Определение по дело №826/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260230
Дата: 27 август 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Диана Иванова Асеникова-Лефтерова
Дело: 20202100500826
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260230

 

27.08.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 826 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и образувано по молба вх. № 12431/22.07.2020 г. на въззиваемия И.Г.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат С.К., за изменение на Решение № IV – 165 от 20.07.2020 г. по в. гр. д. № 826/2020 г. на Окръжен съд – Бургас в частта за разноските.   

В молбата са изложени оплаквания, че съдът неправилно е уважил направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Навеждат се доводи, че до 15.05.2020 г., когато е влязло в сила Решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5 членен състав, е действала редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2017 г., която следва да се съобрази от съда при произнасяне по основателността на направеното възражение за прекомерност, защото тя е действала към момента на възникване на правоотношението.

Моли съда да измени решението в частта за разноските, като присъди на въззиваемия заплатеното от него адвокатско възнаграждение в пълен размер с начислен ДДС съобразно уважената част на иска.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските от въззивника ОД МВР – Бургас, който е получила препис от нея на 29.07.2020 г.

Съдът намира, че молбата е подадена в законовия едномесечен срок от постановяване на решението, което е необжалваемо, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което е представило списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима.  

Разгледана по същество, молбата е неоснователна. 

Производството пред Окръжен съд – Бургас е образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Радослав Сотиров, чрез юрисконсулт Гергана Димитрова, против Решение № 480 от 05.02.2020 г. по гр. д. № 8534/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********,***, сумата от 553, 04 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 86 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.10.2016 г. - 31.05.2018 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

С Решение № IV – 165 от 20.07.2020 г. по в. гр. д. № 826/2020 г. на Окръжен съд – Бургас първоинстанционното решение е отменено в частта, с която въззивника-ответник е осъден да заплати на въззиваемия-ищец сумата над 495, 16 лева до пълния присъден размер от 553, 04 лева, като вместо това е постановено, че искът се отхвърля за горницата над 495, 16 лева до пълния предявен размер от 553, 04 лева. В останалата обжалвана част решението е потвърдено.

При произнасянето в частта за разноските съдът е приел, че с оглед частичната неоснователност на жалбата въззиваемият има право на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Направеното от въззивната дирекция възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е уважено с оглед на това, че делото е част от поредица идентични казуси с формирана богата съдебна практика, което обстоятелство се отразява върху действителната им фактическа и правна сложност. Поради това претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева без ДДС е намалено на 100, 00 лева без ДДС с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Изм. Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), действаща към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Отчетено е, че върху така редуцирания поради прекомерност размер на адвокатското възнаграждение въззиваемият има право да му бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно за сумата от 89, 53 лева без ДДС. По тези съображения на въззиваемия е присъдена сумата от 107, 43 лева с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Неоснователни са доводите на молителя, че преценката за основателност на възражението за прекомерност следва да се извършва към момента на възникване на правоотношението. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочената правна норма има процесуален характер и въз основа на нея съдът се произнася по основателността на направеното възражение с решението по делото. Както е посочено в постановеното решение, по възражението за прекомерност съдът съобразява нормативната уредба, действаща към момента на приключване на устните състезания на 06.07.2020 г., а именно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й в ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. 

По изложените съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК настоящото определение е окончателно, доколкото решението, чието изменение в частта за разноски се иска, не подлежи  на обжалване. 

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 12431/22.07.2020 г. на въззиваемия И.Г.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат С.К., за изменение на Решение № IV – 165 от 20.07.2020 г. по в. гр. д. № 826/2020 г. на Окръжен съд – Бургас в частта за разноските.   

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ. 1.                             2.