбоподателя. В тази връзка излага, че
неправилно първоинстанционният съд игнорирал заключението по ССчЕ, от
което се установило, че исковата претенция била дължима дори в по-голям
размер от първоначално заявения.
В допълнение, твърди, че на 02.12.2020 г. двете страни подписали анекс
към първия договор за продажба на земеделска продукция, който бил
неправилно тълкуван от решаващия състав, като не били кредитирани и
показанията на разпитаните свидетели досежно установяване на
действителните земеделски площи, върху които били извършвани обработки.
Съгласно анекса, дължимите суми следвало да се изчислят върху площ от
2
3853.81 дка, а не, както били изчислявани преди подписването му, върху площ
от 5043.49 дка.
Поддържа позиция и за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна квалификация на
предявените искове, което довело до ограничаване правото на защита на
страната, както и неправилно разпределена доказателствена тежест. Оспорва
извода на съда за недопустимост на предявения иск по чл. 55 ЗЗД. Твърди
липса на мотиви в решението досежно основанията, на които бил отхвърлен
искът с правно основание чл. 79 ЗЗД. Моли за отмяна на решението в цялост и
постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор вх. № 6179/14.07.2025 г., в
който е застъпено становище за неоснователност на въззивната жалба. Не
оспорва изложената от въззивника фактическа обстановка. Сочи, че за
извършените дейности и услуги били издавани съответни фактури, общата
стойност на които била в размер на 210197.00 лева, както и приемо-
предавателни протоколи, по които не били отразени възражения от
насрещната страна. Поддържа изготвената по делото ССчЕ, с която било
установено, че нямало разлика между отразената стойност по издадените
фактури от въззиваемия към насрещната страна и отразените суми в приемо-
предавателните протоколи за периода 15.04.2020 г. до 30.09.2020 г. Оспорва
твърдението на въззивника досежно наличното в счетоводството на
въззиваемия салдо в размер на 68631.73 лева, с аргумент, че насрещното
дружество не издало кредитно известие, поради което салдото останало
открито и не представлявало задължение. Изразява несъгласие с наведените от
въззивника твърдения за наличие на съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в погрешно определена правна квалификация на исковете.
Счита, че сключеният между страните анекс към договор за продажба на
бъдеща земеделска продукция – реколта 2019/2020 г. от 15.04.2020 г.,
представлявал спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните уредили
отношенията си. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
Не са направени доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 4971/06.06.2025 г.
от Кооперация „Земеделска кооперация Градина” - в ликвидация, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Градинарово, чрез адв. П.
3
Н., срещу Решение № 135/06.05.2025 г., постановено по гр. д. № 611/2024 г. по
описа на Районен съд – Провадия, с което са отхвърлени исковете на
въззивника за осъждане на „ДИВЕС АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с. Блъсково, да заплати на ищеца сумата от
20881.20 лева с ДДС, частично вземане от общо 59484.24 лева,
представляваща дължим остатък от продажна цена по сключен между
страните на 15.04.2020 г. договор за продажба на бъдеща продукция – реколта
2019/2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и евентуален иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на насрещното
дружество да заплати на въззивника 20881.20 лева с ДДС, частично вземане
от общо 59484.24 лева, представляваща дължим остатък от продажна цена по
сключен между страните на 15.04.2020 г. договор за продажба на бъдеща
продукция – реколта 2019/2020 г., като получена на отпаднало основание,
евентуално – без основание, поради извършено погасяване с протокол за
прихващане от 16.04.2020 г. на насрещно задължение на ищеца в по-голям
размер от действително дължимото след сключване между страните на анекс
№ 2/02.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.11.2025 г., от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен
съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора
Великова: тел. *********.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимноизгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5