№ 554
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500387 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца
УМБАЛ „ Свети Георги „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Определение № 512 от 12.01.2023 г.,
пост. по гр.д. № 60/2023 г. на РС – Пловдив за прекратяване на производството по делото
поради недопустимост на иска.
Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на обжалваното
определение.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 422
от ГПК, предявен след указания на заповедния съд в хипотеза на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.
За да го приеме за недопустим и да прекрати образуваното по него исково
производство районният съд е приел, че посочената хипотеза не е налице, тъй като при
връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК на адреса на длъжницата / посочения в
заявлението, той и постоянния и настоящ неин адрес / връчителят не е събрал данни че
същата не живее на него.
Депозираната от дружеството последваща молба за допълване на прекратителното
определение с даване на указания към заповедния съд за продължаване действията по
връчването на заповедта и извършване на надлежни такива е оставена без уважение с
мотиви, че „ настоящата инстанция е първа по степен и не разполага с правомощия да дава
задължителни указания на друг равен по степен съд“ – Разпореждане от 20.01.2023 г..
В частната жалба ищецът поддържа, че е предявил иска по задължителни указания на
заповедния съд и в срок, като прекратяването на производството по него би имало за
единствена последица обезсилване на заповедта не по негова вина. Претендира отмяна на
обжалваното определение и връщане делото на исковия съд за даване ход на производството
по него, евентуално – отмяна на обжалваното определение и връщане делото на заповедния
съд за събиране на данни относно факта живее ли длъжника на адреса и връчване на
заповедта съобразно събраните данни.
Частната жалба е основателна.
След констатация че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на
1
длъжницата при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК заповедният съд е дал указания на
заявителя да предяви иска за установяване на вземането си, което последният е сторил в
срок. Тези указания са задължителни и неизпълнението им има за последица обезсилване на
заповедта – чл. 415 ал. 5 от ГПК. Следователно искът не е недопустим. Производството по
чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното, исковият съд - както сам е посочил в
разпореждането си от 20.01.2023 г., не разполага с правомощия да дава указания на
заповедния съд, съответно да отменя неговите указания. Същият е длъжен да продължи
производството, още повече че в случая не е установил длъжницата да не живее на адреса.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 512 от 12.01.2023 г., пост. по гр.д. № 60/2023 г. на Районен
Съд – Пловдив за прекратяване на производството по делото.
Връща делото на същия съд и състав за по нататъшен ход на производството.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2