№ 18347
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110104530 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Н. П. С.- Д. искова молба.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период и имот в качеството на негов собственик. Сочи, че съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия /“ОУ“/. Излага, че ответницата не била упражнила
правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо нея се прилагали ОУ. Поддържа, че за процесния
период приложение намират ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от
10.07.2016г., съгласно които ответницата била задължена да заплаща сумите по
фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по
общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение
съгласно чл.139 ЗЕ. Твърди, че ответницата е използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не била
погасила задълженията си. Въз основа на изложеното отправя искане към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата
сочи, че не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните.
Твърди, че в ап.98 били монтирани средства за дялово разпределение- топломери
съгласно чл.140 ЗЕ- 5 броя топломери и 1 брой водомер, отчитащ количеството
потребена топла вода. Поддържа, че ищецът не бил представил доказателства,
доказващи по безспорен начин, че начислените такси за потребена топлинна енергия
съответстват на реално потребеното от ответника- абонат. Същото се отнасяло и до
таксите „дялово разпределение“. С оглед на посоченото отправя искане за
прекратяване на делото поради неоснователност на исковата претенция като
разноските останат за сметка на ищеца.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис” ЕООД, не е
взело становище по основателността на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на
чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1
ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Н. П. С.- Д., ЕГН **********, за
признаване за установено, че същата дължи на топлофикационното дружество
следните суми: сумата 4 085,54 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. №109049, ведно със законна лихва за
период от 21.10.2024г. до изплащане на вземането, сумата 601,17 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.11.2022г. до 27.09.2024г., сумата 37,67 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 21.10.2024г. до
изплащане на вземането, сумата 8,46 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022г. до 27.09.2024г., за които
суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
28.10.2024г. по ч. гр. дело №62262/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
При изпълнение на служебните си задължения да следи за допустимостта на
исковото производство, настоящият съдебен състав констатира, че между страните е
налице по-ранно образувано производство относно част от исковия период на
претендираното вземане за цена на доставена топлинна енергия, а именно- гр.д.
№52346/2023г. Видно от служебно извършената справка, посоченото дело е
образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Н. П. Д.,
**********, искова молба с която са предявени по реда на чл.422 ГПК установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата от 6917,98 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за същия топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, аб. № 109049 за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законна лихва от 26.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 767,55 лв. за периода от 15.09.2021г. до 11.04.2023г., сумата от 61,83 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 26.04.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 11,60 лв. за периода от 16.07.2020 г. до
11.04.2023г., за които суми на 25.05.2023г. е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 21894/2023г. по описа на
СРС, 118 състав.
Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК, когато в един и същ съд или в
различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание
и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. С
цитираната разпоредба е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на
две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се
търси идентична съдебна защита, като целта на забраната е да се предотврати
постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно
произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се
избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено
нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го
прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.
В случая производствата са образувани въз основа на предявени по реда на
чл.422 ГПК искове, като съгласно посочената разпоредба същите се считат депозирани
2
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, послужило като основание за образуване на ч. гр. д. №62262/2024г. по
описа на СРС, 25-ти състав, е подадено на 21.10.2024г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, послужило като основание за образуване на ч. гр. д.
№21894/2023г. по описа на СРС, 118-ти състав- на 26.04.2023г., то настоящото
производство се явява по-късно заведено по смисъла но посочената разпоредба. С
оглед на това и предвид констатираното частично съвпадение в периодите, за които се
претендира цена на доставената до находящия се на адрес: ***, аб. № 109049, имот, а
именно от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., то производството по настоящото дело в частта
относно претенциите за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г.
до 30.04.2022г. подлежи на прекратяване. Съгласно приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза общо начислените за процесния период суми за
топлинна енергия включват прогнозните фактури в размер на 7 888,37 лева,
изравнителните сметки с резултат 30,10 лева за доплащане или сума в размер на
7 918,47 лева, като от същата дружеството е извадило свое „предходно съдебно
вземане“ в размер на 3 832,93 лева, което съгласно приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза съответства на начисленото за периода 01.05.2021г. до
30.04.22г. количество потребена топлинна енергия. От изложеното следва, че макар
претенцията на ищеца да обхваща период, припокриващ се с претендирания такъв по
предходно съдебно дело, същата не обхваща стойността на доставената в неговите
рамки топлинна енергия, поради което производството следва да бъде прекратено
единствено по отношение на периода.
На следващо място, след извършване на проверка относно допустимостта на
предявените искове, съдът следва да установи дали същите са основателни, като в
доказателствената тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: 1. възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между топлофикационното дружество и ответницата, по силата
на което същото е доставило топлинна енергия в твърдените от него количества, а за
ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и 2. изпадането на ответника в забава, съответно размера
на дължимото обезщетение за забава.
Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за
уважаване на исковете, а именно възникването на облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, следва бъде взето предвид, че съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г. / всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012г./ е посочено, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така
очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като
допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.
В случая с приетия по делото доклад на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е
обявено за безспорно между страните наличието на облигационно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот и период, като това
обстоятелство се установява и от представения по делото Нотариален акт за
собственост върху жилище, построено за държавно място от ЖСК „Средец“ №90, том
XXXI, дело №4722/81г. и Удостоверение с изх. №68-00-384/31.03.2015 за идентичност
на адреси.
На следващо място, не е спорно между страните и че процесният имот,
представляващ апартамент №98, находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“, бл.53, вх. Д,
ет.2, е топлоснабден. Видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза, в него са монтирани 5 бр. радиатори, като през процесния период не е
осигуряван достът за реалното им отчитане и топлинна енергия е начислена по
максимален специфичен разход за отопление, както и отделно за сградна инсталация и
за битово горещо водоснабдяване по норма за разход на един потребител. Посочено е,
че сумите за потребена топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба, като за периода 01.05.2022г.- 30.04.2023г. същите са в общ размер
от 4 055,42 лева. Съдът намира изложеното от вещото лице за последователно и
логично, съответстващо на останалия събран по делото материал, в това число
представените от третото лице-помагач протоколи за неосигурен достъп до имота,
поради което кредитира изцяло изводите му, съдържащи се приетото по делото
заключение относно начина на начисляване на доставената в процесния имот топлинна
енергия. Същевременно съдът намира съдържащите се в отговора на исковата молба
възражения, че по делото не са представени доказателства, установяващи по
безспорен начин, че начислените суми за топлинна енергия отговарят на реално
потребените, за неотносими към основателността на претендираните суми, доколкото
същите не са начислени на базата на реален отчет. В чл.70, ал.4 от действащата през
процесния период Наредба Е -РД- 04 от 01.03.2020г. за топлоснабдяването е предвиден
специален ред за отчитане на топлинната енергия при неосигуряване на достъп, като
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза същият е спазен в
процесния случай.
За установяване размера на претендираните вземания по делото е прието и
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от съдържанието на което се
установява, че съобразно действащите цени общо начислените и незаплатени суми за
топлинна енергия за периода от м.05.2022г. до м.04.2023г. възлизат на 3 931,48 лева
/прогнозни фактури на стойност 4 055,44 лева - изравнителни сметки 123,96лева/. От
изложеното следва, че претенцията на ищеца за стойността на доставената до
процесния имот топлинна енергия за периода от м.05.2022г. до м.04.2023г. се явява
основателна за сумата от 3 931,48 лева
На следващо място, според чл.139, ал.2 ЗЕ дялово разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е
определен в закона. Съгласно чл.139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
4
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а ЗЕ, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето,
избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното
извършване. В настоящия случай видно от представените от ищеца Договор
№1471/02.11.2021г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система
за индивидуално отчитане и разпределение на топлинната енергия и Протокол от ОС
на собствениците на ***, дяловото разпределение е възложено на привлеченото като
трето лице-помагач дружество „Техем Сървисис” ЕООД. От представените от същото
индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период и протоколи за
неосигурен достъп и индивидуални изравнителни сметки се установява, че същото е
предоставяло възложената му услуга по дялово разпределение през процесния период.
Съгласно чл.36 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат тази услуга на
топлопреносното предприятие. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че за
процесния период от м.05.2022г. до м.04.2023г. стойността на услугата дялово
разпределение е в общ размер на 37,67 лева, какъвто е и претендираният от ищеца
размер.
По делото не се твърди нито се установява да са извършвани плащания, поради
което следва да бъдат разгледани претенциите за мораторна лихва. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, без да е необходимо същите да бъдат
публикувани, поради което възраженията на ответника относно липсата на
доказателства за съставени констативни протоколи, удостоверяващи извършени
действия по публикуване на данни за дължимите суми за топлинна енергия са
неоснователни. Същевременно съгласно чл.33, ал.4 от ОУ обезщетението за забава се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на ОУ от 2016г. задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е
с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.84, ал.1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. От
изложеното следва, че в настоящия случай ответницата е изпаднала в забава за
плащане на главницата с изтичането на 45-дневния срок, поради което доколкото
общата фактура е издадена на 31.07.2023г., същата дължи мораторна лихва за периода
от 15.09.2023г. до 27.09.2024г. в размер на 561,32 лева, изчислен от съда с помощта на
лихвен калкулатор.
По различен начин е уреден въпросът относно изпадането в забава за плащане
на сумите за предоставена услуга по дялово разпределение. Относно вземането за цена
на услугата дялово разпределение в чл.36, ал.2 от ОУ е предвидено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за
наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за
отправена до ответниците покана за плащане на главницата за дялово разпределение.
Ето защо предявеният срещу ответницата иск за сумата от 8,46 лева– мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 27.09.2024г.
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като
ответникът не представя доказателства за сторени такива.
В исковото производство ищецът претендира 120,27 лева за държавна такса, 800
5
лева- експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева, като съразмерно на уважената част от исковете му се следват
880,92 лева разноски, както и 95,72 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Следва да бъде разгледана и претенцията му за разноски в рамките на
заповедното производство за сумата от 119,66 лева, включваща 94,66 лева- държавна
такса за разглеждане на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лева. Съобразно
изхода на спора пред първоинстанционния съд на същия се следва сума в размер на
90,61 лева- държавна такса и 47,84 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4530/2025г. по описа на СРС, 25-ти
състав, в ЧАСТТА, в която е предявен по реда на чл.422 ГПК положителен
установителен иск от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ за признаване за установено спрямо
Н. П. С.- Д., ЕГН **********, че същата дължи на дружеството цена на доставена в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № 109049, топлинна енергия за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №62262/2024г.
по описа на СРС, 25-ти състав, в ЧАСТТА, в която Н. П. С.- Д., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ***, аб. № 109049, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Н. П. С.- Д., ЕГН **********, дължи на
дружеството сумата 3 931,48 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, аб. № 109049, ведно със законна лихва за период от
21.10.2024г. до изплащане на вземането, сумата 561,32 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2023г. до 27.09.2024г., сумата 37,67 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 21.10.2024г. до
изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 28.10.2024г. по ч. гр. дело №62262/2024г. по
описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4 085,54 лева,
предявения иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 601,17 лева и за периода от
15.11.2022г. до 14.09.2023г., както и предявения иск за сумата 8,46 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 16.07.2022г. до 27.09.2024г.
ОСЪЖДА Н. П. С.- Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 90,61 лева- държавна
такса и 47,84 лева- юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в
заповедното производство съразмерно уважената част от исковете, както и сумата от
880,92 лева- разноски в рамките на първоинстанционното поризводство и 95,72 лева-
6
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца- „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението в частта, в която е прекратено производството подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски
съд, а в останалата част- в двуседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7