РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Търговище, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Кр. Ал. К.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200644 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. К. К., ЕГН **********, от
****************, чрез адвокат Н. М. В., срещу Наказателно постановление
№ 9342/09.05.2025 г. на Началник на Отдел „Оперативен контрол и контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква
„а“, предл.2 от Закона за пътищата, във вр.с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, чл.7, ал.1, т.3,
б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53,
ал.1, т.2, предл.2 от ЗП му е наложена глоба в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева. В жалбата се излагат съображения за съществено нарушение
на процесуалните правила, както и за нарушения на материалния закон. При
условията на евентуалност се счита, че е налице маловажен случай, респ. че
размерът на наложеното административно наказание „глоба“ не е справедлив.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Н. В.. В ход по същество се моли жалбата да бъде
уважена, а обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния закон.
Претендират се разноски.
Административнонаказващия орган, чрез юрисконсулт И. И. оспорва
жалбата като неоснователна и заявява, че НП е правилно и законосъобразно, и
1
като такова моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
+200
На 03.04.2025 г. в 13:21 часа на път II-51, км 61 на отбивна
площадка, посока ********** в посока ****************, Т. К. К. управлявал
и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси
марка Волво, модел ФХ 440, с peг. № ********** и полуремарке с три оси с
peг. № **********, като в процеса на извършената проверка е установено, че
водачът извършва превоз на пшеница, съгласно бележка за извозване №
001109/03.04.2025 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Необходимостта от Разрешително била доказана от направеното
измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка № 1305/18/5 м/, при
което било констатирано, че измереното натоварване на задвижващата (2ра)
единична ос на ППС е 15.700 т., при максимално допустимо натоварване на
оста 11.500 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като
превишаването било с 4.200 т., както и че при измерено разстояние между
осите 1.38 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето
е 27.300 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно
чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишаването е с
3.300 т. При тези данни и съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на
максимално допустимите норми по чл.7 е прието, че ППС е тежко. Съгласно
изложеното е прието, че доколкото разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, буква „а”,
предл.2 от Закона за пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал.
1, т. 3, буква „б“, чл.8, ал.1, и чл.37, ал.1, т.1, предл. 1 от Наредбата,
движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел
II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ), то е
налице нарушение. Поради тези съображения актосъставителят Е. Г. Г., като
2
********** в АПИ „АРОК“ – гр.София съставил на 03.04.2025 г. на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №
0010813 за извършеното от него нарушение. АУАН бил връчен на 03.04.2025 г.
на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива възражения не са
постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН при
идентична фактическа обстановка и предвид писмените доказателства към
акта, наказващият орган началник на отдел "Оперативен контрол и контрол на
републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура – гр.София издал наказателно
постановление № 9342/09.05.2025 г., с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от ЗП, във вр.чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, чл.7,
ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание
чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на
2500 лева. НП е връчено на жалбоподателя на 21.07.2025 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства писмени и гласни доказателства: НП №
9342/09.05.2025 г., ведно с обратна разписка ИД PS 1040816Т88А г., писмо рег.
№ 94-00-4452/29.07.2025 г.; АУАН № 0010813/03.04.2025 г., разписка за
получаване от 03.04.2025 г.; протокол за измерване на превозно средство № -
Protocol of vehicle weighing № 0000020/2025 г.; Свидетелство за регистрация
№ **********; Свидетелство за регистрация Част II № **********;
Свидетелство за регистрация Част II № **********; Пътен лист № 553634 от
01.04.2025 г.; Документ за извозване № 001109/03.04.2025 г.; Трудов договор
№ 0002/16.04.2024 г.; Заповед № РД-11-97 от 29.01.2025 г. на Председателя на
УС на АПИ; Заповед № РД- 11-560 от 02.05.2025 г. на Председателя на УС на
АПИ; пощенски плик с пощенско клеймо от 08.06.2025 г.; Заявление за
проверка № 000029- 30193/10.06.2024 г., ведно с Приложение № 1 към
заявлението за проверка; Сертификат за проверка на ЕС на везни с
неавтоматично действие от 26.07.2018 г., ведно с превод на български език;
ЕО - декларация за съответствие на преносима везна тип PW-10 с фабр. №
К0200009, ведно с превод на български език; ЕО - Сертификат за одобряване
на типа № TCM 128/04-4103 R2, № на документа: 011-CS-C140-04 от
25.06.2018 г.; Протокол за проведено обучение от 22.01.2025 г.; Потвърждение
на поръчка № 21830342 от 08.05.2018 г. на Сертификат за съответствие DIN
50049-2.1, ведно с превод на български език; ЕС - декларация за съответствие
на ролетка - заверено копие, ведно с превод на български език, и от
показанията на свидетелите – свид. Е. Г. Г. и свид. Н. Д. П., които съдът
кредитира изцяло като достоверни и поради липсата на противоречие между
тях.
3
От показанията на свидетелите се установяват обстоятелствата във
връзка с констатираното нарушение и съставения АУАН. Същите съответстват
на изложените в акта фактически констатации и кореспондират със събраните
по делото писмени доказателства.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и предвид така
установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
От формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са
съставени от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. АУАН е
съставен от инспектор в АПИ „АРОК“ – гр.София и за да обоснове неговата
компетентност АНО се е позовал на Заповед № РД-11-97/29.01.2025 г. на
председателя на УС на АПИ. Със заповедта, изрично посочените в нея
длъжностни лица вкл. и свид. Е. Г. Г. на длъжност „**********“ са определени
за лицата, които да извършват контролни проверки на ППС с чуждестранна и
българска регистрация, движещи се по републиканската пътна мрежа, както и
да съставят АУАН, съгласно чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата във вр. с
чл.167, ал.3 и чл.189, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено
от началник отдел "Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна
мрежа" в дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция
"ПИ", видно от Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на УС на
Агенция "ПИ".
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, а съгласно чл.167, ал.3 от ЗДвП, Службите
за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на
пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и
маркировка. Размерите, масата и натоварването на ос на пътните превозни
средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на
Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на
пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници"
осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на
маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Видно
от същата, че длъжностните лица на Агенция "ПИ" контролират размерите,
масата и осовото натоварване на ППС, с оглед правилната експлоатация на
пътищата и предпазването им от разрушаване. Посочените правомощия, са в
съответствие с целите по чл.1 от ЗП, в който е предвидено, че с този закон се
уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътната инфраструктура в Република България.
4
Независимо от това, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното
наказателно постановление страда от пороци, доколкото е налице непълно
описание на признаците на вмененото на жалбоподателя нарушение, както в
АУАН, така и в НП, при което се явяват нарушени разпоредбите на чл.42, ал.1,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Описаното в Наказателното постановление ППС като съчленено с пет
оси следва да се определя като такова съгласно даденото в § 1, т.1 от ДР на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС (Наредбата) определение, като представляващо състав от ППС по
см. на чл.3 от Наредбата, съгласно който тежки ППС или състав от ППС са
тези, които имат: допустима максимална маса, по-голяма от стойностите
по чл.6 и натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. Съответно,
съгласно чл.6, ал.1, т.3 от нея, допустимата максимална маса на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за съчленени ППС
с пет оси, каквото е настоящото ППС, като следва да има допустима
максимална маса от 40 тона. Отделно от това, в чл.7, ал.1 от Наредбата,
законодателят установява и допустимо максимално натоварване на ос за ППС,
които обаче важат само, ако ППС има допустима максимална маса по чл.6 от
Наредбата, като се касае съответно за пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение.
Видно от посоченото, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП, че при описание на фактите от обективната действителност има
непълнота при описание на нарушението по см. на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН,
както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно дали проверяваното ППС, в
случая съчленено и с пет оси, е с пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване или е с такова без пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване, и на следващо място не е посочено изрично каква е общата
маса на ППС, дали същата е под или над 40 тона, за да се установи дали е в
параметрите на установеното в чл.6 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за каквото нарушение е бил
наказан жалбоподателя. Посочването в АУАН и в НП на разпоредбите на чл.7,
ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ,
според настоящия съдебен състав не запълва тази празнота, тъй като строго
формалния характер на административнонаказателното производство изисква
пълно съответствие при описание на нарушението, както от правна, така и от
фактическа страна.
Ето защо, според съда, от така установеното безспорно се касае за
непълнота на описанието от обективна страна на извършеното деяние.
5
Отделно от това, настоящият състав намира, че обжалваното НП
съдържа и противоречие в изводите на административнонаказващия орган,
формирани при установяване на административното нарушение и налагане на
административно наказание, които от своя страна противоречат и на приетата
в него фактическа обстановка. Констатираното води до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за което
му е наложено съответното административно наказание. Така в НП е
посочено, че „като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т.14 от ДР
на Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от
03.07.2001 г., водачът в качеството му на физическо лице по смисъла на чл.53,
ал.1 от Закона за пътищата е субект на административнонаказателна
отговорност.“ Същевременно, в същото НП е посочено, че „не е установено
наличие на „неделим товар“ по смисъла на §1, т.14 от ДР на Наредба № 11 от
03.07.2001 г….“ Административнонаказателното производство е строго
формално и няма как страните по него или съдът по тълкувателен път да
извеждат волята на административнонаказващия орган, още по-малко да я
заместват, а описаното в него нарушение и обстоятелства трябва да са
посочени в такъв вид, че същото трябва по ясен и недвусмислен начин да сочи
на наказаното лице какво нарушение е извършило, за което му е наложено и
съответно административно наказание.
Горепосочената непълнота и констатирано противоречие съдът намира
за основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като
препятстват правото на защита на жалбоподателя да се защитава по фактите.
Липсата на описание на тези обстоятелства, освен това, на практика
води до извода, че описаното в АУАН и НП като констатации не съставлява
административно нарушение, респ. е материално незаконосъобразно, тъй като
от същите не могат да се установяват всички елементи от обективна страна на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.
По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон:
В случая, жалбоподателят Т. К. К., в качеството му на водач на
съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси Волво, модел ФХ 440, с рег. №
********** и полуремарке с три оси с рег. № **********, на 03.04.2025 г. в
13.21 ч. е управлявал и извършил превоз на товар - пшеница, без разрешение
за дейностите в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно
изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, с което е прието, че е
нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от ЗП, във вр.чл.7,
ал.1, т.4, б.“а“, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
6
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП движението на извънгабаритни и
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение за дейност от
специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя, а
именно Агенция „Пътна инфраструктура“. В случая не се оспорва от страните,
че е налице надвишение на максимално допустимите норми по Наредбата,
както и че при констатираното превишение, не е било издадено разрешение за
дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от
Наредбата. Измерванията на място са направени с уреди – пренос. везни, тип
PW – 10, сериен номер К0200009, верифициран до 25.06.2025 г., резултатите
от които са обективирани в протокол за измерване на превозно средство №
Protocol of vehicle weighing № 0000020/2025 от 03.04.2025 г. в 13.21 ч., според
които измереното натоварване на втора ос на ППС е 15.700 т, при максимално
допустимо натоварване на оста - 11.500 т., като сумата от натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето е 27.300 т., при максимално допустимо
натоварване на оста от 24 т. При тези стойности ППС се явява тежко по
смисъла на чл.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата движението на
извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
От така събраните по делото доказателства следва, че в случая не е
осъществен превоз в рамките на специалното ползване на пътищата,
разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт, или когато товарът не може да бъде превозен на
части в рамките на общественото ползване на пътищата. С оглед вида на
превозвания от жалбоподателя товар – пшеница, очевидно не се касае за
"неделим товар" по смисъла на § 1, т.14 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001
г., според който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото
превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би
породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса
не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак
или съчленено ППС.
Съгласно нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, наказват се с глоба от 1000 до
5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, б.“в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и
чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности
- движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно
от тази норма, че отговорността е за физическо лице, като автор на
7
нарушението, а основанието за ангажиране на административнонаказателната
му отговорност е по чл.53, ал.1 от ЗП, която предвижда глоба от 1000 до 5000
лв.
В контекста на изложеното, съдът не споделя обективирания в НП извод
на административнонаказващия орган, че водачът на ППС-то – жалбоподател
в настоящото производство, е авторът на конкретното нарушение, за което му
е наложено административно наказание по чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП. С
разпореждане от 08.12.2023 г. е образувано Тълкувателно дело № 5/2023 г. на
ВАС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОСС от НК на
ВКС и от I и II колегия на ВАС по въпроса „Нарушение по чл.53, ал.1, т.2, във
връзка с чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата или такова по чл.177,
ал.3, т.1, във връзка с чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата
извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице
разрешение за движението на това пътно превозно средство?“. С
постановеното на 08.10.2025 г. Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г.
на ВАС, ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС изрично са приели, че
водачът, който управлява извънгабаритно или тежко ППС по пътища,
отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това,
извършва нарушение по чл.177, ал.3, т.1, вр. чл.139, ал.1, т.2 от Закона за
движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство
или лицензиращ превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил
превоза, а не по чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП, както е в настоящия случай.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
+200
жалбоподателят Т. К. К. на 03.04.2025 г. в 13.21 ч. на път II-51, км 61 на
отбивна площадка, посока ********** в посока **************** е
управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси -
МПС с две оси марка Волво, модел ФХ 440, с peг. № ********** и
полуремарке с три оси с peг. № **********, чиито собственици обаче са „ДИ
ЕС БУС“ ЕООД и „СЪНИ ТРАНС“ ЕООД, съгласно Свидетелство за
регистрация № ********** и Свидетелство за регистрация № **********, а
видно от трудов договор № 0002/16.04.2024 г. Т. К. К. е назначен от „ТРАНС
СПЕД 67“ ЕООД - София да изпълнява длъжността „****************“. От
ангажираните по делото доказателства не се установява последния да е
собственик на посочените по-горе ППС или да има качеството на лицензиран
превозвач, осъществяващ процесния превоз. Ето защо, след като за водача на
ППС е предвидена изрично административнонаказателна отговорност в ЗДвП
няма как същият да е субект на нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2
от Закона за пътищата, респ. да му бъде наложено наказание по чл.53, ал.1, т.2,
предл.2 от ЗП.
8
С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното НП е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По искането за разноски: Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и
заплащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена
и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. При този
изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на сторените в производството разноски. Искането е направено
своевременно, в хода на съдебното производство, преди обявяване на делото
за решаване. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева жалбоподателят К. е заплатил при подписване на договора на
адвокат Н. В., която го е представлявала по делото. Процесуалния
представител на жалбоподателя е развил подробни доводи в жалбата, с
позоваване на съдебна практика, като е осъществил и процесуално
представителство в открито по делото съдебно заседание. Ето защо, съдът
намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на
административнонаказващия орган възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, доколкото същия е законосъобразен и справедлив,
отговарящ на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва
да бъде присъден в пълен размер, а именно за сумата от 600 лв. Съответно,
Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сумата от 600 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9342/09.05.2025 г. на
Началника на Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската
пътна мрежа“ към Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ -
гр. София, с което на Т. К. К., ЕГН **********, от **************** за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от Закона за пътищата, във вр.
с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1
9
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата е
наложена глоба в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" – гр.София да заплати на
Т. К. К., ЕГН **********, от **************** сумата от 600 (шестотин)
лева, представляваща заплатените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Търговище в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10