Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260049 17.02.2021г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в
следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията
Маратилов въззивно гр.д.№36 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С
решение на Пазарджишки районен съд №260215 от 09.11.2020г. постановено по
гр.д.№1100/2020г. по описа на същия съд, при признание на иска по реда на
чл.237 ал.1 и ал.2 от ГПК, е осъдена
Община С., ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.А.Б., ЕГН-**********,***,
следните суми, представляващи възнаграждение за работа като общински съветник: 518.68лв,
представляващо нетно възнаграждение за м.януари 2019г./отговарящо на
брутен размер от 668.42лв/; 574.74лв представляващо нетно възнаграждение
за м.февруари 2019г., /отговарящо на брутен размер от 740.66лв/; 532.76лв,
представляващо нетно възнаграждение за м.март 2019г.,/отговарящо на
брутен размер от 686.56лв; 542.02лв, представляващо нетно възнаграждение
за м.април 2019г., /отговарящо на брутен размер от 698.50лв/; 543.91лв,
представляващо нетно възнаграждение за м.май 2019г., /отговаряща на
брутен размер от 700.94лв/; 543.83лв, представляващо нетно възнаграждение за м.юни 2019г.,
/отговарящо на брутен размер от 700.84лв/; 539.03лв, представляващо
нетно възнаграждение за м.юли 2019г., /отговарящо на брутен размер от
694.64лв/; 536.73лв, представляващо нетно възнаграждение за м.август
2019г., /отговарящо на брутен размер от 691.68лв/; 552.39лв,
представляващо нетно възнаграждение за м.С. 2019г., /отговарящо на
брутен размер от 711.86лв/; 504.34лв, представляващо нетно
възнаграждение за м.ноември 2019г.,
/отговарящо на брутен размер от 649.95лв/; 504.76лв, представляващо
нетно възнаграждение за м.декември
2019г. /отговарящо на брутен размер от 650.49лв/; 480.03лв,
представляващо нетно възнаграждение за м.януари
2020г., /отговарящо на брутен размер от 618.62лв/;460.20лв, представляващо
нетно възнаграждение за м.февруари 2020г., /отговарящо на брутен
размер от 593.06лв/; 465.59лв, представляващо нетно възнаграждение за м.март 2020г. /отговарящо на брутен
размер от 600лв/ и 465.59лв, представляващо нетно възнаграждение за м.април 2020г. /отговарящо на
брутен размер от 600лв/, заедно с лихва за забава върху горните суми считано от
28.05. 2020г. до изплащането им, както и лихва за забава върху горните суми, начислена
за периода 01.02.2019г. до 28.05.2020г.
в общ размер на 565.28лв, /отговарящ на брутен размер от 728.47лв./. Със
същото решение Община С. е осъдена да заплати на ищеца П.Б. сумата от 830лв
разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда да заплати сумата от
450.25лв представляваща държавна такса по исковете.
Решението
се обжалва с въззивна жалба, подадена в
срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата
инстанция Община С., с вх.№264403 от 30.11.2020г., в частта с която е определен
размера на дължимите възнаграждения като
неправилно и незаконосъобразно тъй като въпреки че въззивникът е признал иска,
е следвало предвид обстоятелството, че дължимите трудови възнаграждения на
общинските съветници се заплащат с публични средства, по делото да се назначи съдебно-счетоводна
експертиза, гарантираща неприсъждането
на суми, които не се дължат и че такова искане е направено от ответника и че
макар съдът да е съобразил дължимостта
само на нетната стойност на възнагражденията, е следвало при условията на
чл.237 ал.3 т.1 предл.второ от ГПК да
назначи експертиза за определяне на точния размер на дължимите възнаграждения и
след това да се пристъпи към постановяване на съдебното решение или спогодба.
Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза която да отговори на въпроса какъв е размера на дължимото нетно
възнаграждение по месеци за процесния период, както и размера на дължимите
лихви за забава.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна-ищеца П.Б., в който
същата се оспорва като неоснователна. Оспорва се и направеното доказателствено
искане с жалбата. Излага довод, че обжалваното решение е постановено по реда на
чл.237 от ГПК при признание на иска от страна на ответника, направено с
отговора на исковата молба, което не противоречи на закона или на добрите
нрави, нито че е признато право с което страната не може да се разпорежда. Че
ответникът не е оспорил основанието и размера на иска и поради това е отпаднала
необходимостта от доказване на факти и обстоятелства, изложени в исковата
молба. Освен това се поддържа, че ответната по иска Община е направила изрично изявление да не се назначава
съдебно-счетоводна експертиза поради факта, че признава иска по основание и по размер. Въззиваемата страна счита, че по
този начин жалбоподателят иска да ревизира направеното от него признание, без
сам да се отрича от него. И че тъй като е признал иска изцяло както по основание
така и по размер по реда на чл.133 от ГПК е изгубил възможността да направи
това в последствие. Излага довод и за настъпила преклузия на искането за
събиране на това доказателство по реда на чл.266 от ГПК Моли да се потвърди
обжалваното решение с присъждане на разноските за въззиваемата страна,
направени пред въззивната инстанция .
В
съдебно заседание искането за експертиза се поддържа като с писмена молба
вх.№261658 от 09.02.20201г. общината представя 14бр. платежни нареждания за
изплатени нетни възнаграждения за работата на ищеца П.Б. в общ размер на
7300.08лв за месеците така както са посочени в обжалваното съдебно решение с
изключение на възнаграждението за м.март 2020г.
с довод, че такова не му се дължи.
По
извършеното плащане на процесните възнаграждения с представените от община С.
платежни нареждания няма заявено оспорване или несъгласие от ответната по спора
страна П.Б. чрез пълномощника си адв.Д., като се поддържа, че чрез плащането
Общината потвърждава направеното признание
и основателността на предявения иск.
Настоящият
въззивен съд е отказал да допусне и назначи исканата експертиза като
преклудирано доказателствено искане по
реда на чл.266 ал.1 от ГПК, и е приел като доказателства представените платежни
нареждания и писмо по реда на чл.266 ал.2 т.2 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд провери валидността и допустимостта на обжалваното
решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба при
условията на чл.269 от ГПК и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Предявени
са 28/двадесет и осем /обективно съединени иска с правно основание по чл.34
ал.1 от ЗМСМА и по чл.86 от ЗЗД, от които 15 /петнадесет/ иска за незаплатено
трудово възнаграждение на ищеца П.А.Б. представляващо дължимо и незаплатено
възнаграждение за месеците от м.януари 2019г. до м.април 2020г. включително и
без м.октомври 2019г., в общ размер на 10062.22лв като брутно трудово възнаграждение, конкретизирано
и за всеки месец по отделно както и 13 /тринадесет/ иска за мораторни лихви за забава за всяко
забавено плащане на възнаграждението от м.януари 2019г. до м.февруари 2020г. включително
без такова за м.октомври 2019г., в общ размер на 728.47лв, дължими на ищеца в
качеството му на общински съветник в
Общински съвет гр.С. през два последователни мандата 2015г.-2019г. и
мандат 2019г.-2023г., представляващо
възнаграждение съгласно чл.34 ал.1 от ЗМСМА за участието му в заседанията на Общинския съвет, за което му се следва
възнаграждение, като иска да бъде осъдена ответната община да му ги заплати.
Ответната
страна Община С. чрез временно изпълняващия длъжността кмет Л.Е. в писмения си
отговор си по чл.131 от ГПК е признала изцяло исковете по основание и по
размер, както и дължимостта им за всеки един от посочените месеци и се е
възпротивила по събирането на поискани от ищеца доказателства предвид
направеното признание на исковете, като в допълнително становище уточнява, че
същата е начислила и заплатила задължителни осигурителни вноски към държавния бюджет
поради което на ищеца му се следва присъждане само на нетното трудово
възнаграждение и в тази връзка представя справка-извлечение по месеци и по графи за размера на всяко брутното трудово възнаграждение и за нетния
доход, който се следва за процесния период и месеци.
От
ищеца чрез пълномощника му адв. С.Д. и
на основание направеното от Общината
изцяло признание на предявените исковете, е направено искане за прекратяване на
съдебното дирене и за постановяване на решение съобразно направеното в отговора
признание.
Първоинстанционният
съд е уважил искането на ищеца и с протоколно определение от 09.10.2020г. е прекратил съдебното дирене,
като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска в
законоустановения едномесечен срок до 09.11.2020г.
В
същия срок е постановено и обжалваното
пред въззивната инстанция решение
№260215 от 09.11.2020г. по гр.д.№1100/2020г. като претенциите са уважени по
нетен размер на възраженията така както е посочен в справката –извлечение от
Община С., като съдът е посочил и брутния размер, на който отговаря нетното
възнаграждение за всеки един от петнайсетте месеца, както и лихвата за забава, посочена като сборна сума за периода 01.02.2019г. до 28.05.2020г. в общ размер на 565.28лв /отговарящ
на брутен размер от 728.47лв/.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено
е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при
наличие на правен интерес за ищеца да установи, че има парично вземане срещу
ответната община представляващо дължимото му се трудово възнаграждение за
участието му в заседанията на Общински съвет- С. за посочените петнадесет
месеца по времето на двата му последователни мандата като общински съветник,
както и да претендира забава върху закъснялото плащане.
По
същество обжалваното решение е правилно тъй като е постановено при спазване на
процедурата за произнасянето му по реда на чл.237 ал.1 от ГПК-решение при
признание на иска, като липсва някое от основанията по чл.237 ал.3 от ГПК при
наличието на което да не може да се постанови такова решение, а именно да
противоречи на закона и на добрите нрави, или да е признато от ответника право,
с което страната не може да се разпорежда, доколкото такива доводи не се
въвеждат от ответника по исковете от една страна, а от друга липсват факти и обстоятелства, които
да навеждат дори на съмнение за наличие на някое от посочените пречки, водещи до процесуална невъзможност да
бъде постановено такова решение. Следва да се отбележи и това, че исковият съд
е съобразил изцяло позицията на ответната община при заявеното признание на
исковете като е посочил в диспозитива на решението за всеки претендиран месец
размера както на нетото, така и на брутното трудово възнаграждение на ищеца,
тоест съдът напълно е зачел официалната счетоводна справка-извлечение, издадена
от главния счетоводител на Общината и представена по делото с отговора на
исковата молба като достоверна и отразяваща действителното фактическо и правно
положение съгласно счетоводните записвания на ответника относно размера на дължимите
трудови възнаграждения и периода за който се дължат на ищеца П.Б..
Въззивният
съд намира, че съгласно чл.235 ал.3 от ГПК следва да зачете и фактите настъпили
след предявяването на иска, в частност представените нови доказателства във
въззивното производство по реда на чл.266 ал.2 т.2 от ГПК -представените от ответната община и въззивен
жалбоподател 14броя платежни нареждания
тъй като същите са от значение за
спорното право. Чрез тези платежни нареждания, чиято истинност не е оспорена от
ищеца се удостоверява и установява, че
всички претендирани нетни месечни възнаграждения / без това за м.март
2020г./, община С. ги е изплатила на ищеца
Б. на дата 01.02. 2021г., тоест след постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение и подаване на въззивната жалба, но преди приключване на производството
във въззивната инстанция. По извършените банкови преводи от Община С. по банковата
сметка на ищеца, по отношение на размерите на преводите и по основанието за
плащане, а именно „заплата за съответния месец“ няма постъпили възражения,
несъгласия и оспорвания от страна на
ищеца и неговия пълномощник, поради което тези плащания следва да бъдат
зачетени от въззивната инстанция, което обаче няма да повлияе по никакъв начин
както по размера на разноските за първата и за въззивната инстанция в полза
на въззиваемия П.Б. нито върху претендираната
и присъдена лихва за забава, дължима до момента на подаването на исковата молба
и за периода 01.02.2019г. до
28.05.2020г. , както и се съобрази липсата
на плащане на възнаграждението за м.март 2020г., доколкото и за този месец е
налице признание на претенцията от страна на общината и същата не може в
последствие да оттегли признанието защото законът не допуска това-чл237 ал.4 от
ГПК, като е предвидил неоттегляемост на признанието на иска на страната която
го е направила.
При
този изход на спора в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 800лв за което е
представен договор за правна защита и съдействие имащ характер на разписка №001954 от 18.01.202г. и списък по чл.80 от ГПК тъй като въззивното
производство е инициирано от осъдената община и същата с поведението си е дала
повод за завеждането на делото. Признанието
на иска само по себе си не е основание за отпадане отговорността на общината за
разноски. Плащането на част от задължението по време на висящността на процеса
пред въззивната инстанция също не е основание за освобождаване от отговорност
за разноски на виновната за започването на процеса страна като същата ги дължи
в пълен размер на насрещната страна.
Водим
от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, , Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №260215 от
09.11.2020г. постановено по гр.д.№1100/2020г. по описа на същия съд, при
признание на иска по реда на чл.237 ал.1 и ал.2
от ГПК, В ЧАСТТА С КОЯТО е осъдена Община С., ЕИК *****, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на П.А.Б., ЕГН-**********,***, следните суми,
представляващи възнаграждение за работа като общински съветник: 518.68лв,
представляващо нетно възнаграждение за м.януари 2019г./отговарящо на
брутен размер от 668.42лв/; 574.74лв представляващо нетно възнаграждение
за м.февруари 2019г., /отговарящо на брутен размер от 740.66лв/; 532.76лв,
представляващо нетно възнаграждение за м.март 2019г.,/отговарящо на брутен
размер от 686.56лв; 542.02лв, представляващо нетно възнаграждение за м.април
2019г., /отговарящо на брутен размер от 698.50лв/; 543.91лв,
представляващо нетно възнаграждение за м.май 2019г., /отговаряща на
брутен размер от 700.94лв/; 543.83лв, представляващо нетно възнаграждение за м.юни 2019г.,
/отговарящо на брутен размер от 700.84лв/; 539.03лв, представляващо
нетно възнаграждение за м.юли 2019г., /отговарящо на брутен размер от
694.64лв/; 536.73лв, представляващо нетно възнаграждение за м.август 2019г.,
/отговарящо на брутен размер от 691.68лв/; 552.39лв, представляващо
нетно възнаграждение за м.С. 2019г., /отговарящо на брутен размер от
711.86лв/; 504.34лв, представляващо нетно възнаграждение за м.ноември 2019г., /отговарящо на
брутен размер от 649.95лв/; 504.76лв, представляващо нетно
възнаграждение за м.декември 2019г.
/отговарящо на брутен размер от 650.49лв/; 480.03лв, представляващо
нетно възнаграждение за м.януари
2020г., /отговарящо на брутен размер от 618.62лв/; 460.20лв, представляващо
нетно възнаграждение за м.февруари 2020г., /отговарящо на брутен
размер от 593.06лв/; и 465.59лв, представляващо нетно
възнаграждение за м.април 2020г. /отговарящо
на брутен размер от 600лв/ заедно с лихва за забава върху горните главници,
считано от 28.05.2020г. до изплащането им, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ПОСОЧЕНИТЕ ИСКОВЕ поради
извършено в хода на въззивното производство и на дата 01.02.2021г. от ответника
Община С. плащане на претендираните нетни трудови възнаграждения в полза на
ищеца П.Б. за посочените месеци.
ПОТВЪРЖДАВА решение на
Пазарджишки районен съд №260215 от 09.11.2020г. постановено по
гр.д.№1100/2020г. по описа на същия съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА
Община С., ЕИК *****, с адрес гр.С., ул.“А.С.“ №37 А, представлявана от кмета В.Р., ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.А.Б., ЕГН-**********,***,
сумата от 800лв /осемстотин / лева, представляващи сторените от
въззиваемия Б. разноски пред въззивната
инстанция.
На
основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.