№ 107
гр. Велико Търново , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Свилен Георгиев Цветков (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20214000600241 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид следното:
Производство пред Великотърновски Апелативен съд по чл. 341 ал.1 от
НПК.
С определение от 14.06.2021г., постановено по ЧНД 311/2021г. състав на
Русенски окръжен съд е извършил групиране на наложени наказания по
влезли в сила присъди по отношение на осъдения ПЛ. ЛЮБ. ИЛ. с ЕГН:
**********. Групирани са наложените наказания по НОХД 70/2020г. на РС
Русе, по НОХД 640 /2020г. на ОС Русе, НОХД 1166/2020 на РС Русе, НОХД
56/2021г. на РС Русе и НОХД 137/2020 на ОС Русе като му е наложено най-
тежкото измежду тях, а именно пет години и четири месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 24 от НК така определеното общо наказание е
увеличено с две години и осем месеца лишаване от свобода.
1
Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието –
и общото и увеличеното.
Приспаднато е изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода
като изтърпяна част от определеното общо наказание, както и времето, през
което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” на
основание чл. 25 ал.2 от НК.
На основание чл. 27 ал.1 от НК е присъединено изцяло наказанието
лишаване от свобода за срок от десет месеца, наложено по НОХД 178/2020г.
на РС Левски към неизтърпяната част от определеното общо и увеличено
наказание.
Срещу така постановеното определение е подадена въззивна жалба от
осъдения П.И., чрез неговия защитник адв. К.. С жалбата се атакува
единствено определеният размер на увеличеното по реда на чл. 24 от НК
общо наказание. Твърди се, че така определено то се явява в максимално
допустимия размер от ½ по закон и е прекомерно завишено. Видно е, според
защитата, че осъдения е съдействал за разкриване на голяма част от
престъпленията и е изразявал своето съжаление, а причинените с деянията
щети са възстановени. Претендира се да бъде намален размера на
увеличеното по реда на чл. 24 от НК наказание – от две години и осем месеца
на една година.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва жалбата.
Заема становище, че съдът е обсъдил всички значими обстоятелства и
правилно е преценил, че налаганите наказания до този момент не са изиграли
своята роля, което налага увеличаване размера на определеното общо
наказание с максимално допустимия размер. Предлага като правилно и
законосъобразно определението на ОС Русе да бъде потвърдено, а жалбата
оставена без уважение.
Защитникът на осъдения И. поддържа подадената жалба и моли да бъде
намалено определеното по реда на чл. 24 от НК увеличение на наказанието
по размер.
Осъдения П.И. също поддържа жалбата и моли размера на увеличеното
2
по реда на чл. 24 от НК наказание да бъде намален.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със
становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
От приложеното като доказателство свидетелство за съдимост на ПЛ.
ЛЮБ. ИЛ. видно, че същият е осъждан многократно, като присъдите, за които
са налице данни за извършване на групиране са следните:
1.Споразумение по НОХД 70/2020 на РС Русе, с което на осъдения е
наложено наказание една година лишаване от свобода, за деяние по чл. 196
ал.1 т.1 от НК, извършено на 29.09.2019г. Присъдата влязла в законна сила на
16.01.2020г.
2.Споразумение по НОХД 640/2020г. по описа на РС Русе, с което на И.
е наложено наказание три години лишаване от свобода за извършено деяние
по чл. 196 ал.1 т.2 от НК на 27.11.2019г. Присъдата влязла в законна сила на
25.06.2020г.
3.Споразумение по НОХД 178/2020г. на РС Левски, с което на П.И. е
наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода за деяние,
извършено на 23.04.2020г. по чл. 354а ал.3 от НК. Присъдата влязла в законна
сила на 23.07.2020г.
4.Споразумение по НОХД 260009/16.09.2020г. по НОХД 1166/2020 на
РС Русе, с което е наложено наказание една година лишаване от свобода за
деяние, извършено на 13.11.2019г. по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3 от
НК. Присъдата влязла в законна сила на 16.09.2020г.
5.Споразумение по НОХД 56/2021г. на РРС, с което е наложено
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода на И. за извършено
на 02.10.2019г. деяние по чл. 196 ал.1 т.1 от НК. Влязло в сила на 04.02.2021г.
6.Присъда по НОХД 137/2020г. на ОС Русе, с която е наложено
наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода на И. за
деяние, извършено в периода 13.11.2019 – 26.11.2019г. по чл. 199 ал.1 т.3 от
НК.
3
Правилно решаващият съд е преценил, че деянията по НОХД 70/2020 на
РС Русе, НОХД 640/2020г. на РС Русе, НОХД 1166/2020 на РС Русе, НОХД
56/2021г. на РС Русе и НОХД 137/2020г. на ОС Русе са извършени преди по
някое от тях да имало влязъл в сила съдебен акт, поради което и са налице
предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. Законосъобразно е определено
като общо наказание най- голямото от така наложените по тези актове
наказание, а именно пет години и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК като е увеличил
определеното общо наказание с максимално допустимото – две години и осем
месеца лишаване от свобода.
Подадената жалба е насочена единствено срещу размера на увеличеното
по реда на чл. 24 от НК наказание. Тя е основателна по следните
съображения. Под "увеличаване на общото най-тежко наказание" се разбира
увеличаване на неговия размер по преценка на съда, но при условията,
посочени изрично в закона. Законът в разпоредбата на чл. 24 от НК поставя
няколко кумулативни изисквания, с които съдът трябва да се съобрази:
наложените наказания да са от един и същи вид, увеличението да не
надминава с една втора определеното общо наказание, да не надминава сбора
на определените наказания за отделни престъпления и максималният размер
на наказанието, предвиден за съответния вид престъпление. Всички законови
изисквания са спазени от първия съд. Възможността обаче съдът да увеличи
наказанието по реда на чл. 24 от НК не е произволна и безконтролна, а
подчинена на принципа на законоустановеност на наказанието. Съдът може
да увеличи наказанието само ако направи констатация, че и с най-тежкото
наложено за отделните престъпления, извършени от подсъдимия, не могат да
се осъществят целите по чл. 36 от НК. Обстоятелствата, свързани с
необходимостта от прилагане на разпоредбата на чл. 24 от НК са обсъдени от
окръжният съд. Той е изложил мотиви за престъпната деятелност на
подсъдимия, за видовете престъпления, извън обхвата на настоящото
групиране, извършени от него, определящи и личната му обществена
опасност като много висока. Множеството налагани предходни наказания
очевидно не са изиграли своята превъзпитателна роля, както правилно е
приел окръжния съд. Изложеното принципно разбиране за изискванията
досежно необходимостта от увеличението по реда на чл. 24 от НК,
4
преценено в контекста на конкретиката на настоящото делото, обуславя извод
за правилност и законосъобразност в действията на решаващият съд във
връзка с необходимостта от приложението на чл. 24 от НК.
Въззивният съд изразява несъгласие единствено с извода на съда, че
поправяне на деецът би се постигнало с увеличаване на общото наказание по
чл. 24 НК в неговият максимално допустим размер – ½, а именно с две
години и осем месеца. Първият съд не е съобразил, че следва да се вземе
предвид характеристиката на престъпната дейност на отделните осъждания,
по които е определено общото наказание, тежестта на престъпленията и
наложените им съответни наказания. А изводите от този анализ са следните -
за две от осъжданията – НОХД 70/2020 и НОХД 56/2020г. и двете на РС Русе
са определени наказания при условията на чл. 55 от НК – под предвидения от
закона минимум, тъй като са за кражби с нисък размер на щетите, по едно от
деянията по НОХД 1166/2020г. И. е признат за виновен за деяние, което е
останало недовършено във фазата на опита, макар и по независещи от него
причини. Т.е три от посочените пет групирани престъпления по своята
характеристика, не само не се отличават чувствително от други подобни
престъпни прояви от този вид, а са и с по- ниска степен на обществена
опасност, което не може да обуслови необходимост от увеличаване на общия
размер на наложеното наказание с максимално допустимия размер.
Настоящият състав намира, че определеното общо наказание следва да бъде
увеличено с една година и шест месеца лишаване от свобода. Този размер е
съизмерим с тежестта и обществената укоримост на престъпните
посегателства и може да осъществи целите на генералната превенция.
Едновременно с това е достатъчен и за поправянето и превъзпитаването на
дееца от гледна точка на неговата личностова характеристика.
Законосъобразно съдът е зачел изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода, както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража” за изтърпяна част от така
определеното общо наказание на основание чл. 25 ал.2 от НК.
Законосъобразно е определен и режимът, при който следва да се търпи
определеното общо и увеличено наказание на основание чл. 57 ал.1 т.2 от
ЗИНЗС.
5
В съответствие със закона са изводите на окръжният съд, че деянието по
НОХД 178/2020г. по описа на РС Левски е извършено на 23.04.2020г., след
като е била влязла в сила присъдата по НОХД 70/2020г. на РС Русе, поради
което тя не може да бъде включена в съвкупността и следва на основание чл.
27 от НК наказанието по тази присъда - десет месеца лишаване от свобода
при първоначален строг режим да бъде присъединено изцяло към
неизтърпяната част на определеното и увеличено по реда на чл. 24 от НК
общо наказание.
Предвид на горе изложено, въззивният съд намира, подадената жалба за
основателна. Постановеното определение следва да бъде изменено като бъде
намален размера на увеличеното по реда на чл. 24 от НК наказание от две
години и осем месеца на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Воден от горното и на основание чл. 341 ал.1 вр. чл. 337 ал.1 т.1 и 2 от
НПК, Великотърновският Апелативен съд :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Определение от 14.06.2021г. на Русенски окръжен съд,
постановено по ЧНД 311/2021 г. по описа на съда, в частта, с която е
приложена разпоредбата на чл. 24 от НК като НАМАЛЯВА увеличението на
определеното общо наказание по отношение на ПЛ. ЛЮБ. ИЛ.,
ЕГН:**********, от две години и осем месеца на една година и шест месеца
лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6