№ 3
гр. Айтос, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Административно
наказателно дело № 20242110200529 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
На 29.10.2024 г. М. К. И. е подал жалба срещу Наказателно
постановление № 324 от 08.07.2024 г. на директора на Регионална дирекция
по горите (РДГ) – Бургас, с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. за извършено административно нарушение по чл.
257, ал. 1, т. 1, предл. 1, вр. с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ), вр. с чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление не е връчено на
жалбоподателя, поради което жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят е
посочил, че ще вземе становище по жалбата, след като се запознае с
преписката, въз основа на която е издадено постановлението. Моли съдът да
отмени постановлението като незаконосъобразно – постановено в
противоречие с процесуалния и материалния закон.
В заявление от 06.12.2024 г. по настоящото дело жалбоподателят е
изложил нови аргументи. Сочи се, че актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) е издаден в нарушение на чл. 40, ал. 3
ЗАНН – при липса на свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, актът е следвало да бъде съставен в присъствие на двама други
свидетели, а не само на един свидетел. Жалбоподателят счита, че не е
1
извършил вмененото му административно нарушение, тъй като е съставил
АУАН № 0107901/15.04.2024 г. на лицето, извършило сеч на немаркирани с
КГМ дървета, който е представил в РДГ – Бургас с писмо от 15.04.2024 г.
Излага се, че ако въобще е извършено нарушение, то би следвало да е по чл.
257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 2 ЗГ. Навеждат се доводи, е в ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му липсват срокове за изпълнение на
задълженията. На следващо място, твърди се се, че при съставяне на
постановлението не са посочени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства
и другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на
наказанието. Жалбоподателят е изложил и аргументи, че периодът, за който
му е вменено, че е извършил нарушение, е твърде дълъг и няма как да се
очаква той да извършва контрол без прекъсване.
Въззиваемата страна РДГ – Бургас счита, че при съставяне на акта и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят носел отговорност в
качеството му на лице, на което е издадено позволително за сеч. Иска се
наказателното постановление да бъде потвърдено от съда.
Писмото с наказателното постановление до страната е оформено като
непотърсено. Съдът счита, че жалбата е подадена в срок, предвид
неизпълнението на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Няма данни органът да е положил
усилия да установи адреса на жалбоподателя – например чрез справка за
постоянен и настоящия адрес. Освен това липсва и отбелязване на
административнонаказващия орган върху наказателното постановление на
датата, от която да се счита връчено. Ето защо следва да се приеме, че жалбата
е подадена още преди да е започнал да тече срокът за обжалване.
В допълнение, жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съобразно твърденията в наказателното постановление делото е
подсъдно на Районен съд – Айтос, на който делото е препратено по
компетентност от Районен съд – Бургас.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 21.06.2024 г. Д. Е. К. при РДГ – Бургас, е съставил АУАН Серия ЖОО
2024 № 0107733, че М. К. И. – физическо лице по чл. 108, ал. 2 ЗГ,
регистрирано в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите по
чл. 235 ЗГ за упражняване на лесовъдска практика, на чието име е издадено
Позволително за сеч № 0761732/16.02.2024 г. за отдел 31, подотдел „а“ от
държавни горски територии на ДГС – Айтос. Посочено е, че И. не е изпълнил
своите задължения при добив на дървесина по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1 от 30.01.2012 г., в резултат на което е допуснал сеч на немаркирани с
контролна горска марка дърва: 10 бр. горун, 1 бр. габър и 5 бр. клен. В акта е
2
записано, че при съставянето му е присъствала само свидетелката Д. Н. Д..
Като приложения на акта са посочени Констативен протокол Серия ЖОО №
00395581/11.04.2024 г., Разписка за отговорно пазене серия ЖОО №
018737/11.04.2024 г., Позволително за сеч № 07617321/16.02.2024 г. за отдел
231, Констативен протокол серия ЮИДП-01 № 000326/26.04.2024 г. Актът е
връчен на жалбоподателя срещу подпис върху него на 21.06.2024 г. Същият е
възразил в акта, че не е извършил нарушението.
По делото е приложено описаното по-горе позволително за сеч. В
същото е записано, че се позволява на „ЛЕСПРОМ 2008“ ООД и на нает
регистриран лесовъд М. И. да извърши добива в отдел № 231, подотдел „а“,
находящ се в ***, землището на ***. Срокът за провеждане на сечта е от
19.02.2024 г. до 31.10.2024 г.
По делото са приложени и Констативен протокол Серия ЖОО №
00395581/11.04.2024 г. и Констативен протокол серия ЮИДП-01 №
000326/26.04.2024 г. Първият е съставен от Д. Е. К. и е в същия смисъл като
АУАН, а вторият е съставен от Г. П. П. и е за запознаване на жалбоподателя с
другия констативен протокол.
След запознаване с АУАН жалбоподателят е подал до
административнонаказващия орган възражение, което в общи линии
преповтаря депозираното по настоящото дело заявление от 06.12.2024 г.
Процесното наказателно постановление е издадено от М. М.ов К. –
директор на РДГ – Бургас, оправомощен със Заповед № РД49-171/23.05.2024 г.
на министъра на земеделието и храните, която е представена по делото. В
постановлението е записано, че органът е приел като доказателства в
административното производство: констативния протокол от 11.04.2024 г.,
позволителното за сеч и възражението на жалбоподателя. Прието е, че в
периода от 16.02.2024 г. до 11.04.2024 г. в землището на ***, отдел 231,
подотдел „а“, държавни горски територии, жалбоподателят – физическо лице
по чл. 108, ал. 2 ЗГ, регистрирано в публичния регистър на Изпълнителната
агенция по горите по чл. 235 ЗГ за упражняване на лесовъдска практика, на
чието име е издадено Позволително за сеч № 07617321/16.02.2024 г., не е
изпълнил своите задължения при добив на дървесина по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г., в резултат на което е допуснал сеч на
немаркирани с контролна горска марка дърва: 10 бр. източен горун, 1 бр.
габър и 5 бр. клен. Органът е приел, че с деянието е нарушен чл. 257, ал. 1,
предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ, вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г., поради което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, чл. 257, ал. 1, т.
1 ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. На И. е наложено наказание глоба в
минимален размер поради липса на предходни извършени нарушения по чл.
257, ал. 1, т. 1 ЗГ, в размер на 300 лв.
По делото е приложен АУАН серия ЖОО 2024 № 0107901/15.04.2024 г.,
съставен от жалбоподателя на В. С. А. за това, че на 10.04.2024 г. в отдел 231,
подотдел „а“, държавни горски територии на ДГС – Айтос е извършил сеч на
3
10 бр. дървета от дървесен вид източен горун, 1 бр. габър и 5 бр. клен,
немаркирани с контролна горска марка. Актът е връчен на нарушителя срещу
подпис на 15.04.2024 г.
По делото е приложено писмо, с което жалбоподателят представя на
директора на РДГ – Бургас АУАН серия ЖОО 2024 № 0107901/15.04.2024 г. по
компетентност. Върху писмото е поставен регистрационен номер на РДГ –
Бургас от 15.04.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
следното от правна страна:
Според съда процесният АУАН съдържа всички реквизити по чл. 42, ал. 1
ЗАНН. Вярно е посоченото от жалбоподателя, че според чл. 40, ал. 3 ЗАНН
при липса на свидетели, присъствали при установяване на нарушението,
АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично
се отбелязва в него. Според разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН актът е
законосъобразен и когато е подписан само от един свидетел, посочен в него. В
практиката на Административен съд – Бургас се приема, че разпоредбите на
чл. 40, ал. 1 и 3 от ЗАНН имат за цел създаване на процесуални гаранции за
надлежното доказване на обстоятелствата по случая и установяването на
истината. Затова неспазването им, предвид правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
може да се цени като съществено процесуално нарушение само ако то е
довело до невъзможност да се установят обстоятелства, явяващи се
съществени за правилното решаване на въпросите относно отговорността на
лицето. Вж. например Решение № 3981 от 28.05.2024 г. по к. а. н. д. №
729/2024 г. на Административен съд – Бургас. В случая фактическата
обстановка е доказана по безспорен начин, поради което съдът счита, че
липсата на посочен втори свидетел при съставяне на акта не се отразява на
законосъобразността му.
Според съда процесното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Същото съдържа всички
реквизити по чл. 57 ЗАНН. Спазена е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8
ЗАНН, че в акта следва да бъдат посочени отегчаващите и смекчаващи
обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и
размера на наказанието. В наказателното постановление изрично е посочено,
че наложената глоба е в минимален размер поради липса на предходни
нарушения на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че
периодът на нарушението, посочен в наказателното постановление, е твърде
дълъг. С оглед естеството на извършеното нарушение не може да се очаква
посочването на определена дата, поради което органът се е позовал на период
от време, в рамките на който това нарушение е било извършено. Органът е
констатирал неизпълнение изобщо на задълженията по опазване на участъка и
това е по същество изпълнителното деяние, което в случая се извършва чрез
4
бездействие, продължаващо във визирания период. Вж. в този смисъл
Решение № 1994 от 24.11.2017 г. по к. а. н. д. № 2499/2017 г. на
Административен съд – Бургас.
Съдът обаче намира за основателно последното оплакване на
жалбоподателя, а именно, че не е осъществил състава на административното
нарушение, посочен в наказателното постановление. Аргументите за това са
следните:
Според чл. 257 ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 3 ЗГ задължава лицето, на което е издадено
позволителното за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. В
разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. е посочено
конкретното задължение на лицето, получило позволително, да следи за
спазването на сроковете и правилата за сеч, в това число да се извършва сеч
само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч
дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
От гореизложените нормативни разпоредби е видно, че на задължението
на лицата, непосредствено извършващи сечта, да не секат неопределени и
неотбелязани за сеч дървета, съответства задължението на лесовъдите, на
които е издадено позволителното за сеч, да следят за изпълнение на това
задължение при извършване на сечта, до приключването й.
По делото е установено, че жалбоподателят притежава качеството на
лесовъд на частна практика, поради което след издаването на позволително за
сеч за него е възникнало задължение да упражнява възложените му от закона
контролни правомощия по законосъобразното извършване на сечта. Част от
тези задължения безспорно са разписаните в разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т.
5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. Дължимото от лесовъда поведение по
смисъла на посочените правни норми е на активност по наблюдение на сечта в
имота, за който е издадено позволителното, извършване на посещения на
сечището, за да упражнява контрол и да следи за спазване на правилата за сеч
(а именно да се извършва сеч само на определените и маркирани дървета),
вземане на мерки за спазване на технологичния план и извършване на сечта в
рамките на издаденото позволително, а при констатиране на сеч на
немаркирани дървета – да уведоми съответното РДГ. Вж. в този смисъл
Решение № 1876 от 6.03.2024 г. по к. а. н. д. № 40/2024 г. на Административен
5
съд – Бургас.
В случая съдът намира, че жалбоподателят е изпълнил задължението си
да осъществява контрол в поверения му участник, тъй като е съставил АУАН
серия ЖОО 2024 № 0107901/15.04.2024 г. на нарушител за същото, за което му
е наложено наказание – сеч на 10 бр. дървета от дървесен вид източен горун, 1
бр. габър и 5 бр. клен, немаркирани с контролна горска марка. Датата на
нарушението – 10.04.2024 г., попада в периода на позволителното за сеч. И
мястото съвпада – отдел 231, подотдел „а“, държавни горски територии на
ДГС – Айтос. Жалбоподателят не е навел твърдения, че се касае за различни
дървета от процесните. Щом жалбоподателят е съставил АУАН и го е изпратил
на директора на РДГ – Бургас за налагане на наказателно постановление,
очевидно е осъществявал контрол върху поверения му участък. От лесовъда
на частна практика не може да се очаква да следи всяко едно дърво
непрекъснато в периода на позволителното. Затова според съда следва да се
приеме, че контролното задължение е спазено при допусната незаконна сеч, но
установен нарушител и предприети действия за санкционирането му.
Въз основа на изложеното съдът счита, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на материалния закон. Същото подлежи на отмяна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 324 от 08.07.2024 г. на
директора на Регионална дирекция по горите – Бургас, с което на М. К. И. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1, вр. с чл.
108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ), вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6