Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2
гр. Русе, 10.01.2020 г.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на седми ноември, през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
Председател: Свилен Сирманов
Членове: 1. Юлиян Стаменов
2. Милена
Пейчева
с участието на секретар Недялка
Неделчева, в присъствието на прокурора Андрей Ангелов, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х.
дело № 650/19 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимия Р. Г. е обжалвал в санкционната й част относно постановената
конфискация присъдата по н.о.х.д. №
180/2019 г. на БРС, с която е ангажирана наказателната отговорност на подзащитния му за престъпления по чл. 242а от НК и чл. 202
ал. 1 т. 2 вр. чл. 201 от НК, на наказания след редукцията
им по реда на чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2
от НПК съответно: за първото - една година и четири месеца лишаване от свобода,
50 000 лв. глоба и отнемане на превозното средство послужило за пренасянето на стокята;
за второто - две години и четири месеца лишаване от свобода и лишаване от право
по чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК, с общо наказание по реда на чл. 23 от НК две години
и четири месеца лишаване от свобода, с отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК
изтърпяване за изпитателен срок от четири години и присъединяване на наказанията
глоба, лишаване от право по чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК и
отнемане в полза на държавата
на превозното средство, послужило за пренасяне на стоката – товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц“ и турски регистрационен номер на
влекача 34LE2678 и полуремарке марка „Фроенхоф“ с
турски регистрационен номер № 34JA6210, ведно с талони за МПС, документи за ехнически
преглед, калъфи за документи /всички дотук по два броя/, контактен ключ и
дистанционно управление за МПС.
Конкретизирани са оплаквания за явна несправедливост на присъдата, по
съображения, че наложените наказанияа са несъразмерно
тежки, както и че с постановената конфискация се ощетява фирмата работодател на
подсъдимия. Иска се изменение на присъдата чрез замяна на наказанията лишаване
от свобода с глоба и отпадане на наказанията конфискация и лишаване от право по
чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подалата я страна.
Подсъдимият не се е явил в съдебно заседание и не е взел допълнително становище.
По отношение на него въззивното производство е
протекло по реда на чл. 269 ал. 3 т. 1 пр. 2 от НПК вр.
чл. 329 ал. 2 от НПК, като са събрани доказателства, че е променил
местоживеенето си без да уведоми съда, при това с изрично удостоверяване, че е
напуснал и Р България през м. август 2019 г.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на пъпрвоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция прие следното:
Жалбиата е процесуално
допустима като подадена от легитимен и оправомощен за
това правен субект, при спазване на законоустановените
срок, форма и ред.
По съществото си
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА..
От фактическа страна, при провеждане
на съдебното следствие и формулиране на констатациите по реда на чл. 373 ал. 2
и 3 вр. чл. 371 т. 2 от НПК
първоинстанционният съд е приел
и не се оспорва правилността на следното:
Подсъдимият е турски гражданин, със средно образование, разведен. От около
6-7 години, вкл. в инкриминирания период работел като *****при *****. В изпълнение на
служебните му задължения и под преките указания на работодателя
на 31.10.2018 г. в гр. Измир Турция камионът бил натоварен с 218 бр. нови
автомобилни гуми с общо тегло 14963,970 кг., собственост на „Гудиър ластиклери ТАС“.
Съгласно сключения между собственика му и работодателя на подсъдимия, с
изготвена на същата дата и CMR /международна товарителница/,
товарът следвало да бъде доставен на фирма получател в Полша. След
натоварването подсъдимият се върнал с камиона до Истамбул, където бил подробно
инструктиран за превоза и снабден от работодателя си с всички необходими документи
и сумата 600 евро в бр. Потегляйки от там
на 2.11.2018 г. около полунощ влязъл
на територията през ГКПП „Капитан Андреево“. При извършената там митническа
проверка на така ситуирания отправен митнически
пункт,
превозваният от подсъдимия
товар бил поставен под „транзитен режим“, за което му бил издаден TIR карнет № ХК81328429 и определен
срок за приключване на режима - 10.11.2018 г., известен
на подсъдимия. В съответствие с този режим на стоката и известните му
изисквания съгл. Конвенция ТИР от 1975 г. и Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. подсъдимият
като превозвач на товара
следвало да представи в рамките на определения срок на конкретно посочен
румънски митнически пункт товарния автомобил и стоката в непроменен вид, с
ненарушени пломби на отделението с товара и придружаващите го документи, вкл.
изготвения ТИР карнет.
Вместо да изпълни тези си задължения, както и като цяло да извърши превоза
до Полша
на 3 и 4 ноември 2018 г. се
разпоредил със стоката в своя полза, като я разтоварил и продал на различни неустановени лица, сваляйки и митническите пломби,
на различни места на територията на Р България при движението му с камиона по
маршрута му на двиние от Капитан Андреево, през Стара
Загора, Гурково, Килифарево, В. Търново, Полски трамбеж,
Бяла и до участъка от пътя Бяла Русе при разклона за с. Батишница, където
изоставил камиона, като прибрал личните си вещи. За целта се свързал и след
4.11.2018 г. бил воден по маршрута от
познатия му от по-рано св. К., както и други неустановени лица. Получил от продажбите
сумата 5000 евро, предадени му от св.ц К., от общо обещаните му 50 000
евро. Част от парите похарчил в полза на също познатата от преди му, станала
междувременно и интимна приятелка, св. С..
Отклонението и необичайните му престои, както и изоставянето на камиона по
посочения начин, били установени от контролиращия го чрез „джи-пи-ес“
св. М. и - по негово укацзание - и друг шофьор от работодателя на подсъдимия.
След обявяването му за издирване подсъдимият бил открит при св. С..
Процесния товар бил поставен
от митническите власти „процедура по издирване“ в митническата система затранцзит. С надлежно решение размера на възникналото въз основа на
Митническия кодекс задължение бил определен на 2610 лв. мито и 12123 лв. ДДС.
Стойността на процесните гуми възлиза на
145 161 лв. съгл.- неоспорената съдебно счетоводна експертиза.
Тази фактическа обстановка е приета за установена въз основа на правилен и
изчерпателен анализ на гласните, писмените и от експертен порядък
доказателства, които са достатъчни и напълно непротиворечиви помежду си и не се
оспорва от страните.
При разглеждането на делото и
формирането на решаващата воля на съда
не са допуснати каквито и да било нарушения на
процесуалните правила.
При така правилно установената
фактология по делото
по
съществото си
присъдата
е законосъобразна.
Правилно и
от материалноправна
гледна първоинстанционният съд е възприел инвокираните от обвинението квалификация на деятелността на
всеки от подсъдимите и ги е признал за виновни в това, че по описания начин
на 3 и 4 ноември 2018 г., от ГКПП „Капитан
Андреево“ до път Русе /RSE/ 1005 2+450 пренесъл през държавната
граница стока - 218 бр. нови автомобилни гуми на обща стойност
145161 лв. - с документи
за транзитен пренос –
посочените международна товарителница и ТИР карнет - и в нарушение на установения ред /чл. 1, б. „г“ и „о“ от Конвенция
ТИР от 1975 г. и чл. 215, пар.2 и 4, чл. 233 пр. 1 и
3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г./ разтоварил стоката на територията на страната – престъпление по 242а от НК и
по същото време и място, като
длъжностно лице – *******, присвоил 218 бр. автомобилни гуми, собственост на „Гудиър Ластиклери“ Т.А.С. –
Турция, на обща стойност 145161 лв., връчени му в това му качество и поверени
му да ги пази, като длъжностното присвояване е в големи размери - престъпление
по вр. 202 ал. 2, т. 1, вр.
чл. 201 от НК.
Оплакванията по жалбата наказанията на подсъдимия и
по двете обвинения, както се посочиха горе, са неоснователни.
И в това отношение първоинстанционният
съд е изпълнил прецизно и изчерпателно задълженията си, опираки
се стриктно на доказателствата в делото и закона, като
на подсъдимия са наложени империативно
предвидените за процесните престъпления наказания, а
именно лишаване от свобода и глоба по първото и лишаване от свобода и лишаване
от право да заема материолноотговорни длъжности.
Размерите на тези наказания са определенси въз основа
на също обосновани и законосъобразни констатации и изводи относно смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, значително под средата предвидена в
закона. Специално
отнемането
на провозното средство /както впрочем отклонената от транзит по роцесния начин стока/ е
изрично и
императивно разпоредено от законодателя, без оставена възможност за избор, в разпоредбата по
чл. 242а изр. второ от Наказателнияу кодекс на Р
България, поради което за съдилищата в българия, вкл.
първоинстанционния и настоящата въззивна
инстанция по настоящото дело не съществува друга възможност, освен да то
наложи, както правилно е сторил РРС.
Въззивната инстанция възприема изцяло и останалите подробни и
правилни констатации, съждения и доводи в мотивите към първоинстанционната
присъда, които не е нужно да се преписват тук.
При липса и на други основания за изменение или отмяна на процесната присъда и съобрацзно
изложеното окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/16.08.2019 г. по н.о.х.д. № 180/19 г. на БРС –
първи нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове:
1.
2.