Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260045
гр.
Бяла, 18.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд град Бяла, в публично заседание на
пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря Пенка Цанкова , като разгледа докладваното от
съдията АНД № 255 по описа за 2020г. на
РС Бяла, за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното
производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба от Я.Т. ***, чрез адв.С.И.-***-0001269/11.09.2020г.,
издадено от директора на РД“АА“ Русе, с което за нарушение по чл.139, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ, му е наложено на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП- глоба в
размер на 3000лв.
С жалбата се оспорват фактическите констатации
относно извършеното нарушение, като се твърди, че НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
В с.з. процесуалния представител на
жалбоподателя развива съображения за неправилна индивидуализация на наказанието
и липса на изложени мотиви, обосноваващи именно този размер на наказанието.
Оспорва се доказателствената стойност на приложената по делото кантарна
бележка.Моли НП да бъде изменено и глобата да бъде намалена до законовия
минимум, счита, че възражението на АНО за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. Представят се писмени бележки, в които е направено
искане НП да бъде отменено като незаконосъобразно по подробно изложени
съображения, а алтернативно да бъде изменено, като бъде намален размера на
глобата до минималния й размер, като
разноските бъдат присъдени в тежест АНО пропорционално, в размер на изменената
част на наказанието.
Наказващият орган, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.08.2020г., около 23:00 часа, в гр. Б.,
обл. Р., главен път Е-85, посока гара Б., св.Д.Д.- на длъжност инспектор към
РД“АА“-Русе спрял за проверка товарен автомобил марка ДАФ, категория N3, с peг.
№ ……….., с прикачено полуремарке марка Шмитц, категория О4, с peг. № ………, извършващ обществен превоз на товар от Е. за С.,
видно от пътен лист № 8981229 и товарителница № 5041610 oт 05.08.2020г., управляван
от управляван от жалбоподателя Я.Т.. При проверката се констатирало, че водачът
Т. извършва превоз с МПС с две оси и ППС полуремарке с три оси, като съставът
от ППС е с маса от 49940 кг., която надвишава нормите, установени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството с 9940 кг., установено от
представената от нарушителя кантарна бележка № 734173 от 05.08.2020 г. При
проверката водачът не представя разрешително от Агенция „Пътна инфраструктура“
за претоварването.
Св.Д. приел, че жалбоподателя е допуснал нарушение
на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ, за което му съставил АУАН от 05.08.2020г., подписан от
жалбоподателя без възражения. Такива не представил и допълнително в 3-дневния
срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Обжалваното НП било издадено на 11.09.2020г. и връчено
лично на жалбоподателя на 28.09.2020г.
В
хода на съдебното производство били представени писмени доказателства относно
получаваните доходи от нарушителя.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на св.Д., заверени копия на заповед №
РД-08-30/24.01.2020г., НП № 38-0001269/11.09.2020г., АУАН Серия А-2019 №
276727, товарителница № 5041610 от 05.08.2020г., кантарна бележка № 734173 от
05.08.2020г. и експедиционна бележка № 001772, заверени копия на удостоверение
изх. № 3/26.10.2020г., удостоверение изх. № 4/26.10.2020г. и удостоверение №
5/29.10.2020г.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
При
извършената служебна проверка съдът констатира, че Актът и Наказателното
постановление са съставени от компетентни органи.
В
случая НП е издадено за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6,
ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, като е наложена
санкция по чл.177,
ал. 3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а по силата на ал. 12 на текста,
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност.
Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП сочи, че Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен
превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички
документи, свързани с извършването на превоза.
Следователно, ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за
контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен
превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички
документи, свързани с извършването на превоза, поради което длъжностните лица
на агенцията разполагат с правото да съставят АУАН.
Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му
правомощия с т. I. 6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на
транспортна, информационните технологии и съобщенията/последната приложена по
делото/, директорът на РД „АА“ гр. Русе е надлежно оправомощен, респ. е
компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че служителите на ИА „Автомобилна
администрация“, какъвто несъмнено е и св.Д., са компетентни да съставят АУАН за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съответно да издават
наказателни постановления, с които да налагат наказания на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в случаите на
извършено административно нарушение по цитирания текст. В този смисъл са
неоснователни възраженията за липса на материална компетентност на
актосъставителя и на АНО.
Квалифицирането на процесното нарушение, като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б.
"а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ не води автоматично до
приложението на чл. 36 и чл. 37 от последната, в каквато насока са възраженията
в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя. С цитираният
подзаконов нормативен се определят съгласно чл. 1: т. 1 - допустимите размери,
маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните
ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по
пътищата, наричани за краткост "ППС", които не представляват опасност за
участниците в движението; т. 2 - условията и редът за движение на
извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на наредбата, по смисъла на същата извънгабаритни ППС
" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. В
конкретния случай управляваното от жалбоподателя превозно средство попада в
хипотезата на чл. 3, т. 1 – "тежки ППС или състав от ППС са тези, които
имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6".
Легалната дефиниция за допустима максимална маса е дадена в § 1, т. 11, а
именно: "допустими максимални маси" са максималните маси, използвани
за ППС, посочени в чл. 6.
Наредба № 11/03.07.2001 г. е издадена на основание законовата делегация на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП, според който текст движението
на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по
реда на ал. 1, т. 2 от чл. 139, както и движението на пътни превозни средства,
превозващи опасни товари, се извършва по ред, определен от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на
транспорта, министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните
работи. Посочената норма и разпоредбата на чл. 1 от наредбата предпоставят извод, че законодателят не е
делегирал възможност на съответния министър с подзаконов нормативен акт да
определя органите, компетентни да извършват контрол. Законовата делегация
обхваща само реда, по който се извършва движението на ППС с размери, маса и
натоварване на ос, надвишаващи регламентираните норми, както и движението на
ППС, превозващи опасни товари. Предвидената с Наредбата уредба, контролът да се
осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответните
служби за контрол при МВР, а на територията на ГПП контролният орган е Агенция
Митници/, е различна от тази по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - министърът на
транспорта информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" да контролира спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
По аргумент от чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, Агенция „Пътна
инфраструктура“ и Агенция „Митници“ в частност, осъществяват контрол в
случаите, когато се охраняват обществени отношения, свързани с правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.
Нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, на което основание е
наложено наказанието на жалбоподателя, регулира защитата на друг вид обществени
отношения – безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея
необходимост от спазване на определена допустима маса на транспортните
средства, движещи се без специално разрешение. Доколкото в конкретния случай се
касае до извършване на обществен превоз на товар с МПС, чиято допустима
максимална маса надвиша нормативно установените, то служителите на РД „АА“ гр. Русе
се явяват оправомощени да съставят АУАН, респ. Директорът на РД „АА“ се явява
оправомощен да издаде НП, с което да наложи съответното наказание по ЗДвП, за
констатираното нарушение.
Отделно от това, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване
изискванията на процесуалния закон. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното
нарушение е описано пълно и ясно с всички съставомерни признаци от обективна
страна, като са посочени и доказателствата, които го потвърждава. По идентичен
начин от АУАН, описанието на нарушението е привнесено и в НП. Правилно са
издирени и посочени както нарушената, така и санкционната норма, коректно е
индивидуализиран и нарушителя. Още към момента на съставяне на АУАН
жалбоподателя е бил наясно какво точно нарушение му е вменено във вина,
подписал е акта без възражения, правото
на защита не е нарушено и същият е могъл да организира защитата си в пълен
обем.Отразяването в НП, че товарният автомобил е МПС с две оси и ППС
полуремарке с три оси, не създава неяснота
какво точно превозно средство е управлявал жалбоподателя, тъй като
същото ясно е индивидуализирано по вид, марка и рег.№ на влекача и
полуремаркето, със съответните им категории. Несъмнено е установено, че се
касае за съчленено ППС-МПС с две оси с полуремарке с три оси.
По същество нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е правилно
установено и доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос,
които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а"
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална маса на
съчленени ППС, с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона, а в случая
общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е надхвърляла допустимата
маса с 9940кг.
В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св.Д., които са
последователни, вътрешно непротиворечиви, и незаинтересовани, кореспондиращи
изцяло на приложените по делото писмени доказателства. От съвкупния анализ на
доказателствата се установява по несъмнен начин извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя. Доказателства в обратна насока не са налице. Съдът
намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
за недоказаност на нарушението, предвид на това, че масата на превозното
средство е установена въз основа на представените писмени доказателства –
товарителница и кантарна бележка, а не е било измерена на място от контролния
орган.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства –
товарителница № 5041610 от 05.08.2020г., кантарна бележка № 734173 от
05.08.2020г. и експедиционна бележка № 001772 от 05.08.2020г., безспорно се
установява, че теглото на товара е 35060 кг., теглото на пътното превозно
средство е 14 880 кг., а установеното брутното тегло е 49940 кг. По своята
доказателствена същност, посочените документи представляват частни
свидетелстващи документи, и водача доколкото е приел товара във вида и
количеството посочени в тях, които факти последният е удостоверил с подписа си
в товарителница и експедиционна бележка, и които факти са удостоверени и в
кантарната бележка, където е индивидуализирано
и процесното МПС, с посочване на рег.№ на влекача и ремаркето, то същите се
ползват с обвързваща за съда материална доказателствена сила и правилно са
ценени от актосъставителя и от АНО като частни удостоверителни документи,
безспорно доказващи удостоверените в тях факти, относно общата маса на
натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата максимална маса по чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а"
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, и съответно, доказващи
извършването на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП.Освен това от
показанията на актосъставителя се установява, че още към момента на проверката
нарушителят е бил в известност за тези обстоятелства и не ги е оспорил.
Нормата на чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, въз основа на която е санкциониран жалбоподателя предвижда налагане на
административно наказание "Глоба", именно на водач, който управлява
ППС с маса, надвишаваща определената от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство.
Неоснователни са възраженията за нарушение на чл.35, ал.1 и ал.3 от Наредба
№11, поради това, че нарушението не е установено посредством средства за
измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Нормите на чл. 35, ал.1 и ал. 3 от Наредба №
11 въвеждат подобно задължение за измерване
от страна на контролните органи, но то касае само случаите, в които се извършва
проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно
и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3
от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3, последният
отнасящ се за извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се
движат след заплащане само на дължимата такса, с обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина -
до 3, 30 м, височина - до 4, 30 м, и дължина - до 22 м. Настоящата
хипотеза не представлява проверка за съответствие, поради което установяването
може да бъде извършено и по документи. Освен това, в случая общата маса на
натоварване е над 45тона и е била установена въз основа на документи,
представен от самия водач на ППС и подписани от него, който е приел данните за
товара и общата маса без възражение относно извършеното претегляне при
изпращача и резултата от него.
Следователно нарушението е извършено от обективна страна с всички
съставомерни признаци. От субективна страна деянието е извършено от
жалбоподателя виновно, умишлено, с ясното съзнание за обществено опасния
характер на деянието, за конкретния размер на натоварването на превозното
средство и собствената му маса, както и
за обществено опасните последици от деянието, настъпването на които е целял или
допускал.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е приложен
материалния закон, като установените факти са субсумирани под приложимата
правна норма.
Въз основа на правилно установените факти, касаещи установеното нарушение,
правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна
разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Доколкото обаче, в оспореното наказателно постановление АНО не е изложил
мотиви, обусловили налагането на административно наказание в максималния размер
от 3000 лева, а само декларативно е посочил, че е взел предвид тежестта на
нарушенията, наличието на подбуди за извършването им/макар, че нарушението е
само едно/ и целите на чл. 12 ЗАНН, то в тази част НП се
явява необосновано. АНО е постановил размера на глобата в нарушение на чл.27,
ал.2 от ЗАНН, тъй като не е изследвал наличието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Не е съобразил, че се касае за първо нарушение от
този вид, извършено от нарушителя/доказателства в обратна насока не са налице/,
отсъствието на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и не е събрал
доказателства за имотното състояние и доходи на жалбоподателя, в каквато насока
доказателства са събрани от съда, които сочат на получавано от Т.
възнаграждение в размер около МРЗ за страната, макар и в качеството му на
управител с личен труд на фирма „Яни-Рени 2013“ ЕООД, като и на липса на
получаван разпределен дивидент през 2019/2020г. за доходи от минали години за
периода от 01.01.2019г. до 30.09.2020г.
Изложеното обосновава извода, че с налагането на глоба в минималния
размер от 500лв., предвиден за това нарушение, биха се постигнали в пълна
степен целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН и същата би се явила в
пълна степен съответна на обществената опасност на деянието и дееца. Това
налага НП да бъде изменено и да бъде намален размерът на наказанието до
законовия минимум от 500лв.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение и с
оглед крайния изход на спора, АНО следва
да бъде осъден, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, да заплати на жалбоподателя
разноски за производството, съразмерно, в съответствие с намаления размер на
глобата. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението е 440лв., като
са представени доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение в размер
на 500лв., което не следва да се преценява прекомерно и в този смисъл
направеното възражение от АНО за прекомерност по смисъла на чл.63, ал.4 от ЗАНН, се явява неоснователно. По
съразмерност, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 417лв.,
които да бъдат възложени в тежест на ИА „АА“-гр.София, като лице, поемащо
разноски по смисъла на § 1, т. 6 от АПК.
Водим
от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
НП № 38-0001269/11.09.2020г., издадено от
Директора на РД“АА“ Русе,
с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3,
б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, е наложено на основание чл.177,
ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 3000лв.
на Я.Т.Т., ЕГН **********,***, като НАМАЛЯВА
размера на глобата на 500лв./петстотин лева/.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“-гр.София да заплати на Я.Т.Т., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 417лв.
Решението
подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/