Решение по дело №4207/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4328
Дата: 20 декември 2022 г. (в сила от 20 декември 2022 г.)
Съдия: Надежда Георгиева Славчева Андонова
Дело: 20225330104207
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4328
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330104207 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.266, ал.1, вр. с чл. 86
ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В исковата молба от „Инжстрой механизация“ ООД против „Комсо” ООД и уточняваща
молба от 07.04.2022г. се твърди, че между страните бил сключен договор с предмет
изпълнение на СМР на обща стойност 83 134.08 лв., а именно: доставка и полагане на
неплътен асфалтобетон /биндер/, количество 288 тона, при единична цена без ДДС - 121
лева за тон или общо 34 848 лева без ДДС; доставка и полагане на плътен асфалтобетон,
количество 230,40 тона, при единична цена без ДДС - 136 лева за тон или общо 31 334,40
лева без ДДС; полагане на свързващ разлив, количество 2400 кубични метра, при единична
цена без ДДС- 1,29 лева за един кубичен метър или общо 3096 лева без ДДС. Твърди се, че
съгласно т.4 от Договора ответното дружество следвало да заплати сумата в размер на 50
000 лева с ДДС като аванс, а остатъкът при завършване на СМР. Била издадена фактура №
653 /03.08.2020г. с основание аванс по договора, за сумата от 50 000 лева с ДДС, която
ответникът заплатил в срок. След завършване на договорените СМР работи била издадена
фактура № 659/27.08.2020г. на стойност 32 331,11 лева с вкл.ДДС. На 13.01.2021г. по
издадената фактура постъпило постъпило частично плащане на стойност 16 200 лева с
вкл.ДДС. На 21.01.2022г. постъпило и второ плащане на стойност 5000 лева. Неплатеният
остатък от задължението бил в размер на 11 131,11 лева с ДДС. Твърди се, че съгласно т.17
от сключения договор била уговорена неустойка за неизпълнение в размер на 0,1 % на ден
върху неизпълнението, но не повече от 5 % от общата стойност на договора. Считано от
дата на последното плащане ответното дружество дължало неустойка в размер на 0,1 % от
остатъка от дължимата сума на ден, в размер на 11,13 лева, като за периода 22.01.2022г. до
22.03.2022г. дължима сума за неустойка била в размер на 556,55 лева. Претендира и
мораторна лихва за периода 28.08.2020г. – 23.03.2022г. в размер на 1771,70 лева. Поради
това е направено искане да се постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца следните суми: 11 131,11 лева с ДДС, представляваща остатък от дължими
1
суми по фактура № 659/27.08.2020г. за извършени СМР, ведно със законна лихва от дата на
входиране на исковата молба – 24.03.2022г., както и 1771,70 лева – мораторна лихва за
периода 28.08.2020г.–23.03.2022г. и 556,55 лева – неустойка в размер на 5 % върху
дължимия остатък в размер на 11 131,11 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени заверени копия от договор от 29.07.2020г., сключен
между „Комсо“ ООД и „Инжстрой механизация“ ООД, в качеството им съответно на
възложител и изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема
да изпълни СМР, описани като вид, количество, стойност в договора; фактура № **********
от 03.08.2020г. за договорения аванс в размер от 50 000 лв.; фактура № ********** от
27.08.2020г. за сумата от 32 331.11 лв., аналитична ведомост по документи за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г., платежно нареждане от 21.01.2022г. за сумата от 5 000 лв. по
фактура № 659/27.09.2020г., с наредител „Комсо“ ООД и получател „Инжстрой
механизация“ ООД.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество, видно от приложената
на лист 32 от делото разписка. Ответното дружество е било редовно уведомено и за първото
по делото заседание, видно от разписката на лист 40 от делото. Според чл.238, ал.1 ГПК ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или
процесуален представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата
страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по
същество.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски по представения списък по чл.80
ГПК, които възлизат на сумата от 566.08 лв. внесена държавна такса и 5 лв. такса за
издаване на обезпечителна заповед, в общ размер от 571.08 лв. По отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение – представени са доказателства за договорено
между страните възнаграждение в размер на 950 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 23.03.2022г., но няма документи, удостоверяващи плащането му по банков
път, съобразно определения от страните начин на плащане, поради което и предвид
разясненията по т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС съдът
намира, че не са налице основания за присъждането му.
2
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Комсо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Цалапица,
Северна индустриална зона, със законен представител *** да заплати на „Инжстрой
механизация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Булаир“ № 30, със законен представител *** сумата от 11 131.11 лв. /единадесет хиляди сто
тридесет и един лева и 11 ст./ главница, остатък от дължима сума по фактура №
659/27.08.2020г. за извършени СМР по договор от 29.07.2020г., както и законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2022г. до изплащане на
сумата, 1 771.70 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и един лева и 70 ст./ мораторна лихва
за периода от 28.08.2020г. до 23.03.2022г., 556.55 лв. /петстотин петдесет и шест лева и 55
ст./ неустойка в размер от 5 % върху дължимия остатък от 11 131.11 лв.
ОСЪЖДА „Комсо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Цалапица,
Северна индустриална зона, със законен представител *** да заплати на „Инжстрой
механизация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Булаир“ № 30, със законен представител *** сумата от 571.08 лв. /петстотин седемдесет и
един лева и 08 ст./ направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3