М О Т И В И :
Подсъдимият
А.В.И., роден на *** година, е предаден
на съд за престъпление по чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 във
връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че на 18.01.2010 г., в град ***, обл. Стара Загора, като непълнолетен, но след като
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, отнел чужди движими вещи – дамска чанта, 1 бр. очила с диоптри,
парична сума в размер на 120 лв., лична карта № ***, 1 бр. лична здравна книжка, 1 бр.
здравно-осигурителна книжка, 1 бр. дебитна карта с издател “****” – клон ***, 1 бр. картонче с партиден номер
на “***”,
1 бр. картонче с партиден номер на **** - район *** -
всичко на обща стойност 239 лв., от владението на М.Н.Д. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, при
което причинил на пострадалата М.Н.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в
изкълчване на лявата й раменна става, довело до трайно затруднение на
движенията на левия й горен крайник.
Първоначално, въз основа на така
повдигнатото обвинение във внесения за разглеждане обвинителен акт, пред
Окръжен съд – Стара Загора е образувано НОХД 261/2010 г., по което е
постановена Присъда № 186/30.06.2010 г., влязла в сила на 16.07.2010 г.
Въз основа на искане от Главния прокурор на
Република България пред Върховен касационен съд – София е образувано НД №
532/2010 г. С Решение № 513/30.11.2010 г. е отменена по реда на възобновяване
на наказателни дела влязлата в сила присъда № 186/30.06.2010 г. по НОХД №
261/2010 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като е постановено връщане
на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото
разглеждане на делото в Окръжен съд –
Стара Загора, подсъдимият А.В.И. по реда на
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.В.И.
С Присъда №
148ж/05.12.2007 г. по НОХД № 953/2007 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 20.12.2007 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 във връзка
с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, извършено на 22.02.2007 г., е осъден на пробация
чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК – всяка за срок от десет
месеца.
С Определение от 11.03.2010 г., постановено
по ЧНД № 209/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък, влязло в сила на
26.03.2010 г., на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК спрямо А.В.И.
е определено общо наказание по:
НОХД № 413/2009 г. по описа на Районен съд -
Казанлък, присъдата по което е влязла в сила на 28.05.2009 г.;
НОХД № 1145/2008 г. по описа на Районен съд
– Казанлък, присъдата по което е влязла в сила на 02.06.2009 г. и
НОХД № 920/2009 г. по описа на Районен съд -
Казанлък, присъдата по което е влязла в сила на 18.12.2009 г.,
три месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от две
години.
С Присъда №
66/14.04.2010 г. по НОХД № 336/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 29.04.2010 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във
връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на
05.10.2009 г., е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.
Със Споразумение
№ 110/27.05.2010 г. по НОХД № 503/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
извършено на 04.03.2010 г., е осъден на шест месеца лишаване от свобода при
първоначален “строг” режим.
Със
Споразумението, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение
присъдата по НОХД № 920/2009 г. по описа на Районен съд – Казанлък, като е
постановено наказанието по тази присъда – три месеца лишаване от свобода, да
бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим.
С Присъда №
112/27.05.2010 г. по НОХД № 485/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 11.06.2010 г., за престъпления по чл.346, ал.2, т.1 във връзка
с чл.63, ал.1, т.3 във връзка с чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК и по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 във
връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – и двете извършени на 07/08.10.2009 г.,
след приложение на чл.23, ал.1 от НК е осъден на пробация, чрез пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, всяка за срок от две години.
С Присъда № 122/ 08.06.2010 г. по НОХД № 528/2010 г. по
описа на Районен съд – Казанлък, влязла в сила на 23.06.2010 г., за
престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1,
т.3 във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, извършено на 17.01.2010 г., е
осъден на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, всяка
за срок от три години и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – 200 часа в рамките на една
година.
С Присъда №
130/23.06.2010 г. по НОХД № 620/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 08.07.2010 г., за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3 във
връзка с чл.63, ал.1, т.3 във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, извършено
на 24.01.2010 г., е осъден на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2,
т.1 и 2 от НК, всяка за срок от три години и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – 320
часа в рамките на една година.
С Присъда №
134/13.07.2010 г. по НОХД № 697/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 28.07.2010 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка
с чл.63, ал.1, т.3 във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, извършено на
14.02.2010 г., е осъден на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1
и 2 от НК, всяка за срок от шест месеца.
С Присъда №
139/19.07.2010 г. по НОХД № 635/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 03.08.2010 г., за престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”
от НК, извършено на 09.03.2010 г., е осъден на пробация чрез пробационни мерки
по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, всяка за срок от шест месеца.
С Определение от 10.09.2010 г., постановено
по ЧНД № 964/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък, влязло в сила на
25.09.2010 г., на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК е
определено общо наказание по НОХД № 336/2010 г., НОХД № 503/2010 г., НОХД №
485/2010 г., НОХД № 596/2010 г., НОХД № 528/2010 г., НОХД № 697/2010 г., НОХД №
635/2010 г. – шест месеца лишаване от свобода при първоначален “строг” режим;
постановено е на основание чл. 24 от НК увеличаване на определеното общо
наказание с три месеца лишаване от свобода, при първоначален “строг” режим;
присъединено е към определеното общо наказание наказанието “обществено
порицание” по НОХД № 596/2010 г.
С Присъда №
163/09.09.2010 г. по НОХД № 820/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 24.09.2010 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във
връзка с чл.63, ал.1, т.3 във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, извършено
през м.02.2010 г., е осъден на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2,
т.1 и 2 от НК, всяка за срок от три години.
С Присъда №
186/07.10.2010 г. по НОХД № 683/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 22.10.2010 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във
връзка с чл. 26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 във връзка с чл.55, ал.1,
т.2, б.”б” от НК, извършено през периода 19.02.2010 г. – 24.02.2010 г., е
осъден на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, всяка
за срок от шест месеца.
С Присъда №
200/19.10.2010 г. по НОХД № 595/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 03.11.2010 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7
във връзка с чл. 26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 във връзка с чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК, извършено през периода 07.02./08.02.2010 г., е осъден
на пробация чрез пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, всяка за
срок от две години и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – 150 часа в рамките на една
година.
Присъда №
215/28.10.2010 г. по НОХД № 679/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 12.11.2010 г., за престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, извършено на 30.12.2009 г., е осъден на пробация чрез пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, всяка за срок от две години и по чл.42а, ал.2, т.6
от НК – 150 часа в рамките на една година.
От постъпилата
справка от ГД “Изпълнение на наказанията”, Затвора – Стара Загора, ЗД №
297/2010 г. от 29.12.2010 г. е видно, че подсъдимият по настоящото дело А.В.И.
на 11.06.2010 г. е изтърпял наказанието от три месеца лишаване от свобода,
определено като общо на основание чл.25, ал.1 от НК по НОХД № 413/2009 г., НОХД
№ 1145/2008 г. и НОХД № 920/2009 г. –
всички по описа на Районен съд - Казанлък, от която дата е започнал да търпи
наказанието от девет месеца лишаване от
свобода.
Подсъдимият А.В.И.
произхожда от ****
фамилия.
Подсъдимият А.В.И.
макар и да е учил до ****.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза – л.37 ДП, се установява, че подсъдимият А.В.И.
не страда от психично заболяване, че същият е в състояние правилно да
възпроизвежда фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания
за тях; че към време на извършване на долуописаното деяние, същият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Пострадалата М.Н.Д.,***
2010 г. работела като ****
в пансион за стари хора, намиращ се в град****. На 18.01.2010 г., около 20.15 часа, тръгнала да се прибира
от пансиона към дома на майка си, намиращ се на ул. ****. Придвижвала се с велосипед, като
на кормилото му закачила кафявата си дамска чанта от изкуствена кожа. В чантата
държала 1
бр. очила с диоптри, парична сума в размер на 120 лв., лична карта № ***, 1 бр. лична здравна книжка, 1 бр.
здравно-осигурителна книжка, 1 бр. дебитна карта с издател “***” – клон ***, 1 бр. картонче с партиден номер на “***”, 1 бр. картонче с партиден номер на ***
- район ***. В близост до
ромската махала, пред блок ***,
свидетелката М.Н.Д. слязла от велосипеда и продължила да се придвижва, тикайки
колелото. Внезапно, в гръб жената била изненадана от подсъдимия А.В.И.,
който дръпнал силно чантата й, която висяла на кормилото. Възрастната жена се
съпротивлявала, стискайки колкото може чантата. При дърпането на чантата
свидетелката загубила равновесие и паднала на земята, заедно с колелото. При
падането си изпуснала чантата на земята. Подсъдимият А.В.И. я взел и избягал по
посока на ромската махала, където се укрил.
Свидетелката М.Н.Д. успяла почти веднага след
случилото се да уведоми органите на полицията, които след като пристигнали на
местопроизшествието отвели свидетелката в МБАЛ – Казанлък, тъй като се нуждаела
от спешна медицинска помощ.
Гореизложените
фактически обстоятелства съдът прие за установени по несъмнен и категоричен
начин, съпоставяйки направеното от подсъдимия А.В.И. самопризнание по смисъла на чл.371, т.2
от НПК с
-показанията на пострадалата М.Н.Д. (л.23 ДП)
и резултата от извършеното действие на разпознаване на лица, обективиран в
Протокол за разпознаване на лица и предмети от 18.03.2010 г. – л.30 ДП;
-показанията на свидетеля М.И.Ш. (л.24 и л.26
ДП) – очевидец на случилото се, изнудил подсъдимия за 30 лв., за да не го
издава в полицията;
-показанията на свидетеля Ю.Т.А. (л.28 ДП) –
също очевидец на инцидента;
-обстоятелствата по Протокол за доброволно
предаване от 20.01.2010 г. – л.16 ДП, удостоверяващ факта на предаване от
подсъдимия в РУ “Полиция” – Казанлък на отнетите при извършване на деянието лична
карта № ***, лична здравна книжка,
дебитна карта с издател “****” – клон ****, картонче
с партиден номер на *** и разписка от 21.01.2010 г. – л.17 ДП,
удостоверяваща връщането на тези вещи на пострадалата М.Н.Д.;
-заключенията на долу посочените
съдебно-медицинска и съдебно-оценъчна експертиза.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни – л.43
ДП, съпоставено със съдържащата се на л.47 ДП епикриза на името на пострадалата,
се установява, че в резултат на случилото се пострадалата е претърпяла луксация
(изкълчване) на лявата раменна става, причинило трайно затруднение на
движенията на левия й горен крайник, като продължителността на
оздравително-възстановителния процес, при правилно протичане на същия, е била
от два-три месеца.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза – л.33 ДП, се установява,
че по средни пазарни цени към време на извършване на деянието, стойността на отнетите
от владение на пострадалата дамска чанта е 30 лв., на очила с диоптри – 60 лв.
Общата стойност на посочените две вещи и тази
на паричната сума, намираща се в чантата при отнемането й, е 210 лв.
Въз основа на горните фактически
обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА
СТРАНА:
Въз основа на
това, че подсъдимият А.В. И.
е употребил сила, за да отнеме чантата на свидетелката М.Н.Д. (със съдържимото
в нея), следва да се приеме, че същият е извършил грабеж, а поради факта, че в
резултат на упражнената сила, пострадалата е претърпяла средна телесна повреда
по см. на чл.129, ал.2 от НК, извършеният от него грабеж следва да бъде
квалифициран като такъв по чл.199, ал.1, т.3
във връзка с чл.198, ал.1 от НК.
Към време на извършване
на деянието подсъдимият А.В. И. е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Тъй като подсъдимият А.В.И. – към време на извършване на горепосоченото
престъпление е имал навършени
шестнадесет години (17 г. и 10 м.) и тъй като за престъплението по чл.199,
ал.1, т.3 от НК е предвидено наказание от лишаване от свобода от пет до петнадесет години, приложима при замяната на посоченото наказание
с по-леко е разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от НК, а
не както е
посочено в обвинителния акт -
чл.63, ал.1, т.3 от НК. В този смисъл са и указанията в отменителното решение на ВКС на РБ, в което
се излага, че “разпоредбите на чл.63 от НК са прилагат за определяне на наказанието,
не са част от обвинението и не оказват никакво влияние върху правната квалификация на деянието”.
В решението на ВКС на РБ се съдържат и указания относно предмета на
престъплението, а именно, че тъй като съдържащите се в дамската чанта, респ. отнети
при извършване на грабежа лична
карта № ****, 1 бр. лична здравна
книжка, 1 бр. здравно-осигурителна книжка, 1 бр. дебитна карта с издател “****” – клон ***, 1 бр. картонче с партиден номер на “****”, 1 бр. картонче с партиден номер на ***
- район *** са вещи без имуществена стойност
и характеристики на ценни книжа, същите не могат да бъдат предмет на
присвоително престъпление.
Водим от гореизложеното, съдът прие:
-че, след като
на 18.01.2010 г., в град ***,
обл. Стара Загора, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, подсъдимият
А.В.И. е отнел чужди движими вещи – дамска чанта, 1 бр. очила с диоптри,
парична сума в размер на 120 лв. – всичко на обща стойност 210 лв., от
владението на М.Н.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, при което причинил на пострадалата М.Н.Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата й раменна става, довело до трайно
затруднение на движенията на левия й горен крайник, действайки при форма на вина – пряк умисъл,
същият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1
от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен,
наказанието за което престъпление следва да бъде редуцирано с оглед
разпоредбата на чл. чл.63, ал.2, т.2 от
НК;
-че подсъдимият А.В.И. е невинен в това горепосоченото престъпление
да има за предмет лична карта № ***, 1 бр. лична здравна книжка, 1 бр.
здравно-осигурителна книжка, 1 бр. дебитна карта с издател “****” – клон ***, 1 бр. картонче с партиден номер
на “***”,
1 бр. картонче с партиден номер на ***
- район *** – вещи на обща стойност 29 лв.,
поради което го оправда в това извършеният от него грабеж да е на вещи със
стойност по-висока от 210 лв. – до размера на 239 лв.
При определяне на наказанието за
извършеното от подсъдимия А.В.И. престъпление,
съдът взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: средната към висока степен на обществена
опасност на подсъдимия като деец предвид съдебното му минало към време на извършване на
деянието; средната към висока степен на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние, сравнена с
тази на престъпления
от същия вид, от една страна предвид – спонтанния маниер на извършването му, от
друга - предвид факта, че е извършено
спрямо възрастна жена, в тъмната част на денонощието, т.е. чрез същото е
засегнато чувството на обществена сигурност на придвижващите се самотно вечер,
макар и в града, възрастни жени, т.е. чрез деянието – извън главния обект на
престъплението – са причинени несъставомерни общественоопасни последици;
обстоятелството, че подсъдимият
произхожда и живее в социална среда, слабо укоряваща
този присвоителните престъпления като средство за препитание.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при
постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК - каквото бе това, проведено по настоящото
дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК, която
разпоредба (в редакцията й към време на извършване на деянието – ДВ, бр.27 от
2009 г., която се явява и по-благоприятният материален закон) препраща към
чл.55, ал.1, т.1 от НК, без приложението на последната да изисква
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Прилагайки
чл.55, ал.1, т.1, т.1 от НК по отношение
на редуцираното по чл.63, ал.2, т.2 от НК наказание - от две до осем години лишаване от
свобода, съдът осъди подсъдимия А.В.И. на една година и шест месеца лишаване
от свобода, като счете, че с така наложеното на подсъдимия наказание ще бъдат
постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.
По отношение на кумулативно предвиденото в
закона – чл.199, ал.1, т.3 от НК, като евентуално, допълнително наказание конфискация, съдът приложи чл.55, ал.3 от НК,
още повече, че подсъдимият А.В.И. не притежава имущество, което да може да бъде
предмет на това наказание.
Престъплението по настоящата присъда е
извършено в изпитателния срок от две години, за който е отложено изтърпяването
на наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия А.В.И.
по НОХД № 920/2009 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Тъй като
наказанието по горепосочената присъда на основание чл.68, ал.1 от НК е
приведено в изпълнение със споразумението -
№ 110/27.05.2010 г., одобрено по
НОХД № 503/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък и тъй като това наказание
– виж горепосочената справка от ГД
“Изпълнение на наказанията”, Затвора – Стара Загора, ЗД № 297/2010 г. от
29.12.2010 г. - е изтърпяно
към 11.06.2010 г., с настоящата присъда съдът не приложи чл.68, ал.1 от НК.
Извършеното от подсъдимия А.В.И.
престъпление по настоящото дело е в
условията на реална съвкупност с престъпленията по:
Присъда №
66/14.04.2010 г. по НОХД № 336/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 29.04.2010 г.;
Споразумение №
110/27.05.2010 г. по НОХД № 503/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък;
Присъда №
112/27.05.2010 г. по НОХД № 485/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 11.06.2010 г.;
Присъда № 122/ 08.06.2010 г. по НОХД № 528/2010 г. по
описа на Районен съд – Казанлък, влязла в сила на 23.06.2010 г.;
Присъда №
130/23.06.2010 г. по НОХД № 620/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък, влязла
в сила на 08.07.2010 г.;
Присъда №
134/13.07.2010 г. по НОХД № 697/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 28.07.2010 г.;
Присъда №
139/19.07.2010 г. по НОХД № 635/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 03.08.2010 г.;
Присъда №
163/09.09.2010 г. по НОХД № 820/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 24.09.2010 г.;
Присъда №
186/07.10.2010 г. по НОХД № 683/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 22.10.2010 г.;
Присъда № 200/19.10.2010
г. по НОХД № 595/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък, влязла в сила на
03.11.2010 г.;
Присъда №
215/28.10.2010 г. по НОХД № 679/2010 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
влязла в сила на 12.11.2010 г.,
тъй като престъпленията по всички горепосочени дела са
извършени преди влизане в сила на
присъдата, по което и да е от тях.
Поради това, на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът
определи спрямо подсъдимия А.В.И. общо наказание по настоящата присъда и по
присъдите по горепосочените дела в размер на най-тежкото от тях - една година и
шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален
“строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1
и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съобразявайки се
с цялостната престъпна дейност на подсъдимия, съдът прие, че целите на чл.36 от НК не изискват приложение на чл.24 от НК.
На основание чл.25,
ал.2 от НК съдът постанови приспадане от
така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието, по която и да
е от горепосочените присъди.
На
основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия А.В.И. да заплати в полза на
Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора сумата от
372 лв. /триста седемдесет и два лв./ –
разноски по делото.
Воден от
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: