РЕШЕНИЕ №
08.04.2020 г., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на шести март две
хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражд. дело № 4479 по описа на съда за 2019 година.
Производството е образувано по иск на И.Н.Ч.
*** срещу „Българско земеделско производство“ ЕООД – гр. София, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата следните суми: 4950 лв., представляващи нетно
трудово възнаграждение за времето от февруари до октомври 2019 г. включително.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност специалист земеделие
от 03.08.2016 г. до 11.11.2019 г., когато едностранно прекратил трудовото си
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Неплатени и дължими
останали сумите, предмет на исковата молба.
Искът е с правна квалификация по чл.
128, т. 2 от КТ.
Производството се движи по реда на глава
25 от КТ.
Ответникът не е представил отговор в
срока. В отговор, представен извън срока, и в съдебно заседание оспорва иска
само по размер като недоказан, но без да се ангажира с твърдения за дължимия
размер или за извършено частично плащане.
От представените по делото писмени
доказателства – трудов договор и заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение, представени от ищеца, както и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение поради забава на изплащането на трудовото възнаграждение,
представена от ответника, става ясно, че от 04.08.2016 г. до м. ноември 2019 г.
ищецът е работил по трудово правоотношение с дружеството ответник на длъжност
специалист земеделие. В заявлението за едностранно прекратяване е посочена дата
11.11.2019 г., без данни кога то е получено от работодателя; на заповедта,
макар в нея да се сочи основание, на което прекратяването се извършва с
волеизявление на работника, е посочена по-ранна дата на прекратяване -
01.11.2019 г. Тези несъответствия в случая обаче са без значение, от значение
за спора е само въпросът за съществуването на трудовото правоотношение до края
на м. октомври 2019 г.
От представения трудов договор се вижда,
че уговореното основно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер 680 лв.
месечно. Няма данни то впоследствие да е било увеличавано. Уговорено е и
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в минималния размер от 0,6%
годишно.
От изложеното следва, че за периода от
февруари до юли 2019 г. включително на ищеца се дължи трудово възнаграждение в
общ брутен размер 688,16 лв. - основното му трудово възнаграждение, увеличено с
1,2 на сто за двете години трудов стаж при същия работодател. За месеците от
август до октомври 2019 г. му се дължи ТСПО в размер 1,8 на сто върху основното
месечно възнаграждение, или 692,24 лв.
Нетният размер на трудовите
възнаграждения при трета категория труд и брутен размер под максималния
осигурителен доход, който е 3000 лв. за 2019 г., е приблизително равен на 77,6%
от брутния размер за всички работници по трудово правоотношение (с минимални
разлики, изразяващи се в десети части от процента, произтичащи от различния
размер на вноската за фонд "Трудова злополука и професионална болест"
според вида икономическа дейност). В интернет са достъпни и калкулатори за
изчисляването на този нетен размер. За ищеца той възлиза на 534 лв. месечно при
брутен размер 688,16 лв. и 537,16 лв. при брутен размер 692,24 лв. Няма данни
за плащане, а няма направени и изрични такива твърдения от страна на ответника.
За тези размери следва да се уважи искът, а да се отхвърли за разликата до 550
лв. месечно, или общо за периода февруари – октомври 2019 г. на ищеца се дължат
4815,48 лв. (нетен размер) и за разликата до 4950 лв. искът следва да се
отхвърли със съответното съразмерно присъждане на разноски за ищеца. Ответникът
също е направил разноски, но липсва искане за присъждането им.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда
ответника "Българско земеделско производство" ЕООД – гр. София, ЕИК
*********, да заплати на ищеца И.Н.Ч., ЕГН **********,***, сумата 4815,48 лв.,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април,
май, юни, юли, август, септември и октомври 2019 г., заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.11.2019 г. до изплащането на сумата, като отхвърля
иска за разликата над 4815,48 лв. до пълния предявен размер от 4950 лв.
Осъжда
"Българско земеделско производство" ЕООД - гр. София да заплати на И.Н.Ч.
разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер 632,34 лв.
Осъжда
"Българско земеделско производство" ЕООД - гр. София да заплати по
сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер 192,62 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: