Решение по дело №1014/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1749
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20234520101014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1749
гр. Русе, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20234520101014 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 150 от СК и чл. 127 а от СК.
Ищцата М. И. Ц. твърди, че с ответника А. Е. А. са родители на децата
К. А. А., роден на ****** г. и К. А. А., роден на ******** г. С Решение №
..........2020 г. по гр. дело № .........../2020 г. по описа на РРС, влязло в законна
сила ...........2020 г., ответникът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка
за децата К. А. А., ЕГН ********** и К. А. А., ЕГН ********** в размер на по
152,50 лева за всяко дете, чрез тяхната майка и законен представител М. И.
Ц., ЕГН **********. Този размер бил крайно недостатъчен за тях. От
постановяване на съдебното решение били изминали повече от две години,
като били налице изменение на обстоятелствата, тъй като децата
понастоящем били израснали. Същите посещавали ДГ „........“ – Русе, и имали
по-високи разходи от обичайните, често боледували, като единствено майката
се грижела за тях, били се изменили и социално-икономическите условия.
Майката понастоящем била в майчинство за отглеждане на друго дете от своя
партньор, с когото била във фактическо съжителство.
За децата не бил издаван международен паспорт и не били излизали
извън границите на Република България. Ищцата имала намерение да отиде с
децата си в чужбина на почивка или екскурзия. Искат да имат възможност да
1
пътуват в страните членки на Европейския съюз, Кралство Великобритания,
Турция, Сърбия и Македония.
Иска на основание чл. 150 от СК да бъде постановено съдебно решение,
с което да бъде увеличен размера на дължимата издръжка съгласно Решение
№ ..........2020 г., постановено по гр. дело № .........../2020 г. по описа на РРС от
152,50 лева на 250 лева месечно за двете деца, считано от .........2023 г. до
настъпване на обстоятелствата, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, както и да бъде дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата А. Е. А., ЕГН **********, на малолетните деца К. А. А.,
ЕГН ********** и К. А. А., ЕГН ********** да бъдат издадени
международни паспорти, като децата бъдат придружавани от своята майка М.
И. Ц., ЕГН ******** или изрично упълномощено от нея пълнолетно лице, да
пътуват извън границите на Република България, без ограничения в броя на
пътуванията до страните в Европейския съюз, Кралство Великобритания,
Турция, Сърбия и Македония, без съгласието на бащата А. Е. А., ЕГН
**********, за срок от 5 години.
Ответникът А. Е. А., чрез назначения си особен представител, счита
предявените искове за недопустими, евентуално за неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверения за раждане, родители на децата К. А. А., роден
на ****** г. и К. А. А., роден на ******** г. са М. И. Ц. и А. Е. А.– страни по
настоящото дело.
Съгласно Решение № ..........2020 г. по гр. дело № .........../2020 г. по
описа на РРС, родителските права спрямо децата били предоставени на
майката, а на ответника бил определен режим на лични отношения.
Издръжката, чието увеличение се иска е определена с Решение №
..........2020 г. по гр. дело № .........../2020 г. по описа на РРС , в размер на по
152,50 лева месечно за всяко дете считано от ...........2020 г. Към посоченият
момент детето К. А. А., роден на ****** г. год. е било на 2 г. и 3 м., а детето К.
А. А., роден на ******** г. год. е било на 3 г . и 5 месеца. Към настоящия
момент К. е на 5 г. и 3 м. , а К. на 6 г. и 5 м. Не е спорно, че децата през
учебната 2022-2023 г. децата са посещавали ДГ“........“.
2
Ищцата е получила обезщетение за бременности и раждане за периода
м.08.2022 г.- м. 01.2023 г. от ТП на НОИ, тъй като има и трето дете.
Не се представени доказателства какви доходи получава ответника и
дали има задължения за издръжка на друго дете.
Според разпитания по делото свидетел И.В., живущ във фактическо
брачно съжителство със ищцата, ответникът не се интересува от децата. От
социалните мрежи разбрали, че живее в Германия. Искат да заведат децата на
гости при неговата майка в Гърция.
Анализът на установените фактически положения, налага следните
правни изводи:
По отношение на предявените искове по чл.150 от СК:
Налице е изменение на обстоятелствата, при които е била присъдена
предходната издръжка по отношение на децата – с увеличаване на възрастта,
нарастват и нуждите. Следва да се отбележи, че беше изменен размера на
минималната работна заплата за страната на 780 лв., като предстои от 01.2024
г. тя да стане 933 лв. Към настоящият момент е налице инфлация в размер на
32 % за периода м.11.2020 г. до м. 11.2023 г. съгласно НСИ. Съобразявайки
горните обстоятелства и по-голямата необходимост на децата от средства за
храна, облекло, обучение, развлечения и т. н., както и разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, установяваща, че минималната издръжка на едно дете е равна на
¼ от размера на минималната работна заплата, съдът приема, че следва да му
се осигури издръжка в общ размер на 450 лева за всяко дете, от които бащата
да заплаща 250 лева. В тази насока съдът отчита, че той може да реализира
средната за страната работна заплата, като след м.01.2023 г. МРЗ ще е в
размер на 933 лв. Останалата част от дължимата издръжка следва да се
осигурява от майката, ведно с грижите по отглеждане на децата.
Предвид изложеното, съдът приема, че исковете се явяват основателни
и следва да се уважат до предявените размери.
По отношение на предявените искове по чл.127а,ал.1 и ал.2 от СК:
Нормата на чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК установява, че въпросите
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични
документи за това се решават по общо съгласие на родителите, а при спор от
съда. От приетите по делото писмени и гласни доказателства, е видно, че
3
бащата не дава съгласие за задгранични пътувания на синовете си. Касае се за
спорна съдебна администрация в семейните отношения, като в този смисъл
решението на съда замества съгласието на родителя.
Правото на свободно придвижване на децата е гарантирано и защитено
от Конвенцията за правата на детето,Конституцията на Република България, и
Закона за закрила на детето.Това право може да бъде ограничавано само в
изключителни случаи-за защита на националната сигурност,обществен
ред,обществено здраве и морал или правата и свободите на други лица. По
делото не са установени, а и няма наведени твърдения за обстоятелства,които
да бъдат подведени под някои от изброените по –горе ограничения. Децата К.
А. А., роден на ****** г. и К. А. А., роден на ******** г. са на 5 г. 3 м. и на 6
г. и 5 м. Ищцата е обосновала като причина за излизане извън страната на
децата почивка или екскурзия в чужбина. В интерес на децата е да пътуват
заедно с майка си в държавите от Европейския съюз, Кралство
Великобритания, Турция, Сърбия и Македония. Всичко това сочи, че
даването на разрешение за издаване на необходимите лични документи и
задгранични пътувания в рамките на Европейския съюз, Кралство
Великобритания, Турция, Сърбия и Македония за период от 5 години е в
съответствие с интересите на децата. В конкретния случай се дава разрешение
за определен период – 5 години от влизане на настоящото Решение в сила в
определени държави, чийто кръг е определяем - държавите членки на
Европейския съюз, Кралство Великобритания, Турция, Сърбия и Македония,
което е в интерес на децата, поради което исковете следва да бъдат уважени в
този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №
697/1.11.2010 г. по гр. д. № 1952/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че
за проведеното на 16.11.2023 г. съдебно заседание, ответникът е бил
представляван от назначения му особен представител. С оглед изложеното не
може да се приеме, че за неявяването му е налице уважителна причина.
Съгласно чл.127а, ал.3 от СК в това производство съдът изслушва другият
родител, освен ако не се яви без уважителна причина. Идеята е - именно
защото между родителите съществува разногласие- да се даде възможност на
всеки един от тях да изложи, аргументира и защити позицията си, така че
съдът имайки преди вид всяко едно от становищата на двете страни -да
разреши спора, съобразявайки интереса на детето. Затова за да се счете, че е
4
спазено изискването на закона-определящо е не личното явяване на всеки
един от родителите /съдът няма как принудително да задължи родителя да се
яви лично, ако той не желае/, а осигуряването и гарантирането от страна на
съда на всички процесуални възможности за изразяване на съответната
позиция- чрез конституиране на всеки един от родителите като страна в
процеса, чрез предоставяне на възможност за изразяване на становище,
ангажиране на доказателства, организиране на защита. В този смисъл
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 789 от 13.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 45/2010 г., III г. о.
Основателно е искането на ищцата за допускане н предварително
изпълнение на Решението.
Ответникът дължи по сметка на РРС сумата от 280.80 лв. държавна
такса върху увеличения размер на издръжките.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата
направените от нея разноски в размер на 1300 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената месечна издръжка с Решение №
..........2020 г. по гр. дело № .........../2020 по описа на РРС, която А. Е. А., ЕГН
********** от гр. Русе, заплащал за децата си К. А. А., ЕГН **********,
роден на ****** г. и К. А. А., ЕГН **********, роден на ******** г.чрез
тяхната майка и законен представител М. И. Ц., ЕГН **********, от гр. Русе
в размер на по 152.50 лева за всяко дете, като я УВЕЛИЧАВА на месечна
издръжка в размер на по 250 лева за всяко дете, считано от .........2023 год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
изплащане на задължението.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК издаването на задграничен
паспорт и необходимите документи за задгранично пътуване на детето: К. А.
А., ЕГН **********, роден на ****** г. в гр. Русе, което да замести
необходимото съгласие на бащата А. Е. А., ЕГН ********** от гр. Русе.
5
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК издаването на задграничен
паспорт и необходимите документи за задгранично пътуване на детето: К. А.
А., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. Русе, което да замести
необходимото съгласие на бащата А. Е. А., ЕГН ********** от гр. Русе.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК детето К. А. А., ЕГН
**********, роден на ****** г. в гр. Русе, да излиза извън пределите на
Република България, придружавани от майка си М. И. Ц., ЕГН **********, от
гр. Русе или упълномощено от нея лице, в рамките на Европейския съюз,
Кралство Великобритания, Турция, Сърбия и Македония за период от 5 /пет/
години, считано от влизане на настоящото решение в сила, като разрешението
замества предвиденото в чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи
нотариално заверено писмено съгласие на бащата А. Е. А., ЕГН **********
от гр. Русе.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК детето К. А. А., ЕГН
**********, роден на ******** г. в гр. Русе, да излиза извън пределите на
Република България, придружавани от майка си М. И. Ц., ЕГН **********, от
гр. Русе или упълномощено от нея лице, в рамките на Европейския съюз,
Кралство Великобритания, Турция, Сърбия и Македония за период от 5 /пет/
години, считано от влизане на настоящото решение в сила, като разрешението
замества предвиденото в чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи
нотариално заверено писмено съгласие на бащата А. Е. А., ЕГН **********
от гр. Русе.
ОСЪЖДА А. Е. А., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати по сметка на
РС- Русе сумата 280.80 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА А. Е. А., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на М. И. Ц.,
ЕГН **********, от гр. Русе сумата от 1300 лв. разноски за производството.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския Окръжен
съд в двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6