Решение по дело №710/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 90
Дата: 22 март 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Кунчева
Дело: 20214400500710
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Плевен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-

СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500710 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа въззивната жалба на М. М. С., от гр. София,
подадена чрез пълномощника й адв. П.Г. от САК, срещу решение № 260028
от 17.06.2021 г. по гр.д. № 448/2019 г. по описа на Районен съд – Никопол.
В жалбата са изложени оплаквания, че първоинстанционният съд не е
съобразил изложеното в хода на делото желание на въззивницата обособените
три дяла от по 15000 кв.м от поземлен имот 49415.33.15 – нива в м.“***“,
целият от 45000 кв.м, в землището на с.***, да бъдат поставени в дял на
ответниците М.С., Л.П. и И.П., както и заявеното от ищеца становище, че
няма възражение. Наведени са твърдения, че тези три съделителки са в
близки отношения от години, съседи са в с.*** и желаят за в бъдеще
техните деца да имат съседни имоти. С въззивната жалба се претендира да
бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго
от въззивната инстанция, с което поземлен имот с идентификатор 49415.33.35
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-256/22.04.2019 г. на изпълнителни директор на АГКК, находящ се в
1
землището на с. ***, м. „***“, с площ от 15007 кв.м, да бъде поставен в дял на
М. М. С., а поземлен имот с идентификатор 49415.109.453, в землището на с.
***, м. „***“, с площ от 15000 кв.м, да бъде поставен в дял на съделителя
„***“ ООД.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба „***“ ООД изразява становище за
нейната неоснователност, чрез пълномощника си адв. Б.К. от АК-Плевен.
Останалите ответници по въззивната жалба не ангажират становище.
Като взе предвид данните по делото, релевираните във въззивната
жалба оплаквания и доводите на страните, настоящият съдебен състав на
Плевенски окръжен съд намира разглеждането на жалбата за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните
съображения:
С обжалваното решение е извършена делба между съделителите на
допуснатите до делба в първата фаза на делбеното производство недвижими
имоти /земеделски земи/, като съдът е разпределил делбените имоти.
В хода на първоинстанционното производство във втората фаза на
съдебната делба е било прието заключение на вещото лице по назначената
съдебно-техническа и оценителна експертиза относно стойността на
дяловете и на отделните делбени имоти, с което е изготвен и проект за
разделяне на допуснатите до делба земеделски земи и за разпределянето им в
реални дялове в два варианта.
В проведеното на 14.12.2020 г. съдебно заседание, след като е
изслушал становищата на явилите се страни, съдът е разпоредил да бъде
изпратен първият вариант от заключението на АГКК за одобрение.
С одобрения проект на първи вариант от приетото заключение на
вещото лице от допуснатия до делба земеделски имот с идентификатор
49415.33.15, представляващ нива в землището на с.***, в м. „***“, с площ от
45007 кв.м, са образувани три нови поземлени имота, съответно: поземлен
имот с идентификатор 49415.33.35, с площ от 15007 кв.м, поземлен имот с
идентификатор 49415.33.36, с площ от 15000 кв.м и поземлен имот с
идентификатор 49415.33.37 с площ от 15000 кв.м.
2
Според одобрения първи вариант от заключението, новообразуваният
поземлен имот с площ от 15007 кв.м попада в първи дял, а останалите два
новообразувани поземлени имота, всеки от които с площ от 15000 кв.м –
съответно в дял трети и дял четвърти.
С обжалваното решение районният съд е поставил в дял на „***“ ООД
трите земеделски имота от обособения дял първи по първия вариант от
заключението на вещото лице, който включва и процесния новообразуван
имот с идентификатор 49415.33.35. Останалите два новообразувани имота,
съответно с идентификатори 49415.33.36 и 49415.33.37, с решението са
поставени в дял на Л. Б. П. и ИЛ. СТ. П..
С първоинстанционното решение в дял на съделителката М.С. е
поставен също поземлен имот с площ от 15000 кв.м, който обаче не е част от
бившия поземлен имот с идентификатор 49415.33.15.
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение в първата фаза на
делбеното производство съделителите имат различни квоти, като квотите на
съделителите М.С., Л.П. и И.П. са равни.
Принципът за реален дял е водещ в делбата и следва да намери
приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или
по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, какъвто е и настоящият
случай.
Правилото на закона е разпределението на реално поделяема
имуществена общност да се извърши чрез тегленето на жребий. Като
изключение от това правило с разпоредбата на чл.353 ГПК е предвидена
възможността съдът да извърши делбата, като разпредели наследствените
имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на
дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. На
практика до извършването на делба по реда на чл. 353 ГПК се стига, когато
дяловете на съделителите са различни и същевременно имотите се различават
по стойност.
В конкретния случай дяловете на всички съделители не са равни и
същевременно делбените имоти се различават по стойност, с оглед приетото
по делото заключение на вещото лице. При това положение делбата на
земеделските имоти следва да бъде извършена именно по реда на чл. 353
ГПК, както правилно е приел районният съд.
3
В хода на първоинстанционното производство ответницата М.С. е
изразила предпочитание трите новообразувани имота от бившия поземлен
имот с идентификатор 49415.33.15 да бъда възложени съответно на нея, на
Л.П. и на И.П.. Това искане не е обосновано с фактическа обвързаност на
тези съделители с конкретните поземлени имоти, нито с извършвани от тях
действия на обикновено управление на същите имоти, а с отношенията им на
близки семейни приятели.
Действително ищецът, чрез своя процесуален представител,
първоначално е заявил, че не възразява на така заявеното искане, но
доколкото същото не е съобразено с вариантите за разпределение по
заключението на вещото лице и страната не е поискала изготвяне на друг
вариант, впоследствие ищецът е депозирал писмено становище, прието в
последното съдебно заседание, делбата да се извърши по вариант първи от
заключението.
Обжалваното решение на Никополски районен съд е съобразено
изцяло с приетия от страните вариант за извършване на делбата, изготвен от
вещото лице, както и с одобреното по надлежния ред разделение на
поземлени имоти по този вариант. Възложените с решението поземлени
имоти в дял на всеки един от съделителите съвпадат с разпределените по
заключението имоти за всеки от обособените шест реални дяла от
допуснатите до делба земеделски имоти.
Следва да бъде посочено, че във въззивната жалба не се съдържат
оплаквания за несъответствие на реално образуваните дялове с правата на
съделителите, нито за неправилно разпределение на имотите по вид, площ и
стойност в дяловете на съделителите. Претенцията на въззивницата да получи
конкретен поземлен имот не е съобразена с предложените от вещото лице по
приетото заключение варианти на разпределение, поради което не може да
обоснове извод за неправилно извършена делба.
В този смисъл и с оглед на гореизложените съображения,
обжалваното решение на Никополски районен съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на процеса, на въззиваемата страна „***“ ООД следва
да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски в
размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
4
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028 от 17.06.2021 г. на Районен съд –
Никопол, постановено по гр.д. № 448/2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. М. С., от гр. София, ЕГН
**********, да заплати в полза на „***“ ООД, ЕИК ***, сумата 600 лв.
/шестотин лева/, представляваща направени деловодни разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5