Р Е
Ш Е Н
И Е №
1223
гр.Сливен, 01.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенският
районен съд, граждански състав в съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР
СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 6966 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба в която се
твърди, че ответникът дължи суми по отпуснат кредит, а именно по Договор за
потребителски кредит № 1604181741103205 от 19.04.2016 година. Сочи се, че
вземанията са обявени за предсрочно изискуеми. Изложена е хронологията на
отношенията между страните. От съда се
иска да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ЧГД № 1188 от 2018 година по описа на РС - Сливен, която е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Правното
основание на предявените установителни искове е по чл. 422 връзка с чл. 124,
ал. 1 от ГПК. При условията на евентуалност са предявени и осъдителни
искове, при положение, че съдът счете, че не е настъпила предсрочна изискуемост
на всички вземания. Претендират се и разноските по делото.
Назначеният от съда на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК
особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявените искове.
Изложени са съображения в подкрепа на доводите за недължимост на
процесните вземания.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от
пълномощник, който поддържа исковата молба.
Ответната страна се представлява в
съдебно заседание от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв. Г.Х. ***, която поддържа представения отговор.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между ищцовото “Райфайзенбанк
/България/ ЕАД и ответника Т.К. е сключен на 19.04.2016г. в гр.Сливен договор за
потребителски кредит № 1604181741103205. По кредита са осъществени усвоявания и
съответно погасявания.
Ищцовото дружество е
подало на 08.03.2018г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК против ответната страна за останалите дължими суми по сключения между
тях договор.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №693/09.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1188/2018г. по описа на СлРС за заплащане от страна на
длъжника К. на кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД на посочените в
заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е
издаден и изпълнителен лист.
Заповедта е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителят
по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове. До момента сумите по издадената
срещу ответната страна заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК не са заплатени и
същите съответстват на действителния размер на задълженията.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са
допустими, относими и неоспорени.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани
по същество са изцяло основателни.
По делото е
несъмнено установено, че между страните е сключен валиден договор за потребителски
кредит и ищцовото дружество-кредитор е изпълнило своите задължения. Ответникът не
е погасил чрез плащане в пълен размер и
в срок своите задължения.
Изискуемостта на
дължимите и неплатените суми по договора за потребителски кредит е настъпила,
тъй като в случая банката заявител е упражнила правото си да обяви предсрочна
изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ поради неплатени вноски.
В случая размерът
на дължимите от ответника суми е безспорно установен и същите съответстват на
задълженията, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1188/2018г.
на СлРС. Не е установено погасяване на вземанията чрез плащане.
Предвид изложеното,
исковете следва да се уважат изцяло, като се признае за установена дължимостта
от ответника на процесните суми.
Поради уважаването
на главните искове, съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
По правилата на
процеса следва на ищцовата страна да се присъдят претендираните разноски по
делото, които са в размер на 1302,73 лева, включващи заплатена държавна такса,
възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.Н.К. с ЕГН-********** ***, представляван от назначения на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Х. *** ДЪЛЖИ на “РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Никола Вапцаров” №55 сумите, за
които е издадена заповед №693/09.03.2018г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1188/2018г. на СлРС.
ОСЪЖДА Т.Н.К. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
“РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Никола Вапцаров” №55 сумата 1302,73 лева /хиляда триста и два лева и 73 стотинки/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: