Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2427/ 11.06.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.
АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1250 по описа на ПРС за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ и чл.
86 от ЗЗД.
Ищцата
Н.Т.Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ч. я.“ № , ет. ,
офис , чрез а. Т.Д. е предявила срещу
„Транс Сити” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Панагюрище, ул. „Мерул“ № 1, представлявано от и. д. А. Б. обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1 500 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2011г. –
22.11.2012г., по чл. 86 от ЗЗД- мораторна лихва върху всяка неплатено трудово
възнаграждение от първо число на месеца, за който е дължимо до датата на
подаване на исковата молба, в размер на общо 95 лева и по чл. 224, ал. 1 от КТ-
за заплащане на обезщетение за 10 дни неползван ПГО за 2012г. в размер на 100
лева. Претендира законна лихва и разноски.
Ищецът
твърди да е работил по ТПО с ответника от 01.03.2010г. до 22.11.2012г.
на длъжност „к.”, като напуснал по чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ. За периода
01.05.2011 г.- 22.11.2012 г. му било изплащано 60 % от трудовото
възнаграждение, а останалите 40 % оставали дължими, като за последните месеци
не бил получил цялото си трудово възнаграждение, както следва: по 75 лева за
всеки месецпрез периода 01.05.2011 г.- 31.10.2012 г. и за м. ноември 2012 г.-
150 лева. Върху всяко отделно неплатено трудово възнаграждение се дължала мораторна
лихва, както следва: за периода 01.07.2011 г.- 27.01.2014 г. в размер на 5
лева, за периода 01.08.2011 г.- 27.01.2014 г. в размер на 5 лева, за периода
01.09.2011 г.- 27.01.2014 г. в размер на 5 лева, за периода 01.10.2011 г.-
27.01.2014 г. в размер на 5 лева, за периода 01.11.2011 г.- 27.01.2014 г. в
размер на 5 лева, за периода 01.12.2011 г.- 27.01.2014 г. в размер на 5 лева, за
периода 01.01.2012 г.- 27.01.2014 г. в размер на 5 лева, за периода 01.02.2012
г.- 27.01.2014 г. в размер на 5 лева, за периода 01.03.2012 г.- 27.01.2014 г. в
размер на 5 лева, за периода 01.04.2012 г.- 27.01.2014 г. в размер на 5 лева, за
периода 01.05.2012 г.- 27.01.2014 г. в размер на 5 лева, за периода 01.06.2012
г.- 27.01.2014 г. в размер на 5 лева, за периода 01.07.2012 г.- 27.01.2014 г. в
размер на 5 лева, за периода 01.08.2012 г.- 27.01.2014 г. в размер на 5 лева,
за периода 01.09.2012 г.- 27.01.2014 г. в размер на 5 лева, за периода
01.10.2012 г.- 27.01.2014 г. в размер на 5 лева, за периода 01.11.2012 г.-
27.01.2014 г. в размер на 5 лева и за периода 01.12.2012 г.- 27.01.2014 г. в
размер на 5 лева, или общо сума от 95 лева, считано от последното число на
месеца, следващ начислението, до датата за подаване на исковата молба. Също
така към датата на прекратяване на ТПО имал право на 10 дни ПГО за 2012г., за
които му се дължало обезщетение в размер на 100 лева, върху което претендира
мораторна лихва в размер на 5 лева за периода 01.01.2013 г.- 27.01.2014 г.
Ето защо моли да се осъди ответника да му
заплати търсената сума, ведно със законна лихва от завеждане на иска до
окончателното плащане, като претендира и присъждане на разноски по делото.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответника, който не е депозирал писмен
отговор в срок, и не взема становище по делото.
В
първото по делото с.з. ищецът е изменил исковете си, както следва: искът по чл.
128, т. 2 от КТ за заплащане на ТВ за периода 01.05.2011г. – 22.11.2012г. е
увеличен за сумата от 1522, 59 лева (хиляда петстотин двадесет и два лева и
петдесет и девет стотинки), вместо първоначално предявения размер от 1500
(хиляда и петстотин лева), и искът по чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко
вземане, начиная от 01.07.2011г. до 27.01.2014г. е увеличен на сумата от 292,
03 лева (двеста деветдесет и два лева и три стотинки), вместо първоначално
предявения размер от 95 (деветдесет и пет) лева.
Производството
по иска с правно основание чл. 224 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100 лева (сто лева) – неплатено обезщетение за 10 дни неползван
ПГО за 2012г., е прекратено на осн. чл. 233 от ГПК поради отказ от иска.
Ответникът
не взема становище по изменените размери на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – трудов
договор и заверено копие на тр. книжка на ищеца се установява, че в периода 01.03.2010г. – 22.11.2012г. ищецът
е работил по ТПО с ответника на длъжност „к.”, с ОМВ 317 лева, като ТПО е
прекратено, считано от 22.11.2012г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по
взаимно съгласие на страните. Уговорен е в ТД срок за плащане на ТВ от 20-то до
30-то число следващия месец.
Установява се от заключението на допуснатата ССЕ на в. л.
С., че нетното ТВ на ищеца за периода 01.05.2011г. – 22.11.2012г. възлиза на
сумата от 7004, 83 лева, от тях са платени 5482, 24 лева и остава да се дължи
сумата от 1522, 59 лева (хиляда петстотин двадесет и два лева и петдесет и
девет стотинки), като мораторната лихва върху тази сума за периода от падежа на
всяко вземане, начиная от 01.07.2011г. до 27.01.2014г. възлиза на сумата от
292, 03 лева (двеста деветдесет и два лева и три стотинки).
Ответната страна не е ангажирала доказателства за
заплащане на каквито и да било суми на ищеца.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за заплащане на трудово възнаграждение
следва ищецът да установи, че е работил по ТПО с ответника в процесния период,
че е полагал труд и размера на дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната страна
следва да установи, че е платила сумите за тр. възнаграждение на ищеца.
От представените доказателства безспорно се установи, че
ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че в
процесния период е полагал труд, за който не му е платено ТВ в размер на 1522,
59 лева.
Ето защо искът за главницата се явява изцяло доказан по
основание и размер, поради което ще се уважи.
Установява се и дължимостта на мораторната лихва, тъй
като видно от тр. договор ищецът изпада в забава на първо число на втория
месец, следващ полагане на труда, като за периода от падежа на всяко вземане, начиная
от 01.07.2011г. до 27.01.2014г. същата възлиза на сумата от 292, 03 лева
(двеста деветдесет и два лева и три стотинки).
Вземанията са лихвоносни и исковата молба има характер на
покана, и законна лихва е претендирана. Ето защо такава ще се присъди от
завеждане на исковете до окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът претендира разноски по делото, като доказва ад е
извършил такива в р-р на 450 лева – платено а. в. С оглед изхода на спора
същите му се следват изцяло, като следва да се възложат в тежест на ответната
страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, възлиза на 110, 90 лева (сто и
десет лева и деветдесет стотинки), от които сумата от 60, 90 лева - ДТ по иска
по чл. 128, т. 2 от КТ, и 50 лева – ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ. В негова тежест ще се възложат и разноските за
ССЕ от бюджета на съда в р-р на 40 лева (четиридесет лева).
Следва на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените възнаграждения
и обезщетения, тъй като същите представляват дължими трудови възнаграждения и обезщетения
по ТПО.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Транс сити” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, обл.
Пазарджик, ул. „Мерул“ № 1, представлявано от с. С. Ж., с адрес на с.: гр. П., ул. „О.” № да заплати на Н.Т.Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ч. я.“
№ , ет. , офис ,
чрез а. Т.Д. сумата от 1522, 59 лева
(хиляда петстотин двадесет и два лева и петдесет и девет стотинки), представляваща неплатен остатък от нетното трудово възнаграждение за
периода 01.05.2011г. – 22.11.2012г.,
сумата от 292, 03 лева (двеста
деветдесет и два лева и три стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.07.2011г. до
27.01.2014г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2014г. до окончателното им
плащане, както и сумата от 450 лева
(четиристотин и петдесет лева) – платено а.
в.
ОСЪЖДА “Транс сити” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, обл.
Пазарджик, ул. „Мерул“ № 1, представлявано от с. С. Ж., с адрес на с.: **** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 110, 90 лева (сто и десет лева и деветдесет стотинки) - дължима държавна такса върху уважените искове,
както и сумата от 40 лева
(четиридесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
ДОПУСКА на осн. чл. 242,
ал. 1 от КТ предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т. Асп. Георгиева
Вярно с оригинала.
С.А.