Определение по дело №82/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на Определение №1257/22.08.2011г., постановено от Административен съд Б. по административно дело №427/2011г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Б..

Дело №427/2011г. по описа на Административен съд Б. е образувано по постъпила в този съд касационна жалба от адв. К. Д., адрес на кантората: гр. Б., ул. “С. С.” №., ., офис №. защитник на П. А. Ю., ЕГН * срещу Решение №5381 от 12.07.2011г., постановено по НАХД №738/2011г. по описа на Районен съд Б.. С обжалваното решение Районен съд Б. е признал жалбоподателя за виновен в това, че е извършил непристойна проява, изразяваща се в сбиване на обществено място, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл.1, ал.1 УБДХ, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150,00 лв. В решението на районния съд е посочено, че същото не подлежи на обжалване. Обжалваното решение е постановено на 12.07.2011г., жалбата срещу него е постъпила в регистратурата на РС Б. на 12.07.2011г.

За да изпрати делото по подсъдност на настоящия съд, Административен съд Б. препраща към мотивите на Решение №3 от 04.05.2011г. по конституционно дело №19/2010г. на КС на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.7, изр.1 от Указ №904 от 28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство /обн. ДВ бр.102 от 1963г., посл. изм. бр.27 от 2009г./ в частта “не подлежи на обжалване”, където е посочено, че производството по УБДХ стои най-близо до производството по чл.78а от НК.

При обсъждане на въпросите по чл.248, ал.2 НПК настоящият съдебен състав на Б. окръжен съд намира, че същият не е компетентен да разгледа и реши настоящото дело.

В Решение №3 от 04.05.2011г. Конституционният съд е приел, че производството по УБДХ стои най-близо до производството по чл.78а от НК. Това не означава, че автоматично следва да се прилага глава двадесет и осма от НПК. Производството по реда на глава двадесет и осма от Наказателнопроцесуалния кодекс- освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е диференцирана процедура, която се прилага при предвидените в закона предпоставки за извършено престъпление. Още повече разпоредбата на чл.379 НПК препраща към разпоредбите на ЗАНН. Задържане в поделенията на МВР е административно наказание, което се налага за извършено административно нарушение по УБДХ и ангажира административно- наказателната отговорност на нарушителя и не би могло да се прилага посочената диференцирана процедура, доколкото НПК препраща към ЗАНН, то следва производството да се развие по ЗАНН.

В мотивите на посоченото конституционно решение е посочено, че “от уредбата в Указа за борба с дребното хулиганство е видно, а и в правната теория е категорично възприето разбирането, че наказанието ”задържане в поделенията на МВР” притежава всички белези на административното наказание и се налага като основно наказание алтернативно с административното наказание глоба”.

Съгласно Тълкувателно решение №46 от 16.10.1979г. по н.д. №36/79г., ОСНК “Деянието дребно хулиганство по чл.1, ал.1 УБДХ представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН. Този закон определя общите правила за определяне на административните нарушения и наказания, което означава, че производството по установяване на административното нарушение дребно хулиганство, налагане и изпълнение на административното наказание е подчинено, както на специалните правила, посочени в УБДХ, така и на общите правила на ЗАНН. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.1 от същия закон.”.

Съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН решенията на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Производството по жалба срещу решението на районният съд също е административно и разглеждането и решаването му са в материалната компетентност на административния съд.

В този смисъл е и практиката на ВКС: Определение №124 от 06.10.2009г. по ч.н.д. №512/2009г., ІІІ н.о., Определение №161 от 14.12.2009г. по ч.н.д. №681/2009г, ІІІ н.о., Определение №166 от 21.12.2009г. по ч.н.д. №710/2009г., ІІІ н.о., Определение №13 от 28.01.2010г. по ч.н.д. №661/2009г., ІІ н.о., Определение №27 от 11.03.2010г. по ч.н.д. №100/2010г., ІІІ н.о.

С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав, счита, че делото е подсъдно на Административен съд Б., поради което на основание чл.135, ал.4 НПК, следва да се повдигне спор за подсъдност между Окръжен съд Б. и Административен съд Б..

Водим от горните съображения и на основание чл.249, ал.1 във вр. с чл.248, ал.2, т.1 НПК, чл.44, ал.1 НПК и чл.135, ал.5 АПК, Окръжен съд Б.

ОПРЕДЕЛИ :

ПРЕКРАТЯВА производството по к.н.а.х. №410/2011г. по описа на Окръжен съд Б., поради неподсъдност.

ПОВДИГА спор за подсъдност на производството по делото между Окръжен съд Б. и Административен съд Б..

ИЗПРАЩА делото на Върховния касационен съд за решаване спора по реда на чл.135, ал.4 АПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: