Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на пети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05812 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Джи пи ес контрол“ ЕАД срещу „АТСТ – България“ ЕООД, с която се иска заплащане на сумата в размер на 1269 лева – абонаментна такса за периода от 01.03.2018 г. до 30.11.2018 г. по договор от 18.12.2015 г. и сумата в размер на 150,91 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 31.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се за наличието на сключен договор между страните по делото, по силата на който ищецът е предоставил програмен продукт за проследяване на 5 броя GPS устройства, а ответникът се задължил да заплаща абонаментна такса. Първоначално срокът на договора бил до 18.12.2017 г., но след това бил продължен с конклудентни действия. Ответното дружество ползвало предоставения програмен продукт за времето от 01.03.2018 г. до 30.11.2018 г., но не е изпълнило задължението да заплати дължимата цена.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че договорът не е бил продължен. Твърди, че били връчени единствено фактури от 23.03.2019 г. и 27.04.2019 г., а останалите не били връчени. Приложените справки от програмния продукт не били коректни, тъй като липсвали дати на движение.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен договор от 18.12.2015 г., сключен между „АТСТ – България“ ЕООД и „Джи пи ес контрол“ ЕАД. С договора ответното дружество възложило, а ищцовата страна приела да предостави клиентско приложение - програмен продукт за събиране на реално време на информация за местоположение и състояние на на 4 броя МПС – та, което се извършвало чрез GPS устройства. Ищцовото дружество поело задължение да предостави GPS комплект заедно със сим карти. В чл. 5 от договора е уговорено, че срокът му е 2 години, считано от дата на сключването му. В чл. 7 от договора е уговорено, че за ползването на приложението се заплащало месечно абонаментно възнаграждение в размер на 23,50 лева без ДДС за всеки един GPS комплект, която се заплащала до 5 – то число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Представени са обобщени справки от програмния продукт за движение на МПС – та, обхващата периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. В същата се предоставя информация за изминато разстояние, време на движение и престой и средна скорост, касаеща 5 броя МПС – та, които са със следните регистрационни номера: ****, ****, ****, **** и ****. Посочените документи са оспорени от ответната страна само с възраженията, че не съдържат дати на движение на колите.
Обсъжданите обобщени справки се подкрепя от представените и неоспорени 9 броя месечни справки от програмния продукт. От същите става ясно, че ищцовото дружество е предоставяло информация за движение, скорост и изминато разстояние за пет броя превозни средства.
Представени са 11 броя фактури, които не са оспорени от ответното дружество, доколкото се твърди единствено, че част от тях не са получени от ответната страна. Всяка фактура е на стойност 141 лева с ДДС, в която е отразено, че се отнася за месечн абонаментен пакет за 5 автомобила. Фактурите обхващат периода от месец януари 2018г. до месец ноември 2018 г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищцовата страна е да установи, че между страните по делото е сключен договор за предоставяне на програмен продукт за предоставяне информация за местоположение на 5 автомобила, отнасящ се за периода от 01.03.2018 г. до 30.11.2018 г В тежест на ищеца е да установи размера на дължимата цена за ползването на програмния продукт.
Първоначално договорът е сключен на 18.12.2015 г., като срокът му е изтекъл на 18.12.2015 г., но след това страните продължили да бъдат договорно обвързани при същите условия (изключение по отношение на броя на автомобили, за които се предоставят данни, т. е. от 4 на 5 броя), като ищецът предоставял необходимата информация за превозните средства, а ответникът се е ползвал от същата, доколкото не твърди, че не я е получавал. Това се установява от приложените и неоспорени 9 броя месечни справки от програмния продукт, се достига до извод, че страните по делото се намирали в договорни отношения, по силата на които ищецът се задължил да предостави информация (местоположение, изминато разстояние, време и скорост на движение) на 5 броя МПС – та. Обстоятелството, че в част от справките са вписани нулеви стойности за някои от превозните средства не води до друг извод, а това означава, че автомобилите/камионите не са били в движение.
Уговореният месечен абонаментен план е 23,50 лева без ДДС за всеки един от петте автомобили, т. е. дължимата сума е 117,50 лева без ДДС или 141 лева с ДДС. Цената за месец март следвало да се плати до 5 – то число на месеца, следващ този, за който се отнася. Това означава, че настъпил падежа на плащанията на всички абонаментни такси.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че ищцовото
дружество не е прекратило договора поради забава плащанията от страна на
ответника. Това е така, тъй като ищецът извършва преценка дали да се възползва
от тази възможност.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Падежът за всеки месечен абонамент е настъпил на 6 – то число на следващия, за който се дължи. Съдът, съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 150,91 лева, считано от 01.03.2018 г. до 31.11.2018г.
По
разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковете.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило разноски в размер на 101 лева - държавна такса, които следва да се платят от ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АТСТ –
България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“,
бл. 56, ет. 1, ап. Г ДА ЗАПЛАТИ на „Джи пи ес контрол“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христофор Колумб“
№ 43 сумата в размер на 1269 лева – абонаментна такса за периода от
01.03.2018 г. до 30.11.2018 г. по договор от 18.12.2015 г. (предоставя
информация за изминато разстояние, време на движение и престой и средна
скорост, касаеща МПС – та, които са със следните регистрационни номера: ****, ****,
****, **** и ****) и сумата в размер на 150,91 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.03.2018 г. до 31.11.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба (07.10.2019 г.) до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „АТСТ – България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“, бл. 56, ет. 1, ап. Г ДА ЗАПЛАТИ
на „Джи пи ес контрол“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата в размер на 101
лева – разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.