РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 31.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII състав, в публично заседание на 28 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело №
7 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на „КРИС ДИЗАЙН“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя К.
Й. Д., депозирана чрез адвокат-пълномощник Д.И. ***, против Заповед
за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 503–ФК
от 12.12.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговското
дружество е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – книжарница, находящ се в гр. Русе, ул.
„Студентска“ № 9, стопанисван от „Крис Дизайн“ ЕООД с ЕИК *********, и забрана
за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет)
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" oт Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност. В жалбата се релевират основания за материална и процесуална незаконосъобразност
на заповедта, както и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената
заповед в цялост. Иска да му бъдат присъдени и сторените в производството
разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна. Претендира
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че на 10.12.2019 г. в 13:52
ч. е извършена проверка на търговски обект - книжарница, находящ се в гр. Русе,
ул. „Студентска“ № 9, стопанисван от „КРИС ДИЗАЙН“ ЕООД с ЕИК *********, при
която е констатирано, че като лице по чл. 3 от Наредба №Н-18 13.12.2006 г. на
МФ със стационарен търговски обект, не е издало фискална касова бележка от
наличния в обекта работещ ЕКФП за извършена контролна покупка на 2 бр.
химикалки на стойност 3,00 лв., заплатена в брой на място в обекта от орган по
приходите на 10.12.2019 г. в 14:00 часа.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол
за извършена проверка №
0388337 от 10.12.2019 г. (л. 9 - л. 13 от делото). В протокола
и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се потвърждава от изведен КЛЕН
от фискалната памет на ФУ за дата 10.12.2019 г. Посочено е още, че при
извършена проверка на касовата наличност не е установена разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава, при съобразяване на
въведените и изведените от касата за деня суми.
Във връзка с
констатациите при проверката било
прието, че търговецът
е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1
и ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ. На това
основание с процесната ЗНПАМ № 503–ФК от 12.12.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
със Заповед № ЗЦУ–ОПР-16
от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП, на основание чл. 186, ал.
1, т.
1, б „а“ от ЗДДС и
чл. 187, ал.
1 от ЗДДС,
на търговското дружество
е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – книжарница, находящ се в гр. Русе.
ул. „Студентска“ № 9, стопанисван от „КРИС ДИЗАЙН“ ЕООД с ЕИК *********, и
забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет)
дни (л. 2 – л. 6 от преписката).
За
административното
нарушение впоследствие е съставен и АУАН № F532110 от 20.12.2019 г. (л. 23 от преписката).
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от представляващия по закон
търговското дружество – управителя Красимир Кръстев на 20.12.2019 г., видно от
собственоръчно попълнена и подписана от нея разписка. Жалбата до съда е
подадена в деловодството на АС-Русе на 03.01.2020 г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по
чл.149,ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие
с разпоредбата на чл. 186, ал.3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна
преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите
на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС
/л.7 от преписката/.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Напълно ясно е за
какво нарушение, допуснато от страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а
именно – неиздаване на фискална касова бележка от налично и работещо в обекта
ФУ при извършена покупка, при която е била заплатена съответната стойност в
брой. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се
подкрепят и от горецитирания ПИП от 10.12.2019
г., по отношение на
който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са процесуалните
правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на органите по приходите по извършване на
проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – Протокол за извършена проверка №
0388337 от 10.12.2019 г. В
протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката
доказателства.
Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните
разпоредби. В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал.3 във вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл.
3, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1,
т. 1
от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1
- за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал.
3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1
се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка. Цитираните разпоредби
кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
За нарушения на
посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, разпоредбата на
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на ПАМ – „Запечатване на обект за
срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението съответства
и на посочената в издадения впоследствие АУАН, с който е констатирано нарушение
на чл. 25, ал. 1, т. 1
и ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
При констатирано нарушение на
цитираните разпоредби с неиздаване на фискална касова
бележка, което безспорно се установява от доказателствата по делото, а не е и
спорно между страните, е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната
заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, обаче, че определеният
срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия
срок, макар и около средата на законово определения, не отговаря на тежестта на
нарушението и не е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане
на ПАМ, поради което е незаконосъобразен. Административният орган, макар да и
да е изложил съображения за определената продължителност, при определянето на
срока на правно действие на мярката не е отчел характера на извършеното
правонарушение и цялостното поведение на търговеца. Липсват данни за извършени
други правонарушения от дружеството на данъчното законодателство, вкл. и
нарушения от вида на процесното. Необосновани са твърденията, че дружеството има изискуеми публични задължения и такива,
предмет на принудително изпълнение,
доколкото такива данни и доказателства в преписката не се съдържат, а не са
представени и в хода на съдебното производство. При проверката не е установена
разлика в касовата наличност, което указва на липсата на неиздаване на ФБ при
приети други плащания за извършени продажби и следователно на инцидентен
характер на констатираното от приходните органи процесно правонарушение. По делото липсват данни, които да обосновават
извод, че поведение на лицето е насочено трайно срещу установената фискална
дисциплина, както и че организацията в търговския обект няма за цел спазването
на данъчното законодателство. Продължителността на
административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения,
касаещи данъчното облагане. Използваното правно средство, според съда, би
постигнало преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения и при продължителност от 3 дни, който срок
съответства на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
По изложените съображения съдът
приема, че жалбата на дружеството се явява частично основателна, досежно срока
на наложената ПАМ, който съдът следва да измени на 3 дни.
С оглед частичната
основателност на жалбата, на всяка от страните се следва ½ от
направените по делото разноски по аргумент от чл.143 от АПК. Оспорващият е
сторил такива за адвокат в размер на 250 лв., видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 20.12.2019 г. /л.8 от делото/ и 50 лв.- за
държавна такса /банков документ на л.9 от делото/ или общо 300 лв. Половината
от тях възлиза на 150 лв. и те му се следват. Възнаграждението за юрисконсулт
на ответника съдът определя на 200 лева на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като
му се присъжда половината от него, а именно – 100 лева. След прихващане, разноски
се присъждат на жалбоподателя в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на „КРИС ДИЗАЙН“ ЕООД, със седалище: гр.
Русе, представлявано от управителя Красимир Йорданов Данев, Заповед
за налагане на
принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 503–ФК от 12.12.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговското
дружество е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – книжарница, находящ се в гр. Русе,
ул. „Студентска“ № 9, стопанисван от „Крис Дизайн“ ЕООД с ЕИК *********, и
забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет)
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" oт Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност, като намалява срока на мярката от 14 дни на 3 /три/ дни.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Крис Дизайн“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище: гр. Русе, представлявано от управителя Красимир Йорданов Данев,
сумата – 50 лева разноски
по делото по прихващане.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: