Р Е Ш Е Н И Е
№ ...... 23.07.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 07 юни 2021 г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ
ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4932, по описа за 2020 година.
Предявен е отрицателно установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, и иск с правно осн.
чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ищцата Р.А.К., чрез
пълномощника си, твърди в исковата
си молба, че е наследник по закон на А.И.В.. Неговият брат М.И.В., починал на
04.09.2013г., е съпруг на ответницата Е.И.В. и баща на ответницата Р.М.К..
С
нотариален акт № 11, том IV, дело 1268/1962г. на Районен съд Стара Загора, Е.И.В.
и съпругът й М.И.В. закупили от М. И. Ганчева 138/318 идеални части от дворно
място в гр. Стара Загора, цялото с площ от 318 кв.м., на ул. „Под канала"
№ 68, представляващо парцел 111-6414 от кв. 323 по плана на гр. Стара Загора. Същият
имот бил придобит от М. Ганчева в съсобственост с И.Н.Г.(по силата на
Нотариален акт № 182, том II, дело 945/1960г.) като съсобствениците са си
отстъпили взаимно права на строеж, видно от Нотариален акт №53, том III, дело
992/1961г. С нотариално заверена декларация М. Ганчева се съгласила Германов да построи жилищна сграда
в източната част на имота. При продажбата на нейната идеална част, тези
отстъпени права на строеж били факт, като по този начин приобретателите
М.И.В. и Е.И.В. придобили и правото да построят сграда в западната част на
имота.
А.И.В.-
баща на ищцата, участвал с парични средства и труд в закупуването на имота и в
изграждането на построената в него жилищна сграда /западен близнак/. Същият не
бил посочен като страна по договор за покупко -
продажба, обективиран в нотариален акт № 11 том IV,
дело 1268/1962г., поради обстоятелството, че към момента на придобиването не е
бил жител ***.
След
построяване на сградата, първоначално двете семейства живели в разбирателство,
като А.И.В. ползвал втория етаж, брат му — първия, и всеки от тях давал под
наем по една стая в сутерена. След като бащата на ищцата получил гражданство,
поискал от брат си да сторят необходимото, за да притежава документ, че е
собственик на % идеална част от имота и построената в него жилищна сграда —
западен близнак. Първоначално М.И.В. и съпругата му Е.И.В. отлагали оформянето
на документите, но впоследствие започнали да отричат правото му на собственост
както върху придобитите идеални части от имота, така и върху построената в него
сграда /западен близнак/, представляваща еднофамилна жилищна сграда, обитавана
съвместно от двете семейства. Отношенията между тях се влошили и съжителство
било съпроводено от ежедневни скандали и заплахи, включително и за физическа
саморазправа, като през 1983г. А.И.В. бил изгонен от имота. Това го е принудило
да се обърне към гражданския съд и да потърси защита на правото си на
собственост. Спорът между тях бил разрешен с Решение №120/01.03.1984г. по гр.
дело 117/1984г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е признато за установено
по отношение на М.И.В. и Е.И.В., че А.И.В. е собственик по давностно
владение на 1/4 идеална част от дворно място, 1/2 идеална част от жилищна
сграда — II — ри етаж, 1/2 ид.ч. от стълбищна клетка, тавана и тоалетната, на една сутеренна
стоя, находящи се в гр. Стара Загора, ...
Според
ищцата, посочването в съдебното решение, че 1/2 идеална част от построената
жилищната сграда, представлява II - ри етаж, т.е. даването на пространствени
предели на идеалната част, е относимо единствено към
установения от съда начин, по който страните по делото са ползвали сградата.
Това обаче не променяло факта, че сградата е еднофамилна, неподеляема
и двата етажа нямат функционална обособеност, т.е. не могат да функционират
самостоятелно.
След
приключване на делото, А.И.В. (баща на ищцата) не се върнал да живее в имота,
поради изключително лошите отношения, които имал с другите съсобственици -
неговия брат М.В., и съпругата му Е.В., които допълнително се влошили по време
на съдебния процес. Въпреки това, афиширайки признатото му от съда право на
собственост, той заключил стаите на втория етаж и стаята в сутерена.
Въз
основа на установеното от съда, А.И.В. се снабдил с нотариален акт № 40, том V,
дело 1971/1984г. на Районен съд Стара Загора. С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 167, том V, дело 2214/1984г.
на Районен съд Стара Загора, А.И.В., действащ със съгласието на съпругата си ...В.,
дарил на дъщеря си Р.А.К., собствения си недвижим имот, а именно: 1/4 идеална
част от дворно място, цялото с площ от 315 кв.м., находящо
се в гр. Стара Загора на ул. „..." № 35, представляващо парцел XI-6414,
при граници от двете страни улици, И.Ж. и И.П., заедно и реално с втория етаж
от масивна двуетажна жилищна сграда - западен близнак, построен в описания
имот, състоящ се от две стаи и антре, както и 1/2 идеална част от общите части
на сградата, съгласно чл.38 от ЗС - стълбищната
клетка, тавана, тоалетната в сутеренния етаж, а също така и една стая -
северозападна в сутеренния етаж, които поземлен имот и сграда (западен
близнак), съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара
Загора, одобрени със Заповед № РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителен директор на
АГКК София, представляват поземлен имот с идентификатор ...4500, с
административен адрес: гр. Стара Загора, ул. „..." № 35, с площ от 320
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план (4500, парцел XI, кв.323)
при съседи:...4506, ….522.16, ...7059, ...4501, и сграда с идентификатор ...4500.3,
със застроена площ на сградата 55кв.м., с административен адрес: гр. Стара
Загора, ул. „…" № 35, брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ...4500.
Независимо
от посоченото в Нотариален акт за дарение № 167, том V, дело 2214/1984г. на
Районен съд Стара Загора, че ищцата притежава втори етаж от посочената сграда,
описанието на този етаж (две стаи и антре), както и посочването, че притежава и
една стая - северозападна в сутеренния етаж, заедно с 1/2 идеална част от
тоалетната в сутерена (посочена като обща част на сграда, наред със стълбищната клетка и тавана), означавало, че този втори етаж няма функционална обособеност
и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Довод в тази
връзка било и установеното от съда, че праводателят на ищцата А.И.В. е собственик на 1/2 идеална
част от сградата.
Ищцата
твърди, че по силата на договор за дарение, обективиран
в Нотариален акт за дарение № 167, том V, дело 2214/1984г. на Районен съд Стара
Загора, е станала собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1/4 идеална
част от ПИ ...4500 и на 1/2 идеална част от сграда ...4500.3, находящи се в гр. Стара Загора, на ул. „..." № 35.
Ответниците Е.И.В. и Р.М.К.
от своя страна също са собственици на 1/4 идеална част от ПИ ...4500 и на 1/2
идеална част от сграда ...4500.3. Тъй като посочените идеални части са
придобити от М.И.В. по време на брака му с ответницата Е.В., след неговата смърт,
посочените идеални части се разпределят между ответниците
както следва: Е.И.В. – 3/4, а Р.М.К. – 1/4 идеална част от посочените 1/4
идеална част от ПИ ...4500, и 1/2 идеална част от сграда ...4500.3.
С
Уведомление изх. № 24-21649-09.09.2020г. на СГКК Стара Загора, ищцата била
уведомена, че ответниците Е.И.В. и Р.М.К. са вписани
в кадастралния регистър към кадастралната карта по Заявление вх. №
01-364160/14.08.2020г. на СГКК Стара Загора, въз основа на приложени документи
за собственост, а именно:
Нотариален
акт, вписан в Служба по вписванията – Стара Загора под № 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г., вх. peг. №
6247/16.07.2020г., и Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – Стара
Загора под № 131, том XVIII, нот. дело 3186/2020г.,
вх. Peг. № 6247/16.07.2020г.
Твърди
още, че съгласно променените данни в КР, ответниците
са вписани като собственици, както следва: Е.И.В. е вписана като собственик на 3/4
от 1/4 идеални части от ПИ ...4500, и на 3/4 от 1/2 идеална част от сграда ...4500.,
въз основа на Нотариален акт № 129, том
XVIII, нот. дело 3184/2020г.; 3/4 от 1/2 идеални
части от ПИ ...4500 и на 3/4 идеални части от сграда ...4500.3. въз основа на
Нотариален акт № 131, том XVIII, нот. дело
3186/2020г.; Р.М.К. е вписана в кадастралния регистър като собственик на: 1/4
от 1/2 идеални части от ПИ ...4500 и на 1/4 от 1/2 идеална част от сграда ...4500.3, въз основа на Нотариален акт № 129, том XVIII,
нот. дело 3184/2020г.; 1/4 от 1/2 идеални части от ПИ
...4500 и на 1/4 идеални части от сграда ...4500.3, въз основа на Нотариален
акт № 131, том XVIII, нот. дело 3186/2020г.
При
запознаване със заявлението, приключило с посочената промяна на данните в
кадастралния регистър за ПИ ...4500 и сграда ...4500.3, ищцата установила, че е
направено изрично искане да бъде заличена от кадастралния регистър като вписан
собственик на идеални части от тези поземлен имот и сграда.
Ищцата
счита, че хронологията на съставяне на посочените два констативни нотариални
акта, съобразена с направеното искане ищцата
К. да бъде заличена като вписан собственик в ПИ ...4500 и сграда ...4500.3
показвало, че ответниците Е.И.В. и Р.М.К. отричат
правото й на собственост върху идеалните части от същите имоти, придобитите по
силата на цитирания по - горе договор за дарение.
В
нотариалното производство, по нотариално дело № 156/2020г. на Нотариус Радка
Богданова, приключило с издаден Нотариален акт № 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г., ответниците
Е.И.В. и Р.М.К. ангажирали доказателства, че са придобили по давност
притежаваните от съсобственика им ищцата Р.
К. 1/4 идеална част от ПИ ...4500 и 1/4 идеална част от сграда ...4500.3.
С втория нотариален акт № 131, том XVIII, нот. дело
3186/2020г., нотариусът направил констатация, че ответниците
(общо) са собственици на 1/2 идеална част от ПИ ...4500 и на цялата сграда ...4500.3. По този начин към признатите
придобити по давност 1/4 идеална част и 1/2 идеална част, за което е съставил
нотариален акт № 129, том XVIII, нот. дело
3184/2020г., е прибавил и идеалните части, които те притежават по силата на
посочените по - горе договори за покупко-продажба, за отстъпване право на
строеж, установеното от Окръжен съд Стара Загора и наследствено правоприемство.
Снабдявайки
се с констативен Нотариален акт № 129, том XVIII, нот.
дело 3184/2020г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, ответниците Е.И.В. и Р.М.К., въпреки че не са собственици
на признатите им за придобити по давност и наследство 1/4 идеална част от ПИ ...4500
и 1/2 идеална част от сграда ...4500.3., създават невярна представа в
противното. С този нотариален акт те се легитимират като собственици на 1/4
идеална част от ПИ ...4500 и 1/2 идеална
част от сграда ...4500.3, които идеални части са собствени на ищцата Р.К.. По
този начин те създават невярна представа за принадлежност на вещни права пред
всички, включително и пред административни органи, напр. СГКК Стара Загора.
Както е посочено по-горе, ответниците заявили промяна
на данните в кадастралния регистър за процесните
имоти и искали заличаването на ищцата Р.К. като вписан собственик. Нещо повече,
въз основа представените нотариални актове, те са вписани в кадастралния
регистър като собственици на повече от притежаваните от тях идеални части от ПИ
...4500 и сграда ...4500.3.
Ищцата
А.К. твърди, че е собственик и продължава да бъде на 1/4 идеална част от ПИ ...4500
и на 1/2 идеална част от сграда ...4500.3., придобити от нея въз основа на
правна сделка - договор за дарение на недвижим имот, тъй като не е губила
правото на собственост върху тях, като тези идеални части не са придобити от ответниците по давностно
владение.Обстоятелството, че тя не обитава имота, тъй като не живее в гр. Стара
Загора, не означавало, че е загубила правото на собственост върху дарените й
идеални части от него. Отбелязва, че ответниците не
са ползвали, съответно не са имали нито държане, нито владение върху собствените
на ищцата идеални части от процесните имоти. Както е
посочено по - горе, след постановяване на Решение № 120/01.03.1984г. по гр.
дело 117/1984г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е разрешен спора за
собственост върху имота, стаите на втория етаж, както и тази в сутерена били
заключени от бащата на ищцата. Следователно върху тях не е упражнявана
фактическа власт от страна на ответниците.
Счита,
че следва да се отчете, че даже и ако бяха упражнявали фактическа власт върху процесния имот, който притежават в съсобственост с ищцата К.,
а именно 1/2 идеална част от ПИ ...4500 и цялата сграда ...4500, за да
придобият по давност този имот е било необходимо също така да са отблъснали
владението й, като манифестират ясно пред нея намерението си да владеят имота
само за себе си. Само в този случай, след изтичане на 10 години от момента, в
който са отблъснали владението на ищцата Р.К. биха могли да придобият по
давност и нейната идеална част. Обстоятелството, че ищцата не е живяла в имота
от 1984г., когато й е бил прехвърлен, не представлявало отказ от правото й на
собственост. Към момента на придобиване от страна на Р.К. на имота по силата на
Нотариален акт за дарение № 167, том V, дело 2214/1984г., ищцата е била омъжена
и е живяла със съпруга си в гр. Казанлък. Обстоятелството обаче, че не е живяла
в дарения й имот – 1/4 идеална част от ПИ ...4500 и 1/2 идеална част от сграда ...4500.3,
и не го е ползвала, съвсем не означавало, че се е отказала от правото си на
собственост, нито пък че ответниците са отблъснали
владението й върху него. Твърди още, че от страна на ответниците
Е.И.В. и Р.М.К. не са извършвани
действия, с които същите да демонстрират ясно и недвусмислено пред
ищцата намерението да завладеят нейните
1/4 идеална част от ПИ ...4500 и 1/2 идеална част от сграда ...4500.3,
отблъсквайки владението й върху същите и манифестирайки ясно и недвусмислено
пред нея намерението си да ги владеят само за себе си.
Преди
около четири години, ищцата взела решение да се разпореди със собствените си
1/4 идеална част от ПИ ...4500 и 1/2 идеална част от сграда ...4500.3,които за
нея не са източник на доходи, а само на разходи (плащане на данъци и такси).
Тъй като срещнала потенциален купувач, който е проявявал сериозен интерес към
целия имот, съсобственост на страните по делото, а именно 1/2 идеална част от
ПИ ...4500, и цялата сграда ...4500.3, ищцата провела няколко разговора с ответниците. Сумата предложена от купувача (в размер на
40000 евро) се видяла малка на ответниците, и те
предложили на ищцата Р.К. да изкупят нейната идеална част за 20 000 евро, като
получили нейното съгласие. Във връзка с оформяне на сделката, тъй като ответниците живеят в гр. София, те поканили ищцата да се
срещне с тях в кантора на нотариус в същия град. Същият консултирал сделката и
заявил, че не е необходимо изготвяне на схема на етажа, тъй като сградата е
еднофамилна и може сделката да бъде оформена чрез продажба на идеални части. Ответниците обаче отлагали сключването на сделката, като с
течение на времето поставили допълнителни изисквания, включително и да бъдат
уредени отношенията им във връзка с друг съсобствен
между тях имот, находящ се в с. …. Така или иначе, до
сделка не се стигнало. Това мотивирало ищцата да търси купувач на нейната
идеална част от имота. През лятото на 2019г. тя посетила имота с потенциален
купувач. При това посещение установила, че стаите на втория етаж и стаята в
приземния етаж, все още са заключени. Установила също присъствие на майстори,
които извършвали ремонт на покрива.
Направила
отново опит да постигне съгласие със ответниците
относно продажба, включително и получаване на съгласие по чл. 33, ал.1 от ЗС.
Поискала също, на правоспособно лице по ЗКИР да бъде осигурен достъп до двата
етажа от къщата, с оглед преценка дали същите представляват самостоятелни
обекти по смисъла на ЗКИР и дали подлежат на нанасяне в кадастралната карта,
т.е дали за сделка е необходимо първо да бъде одобрено нейното изменение и
съответно да бъде издадена схема.
Вместо
конструктивен диалог, ищцата получила искане за заплащане на огромна сума, с
твърдение, че същата представлява нейната част от средствата, похарчени за
ремонт на покрива. Ищцата изразила несъгласие, тъй като не била уведомена за
необходимост от извършване на ремонт, не взела участие в избор на фирма, която
да го извърши и избор на най-изгодна оферта за покупка на материали. Изразила и
несъгласие с размера на поисканата й сума, който според нея била изключително завишена
и не била доказана с никакви платежни документи.
Изложеното
по - горе показвало, че към лятото на 2019г. ищцата установила, че стаите,
които баща й е заключил след влизане в сила на Решение № 120/01.03.1984г. по
гр. дело 117/1984г. на Окръжен съд Стара Загора, все още са заключени, т.е.
върху нейните идеални части от имота, чието разпределение е било извършено още
след построяване на сградата, не е установена фактическа власт от ответниците. Освен това, от тяхна страна не са извършвани
действия, които да манифестират пред нея намерението на ответниците
да отблъснат нейното владение и да владеят процесния
имот само за себе си. Даже напротив – изразеното от страна на ответниците желание да закупят собствената на ищцата идеална
част показвало, че ответниците признават правото й на
собственост.
Счита,
че плащането на данъци от страна на ответниците
представляват действия на обикновено управление и не представляват такъв
манифест. Такъв манифест не е и извършения ремонт, доколкото същия не надхвърля
нуждите на запазване и съхранение на имота. Заявяването на претенция към нея за
плащане на половината от разноските за ремонта, за пореден пък показвало, че ответниците я считат за съсобственик, който съобразно
квотата си следва да участва в разходите за поддържане и съхраняване на общата
вещ.
Моментът
на подаване от страна на Е.И.В. и Р.М.К. на молба - декларация от 16.07.2020г.
за снабдяването им с Нотариален акт № 129, том XVIII, нот.
дело 3184/2020г. по обстоятелствена проверка, е първия момент, в който ответниците са изменили намерението си да завладеят за себе
си и идеалната част от процесните имоти, собственост
на ищцата. Следователно към датата на подаване на настоящата искова молба не са
изтекли 10 години давностно владение, изискуеми,
съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС.
От
горното следвало, че ответниците Е.И.В. и Р.М.К. не
са придобили по давност собствените на ищцата Р. Казарова
1/4 идеална част от ПИ ...4500 и 1/2 идеална част от сграда ...4500.3.
Наличието обаче на констативен Нотариален акт № 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г, който ги легитимира като собственици
на тези идеални части, както и наличието на констативен Нотариален акт № 131,
том XVIII, нот. дело 3186/2020г., който ги легитимира
като собственици на 1/2 идеална част от ПИ ...4500 и цялата сграда ...4500.3,
т.е. над притежаваните от тях идеални части (придобити чрез правни сделки и
наследствено правоприемство), създават правна
несигурност и пораждат правният интерес на ищцата от водене на настоящото
дело.
Ищцата
моли, след доказване основателността на претенцията, съдът да се произнесе с
решение, с което да признае за установено по отношение на нея, че ответниците Е.И.В. - ЕГН **********,*** и Р.М.К. - ЕГН **********,***
не са собственици на основание давностно владение и
наследство на 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ...4500,
с административен адрес: гр. Стара Загора, ул. „…" № 35, с площ от 320
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план (4500, парцел XI,
кв.323) при съседи:...4506, 68850.522.16, ...7059, ...4501, както и на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ...4500.3, със
застроена площ на сградата 55кв.м., с административен адрес: гр. Стара Загора,
ул. „..." № 35, брой етажи 2 , с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ...4500.
Моли,
на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, съдът
да отмени изцяло съставения от нотариус Радка Богданова, констативен
нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с акт № 129, том XVIII, нот. дело 3184/2020г., както и да отмени, съставения от
Нотариус Радка Богданова нотариален акт, вписан в Служба по вписванията Стара
Загора с акт № 131, том XVIII, нот. дело 3186/2020г.,
в частта му, в която ответниците са признати за
собственици над притежаваните от тях ¼ идеална част от ПИ ...4500 и
½ идеална част от сграда ...4500.3.
Претендира
за разноските, направени по делото.
Ответниците
Е.И.В. и Р.М.К. в депозирания писмен отговор, чрез
представителя си, заявяват, че оспорват предявения иск като недопустим и
неоснователен. Оспорват твърдението на ищцата, че притежава 1/4 ид.част от описания поземлен имот и 1/2 ид.
част от западната жилищна сграда, както и твърдението, че не са придобили по
давност 1/4 ид.част от описания поземлен имот и 1/2 ид.част от западната жилищна сграда. Твърдят, че са
собственици на западната жилищна сграда и ½ ид.част
от поземелния имот, вкл. на процесните
идеални части от тях.
Считат
претенцията на ищцата за недопустима, тъй като същата не е заявила и обосновала
своя правен интерес и не установява самостоятелни права върху предмета на
делото. Предвид характера на предявения отрицателен установителен
иск, интересът от неговото предявяване е абсолютна предпоставка на процеса. В
случая ищцата не установявала свое право, тъждествено с правото, предмет на
спора, нямало доказателства и не обосновавала правния си интерес от предявяване
на иска. Ищцата не установявала интереса си от предявяване на иска за
посочените като вид и обем права, не излагала факти и не представяла
доказателства за установяване на право на собственост върху твърдените идеални
части от сградата, за които се легитимира като собственик по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 167 т.V дело № 2214/1984г. на
Старозагорския нотариус. За извършване на този договор за дарение дарителят се
е легитимирал с нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 40 т.V дело № 1971/1984г. на Старозагорския нотариус. Самата ищца в
исковата молба твърдяла, че не е придобила този втори етаж, а идеална част от
жилищната сграда, като сама оспорва представения от нея и ползван като титул за
собственост нотариален акт и отрича да има права. Договорът за дарение, с който
ищцата твърди, че се легитимира, се явявал нищожен, не пораждал правни
последици и няма вещно-прехвърлително действие поради
липса на предмет, невъзможен предмет и поради липса на съгласие. Тъй като,
както се твърди и в исковата молба, жилищната сграда е еднофамилна, вторият
етаж не представлявал самостоятелен обект на собственост и съответно не можело
да се прехвърля като реален обект. Не можело да се прехвърля реална част от
еднофамилно жилище, както и не можело да се счита, че е идеална част, нито да
се определи каква би била тази идеална част. Вторият етаж от еднофамилната
жилищна сграда и 1/2 ид.част от същата не били
еквиваленти и са два различни обекта на собственост. Самото оспорване от ищцата
на договора, от който твърди, че черпи права, изключвал правният й интерес, още
повече, че и дарителят се е легитимирал с документ за собственост -нотариален
акт по обстоятелствена проверка за реален втори етаж, а не за идеална част.
Нито той, нито тя са притежавали реален обект на собственост. Оспорват
твърдените от ищцата права, както и оспорват твърдените от нея права на
дарителя А.И.В.. Считат, че ищцата не е придобила никакви права и не може да
придобие такива от нищожен договор и от несобственик. Дарителят не е притежавал
идеална част от жилищната сграда и не е могъл да прехвърли такава. Той не е
притежавал и реален втори етаж и не е могъл да прехвърли такъв. Изложеното от
самата ищца в исковата молба потвърждавало и показвало, че тя никога не е
притежавала и не притежава 1/2 ид.част от сградата и
1/4 ид.част от поземления имот, както и дарителят и
съпругата му не са ги притежавали. Отделно от това, съпругата на дарителя не е
била страна в договора за дарение, въпреки че дарителят, за да се легитимира, е
посочил нотариален акт по давностно владение по време
на брак. Ето защо, молят, съдът да приеме, че ищцата не обосновава правния си
интерес от предявяване на иск за 1/2 ид.част от
сградата, поради което искът е недопустим и молят производството по делото да
бъде прекратено, като им се присъдят разноските по делото.
Алтернативно,
в случай, че съдът приеме, че предявения иск е допустим, ответниците
молят същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорват всички твърдения в
исковата молба относно каквато и да било съпричастност и участие на А. В. в
покупката на процесния имот през 1962г., вкл.
твърденията, че бащата на ищцата А. В. е участвал с труд и парични средства в
закупуването на имота и изграждането на жилищната сграда/западен близнак/, за
отношенията между страните, за намеренията им. А. В. не е имал финансови
възможности да закупи имот през 1962г. Той е по-малкият брат, за който
наследодателят на ответниците М.И.В. винаги се е
грижел, тъй като са били сираци. Твърдят, че М.В. е живеел в гр.Стара Загора,
имал е добра работа, заемал е отговорна длъжност и той е поканил брат си А. да
дойде в гр.Стара Загора, осигурил му работа, и го е подпомагал дори финансово.
Не било вярно, че А. не е посочен като страна по договора за покупка от 1962г.
поради липса на жителство, а поради факта, че нищо не е купувал и не е давал
пари. Единствено М.В. и съпругата му Е. са закупили имота. След построяване на
сградата М.е подпомогнал семейството на брат си, както и на сестра си, които е
приютил временно да живеят в неговата къща, докато се устроят. Брат му А. е
започнал да си строи апартамент в жилищно-строителна кооперация на ул.Васил
Левски в гр.Стара Загора.
Ответниците оспорват
Решение № 120/1.03.1984г. на ОС-Стара Загора по гр.д.№ 117/1984г. и нотариален
акт № 40 т.У дело № 1971/1984г. относно признатото в тях право на собственост
на А. В. на основание давностно владение, тъй като
към този момент е действала забрана за придобиване на имоти по давност в
градовете, поради което тези документи са нищожни и не са породили правни
последици, а А. В. не е станал и не е могъл да стане собственик на посоченото
основание. Оспорват и нот.акт за дарение № 167, т.V, дело № 2214/1984г., на
който ищцата се позовава, тъй като той не е прехвърлил никакви права, предвид
факта, че дарителят не е притежавал такива. Отделно от това, договорът за
дарение от 1984г. бил извършен в полза на ищцата, тъй като баща й А. В. вече е
бил член-кооператор в ЖСК, а тогава не е могъл да притежава два жилищни имота.
Оспорват,
че А. В. е заключил стаи в имота. Твърдят, че цялата сграда-западен близнак и
1/2 ид. част от поземления имот са тяхна собственост.
Имотът бил ползван и владян от покупката му през 1962г., както и от 1984г.
досега от семейството на М.В. - от него
и съпругата му Е., до смъртта му през 2013г., а след това и от втората
ответница -негова дъщеря. М.В. и
съпругата му Е.В., а след смъртта на първия и дъщеря му Р.К., са владели като
собственици целия имот от покупката през 1962г. до сега, както и са владели процесните 1/2 ид.част от
жилищната сграда-западен близнак и 1/4 ид.част от
поземления имот постоянно, явно, спокойно, несъмнено, непрекъснато до сега. От
1984г., откогато са демонстрирали, че упражняват фактическа власт върху целия
имот като свой, ответниците владеят за себе си и
своят процесните идеални части. Само те са плащали
данъци за имота, поддържали са сградата, правели са подобрения, ремонти,
афиширали са правото си на собственост, а от 1984г. до сега ищцата не е
ползвала имота, не е имала никакви претенции за него. Така, като собственици
повече от 25 години, ответниците са придобили правото
на собственост върху имотите по давност и наследство, и са се снабдили с
нотариален акт за собственост по давностно владение и
наследство- акт № 51 т.П рег.№ 3885 дело № 156/2020г. на нотариус Р.Богданова с
рег.№ 435 и район РС-Стара Загора.
Оспорват
също и твърденията на ищцата за водени помежду им разговори за продажба на
имота.
Ответниците молят съда да отхвърли
предявения отрицателно установителен иск като
неоснователен, като им присъди разноските по делото.
В открито съдебно заседание ищцата се представлява
от пълномощника си, който изцяло поддържа предявения иск. Претендира за
направени по делото разноски. Ответниците се
представляват от упълномощения си представител, който моли съдът да прекрати
производството, поради недопустимост на предявения иск, респ. да отхвърли
предявения отрицателно установителен иск, като
неоснователен. Претендират за разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните съдът приема следната фактическа обстановка и изведе следните правни
изводи:
Видно от нотариален
акт № 11, том IV, дело 1268/1962г., на
нотариус при Народния съд в гр. Стара Загора, ответницата Е.И.Д. и съпругът й М.И.В.,
закупили от М. И. Ганчева 138/318 идеални части от дворно място в гр. Стара
Загора, цялото с площ от 318 кв.м., на ул. „…" № 68, представляващо парцел
III-6414
от кв. 323 по плана на гр. Стара Загора. За същия имот е имало учредено право
на строеж, по силата на Нотариален акт № 53, том III, дело 992/1961г., в който
се посочва, че собствениците на дворното място – М. Ганчева и Иван Германов, си
отстъпват взаимно един на друг правото на строеж всеки върху своята част от съсобствения недвижим имот. С нотариално заверена декларация М. Ганчева
е дала съгласието си на съсобственика Германов да построи жилищна сграда
в източната част на посочения имот.При
това положение, за М. Ганчева е останало отстъпеното право на строеж върху
западната част от имота, което по силата на договора за покупко
продажба е преминало върху купувачите Е.Д. и М.В..
Видно
от приложеното гр.д. №2356/1983г. по описа на СтРС, с
Решение, постановено на 23.11.1983г. съдът, на осн.
чл. 108 от ЗС, е осъдил А.И.В. да предаде на М.В. и Е.В. собствеността и
владението на вторият етаж от жилищната сграда, находяща
се в гр. Стара Загора, ул. ... № 35, като е отхвърлил предявения от А. В. установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от същия имот. Постановеното първоинстанционно
решение е отменено с Решение от 01.03.1984г., постановено по в.гр.д. №
117/1984г., по описа на Старозагорски окръжен съд, като с решението си съдът е
признал за установено по отношение на М.В. и Е.В., че А. В. е собственик по давностно владение на 1/4 ид.ч.
от дворното място, 1/2 ид.ч. от жилищната сграда – II етаж, 1/2 ид.ч. от стълбищната клетка,
тавана и тоалетната, и на една сутеренна стая, находящи
се в гр. Стара Загора, ул. ... 35. С Резолюция от 05.06.1984г. постановено по
гр.надз. преписка № 2804/1984г., по описа на Върховният съд на РБ, постановеното от СтОС решение е прието за законосъобразно и обосновано, като
е прието, че А. В. е придобил собствеността на втория етаж със съотв.ид.ч. от общите части на
сградата в гр. Стара Загора, ул. ... № 35, по пътя на 20 годишно давностно владение.
По
силата на нот. акт № 40, том V, дело № 1971/1984г. на нотариус при СтРС, А.И.В. е признат за собственик по давностно
владение върху следните имоти: 1/4 ид.ч. от дворно
място, цялото от 315 кв.м., находящо се в гр. Стара Загора, ул. ... 35, заедно с втория
етаж от двуетажната масивна жилищна сграда – западен близнак, построен в
гореописаното дворно място, състоящ се от две стаи и антре, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, стълбищната
клетка, тавана,тоалетната, и една стая – северозападна, в сутеренния етаж.
Същите недвижими имоти, предмет на посочения нот. акт
по обстоятелствена проверка, са били дарени от А. В. , действащ със съгласието
на съпругата си Иванка В., на дъщеря им Р.К. – ищцата по делото, който договор
е обективиран в нот. акт за
дарение № 167, том V,
дело № 2214/1984г. на нотариус при СтРС.
Видно
от приложеното към документите, съдържащи се в нот.дело
№ 156/2020г. по описа на Нотариус Радка
Богданова, с рег.№ 435 на НК, удостоверение за наследници от 24.0.2013г. на
район Изгрев, Столична Община, обл. София, М.В. е
починал на 04.09.2013г., като е оставил за свои законни наследници ответниците по делото – съпругата си Е.В. и дъщеря си Р.К..
Видно
от нотариален акт № 51, том II, рег.№ 3885, дело № 156/2020г. на Нотариус Радка
Богданова, с рег. № 435 и с район на действие СтРС, ответниците Е.В. и Р.К. са признати за собственици по давностно владение и наследство при квоти: 3/4 ид.ч. за Е.В., 1/4 ид.ч. за Р.К.
на следните недвижими имоти:
-
на 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ...4500,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. ... № 35, с площ
320 кв.м. , с номер по предходен план 4500, в кв. 323, парцел ХI, заедно с
всички подобрения и приращения в описаното дворно
място, съгл. описание по скица на СГКК, а съгласно описание по предходни
документи: дворно място, цялото с площ от 315 кв.м., находящо
се в гр. Стара Загора, ул. ... /бивши ул…., ул. .../ № 63, съставляващо парцел ХIII – 6414, от
кв. 323 по плана на град;
-
1/ 2 ид.ч. от сграда с идентификатор ...4500.3, с
адрес гр. Стара Загора, ул. ... № 35, със застроена площ от 55 кв.м.,
представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда – западен близнак.
За
посочените недвижими имоти са приложени /към приложеното нот.дело/
скици с № 15 – 188009/08.05.2015г., и № 15 – 188020/08.05.2015г., издадени от
СГКК – Стара Загора, в които като собственици фигурират А. В., ..И. Г., М.В. и Е.В..
Видно
от нотариален акт № 52, том II, рег.№ 3886, дело № 157/2020г. на Нотариус Радка
Богданова, с рег. № 435 и с район на действие СтРС, ответниците Е.В. и Р.К. са признати за собственици на
основание покупка, давностно владение и наследство,
при квоти: 3/4 ид.ч. за Е.В., 1/4 ид.ч.
за Р.К. на следните недвижими имоти:
-
на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ...4500,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. ... № 35, с площ
320 кв.м. , с номер по предходен план 4500, в кв. 323, парцел ХI, заедно с
всички подобрения и приращения в описаното дворно
място, съгл. описание по скица на СГКК, а съгласно описание по предходни
документи: дворно място, цялото с площ от 315 кв.м., находящо
се в гр. Стара Загора, ул. ... /бивши ул…., ул. .../ № 63, съставляващо парцел ХIII – 6414, от
кв. 323 по плана на града;
-
сграда с идентификатор ...4500.3, с адрес гр. Стара Загора, ул. ... № 35, със
застроена площ от 55 кв.м., представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда –
западен близнак.
При
съставянето на акта са били представени документи, подробно посочени, измежду
които Решение гр.д. №2356/1983г. по описа на СтРС,
Решение от 01.03.1984г., постановено по в.гр.д. № 117/1984г., по описа на
Старозагорски окръжен съд, Резолюция на Върховен съд на РБ.
По допустимостта на иска:
Ответниците правят възражение
по допустимостта на предявения отрицателно установителен
иск, поради липса на тъждество
между твърдяното от ищцата собствено право и правото, предмет на спора. Възражението
е неоснователно:
Правното
твърдение на ищцата е, че се явява собственик на 1/4 ид.ч.
от дворно място, представляващо имот с идентификатор ...4500, както и на 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор ...4500.3, находящи се в гр. Стара Загора, ул. ... № 35. Ищцата се
легитимира като собственик на посочените недвижими имоти по силата на нот. акт за дарение
№ 167, том V,
дело № 2214/1984г. на нотариус при СтРС. При
издаването на нотариалния акт са били взети предвид документи, измежду които нот. акт № 40, том V, дело № 1971/1984г. на нотариус при СтРС, по силата на който дарителят на ищцата А.И.В. е
признат за собственик по давностно владение върху
следните имоти: 1/4 ид.ч. от дворно място, цялото от
315 кв.м., находящо се в гр. Стара Загора, ул. ... 35, заедно с втория
етаж от двуетажната масивна жилищна сграда – западен близнак, построен в
гореописаното дворно място, състоящ се от две стаи и антре, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, стълбищната
клетка, тавана,тоалетната, и една стая – северозападна, в сутеренния етаж. За
легитимността на притежаваното от дарителя право на собственост свидетелства
постановеното по в.гр.д. № 117/1984г., по описа на Старозагорски окръжен съд,
решение, с което съдът е признал за установено по отношение на М.В. и Е.В., че А.
В. /дарителят на ищцата/ е собственик по давностно
владение на 1/4 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от жилищната сграда – II етаж, 1/2 ид.ч.
от стълбищната клетка, тавана и тоалетната, и на една
сутеренна стая, находящи се в гр. Стара Загора, ул. ...
35.
Няма
спор, че правото на собственост на ищцата е оспорено от ответниците,
по силата на признатото им право на собственост за същите идеални части върху
същите недвижими имоти, придобито на основание давностно
владение и наследство, за което е издаден констативен нот.акт № 51, том II, рег.№ 3885, дело № 156/2020г.
на Нотариус Радка Богданова, с рег. № 435 и с район на действие СтРС, както и нотариален акт № 52, том II, рег.№ 3886, дело
№ 157/2020г. на Нотариус Радка Богданова, с рег. № 435 и с район на действие СтРС. Видно от втория нот. акт
признатото право на ответниците се простира върху
цялата сграда, т.е. вкл. и 1/ 2 ид.ч. от сградата,
предмет на иска по настоящото дело. Както се посочва по- горе, при съставянето
на акта са били представени документи, подробно посочени, измежду които Решение
гр.д. №2356/1983г. по описа на СтРС, Решение от
01.03.1984г., постановено по в.гр.д. № 117/1984г., по описа на Старозагорски
окръжен съд, Резолюция на Върховен съд на РБ. Видно от постановеното съдебно решение,
което се ползва със сила на пресъдено нещо, както и
от представените за процесните имоти скици от СГКК, както
и от събраните гласни доказателства / обсъдени по долу/, се установява, че
оспореното право се ограничава до 1/ 2 ид.ч. от жилищната
сграда – западен близнак. Същата жилищна сграда се състои от два етажа, един
сутеренен етаж, в който се помещават санитарен възел и северозападна стая, стълбищна клетка и таван. Недвижимият имот няма
самостоятелно функционално предназначение, за да се приеме, че е налице липса
на тъждество между недвижимите имоти, предмет на оспорените нот.
актове, и тези, по отношение на които е налице влязло в законна сила съдебно
решение. Видно от същото съдебно решение, признатото право на собственост в
полза на А. В. е за 1/ 2 ид.ч. от жилищната сграда,
като е направено пояснение, че тази ид.част се състои
от втори етаж на сградата. Именно въз основа на съдебния акт, А. В. е
реализирал правото си да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена
проверка, а впоследствие да дари същия имот на дъщеря си – ищцата Р.К.. Нито
постановеното съдебно решение, нито договорът за дарение са нищожни, в каквато
насока е оспорването на ответниците. Налице е
идентичност между принадлежащото на ищцата право и оспореното такова от страна
на ответниците. Със заявеното от ищцата самостоятелно
право върху процесните недвижими имоти - 1/4 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ...4500, както и
1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор ...4500.3, с
предназначение еднофамилна жилищна сграда, находящи
се в гр. Стара Загора, ул. ... № 35, и при твърдения от страна на ответниците за притежавани от тях вещни права върху същите
обекти, за ищцата е налице правен интерес от предявения отрицателно установителен
иск за собственост. Правен интерес от предявяване на установителен
иск е налице, когато ответникът извърши правни или фактически
действия, чрез които оспорва претендираното
от ищеца право – в случая издадените нот.акт №
51, том II, рег.№ 3885, дело № 156/2020г., и нот. акт
№ 52, том II, рег.№ 3886, дело № 157/2020г., двата акта на Нотариус Радка
Богданова, с рег. № 435 и с район на действие СтРС. Тъй като оспорването
смущава нормалното упражняване на правото на собственост, то носителят на това
право има интерес от предявяване на установителен
иск, който ще разреши спора със сила на присъдено нещо.
По основателността на иска:
Искът
е за установяване несъществуването на право на собственост върху следните
имоти: 1/4 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ...4500, както и на
1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор ...4500.3,с
предназначение еднофамилна жилищна сграда, находящи
се в гр. Стара Загора, ул. ... № 35.
Доводът на ответниците е, че от покупката на процесните
недвижими имоти през 1962г., както и от датата на постановяване на съдебното
решение през 1984г., до настоящия момент, семейството на М.В. – наследодател на
ответниците, е владяло изцяло процесните
недвижими имоти. В тази връзка ответниците представят договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води
от 11.04.2000г., протокол за монтаж/подмяна на средства за измерване от
20.06.2014г., от които доказателства се установява, че на името на Е.В. е била
открита партида за водоснабдяване на процесния имот. Ответниците представят и декларации по чл. 14 от ЗМДТ за
декларираните имоти.
Относно изясняване на обстоятелства, касаещи
владението на процесните имоти, по делото са събрани и
гласни доказателства.
Св. Г. Младенова, която се занимава с покупко продажба на недвижими имоти, твърди, че през 2019г., заедно с ищцата,
отишли да огледат втория етаж от процесната къща, за
който знае, че е „етажа на Р.“. На къщата се е правело ремонт, но двете стаи на
втория етаж били заключени. Ищцата успяла да отключи само едната стая, а на
другата ключалката била клеясала. Описва къщата с
един общ вход, като за да се стигне до втория етаж трябва да се мине през
първия, а за да се стигне до покрива, трябва да се мине през втория етаж.
Св. Л.Кацаров твърди, че през 2016г. се е появил
купувач „не само за етажа на Р.“, но и за цялата къща, но така и до сделка не
се стигнало. През 2019г. на покрива на къщата бил направен ремонт, без знанието
на ищцата. Впоследствие, ответниците поискали от
ищцата припадащата й се част от паричните средства за ремонта. Свидетелят
твърди, че още през 2016г. между страните са се водили разговори за
изкупуването на етажите, като ответницата Р.К. предложила на ищцата да й изкупи
етажа на половин цена.Така или иначе, до сделка отново не се стигнало.
Св. Г. Георгиев е живял в съседство до процесната къща до 1979г. – 1980г. През този период в
къщата са живели М.и Е. В.и. Описва къщата на два етажа, с тераса между
етажите, като до покрива се стига по вътрешна стълба от първия етаж. Хората
знаели, че къщата е на М.и Е..
Св. М. Желязкова от 1985г. живее в съседство със
семейството на Е. и М.В.и. Къщата близнак, в която е живяло семейството се
състои от два етажа, като на втория етаж има тераса, на която са си простирали
дрехите и са държали тикви. Санитарният възел на къщата се намира в приземния
етаж. Свидетелката е ходила много пъти на първия етаж, за разлика от втория
етаж. Твърди, че на втория етаж има две стаи, които „Не се поддържаха много…“. Твърди,
че всички знаят, че тази къща е на М.и Е.. Не знае дали в къщата е живяла Р.К.,
знае само, че децата й са живели там.
Св. Евгени Генов знае, че къщата, находяща се на ул. ..., е на М.и Е. В.и. Къщата е близнак,
като сем. В.и живеят в западния близнак. Твърди, че често посещава къщата, като
не знае друг да е живял в нея, нито да има заключени стаи.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите, същите са последователни и непротиворечиви, а тези на св. Кацаров
са преценени съобр.изискв.
на чл. 172 от ГПК.
Видно от представеното по делото удостоверение от
23.04.2021г., издадено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както и от писмо,
адресирано от същото дружество до ищцата, се установява, че считано от 07.12.2016г.
за обект, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ... №
35, на името на ищцата Р.К. има открита партида, с клиентски номер **********,
ИТН 2060704. Посочва се, че през периода 2005г. – 2016г. титуляр на партидата е
бил А. В..
Видно от удостоверение изх.№ 9240827 – 1
-2/19.04.2021г., издадено от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, за периода
01.01.2011г. до момента на издаване на
удостоверението, по партидата на ищцата няма консумирана електрическа енергия и
съответно задължения.
При спор за собственост,
когато и двете насрещни страни претендират да са собственици, било по
наследствено правоприемство или с нотариални актове -
констативни или такива за правна сделка, всяка една от тях следва да докаже
своето право по общото правило на чл. 154, ал.
1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест / е ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС/.
От събраните по делото
доказателства, се установява, че по
отношение на процесните имоти, е налице влязъл в
законна сила съдебен акт, по силата на който наследодателят на ищцата е признат
за собственик, по давностно владение, на същите имоти. Наследодателят се е снабдил с нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка за процесните
имоти, които впоследствие е дарил на дъщеря си – ищцата Р.К..
Ответниците оспорват правото на
собственост на ищцата, като навеждат доводи, че са придобили правото на
собственост върху идеалните части на същата, на основание давностно
владение.
Наведеното от ответниците придобивно основание давностно владение е оригинерно
такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да
се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1
ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus)
– осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus)
– намерението за своене. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при
правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл. 302 ЗИСС
(отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така
посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените
по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа
власт върху имота представлява владение.
Съгласно чл. 79, ал.1
от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 г. Придобивната
давност е способ за придобиване право на собственост върху чужда вещ чрез
фактическото упражняване на тези права в определения от закона срок. При
съсобственост върху имот, собственикът на опредЕ.идеална
част е владелец на тази част и държател на частите на останалите съсобственици.
В чл. 69 е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
При спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си
целия имот и от кога. В случаите, в които един от съсобствениците още от
момента на възникване на собствеността е започнал да упражнява фактическа власт
върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението
му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС
презумпцията по чл. 69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
повечето случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че
съсобственикът, упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее
собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите
съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на съсобственика
и той да започне да владее идеалната част и на другия съсобственик. Тогава
обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец да превърне с
едностранни действия държането им във владение. В тези случаи презумпцията по чл. 69 ЗС
се счита оборена и доказателствената тежест се
размества.
По делото се установява, че
наследодателят на ищцата – А. В., е придобил по силата на постановен съдебен
акт правото на собственост върху 1/4 ид.ч.
от дворното място, 1/2 ид.ч. от жилищната сграда – II етаж, 1/2 ид.ч. от стълбищната клетка,
тавана и тоалетната, и на една сутеренна стая, находящи
се в гр. Стара Загора, ул. ... 35, които имоти, впоследствие е дърил
на дъщеря си - ищцата. Останалите ¼ ид.ч. от
дворното място, и ½ ид.ч. от жилищната сграда
и ½ ид.ч. от общите части, са били собствени на М.В. и Е.В./ в режим на
СИО/. След смъртта на М.В., неговите законни наследници наследяват, както
следва: ¾ ид.ч. за Е.В. и ¼ ид.ч. за дъщеря му Р.К..
От това следва, че след смъртта на М.В. през 2013г., ответниците
са станали собственици на основание наследствено правоприемство
на съответните идеални части.
По делото не се установява ответниците да са упражнявали лично или чрез другиго
фактическа власт по отношение на спорните 1/4 ид.ч.
от дворното място, 1/2 ид.ч. от жилищната сграда.
Не се установява ответниците, а преди това и техния наследодател, да са противопоставили на А. В., и впоследствие на
ищцата, намерението да владеят имота в повече от собствените им идеални части. В
тежест на ответниците е да докажат, че са завладели
правата на ищцата, като намерението им е намерило външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на собственика и съответно са ги
придобили след изтичането на десетгодишния давностен
срок. От събраните гласни доказателства
се установява единствено, че ответниците, както и
наследодателя им, са живели и ползвали процесните имоти. Не е от съществено значение в случая,
дали стаите на втория етаж са били ползвани от ответниците
/дори от свидетелските показания да става ясно, че тези стаи не са били
поддържани/. Безспорно се установява, че в същата къща, за периода 2005г. –
2016г. е имало открита отделна партида за потребление на електрическа енергия -
на името на А. В., която след смъртта му е прехвърлена на името на ищцата Р.К..
Видно от представеното удостоверение, издадено от „ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, за периода 01.01.2011г. – 2021г., по същата партида няма консумирана
електрическа енергия, което обстоятелство оборва твърдението, че цялата къща е
била ползвана. Упражняването на фактическа власт върху даден имот не изчерпва
състава на придобивната давност, а е необходимо
фактическата власт да се упражнява с намерение за своене.
По делото не се установява, че ответниците, респ.
техния наследодател, са отрекли правата на ищцата, респ. на наследодателя й А.
В., и това да е станало достояние на нея/него. Напротив, ищцата е била със
съзнанието, че тази ½ ид.ч. от къщата е нейна
собственост, като е предприела действия по продажбата й. Манифестирането на
намерението да се свои имота е основен елемент от придобивното
основание. Липсват доказателства за
такъв манифест, от страна на ответниците. Не се доказва владение от ответниците в предвидения от закона срок от 10 години по
отношение на идеалните части на ищцата.
Преминаването през чужд имот, респ. ползването му, не е владение. Поради това, предявеният
отрицателно установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Ирелевантно се явява обстоятелството
дали и кога А. В. е станал жител *** и дали е бил в вписан в регистъра на ЖСК,
поради което съдът не следва да обсъжда представените в тази насока писмени
доказателства.
|
|
|
|
|
Съгласно чл. 537, ал.2
от ГПК, нотариалният акт може да бъде отменен или изменен, когато
със съдебно решение е установено, че засяга правата на трети лица. С оглед на
възприетото разрешение за основателност на предявения отрицателно установителен иск за
собственост, се следва отменяването на нотариални актове - нот.акт №
51, том II, рег.№ 3885, дело № 156/2020г., на Нотариус Радка Богданова, с рег.
№ 435 и с район на действие СтРС, и нот. акт № 52, том II, рег.№ 3886, дело № 157/2020г., на
Нотариус Радка Богданова, с рег. № 435 и с район на действие СтРС. Вторият нот. акт следва да
бъде отменен за размера от 1/4 ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор № ...4500, и за размера от 1/ 2 ид.ч.
от сграда с идентификатор ...4500.3, с адрес гр. Стара Загора, ул. ... № 35, за
които идеални части са констатирани неоснователно вещни права за ответниците.
При този изход на делото ответниците
следва да заплатят на ищцата направените по делото разноски, които са в размер
на 1366.28 лв., съобразно приложения списък на разноски. Ответниците
са направили възражение за прекомерност на платения от ищцата адв. хонорар, в размер на 1 150 лв., което съдът
намира за неоснователно. Изчислено, съгл. чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /по
предявения отрицателно установителен иск/, и съгл.чл.
7, ал.1, т.4 от Наредбата/по иска за отмяна на нот.акт/,
възнаграждението за адвокат възлиза на 1115.60 лв. Платеният от ищцата хонорар
в размер на 1150 лв. е към минималния размер за защита в производството, поради
което не следва да бъде намаляван.
Водим от изложените съображения, Съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Р.А.К.,
ЕГН **********,***, че Е.И.В., ЕГН **********,***, и Р.М.К., ЕГН **********,***,
НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ, на основание давностно владение и наследство на
1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ...4500,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. ... № 35, с площ
320 кв.м. , с номер по предходен план 4500, в кв. 323, парцел ХI, при съседи: ...4506,
….522.16, ...7059, ...4501, както и на 1/ 2 ид.ч. от
сграда с идентификатор ...4500.3, с адрес гр. Стара Загора, ул. ... № 35, със
застроена площ от 55 кв.м., представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда –
западен близнак, разположена в поземлен имот с идентификатор ...4500.
|
|
|
|
|
ОТМЕНЯ нот.акт
№ 51, том II, рег.№ 3885, дело № 156/2020г., на Нотариус Радка
Богданова, с рег. № 435 и с район на действие СтРС.
ОТМЕНЯ нот. акт № 52, том II, рег.№ 3886, дело № 157/2020г., на
Нотариус Радка Богданова, с рег. № 435 и с район на действие СтРС, за размера от 1/4 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № ...4500, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. ... № 35, с площ 320 кв.м., с номер по предходен план
4500, в кв. 323, парцел ХI, при съседи: ...4506, 68850.522.16, ...7059, ...4501,
както и за размера от 1/ 2 ид.ч. от сграда с
идентификатор ...4500.3, с адрес гр. Стара Загора, ул. ... № 35, със застроена
площ от 55 кв.м., представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда – западен
близнак, разположена в поземлен имот с идентификатор ...4500.
ОСЪЖДА ЕЛЕНА И.В., ЕГН **********,***, и Р.М.К., ЕГН **********,***, да
заплатят на Р.А.К., ЕГН **********,***, сумата от 1366.28 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението е подлежи на обжалване в двуседмичен срок,
от връчването му на страните, пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: