№ 493
гр. Дупница, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20251510100533 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от В. А. Т., с ЕГН ********** срещу М. М. Г., с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на
ответника за сумата от 13000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причиняване на лека телесна
повреда на 08.10.2023г.
Релевират се доводи, че на 08.10.2023г. на стадиона в с. Пороминово, общ.
Кочериново, обл. Кюстендил, по време на футболна среща между отборите на ФК
„Ботев - Пороминово“ и ФК „Ива-Боровец“ ответникът е извършил противоправно
деяние, изразяващо се в нанасяне на телесно увреждане на ищеца, а именно нанасяне
на удар с юмрук в областта на носа на ищеца, като му е причинил лека телесна
повреда, а именно: мекотъканна контузия на лицето изразяваща се в натъртване и оток
на меките тъкани на носа с кръвотечение от носа, кръвонасядане и оток по и под долен
клепач на дясно око във вътрешната му част, които са довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето. По отношение на ответника е водено наказателно
преследване, завършило с влязла в сила на 10.02.2025г. присъда с № 28/24.04.2024г. по
НЧХД № 1284/2023г. по описа на РС – Дупница, V с-в, потвърдена с Решение №
7/10.02.2025г. по ВНЧХД № 299/2024г. по описа на ОС – Кюстендил, V с-в, по силата
на която ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание „ГЛОБА”, в размер на 1000.00 лв.
1
Ищецът сочи, че в резултат на причинената лека телесна повреда е изживял
следните негативни изживявания: нарушена работоспособност; виене на свят в
продължение на дълъг период от време; невъзможност да стои прав; накърняване на
името и авторитета му, доколкото ударът е бил нанесен от ответника пред очите на
сина на ищеца и на целия футболен отбор; огромни болки в областта на главата;
загуба на съзнание за кратки моменти;изпадане в остро депресивно състояние и
страхова невроза; невъзможност да спи спокойно; сриване на психическото му
състояние; невъзможност да изпълнява служебните си задължения; множество
подигравки от страна на близките му. С оглед изложените съображения намира
предявения иск за основателен и доказан.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Възразява срещу размера на предявения
иск като несправедлив и силно завишен. В тази връзка сочи, че ищецът е получил
кръвоизлив от носа като нараняванията са повърхностни и не се е налагало лечение.
Релевира, че всички следи от нараняването са отшумели за период от 1-2 седмици като
ищецът не е бил лишен от възможността да осъществява обичайната си ежедневна
дейност непосредствено след инцидента. С оглед изложените съображения намира
предявения иск за неоснователен.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Фактическият състав на иска по чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на процесното деяние, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения извършител.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент
от чл. 154, ал.1 ГПК. Субективният елемент от състава – вината, се презумира,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното
оборване.
При анализа на първата предпоставка от фактическия състав на предявения иск
– наличието на противоправно поведение от ответника, същото е доказано с влязлата в
сила на 10.02.2025г. присъда с № 28/24.04.2024г. по НЧХД № 1284/2023г. по описа на
РС – Дупница, V с-в, потвърдена с Решение № 7/10.02.2025г. по ВНЧХД № 299/2024г.
2
по описа на ОС – Кюстендил, V с-в, по силата на която ответникът е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК – за това, че на
08.10.2023г. на стадиона в с. Пороминово, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, по време
на футболна среща между отборите на ФК „Ботев - Пороминово“ и ФК „Ива-Боровец“
ответникът е извършил противоправно деяние, изразяващо се в нанасяне на телесно
увреждане на ищеца, а именно нанасяне на удар с юмрук в областта на носа на ищеца,
като му е причинил лека телесна повреда, а именно: мекотъканна контузия на лицето
изразяваща се в натъртване и оток на меките тъкани на носа с кръвотечение от носа,
кръвонасядане и оток по и под долен клепач на дясно око във вътрешната му част,
които са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, като на основание
чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „ГЛОБА”, в размер на 1000.00 лв.
Тази присъда, съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК е задължителна за
гражданския съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и
противоправността на извършеното.
С оглед изложеното, в настоящото производство следва да бъдат доказани
причинените от деянието вреди – техният характер и размер и причинната връзка с
извършеното деяние.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се
изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно
право – здравето му, което е обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност,
прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищеца се изразява в отрицателни физически и емоционални
преживявания – причинени болки и страдания в резултат на получената от ищеца
мекотъканна контузия на лицето, изразяваща се в натъртване и оток на меките тъкани
на носа с кръвотечение от носа, кръвонасядане и оток по и под долен клепач на дясно
око във вътрешната му част, накърняване на името и авторитета му, доколкото ударът
е бил нанесен от ответника пред очите на сина на ищеца и на целия футболен отбор;
огромни болки в областта на главата; загуба на съзнание за кратки моменти;изпадане в
остро депресивно състояние и страхова невроза; невъзможност да спи спокойно.
Ищецът е понасял изключително ниски по интензитет болезнени усещания за
изключително кратък период от време. В тази връзка всички разпитани по делото
свидетели са категорични, че още на следващия след инцидента ден ищецът е отишъл
на работа, като ищецът работи като гумаджия. В тази връзка следва да се акцентира и
върху обстоятелството, че в първото по делото заседание /л. 38, стр. 2/ процесуалният
3
представител на ищеца категорично заявява, че ищецът не е ползвал нито болничен
лист, нито е отсъствал от работа, поради което настоящият състав намира, че
твърденията на ищеца в исковата молба, че е бил в невъзможност да изпълнява
служебните си задължения са несъстоятелни. В тази връзка следва да се вземе предвид
и приетата по делото Съдебно-психологична експертиза /л. 47-л. 52/, кредитирана от
съда, като обективно и професионално изготвена, от която се установява следното:
настъпилите емоционални промени у ищеца след инцидента не достигат степен,
интензивност или продължителност, за да бъдат квалифицирани като тежко психично
заболяване – депресивно разстройство, генерализирано тревожно разстройство или
други тревожни разстройства, се наблюдава наличие на лека депресивна
симптоматика; последната се проявява чрез епизодично понижено настроение, на
фона на епизодични световъртежи, в комбинация с лека към умерена тревожност и
колеблива самооценка; тези симптоми са непостоянни и не нарушават съществено
ежедневното функциониране, но отразяват вътрешен психичен дисбаланс и повишена
чувствителност към стресови ситуации, характерни за периода след травматичното
събитие.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи и следното: от събраните по
делото гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищеца В.П.Ц. /л.
38, стр. 2 и сл./ се установява следното: свидетелят Ц. непосредствено е възприел
удара, нанесен от ответника върху ищеца; след удара ищецът не се е чувствал добре и
е бил обект на подигравки от страна на познати и други приятели; след инцидента е
имало следи от нараняването в частта на лицето на ищеца; последният е имал синина
и подутина в носа и в бузата; по време на въпросния удар са присъствали двете деца
на ищеца и съпругата му, а специално малкият му син е бил зад свидетеля Ц. и ищеца;
след инцидента свидетелят Ц. се е виждал с ищеца три-четири пъти седмично като
ищецът е би стресиран и не е можел да възприеме случилото се; било е наранено
мъжкото достойнство на ищеца, доколкото инцидентът се е случил в присъствието на
цялото село; ищецът не е отвърнал на удара на ответника; в селото се е коментирало
дълго време случилото се; имало е различни коментари от сорта, че ищецът е „женчо“;
малкият син на ищеца не е се е чувствал добре след случилото се, защото е тихо дете и
започнал да плаче след инцидента в присъствието на свидетеля Ц.; причината за този
плач била стресовата ситуация от самия удар; ищецът е ходил на лекар в деня, в който
е бил ударен като свидетелят Ц. лично го е закарал в гр. Рила в Спешното.
От показанията на другия свидетел на ищец – неговата съпруга Г.Д. Т.а
/показанията следва да се кредитират, в съответствие с изискванията на чл. 172 ГПК/ -
л. 39, стр. 2 и сл. се установява следното: след процесния удар, нанесен от ответника
върху ищеца, непосредствено възприет от свидетеля Т.а ищецът не се е почувствал
добре; лицето на ищеца се подуло, започнало да му тече кръв от носа още на срещата;
потърсили помощ от дежурния екип, който дошъл на място, след което свидетелят Т.а
лично закарала ищеца със собствения им автомобил до Спешен център – Благоевград,
като освен нея и съпруга й, нямало никой друг с тях; ищецът бил прегледан и му
направили снимка, като им дали документ, с който на другия ден да отидат до съдебен
4
лекар и отишли до съдебен лекар в понеделник сутринта в старото отделение в гр.
Благоевград; В. започнал да се чувства зле от болките; психиката му била наранена,
защото той не отвърнал на удара, а имал притеснение относно това как ще изглежда в
очите на другите в селото, защото можели да приемат, че не е истински мъж, след
като не се е защитил по никакъв начин; ищецът не излизал след инцидента като ходил
само на работа сутрин и се прибирал след това; в понеделника след инцидента ищецът
отишъл на работа, защото нямало как да отсъства; колегата на ищеца бил напуснал
работа и трябвало ищецът да отиде; ищецът не се чувствал добре след инцидента –
будел се нощно време, изпитвал болки и не искал да се храни, както трябва; този
период продължил около 2 месеца, след което се възстановил; освен болките и това, че
не се чувствал добре, ищецът имал също така оток, който мазал с мехлем, за да не
посинее мястото; имал оток в продължение на около 2-3 седмици; съвместното им дете
също не се чувствало добре – било изплашено и то, събуждало се нощно време и се
питало защо се случват тези неща; ищецът изпитвал дискомфорт, като това се
забелязвало от работодателя и от клиенти; при навеждане и изправяне, В. изпитвал
болка.
От показанията на свидетеля на ответника В. Г. С. /л. 40, стр. 2 и сл./ се
установява следното: свидетелят С. е чувал коментари за въпросния мач, че е имало
пострадал човек – ищеца; след като приключил мачът, тръгнал към ресторанта, за да го
отвори; имало спряна полицейска кола на пътя и видял ищеца да говори с полицаите,
като свидетелят С. продължил към ресторанта; ищецът бил прав; нямал никакви
видими физически наранявания; след въпросния футболен мач, свидетелят С. видял
ищеца да пътува савтомобила си.
От показанията на свидетеля на ответника Г. К.Д. /л. 41 и сл./ се установява
следното: свидетелят Д. е присъствала на инцидента; след инцидента е видяла ищеца
отблизо няколко пъти; ищецът не е имал никакви наранявания; още в ден на
инцидента свидетелят Д. е видяла ищеца; ищецът изглеждал видимо добре; на другия
ден свидетелят Д. не е възприела никаква промяна във физическото му състояние;
ищецът шофирал автомобил; сутрин, обед и вечер виждала ищеца редовно при едно
магазинче в селото; след случилото се свидетелят Д. не е забелязала разлика в
поведението на ищеца или пък промяна в държанието му като не е имало период от
време, в който да не го е виждала.
Съдът намира, че при съпоставка между показанията на двамата свидетели на
ищеца: В.П.Ц. /л. 38, стр. 2 и сл./ и Г.Д. Т.а /л. 39, стр. 2 и сл./ се наблюдават сериозни
противоречия в една част от дадените показания, изразяващи се в следното:
свидетелят Ц. заявява, че ищецът е ходил на лекар в деня, в който е бил ударен като
свидетелят Ц. лично го е закарал в гр. Рила в Спешното. Същевременно свидетелят Т.а
заявява, че непосредствено след инцидента свидетелят Т.а лично закарала ищеца със
5
собствения им автомобил до Спешен център – Благоевград, като освен нея и съпруга й,
нямало никой друг с тях; ищецът бил прегледан и му направили снимка, като им дали
документ, с който на другия ден да отидат до съдебен лекар и отишли до съдебен
лекар в понеделник сутринта в старото отделение в гр. Благоевград. Предвид липсата
на представени каквито и да било медицински доказателства за посещения на ищеца
при лекар, съдът не кредитира показанията на свидетелите в тази им част и счита, че
по делото е безспорно установено, че ищецът е претърпял мекотъканна контузия на
лицето, изразяваща се в натъртване и оток на меките тъкани на носа с кръвотечение от
носа, кръвонасядане и оток по и под долен клепач на дясно око във вътрешната му
част, които са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето като
същевременно ищецът е претърпял и емоционални негативни изживявания.
Същевременно обаче съдът намира, че ищецът не е представил доказателства за
необходимостта от каквото и да било лечение на посочената контузия. В тази насока
следва да се съобрази обстоятелството, че ищецът не е направил искане за допускане
на СМЕ в настоящото производство, от която да се установи характерът на въпросната
контузия. Назначената по наказателното дело експертиза не обвързва по никакъв начин
настоящия състав, доколкото би се нарушил един от основните принципи в
гражданския процес – принципът за непосредственост.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че от показанията на
свидетелите на ответника: В. Г. С. /л. 40, стр. 2 и сл./ и Г. К.Д. /л. 41 и сл./,
кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви помежду си безспорно се
установява, че след въпросния удар, ищецът не се е затворил в себе си, а е продължил
да води активен живот като свидетелите не са забелязали разлика в поведението на
ищеца или пък промяна в държанието му като не е имало период от време.
Относно причинната връзка между претърпените от ищеца неимуществени
вреди и противоправното виновно поведение на ответника, същата се установява от
заключението на приетата Съдебно-психологична експертиза /л. 47-л. 52/, и от
свидетелските показания на свидетелите свидетелите на ищеца: В.П.Ц. /л. 38, стр. 2 и
сл./ и Г.Д. Т.а /л. 39, стр. 2 и сл./.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари,
претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде
определен по справедливост от съда. Съдът приема, че при преценката си за
справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от
извършения от ответника деликт, следва да съобрази следните обстоятелства: да
отчете появата на лека депресивна симптоматика; наличие на епизодично понижено
настроение, на фона на епизодични световъртежи, в комбинация с лека към умерена
тревожност и колеблива самооценка, обстоятелството, че тези симптоми са
непостоянни и не нарушават съществено ежедневното функциониране, но отразяват
вътрешен психичен дисбаланс и повишена чувствителност към стресови ситуации;
накърняване на името и авторитета му, доколкото ударът е бил нанесен от ответника
6
пред очите на сина на ищеца и на целия футболен отбор; обстоятелството, че между
страните по делото е безспорно наличието на следното увреждане у ищеца: появата на
мекотъканна контузия на лицето, изразяваща се в натъртване и оток на меките тъкани
на носа с кръвотечение от носа, кръвонасядане и оток по и под долен клепач на дясно
око във вътрешната му част, които са довели до болка и страдание, без разстройство
на здравето; обстоятелството, че ищецът не доказа необходимостта от провеждането
на лечение на въпросната контузия, обстоятелството, че още на следващия ден след
инцидента ищецът е бил на работа и е бил в състояние да изпълнява трудовите си
задължения, обстоятелството, че към приключване на устните състезания не е налице
необходимост от медицинско лечение.
С оглед обоснованото заключение на вещото лице по допуснатата СПЕ и
събраните по делото гласни доказателства, съдът приема, че за справедливото
възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилия
инцидент, обезщетението следва да бъде определено в нормалния за такива случаи
размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за
живот в страната и следва да бъде престирана сума в размер на 2500 лева, която би
съставлявала справедливо обезщетение за причинените от деянието вреди като се
съобрази обстоятелството, че ищецът е понасял изключително ниски по интензитет
болезнени усещания за изключително кратък период от време. Престиране на сума над
този размер би довела до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като вреди,
надхвърлящи този размер не са доказани.
Гореизложеното обуславя извод за основателност на иска за сумата от 2500
лева и съответно за неговата неоснователност за разликата над нея до предявения
размер от 13000 лева.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по
делото, с оглед уважената/отхвърлената част от иска. Ищецът не претендира разноски,
поради което такива не му се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1211.54
лева за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лева
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС – Дупница, съразмерно с уважената част от иска сумата от общо 259.46
лева /сумата от 829.18 лева – депозит за вещо лице и сумата от 520 лева – ДТ/.
Мотивиран от изложеното РС – Дупница
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. *** да заплати на В. А. Т., с
ЕГН **********, с адрес: с. ***, на основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД сума в размер на
7
2500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от причиняване на лека телесна повреда на 08.10.2023г.
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 2500.00 лева до пълния
предявен размер от 13000.00 лева.
ОСЪЖДА В. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. *** да заплати, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на М. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. *** сумата от
1211.54 лева – разноски по съразмерност за производството пред РС – Дупница.
ОСЪЖДА М. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. *** да заплати по сметка на
РАЙОНЕН СЪД – Дупница, сумата 259.46 лева, представляваща държавната такса и
разноски за вещо лице, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8