№ 3420
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511478 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 05. 07. 2021 год., постановено по гр. д. № 64589/2020 год. на СРС І ГО 33
състав е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че И. М. В. дължи на Софийска
вода АД сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 05. 10. 2020 год. по ч. гр. д. № 44626/2020 год. на СРС 33 състав, както следва на
основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата 276.07 лева цена на доставени неплатени 1/3 част
ВиК услуги за посочени апартамент и период, заедно със законна лихва от 16. 09. 2020 год.
до окончателно погасяване на задължението и на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата в размер
на 38.97 лева лихва за забава за посочен период, като в останалата част исковете са
отхвърлени като неоснователни.
С въззивна жалба ответникът атакува решението в неблагоприятната за него част –
установителната. Счита решението с мотивите да е в противоречие с материалния закон и
съществени процесуални правила. Иска се отмяна на решението в тази му част като
неправилно и незаконосъобразно. Липсват достатъчно убедителни писмени доказателства,
които да обосноват извод за дължимост на предмета на изпълнението. Липсва доказателство
за вещно право на имота. Не е доказана собствеността на имота. Оспорено е ответника
обстоятелството да е потребител и вещен ползвател на имота за процесния имот. Ноторно
било известно, че голи собственици на имот не са вещни ползватели и потребители. Би бил
задължен да плащане формалният собственик, а титулярят потребител би бил задължен за
1
плащане при съществуването на вещно право за ползване относно имота. Не е налице
възникнало облигационно правоотношение. Не е съобразена в тази връзка разпоредбата на
чл. 154 ГПК. Неправилно се отсъжда и дължимост на лихвите, като акцесорната претенция
се явява неоснователна. Претендират се разноски пред двете инстанции, включително 400
лева адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Не е постъпил отговор на жалбата.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа на процесуална
икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Жалбата на ответника е неоснователна.
От справка по лице на Служба по вписванията – София за процесния период се установява,
че ответникът е собственик по дарение на 1/3 недвижим имот, посочен с исковата молба, за
който се претендират сумите за ВиК услуги, доставени, но неплатени.
Не са ангажирани от ответника доказателства за обратното, фактът не се оспорва.
Спорният въпрос е потребител ли е голият собственик на имота, в случая на 1/3 от него.
Според чл. 198о ал. 1 от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията
на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното :
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната част.
2
По същество постановеното от СРС решение е правилно в обжалваната от ответника част и
следва да бъде потвърдено.
Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от
установяване пасивната материално - правна легитимация на ответника да отговаря по
същите.
Според действащото законодателство в областта на ВиК услугите чл. 3 ал. 1 т. 2 от Наредба
№ 4/2004 год. потребители са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и пр., залегнало и в ОУ на ищеца чл. 2 ал. 1.
Цитираната уредба императивно установява кой е страна по облигационното
правоотношение с водопреносното предприятие, като меродавно е притежаването на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Следователно като потребител на ВиК услуги се легитимира по силата на закона
собственикът на водоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на
ползване, в който случай потребител се явява третото лице ползвател. Изводът се налага от
изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата
дефиниция и определянето на титуляря на същото като потребител на доставените в имота
ВиК услуги. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова
тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
В дадения случай ищецът основава претенциите си към ответника на твърдението, че е
собственик на една трета от процесния имот, във връзка с което е представил с исковата
молба посочената горе справка, според който ответникът е придобил по дарение една трета
ид. ч. от имота.
Видно от заключение на неоспорена и приета като компетентна, обективна и безпристрастна
комплексна СТ и ССЕ, процесният имот е водоснабден и е извършвана доставка на вода,
отразена в 99 бр. фактури, формирана е по утвърдените от КЕВР цени, като по партидата с
процесния клиентски номер през процесния период няма извършени плащания. По ЕОП на
инкасатор ответникът е единствен живущ на процесния адрес в имота. В същия аспект
следва да се третира и справката, приета на л. 32 - 33 от делото на СРС. В заключението си
вещото лице е отразила, че дължимата главница е в размер на 1447.73 лева, лихви за забава
466.57 лева.
Други доказателства не са ангажирани от ответника, нито пък представените са оспорени по
надлежния за това ред.
Не е спорно по делото обстоятелството, а и се установява от неоспорените и приети
писмени доказателства, че ответникът е собственик на процесното ателие в една трета
негова част, съгласно представената справка на Служба по вписванията – София.
Няма данни да е налице вещен ползвател по отношение на недвижимия имот, предмет на
иска. В тази посока голословни са твърденията на ответника с отговора на исковата молба и
съответно оплакванията с въззивната му до съда жалба. Не са налице данни за друг вещен
3
ползвател, различен от собственика ответник, например прехвърлителят като трето за
настоящия правен спор лице, който да си е запазил пожизнено вещно право на ползване
върху имота, за което право по делото няма нито твърдения, нито данни и доказателства да е
било учредено, прекратено, погасено, по аргумент от чл. 59 ЗС.
При това положение ответникът е потребителят на доставената в процесния имот услуга В и
К – и съответно страна по процесното облигационно правоотношение с предмет доставка на
ВиК услуги, който не е гол собственик, лишен от възможността да го ползва.
При тези съображения, тъй като при конкуренцията на вещни права превес има правото на
собственост, която не е гола, а не правото на ползване – несъществуващо в казуса, за
потребител следва да се счита собственикът, който не е гол и лишен от правото да ползва
имота, поради учредяването на такова ограничено вещно право на друго лице, каквито
данни и доказателства по делото няма.
Доказване на противното от страна на ответника на е проведено по делото, което налага
приемането на извод, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря
за задълженията за цената на ВиК услугите в процесния имот.
Без значение за основателността на предявените по делото искове кой е фактическият
ползвател на имота.
Други доводи с въззивната жалба на ответника не са релевирани.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по
делото установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства,
които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или да
опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа обстановка по
коментирания случай.
Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на
чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на
първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания,
като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по
аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до
посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е
допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
4
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск,
/такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и
допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен
доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните
за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е
обсъдил, като крайните му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от
своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен
акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ответника следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски
районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в обжалваните
части.
При този изход на делото въззивникът ответник няма право на разноски за производството –
жалбата му е неоснователна и се отхвърля от съда.
Предвид размерите на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05. 07. 2021 год., постановено по гр. д. № 64589/2020 год. на
СРС І ГО 33 състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6