Определение по дело №282/2019 на Окръжен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№269

гр. Перник, 23.03.2020 г.

 ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в открито заседание на 15.01.2020 г., III-ти въззивен състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

 Роман Николов

 като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 00282 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение от М.К.М. по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 7376 от 15.12.2011 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 08021 по описа на РС Перник за 2011 г. Възражението е основано на твърденията, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изп. лист, не му е била връчена надлежно. За пръв път е била уведомен, че срещу него има образувано изпълнително дело пред ЧСИ, по което са наложени от съдебния изпълнител запори върху трудовото му възнаграждение.

Насрещната страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България изразява становище по възражението, като го счита за неоснователно и моли за неговото отхвърляне.

Окръжен съд Перник, след като взе предвид доводите във възражението и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен, считано от узнаването за заповедта за изпълнение. Срокът е преклузивен и след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд по реда, предвиден в чл. 423 от ГПК. Срокът по чл. 423, ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение – касае се за фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го заявява в свой интерес. При извършване на преценка за спазване на срока съдът изхожда от твърденията на молителя, представените по делото доказателства за момента на узнаването. При твърдения на молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане на основание по чл. 423, ал. 1 от ГПК съдът има правомощие да направи преценка за спазването на срока за депозиране на възражението и въз основа на изявленията на молителя при условие, че същите са подкрепени от данните по делото.

В настоящия случай М.М. твърди в писменото възражение, че същият е научил за издадената срещу него по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение, едва когато са наложени от съдебния изпълнител запори върху трудовото му възнаграждение, без да се сочи кога е станало това.

Възражението е постъпило на 25.02.2019 г. От изисканата от ЧСИ А.В. информация, се установява че ПДИ е изпратена до М.К.М. като длъжник по изп. дело № 522/2012 на 16.07.2012 г. и същата е връчена на 18.07.2012 г. на А.К., като качеството на получилото съобщението лице е сестра на длъжника. Това обстоятелство не е оспорено от молителя във възражението. От ПДИ се установява, че същата касае именно заповедта по ч.гр.д. № 08021 по описа на РС Перник за 2011 г., като е връчена на посочения от самия длъжник адрес в гр. Перник, ***, на 18.07.2012 г. Макар съдът да приема, че връчването на сестрата не сочи на фактическото узнаване на заповедта за изпълнение от длъжника, то е редовно извършено съобразно предвидените в ГПК способи за изпълнение съобразно действащите към този момент процесуални разпоредби. Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, по който ред е извършено връчването и в този случай. Не е спорно, че връчването е извършено на посочения от самия длъжник адрес като връчването е оформено по реда предвиден в ГПК. Връчването е извършено на намерено на адреса лице, което е било съгласно да получи съобщението. Именно поради редовността на това връчване, неприложимо е връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК и не е пристъпвано към такова. Длъжникът не сочи обстоятелства, които да опровергаят удостоверителната сила на редовно оформената призовка за доброволно изпълнение, приложена по делото. От друга страна, извън редовността на връчването, молителят не сочи обстоятелства, които съдът би могъл да квалифицира по чл. 423, т. 2 - 4 ГПК, явяващи се обективна пречка за връчването на заповедта за изпълнение, за своевременното узнаване и/или подаване на възражението по чл. 414 ГПК.

Считано от 18.07.2012 г., на която дата длъжникът е узнал за издадената заповед, видно от отбелязване върху ПДИ и датата на подаване на възражението – 25.02.2019 г. се налага изводът, че възражението по което е образувано настоящото производство пред въззивния съд, не е подадено в законния едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК и същото е процесуално недопустимо.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подаденото възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК с вх. № 1073/25.02.2019 г. от М.К.М., с ЕГН: ********** съдебен адрес: *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 7376 от 15.12.2011 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 08021 по описа на РС Перник за 2011 г., като процесуално недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 282 по описа на Окръжен съд Перник за 2019 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в 1-седмичен срок от съобщението.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.