Р Е
Ш Е Н
И Е № 344
гр. Стара Загора, 13.11.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Пенка
Маринова
и с участието на
прокурора: Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 307 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на РУ Казанлък при ОД
на МВР Стара Загора против Решение №243/27.07.2020г., постановено по АНД №207/2020г.
по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление №18-0284-004121/03.01.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък.
Оспорва се изводът на съда, че извършеното нарушение е доказано, но неправилно
е наложено наказание по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, а санкцията е следвало да
бъде по чл.184, ал.1, т.1, тъй като нарушителя е управлявал велосипед. Според
касатора всички водачи попадат в обхвата на санкционната норма на чл.183, ал.5
от ЗДвП, доколкото в нея не е направено разграничение между водачите на МПС и
водачите на други превозни средства. Моли се съда да отмени решението на
районният съд и да потвърди отмененото с него наказателно постановление. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касация И.И.К. ***, редовно и своевременно призован, лично се явява в
съдебно заседание. Заявява, че оспорва подадената касационна жалба и моли
решението на първоинстанционния съд, с което е отменено наложеното му
наказание, да бъде оставено сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на И.И.К. ***, против наказателно
постановление №18-0284-004121/03.01.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на
АУАН серия Д, бланков №855645/23.12.2018г. на К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че И.К. на 23.12.2018г.,
около 12:21 часа, в гр.Казанлък по бул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“, в
посока запад-изток, управлява велосипед, като на кръстовището с ул.„Александър
Стамболийски“ преминава на червен сигнал на светофара. Нарушението е установено
от екип на гр. „ПК“ и заснето с ВПК, като е преценено, че нарушението не е
маловажно. С посоченото деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд – Казанлък е отменил издаденото наказателно постановление. Прието
е, че описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в хода на административнонаказателното производство свидетелски
показания. Посочено е, че за да бъде санкционирано лицето на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП е необходимо същото да има качеството на водач на МПС, а формулираното
обвинение не съдържа предвидения в санкционната норма елемент от субективна страна.
Обосновано е, че сочената като законово основание за наложеното наказание норма
не урежда и не съответства на описаното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на К.. Прието е, че в случая приложимата санкционна норма е тази
на чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП. Обосновано е, че като е приложил санкционен
състав, несъответстващ на описаното и вменено за извършено деяние от К.,
административнонаказващият орган е допуснал нарушение, което е достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление. по тези съображения
въззивният съд е отменил санкционния акт.
Решението на Районен
съд Казанлък е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Правилно районният съд
е приел, че осъществяването на вмененото с АУАН нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП
от К. е доказано по безспорен начин. Безспорно е и обстоятелството, че санкционираното лице е водач на пътно превозно
средство по смисъла на §19 и §25 от ЗДвП. Според §25 от ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно
превозно средство, с съгласно §19 „велосипед“ е пътно превозно средство
най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на
лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички.
С оспорения пред
районния съд санкционен акт е ангажирана административнонаказателната
отговорност на ответника по касация по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Този законов
текст предвижда налагането на санкция в размер на 100 лева на водач, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Предвидената
отговорност е за нарушение на конкретно задължение и се отнася до всички водачи.
Поради това този законов текст се явява специален по отношение на нормите от
ЗДвП, предвиждащи санкции за нарушаване правилата за движение по пътищата,
които не са конкретизирани в самите санкционни норми. Норма от категорията на
последните се явява приетия за нарушен от районния съд чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП. В този законов текст е предвидено наказание „глоба“ в размер на 30 лева
за водач на пътно
превозно средство, което не е моторно, който наруши някое от правилата за
движението по пътищата, което не е изрично посочено в тази разпоредба. За
разлика от чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП тази разпоредба не предвижда
санкция за конкретно извършено нарушение на ЗДвП. Поради това чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП се явява специален по отношение на чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП. Особения
субект на нарушението, посочен в чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП – водач на пътно превозно средство, което
не е моторно, не сочи за обратния извод. След като е налице разпоредба,
санкционираща противоправно поведение на всички водачи на пътни превозни
средства за конкретно противоправно поведение, приложението на обща разпоредба,
която предвижда наказание за определена категория водачи за нарушаване правила за движение по пътищата, които не са конкретно
посочени в нея,
следва да бъде изключено.
С оглед тези
съображения се налага извод, че административнонаказателния орган правилно е
квалифицирал извършеното от И.К. деяние, а като е приел обратното, районният
съд е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон. Поради
това решението на въззивния съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановен друго, с което санкционния акт да бъде потвърден.
Предвид изхода
на делото искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019г./ и
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №243/27.07.2020г., постановено по АНД № 207/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№18-0284-004121/03.01.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък.
ОСЪЖДА И.И.К. ***, ЕГН:**********, да заплати на ОД на МВР –
Стара Загора, сумата от 80.00
(осемдесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.