№ 151
гр. Ботевград, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20221810200187 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предмет на обжалване е Електронен фиш серия К № 4805051 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на ГЮЛ. ИС. Ш.,
ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 800,00 (осемстотин) лева, за
извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от ГЮЛ. ИС. Ш. се иска отмяна на така издадения
Електронен фиш като незаконосъобразен поради нарушение на редица
процесуални правила.
Въззивният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Депозирал е молба,
с която поддържжа жалбата си и моли атакувания ЕФ да бъде отменен.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ и
прекомерност на разноските в съдебното производство, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
1
На 24.04.2021 г., в 17,20 часа, по АМ Хемус, км. 34+350, с посока на
движение към гр. Варна, при ограничение от 70 км/ч, въведено с пътен знак
В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM s1, насочено
към гр. София, е била установена скорост на движение от 112 км/ч, т.е
превишаване с 42 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек
автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № РР****ВМ.
След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване на
АТСС от 24.04.2021 г., рег. № 1204р-3097/24.04.2021 г. /приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /,
подписан от съответното длъжностно лице.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че на 24.04.2021 г., в 17,20 часа, по АМ Хемус, км.
34+350, с посока на движение към гр. Варна, при ограничение от 70 км/ч,
въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС
ARH CAM s1, насочено към гр. София, е била установена скорост на
движение от 112 км/ч, т.е превишаване с 42 км/ч над разрешената скорост,
при движение на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № РР****ВМ.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с
което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя ГЮЛ. ИС.
Ш.. Поради това бил издаден процесният електронен фиш № К № 4805051,
издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4
от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя, е наложена „глоба” в размер на 800,00 (осемстотин) лева.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да
е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: протокол № 55-С-ИСИС/30.09.2019 г. от
проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM s1; заповед № 8121з-
172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.20 ARH CAM s116г., и двете
на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126, снимков материал, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
на дата 24.04.2021 г., заповед № РД-11-342/19.03.2021 г. на АПИ относно
временна организация и безопасност на двежеине за обект „Ограничаване на
движението по аварийна лента на виадукт при км 34+220 – дясно платно на
АМ „Хемус“ поради предаварийното състояние на виадукта“, справка за
собственост на МПС „Тойота Авенсис“ с рег. № *** които следва да бъдат
кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
2
между си.
По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК,
въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на
Областно пътно управление – София, от която се установява, че към датата на
извършване на нарушението /24.04.2021 г./ на АМ „Хемус” при км 34+350
дясно пътно платно в посока от гр. София към гр. Варна, е въведена временна
организация и безопасност на движението за обект „Ограничаване на
движението по аварийна лента на виадукт при км 34+220 – дясно платно на
АМ „Хемус“ с пътен знак В26 – ограничение на скоростта на 70 км в час,
поставен на км 33+830 – дясно пътно платно с обхват на действие до км
34+400 – дясно пътно платно, където е поставен пътен знак В34/край на
забраните, въведени с пътни знаци/.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания.
Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено
нарушението, към процесната дата е бил собственост на жалбоподателя, се
установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.
Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и
марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети
каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да
бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния
четиринадесетдневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията
към датата на връчване на НП), доколкото видно от приложената справка от
ОДМВР София, сектор Пътна полиция, ЕФ е връчен на жалбоподателя на
04.04.2022 г., а жалбата е депозирана на 15.04.2022 г). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима
3
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушения на ограниченията на скоростта, тъй като е
използвано автоматизирано техническо средство и система /АТСС/, а за
установеното и заснето нарушение не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, поради което в съответствие с процесуалния ред към дата на деянието
е издаден електронния фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ARH CAM s1”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП/изм.,
ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова,
ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен
тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно
удостоверение № 17.09.5126, а от протокола от проверката на мобилна
система за видеоконтрол се установява, че към процесната дата е и
техническо годно. Тези документи удостоверяват, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
4
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка клип, в която са означени дата и
час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в
протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно
средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се
наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при
отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
АТСС е изключено.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от собственика, той и водач на посочения автомобил – ГЮЛ. ИС.
Ш..
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед №
8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и
изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол,
респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за това е да са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
като надлежно се попълни протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, съгласно приложението. Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/,
съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен
номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него
скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и
края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
5
описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – АМ Хемус, км. 34+350 с посока към гр. Варна,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 70
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка, в която са означени дата и час,
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и
ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство.
Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се
наблюдава именно автомобилът, визиран в електронния фиш, заснет при
отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
АТСС е изключено.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед №
8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и
изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Предвид горното, въззивният съдебният състав
приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния
фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим,
измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение
разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение,
интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с
материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.
6
Установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
която норма забранява превишаване на стойността на скоростта,
сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал. 1.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство,
допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ В 26,
поставен на км 33+830 в случая е било въведено ограничение на скоростта от
70 км/ч., съгласно възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, поради което
именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на
МПС. В този аспект квалификацията на нарушението е правилна.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение, за
което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от ГЮЛ. ИС. Ш..
От субективна страна жалбоподателят ГЮЛ. ИС. Ш. е извършил деянието с
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална
скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.
182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта. Скоростта е установено да е
превишена с 42 км, стойност получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение 3% съгласно
техническите и метрологичните характеристики на АТСС.
Настоящият съдебен състав служебно констатира, че е налице
неправилно приложение на материалния закон, в частност на санкционната
норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, предвиждаща налагане на административно
наказание "глоба" в двоен размер при повторно нарушение. В електронния
фиш отсъства информация за влезлия в сила правораздавателен акт, който
обосновава възприетата по-тежка квалификация, като е процесуално
недопустимо едва в съдебната фаза на процеса на жалбоподателя да се вменят
нови фактически положения в очертаната насока. Допуснатото нарушение
обаче е отстранимо от съда посредством преквалификация на санкционната
норма по основания състав, ситуиран в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5
ЗДвП, доколкото в случая се касае за приложение на закон за по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата му. В
посочената разпоредба е предвидено, че при констатирано превишаване на
максимално допустимата скорост за движение извън населено място от 41 до
50 km/h включително, се налага административно наказание "глоба" в
абсолютно определен размер на 400,00 /четиристотин/ лева. Фиксирана в този
вид и размер, санкцията съответства на принципа за законоустановеност, на
обществената опасност на извършеното нарушение и създалата се
непосредствената опасност за останалите участници в движението.
7
Доколкото същата е абсолютно определена, то не съществува правна
възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
В заключение, макар и да липсва искане в очертана насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност/ в сравнение
с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други
смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки
потенциалната опасност за увреждане на трети лица с превозно средство,
поради лекомислено превишаване на разрешената скорост за движение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя поначало е
ангажирана правилно.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият електронен
фиш следва да бъде изменен, като се преквалифицира санкционната норма по
чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП и се редуцира размерът на наложеното
административно наказание "глоба" на 400,00 лв.
По разноските:
По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн.
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР София.
Депозирането обаче на писмени бележки, без юрисконсулт да е представлявал
ОДМВР София, съдът не счита като защита от юрисконсулт, тъй като не са
8
извършени от него процесуални действия до приключване на устните прения.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 4805051, издаден от ОДМВР
София, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за
движение по пътищата на жалбоподателя ГЮЛ. ИС. Ш., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 800, 00
/осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 2, т. 5
ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
"глоба" на 400,00 /четиристотин/ лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9