№ 359
гр. Дупница, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510100850 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Г. ЦВ. Ц., ЕГН
**********, адрес: ***, представляван от адвокат К.С. В. от АК – Кюстендил срещу
ОБЩИНА ДУПНИЦА, ЕИК ********* адрес: гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил,
пл. „Свобода” № 1, представлявана от Методи Христов Чимев – кмет.
Ищeцът твърди, че с ответника Община Дупница имал сключен постоянен трудов
договор от няколко години, съгласно който изпълнявал длъжността „Общ работник - ловец“.
Договорът му бил прекратен, считано от 22.08.2019 г. със Заповед №РД- 04-876/22.08.2019,
връчена му на 26.08.2019 г. на основание чл. 193, ал. 1, чл. 189, ал. 1, чл. 188, т. 3 и чл. 187,
ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда КТ/, поради злоупотреба с доверието
и уронване на доброто име на Община Дупница. Издадената заповед за прекратяване на
трудовото ми правоотношение била отменена като незаконосъобразна с влязло в законна
сила на 27.12.2019 г. съдебно решение № 757/11.12.2019 г., постановено по гр.д. №
2190/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница. След влизане в законна сила на
гореописаното съдебно решение бил възстановен на предишната му работа на длъжност
„Общ работник, ловец“, към „Приюта за безстопанствени кучета“ и продължил да изпълнява
трудовите си задължения. Със Заповед № РД-04-669/06.07.2020г. издадена от Кмета на
Община Дупница, считано от 06.07.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на
труда, поради спиране на работа за повече от 15 работни дни, трудовото му правоотношение
отново било прекратено. Със влязло в законна сила съдебно решение № 26/04.03.2022 г.,
постановено по гр.д .№ 1785/2021 г. по описа на ВКС 4-то г.о., съдът е отменил на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразно уволнението му, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ със заповед № РД-04-669/06.07.2020 г. на кмета на
Община Дупница, възстановил го на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди
незаконосъобразното му уволнение длъжност „общ работник - ловец“ в приюта за
безстопанствени кучета при Община Дупница и осъдил на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ Община Дупница да му заплати сумата 1 415, 82 лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради незаконосъобразното
уволнение през периода 07.07.2020 г. - 02.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 02.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Твърди, че за периода от
1
03.09.2020 г. до 07.01.2021 г., поради незаконното му уволнение бил безработен и не
получавал трудови или други доходи, независимо, че правил опити да си намери работа по
професията, като дори на 07.08.2020 г. регистрирал търговско дружество „ГИВ 2021“ ЕООД
гр. Кочериново, ЕИК *********, на което е едноличен собственик и управител, но което
никога не е извършвало търговска дейност, видно от представените 7 бр. ежемесечни
Справки-декларации за ДДС, 2 бр. ежегодни декларации за НСИ и 1 бр. Декларация по
чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството съдържаща се в регистрите на АВ-ТР и РЮЛНЦ,
поради което и не получавал доходи като едноличен собственик на капитала и управител на
„ГИВ 2021“ ЕООД гр. Кочериново. В исковия период за негова лична сметка се осигурявал
единствено здравно като физическо лице. Доколкото в целия 6- месечен срок, считано от
следващия ден от незаконното му уволнение извършено със Заповед №РД-04-
669/06.07.2020г. издадена от Кмета на Община Дупница бил безработен, видно от
представеното копие от трудовата му книжка и не е получавал трудови или други доходи,
бившия му работодател Община Дупница на основание чл. 225, ал. 1 от КТ му дължи
обезщетение за оставането му без работа, ведно със законна лихва върху същото от
предяваване на настоящия иск до окончателното изплащане на претендираната сума.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Дупница,
представлявана от Методи Христов Чимев — кмет на Община Дупница да му заплати
сумата от 3 100.00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което останал без
работа, поради незаконното му уволнение, считано от 03.09.2020 г. до 07.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира сторените в
настоящето първоинстанционно производство съдебни и деловодни разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор
се признава иска и се представят доказателства за внасяне на исковата сума по сметка на
ищеца, поради което ответникът моли съдът да постанови решение при признание на иска и
възложи разноските по делото на ищеца.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл.
86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, при което в настоящия казус по
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ищецът следва да докаже предпоставки за
дължимост на обезщетението и неговия размер, съответно и възнаграждението, определено
по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на съществувалото между страните ТПО.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установяват фактите, изложени в исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.07.2022г. ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск по чл. 86 ЗЗД за периода
10.05.2022г. – датата на исковата молба до 10.06.2022г. – датата на плащане на сумата по
главния иск от страна на ответника.
Ответникът признава иска по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в отговора
на исковата молба и е заплатил на ищеца сумата по него в размер на 3 100 лева на
10.06.2022., при което съдът счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 235, ал. 3
ГПК и съдът следва да вземе предвид фактът на плащане от страна на ответника след
предявяване на исковата молба и изпращането на препис от същата на ответника по реда на
чл. 131 ГПК и следва да бъде отхвърлен този иск, поради плащане съобразно чл. 235, ал. 3
ГПК, а не следва да се постановява решение при признаване на иска, доколкото не са налице
2
предпоставките за това съобразно чл. 237 ГПК – ответникът е извършил плащане в хода на
делото, което води до отхвърлителен диспозитив относно вече недължимата претенция на
ищеца, респ. решение при признание на иска би довело до осъждане на ответника за
плащане на сума, която той вече не дължи на ищеца, поради плащане.
Искът по чл. 86 ЗЗД се явява основателен, доколкото плащането е станало месец след
депозиране на исковата молба в съда и получаване на препис от нея от страна на ответника,
като размерът на законната лихва възлиза на сумата от 27, 56 лева (http://calculator.bg) и
следва ответникът да бъде осъден да я заплати на ищеца.
По разноските:
В случая предвид отхвърляне на главния иск и уважаване на иска за лихва, разноски
се следват и на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от иска и доколкото
решението не е при признание на иска, не следва да се обсъжда въпросът е ли налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвид твърдението на ответника разноските да бъдат
възложени на ответника, тъй като не давал повод за завеждане на делото. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание чл. 78, ал. 5
ГПК, което възражение съдът намира за неоснователно предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В този смисъл на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски в размер на 5, 29 лева за адвокатски
хонорар съобразно уважената част от исковете, а на ответника сумата в размер на 99, 12
лева за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете. Отделно
от горното, ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Дупница на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 50, 00 лева, представляваща държавна такса
за иска по чл. 86 ЗЗД.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. ЦВ. Ц., ЕГН **********, адрес: *** срещу ОБЩИНА
ДУПНИЦА, ЕИК ********* адрес: гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, пл.
„Свобода” № 1, представлявана от Методи Христов Чимев – кмет иск по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 3 100 лева – обезщетение за оставането му без работа
поради незаконното му уволнение за периода 03.09.2020г. – 07.01.2021г., като
неоснователен, поради настъпило плащане от страна на ответника на 10.06.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД ОБЩИНА ДУПНИЦА, ЕИК ********* адрес: гр.
Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, пл. „Свобода” № 1, представлявана от Методи
Христов Чимев – кмет да заплати на Г. ЦВ. Ц., ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер
на 27, 56 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 3 100 лева за периода
10.05.2022г. – 10.06.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника
за намаляване на размера на адвокатския хонорар на ищеца, поради прекомерност, като
неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА ДУПНИЦА, ЕИК *********
адрес: гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, пл. „Свобода” № 1, представлявана от
Методи Христов Чимев – кмет да заплати на Г. ЦВ. Ц., ЕГН **********, адрес: *** сумата в
размер на 5, 29 лева, представляваща сторени разноски по делото съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. ЦВ. Ц., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на ОБЩИНА ДУПНИЦА, ЕИК ********* адрес: гр. Дупница, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, пл. „Свобода” № 1, представлявана от Методи Христов Чимев – кмет сумата в
размер на 99, 12 лева, представляваща сторени разноски по делото съобразно отхвърлената
част от исковете.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОБЩИНА ДУПНИЦА, ЕИК *********
адрес: гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, пл. „Свобода” № 1, представлявана от
Методи Христов Чимев – кмет да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 50,
00 лева, представляваща държавна такса за иска по чл. 86 ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4