№ 17629
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110139658 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Д. С. срещу И. Д. Я., с която е предявен
иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от
наследството на наследодателя Димитър Стаменов Симов, чрез намаляване на извършеното
от наследодателя завещателно разпореждане в полза на И. Д. Я. по отношение на 1/3 ид. ч.
от притежаваното от починалия Димитър Стаменов Симов движимо и недвижимо
имущество.
Ищцата твърди, че страните са наследници на починалия на 24.05.2021 г. Димитър
Стаменов Симов. Твърди, че със саморъчно завещание, обявено и вписано в Служба по
вписванията, Димитър Симов завещал в полза на ответницата всичкото движимо и
недвижимо имущество, което притежавал към деня на неговата смърт, с което била
накърнена запазената й част от наследството, останало й от Димитър Стаменов Симов.
Посочва, че съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на ищцата, като низходящ, е 1/3 от
наследството, доколкото общия наследодател на страните не е оставил съпруг. Ето защо
предявява настоящия иск. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата И. Д.
Я., с който признава иска. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото да
бъдат възложени в тежест на ищеца, доколкото твърди да не е дала повод за завеждане на
иска.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН в тежест на ищцата е да докаже, че е от
кръга на наследниците на Димитър Стаменов Симов с правото на запазена част (съгласно чл.
28, ал. 1 ЗН и чл. 29, ал. 1 ЗН); че наследодателят й Димитър Стаменов Симов е извършил
1
завещателно разпореждане в полза на ответницата И. Д. Я., с което се разпорежда с цялото
си имущество; че с извършеното завещателно разпореждане наследодателят Димитър
Стаменов Симов е накърнил запазената част от наследството на ищцата; както и правата и
задълженията в наследствената маса по чл. 31 ЗН.
По своята правна природа този иск е конститутивен и субективното преобразуващо
право на наследника със запазена част да иска отмяна на горепосочените отчуждения се
поражда едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на запазената
част от наследството чрез намаление на завет или дарение / в този смисъл определение №
60092 от 30.06.2021г. на ВКС по ч. гр. д. №1507/2021г., I г. о., ГК/ От момента на влизане в
сила на решението по иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН облагодетелстваното от завещанието лице
губи права над онази част, с която завещанието е намалено, но възстановяването няма
обратно действие и съсобственост ще възникне само доколкото завещаният имот се намира в
патримониума на облагодетелстваното лице.
Още с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът заявява признание
на иска по реда на чл. 237 от ГПК, моли за прекратяване на съдебното дирене.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено
при признание на иска. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск,
но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена
само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от
него право.
Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да
остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК – в този смисъл и Решение № 141 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по
смисъла на съдебната практика – "Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след
проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. " – в този смисъл и Решение № 20
от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне
с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска, като ищецът е поискал постановяване на решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната – ответникът може да се разпорежда.
Същевременно, с оглед представените като доказателство по делото и приобщени
писмени доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника
по признание на иска, заявеният в настоящето производство конститутивен иск е допустим и
основателен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния разноски в
2
производството по делото, доколкото макар да признава предявения иск, ответникът е дал
повод за образуване на настоящото производство, поради което и не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка и с оглед пълнота на
изложението, следва да се уточни, че проведените между страните разговори, за които
ответната страна твърди в отговора си и в хода на проведеното открито съдебно заседание,
очевидно не са дали резултат, поради което и тяхното случване/неслучване в обективната
реалност преди подаване на исковата молба, инициирала настоящото дело, няма юридическо
значение в контекста на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съображенията на настоящия съдебен състав са
следните. Предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е
уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски,
когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се
освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на
чл.78, ал.2 ГПК – в този смисъл вж. Определение № 242 от 31.05.2018г. по ч.гр.д. №
2062/2018г. на ВКС, ІV г.о. и Определение № 708 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/2012г. на
ВКС, І г.о. Настоящото производство има за предмет иск по чл. 30 от ЗН – конститутивен
иск, с който се упражнява субективно потестативно (а не вещно) право да се иска
възстановяване на запазена част от наследството, респективно връщане в наследствената
маса на наследството, на запазената част на ищеца от наследството на наследодателя, при
уважаване на претенцията. Сиреч, извънсъдебното поведение на ответната страна в случая е
ирелевантно, доколкото искът, с който се предявява потестативно право по чл. 30 ЗН, като се
иска от съда да го потвърди със СПН и да постанови следващата от него промяна на
гражданските правоотношения между спорещите страни, може да се упражни само чрез съд.
Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 900 лева, за което
представя надлежни доказателства за реалното им сторване /вж. л. 21 по делото/. Предвид
приложения от ищцата по делото договор за правна защита и съдействие от 02.07.2025 г.,
указващ действително плащане на сумата от 900 лева, и удовлетворяване на стандартите,
заложени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
намира, че тази сума следва да бъде възложена като разноска в тежест на ответната страна.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските за държавна такса в
размер на 80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Д. Д. С., ЕГН **********, в размер на 1/3
части от наследството на Димитър Стаменов Симов, ЕГН **********, починал на
24.05.2021 г., като НАМАЛЯВА с 1/3 части завещателното разпореждане по саморъчно
завещание от 04.05.2017 г., обявено с протокол от 21.06.2021 г. на нотариус Ивайло Николов,
с рег. № 040 на НК, с което Димитър Стаменов Симов, ЕГН ********** е завещал на И. Д.
Я., ЕГН **********, „цялото свое движимо и недвижимо имущество“.
ОСЪЖДА И. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Банкя, ул. „Ангел Каралийчев“ №
1Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 12-Г, сумата от 980 лева, представляваща сторени разноски
пред СРС в хода на първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4