Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 382/2.3.2020г. Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На двадесет и седми
февруари Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от
Председателя наказателно административен характер дело номер 712 по описа за
две хиляди и двадесета година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000104/28.01.2020г. на Началник
Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на “Н.2.“ ЕООД е
наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.96Г ал.1 пр.2
от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА “Н.2.“ ЕООД, булстат ********* да заплати
на РД „АА“ – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за
правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП на
Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което е наложено административно наказание
имуществена санкция.
С жалбата се изразява позиция, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано; допуснати са нарушения на
процесуалния закон. Оспорва се фактическата обстановка по делото. Формулира се
искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител .
По същество се счита ,че не се касае за лице, което не е притежавало
психологическа годност, а е такова, което не е притежавало документ за такава
годност. Изразява се позиция за неправилна квалификация на деянието.
Алтернативно се счита, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като
неоснователна. Претендира юристконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
През 2019 год. служители на ОО „АА“
Варна, сред които св. К., приключили
извършена комплексна проверка на въззивното
дружество. В хода на проверката било установено, че на 27.01.2019 г. в гр.Варна, превозвачът
"Н.2." ЕООД, притежаващ лиценз на Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници № 10864, е допуснал до управление
лек таксиметров автомобил марка "Шкода», кат. М1 с peг.
№ В1297РТ, с който е извършен таксиметров превоз на пътници, видно от пътна
книжка сер. Н №209/19.11.2018г., издадена за този
таксиметров автомобил, от водача Славчо Неделчев Славов, ЕГН: **********, който
не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.152
ал.1 т.2 от ЗДП. Водача Славов бил без валидно удостоверение за психологическа
годност за периода 27.01.2019г. – 11.03.2019г.
При тези констатации, на 27.11.2019г.
св. К. съставил срещу въззивното дружество акт за
установяване на административно нарушение, в който описал обстоятелствата на
извършване на нарушението и посочил правната му квалификация по чл.96г, ал. 1,
пр.2 от ЗАвП . Актът бил предявен и връчен на
представляващия дружеството, който го подписал без възражения. В срока по чл.44
от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАНН.
На 28.01.2020 год., въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП
като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на основание
чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева. Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът напълно кредитира показанията
на св. К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи
с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е
съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и
юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото
административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да
се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни фактически
данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни
за издаденото му удостоверение.
Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и
мястото на извършването му. В случая наказващия орган е индивидуализирал и
конкретното неправомерно поведение – допускането до управление на лек
таксиметров автомобил, с който е извършен обществен превоз на пътници, на
водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като не
притежава валидно удостоверение за такава годност за периода 27.01.2019г. до
11.03.2019г. Въззивният състав на съда намери, че в АУАН и НП са
посочени достатъчно данни – включително на кои изисквания съгласно нормата на
Наредба №34/99г. не отговаря водачът /за психологическа годност/, които дават
яснота и пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение за което е ангажирана отговорността на "Н.2."
ЕООД. А тя е ангажирана, затова, че е допуснат превоз на 27.01.2019г. без
водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този
смисъл същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от
категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за
наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че
случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди
устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма
задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
Поради горното съдът намира , че дружеството правилно е санкционирано
именно по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП т.к. именно този
текст предвижда санкция в абсолютен размер от 3000 лева за този, който допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Като съобрази, че санкционната норма предвижда административно
наказание в твърд размер, съдът счете че не следва да се произнася по въпроса
за индивидуализацията на същото, тъй
като е лишен от възможност да коригира размера на санкцията, поради наличие на
забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Противно на изразената позиция в съдебно заседание, съдът намира, че в
настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
извършеното от "Н.2." ЕООД административно нарушение по нищо не се
различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира
случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар.
"формални" нарушения, при които вредните последици /обществената
опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед
на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени
отношения – защита на здравето и живота на останалите участници в движението, се
налага извод, че процесният случай не следва да бъде
квалифициран като маловажен. Следва да се отбележи и , че не се касае за
изолиран случай на нарушение, а са констатирани и други такива.
Съдът намери и, че вписването в НП единствено на санкционната разпоредба на
ЗАвП не нарушава правото на защита на санкционираното
лице, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление
изчерпателно са изложени обстоятелствата на извършване на нарушението , което
позволява адекватна защита срещу вменените във вина факти.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: