№ 21
гр. гр. Добрич, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500705 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 15073/01.09.2022 г. от „Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., с ЕИК ***, чрез упълномощения адвокат В. Г., срещу
решение № 764/25.07.2022 г. по гр.д.№ 3558/2021 г.на РС-Добрич, с което
дружеството се да заплати на „Силк-Газ БГ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес: град В., бул. „Княз Борис I“ № 111, Бизнес център, ет. 9, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 3069, 91 лева, получена без
основание на 29.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 18.11.2021 г., до окончателно плащане на задължението.
Порочността на решението се обосновава с неправилната преценка на
районния съд за неоснователност на възражението на ответника за
прихващане при неправилно прилагане на нормата а чл.103 от ЗЗД. Иска
отмяна на решението и постановяване на ново за отхвърляне на иска поради
прихващане.
Въззиваемата страна - „Силк-Газ БГ“ ООД, чрез упълномощения адв.С.
Х., е подалата писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, с доводи за
1
неоснователност на жалбата, правилна преценка от съда за основателност на
възражението му за погасяване на вземането, заявено от ответника за
прихващане, поради изтекла погасителна давност.
Въззивната жалба е подадена чрез изпращане по електронна поща на
31.08.2022г., т.е.в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 17.08.2022г., когато
обжалваното решение е връчено на обжалващия,който се явява и лице с
интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на
регламентите на чл.260-261 от ГПК за въззивно обжалване..
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Предявеният иск е осъдителен, черпещ правното си основание от
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД ГПК. Предявен е от „Силк-Газ БГ“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес: град В., бул. „Княз Борис I“ №
111, Бизнес център, ет. 9, срещу „Ф.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Д., за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3069, 91 лева, получена без основание на 29.09.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2021 г., до
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
Искът е изцяло уважен. Атакуваното решение настоящата инстанция
намира за правилно по следните съображения .
Няма спор между страните по фактите, установени от районния съд на
база събраните по делото гласни/чрез разпита на св. Б.М. и С.П./ и писмени
доказателства/платежни документи/, както и заключението на вещото лице
Е.Й. по СТЕ, относно търговските взаимоотношения между страните и
обстоятелствата относно изпълнение на задължения по договори за превоз от
2021г. и от 2010г. Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не
са представени нови доказателства, при което не е необходимо повторно да
бъдат обсъждани подробно всички доказателства, доводи и възражения на
страните. Въз основа на същите доказателства и настоящата инстанция
приема за установено наличието на договорно правоотношение, породено от
договор за транспортни услуги, по силата на който ищецът е възложил на
2
ответника извършване на превоз– транспорт на царевица от с. С. до гр. В. и от
с. Д. до гр. В., срещу възнаграждение. Не е спорно, че услугата е извършена
от ответника. Последният на датата 20.09.2021 г. e издал фактура с №
********** за сумата от 3069.91лева/с ДДС/ с падеж 26.09.2021 г. Установява
се, че ищецът е извършил плащане по фактурата като на 26.06.2012 г. е превел
по банковата сметка на ответника сумата по фактурата в пълния и размер на
3069, 91лева, т.е. вземането на ответника по фактура с №
**********/20.09.2021г е удовлетворено своевременно и напълно.
Установява се, че и на 29.09.2021г. ищецът е превел по банковата сметка на
ответника сума от 3069, 91лева като основание за плащането на която в
платежния документ е посочил същата фактура № **********/20.09.2021г. ,
т.е. ищецът е заплатил повторно сумата по фактурата за извършената от
ответника транспортна услуга, който нито твърди, нито ангажира
доказателства да е било налице основание за получаването на сумата,
преведена по банковата му сметка на датата 29.09.2021г.. При това положение
плащането на сумата от 3069, 91лева на датата 29.09.2021г. е плащане при
липса на дълг, т.е.без основание. Ищецът не дължи сумата, респ. ответника я
е получил без основание. Липсата е от самото начало тъй като основанието за
плащане не е съществувало въобще.
По направеното възражение от ответника за прихващане (съдебна
компенсация) е установено, че ответникът е извършвал транспортни услуги
на ищеца и през 2010г. Установено е, че по издадени от ответника две
фактури с №**********/29.10.2010г. на стойност 1068,32лева и с
№10000000925/09.12.2010 г. на стойност 4811, 34 лева, е налице остатъчно
задължение на ищеца към ответника в размер на общо 568, 32 лева/68,32 лева
по фактура №**********/29.10.2010г. и 500лева по фактура
№10000000925/09.12.2010 г./, компенсиране с която сума и със сумата от
общо 585.07лева обезщетение за забава плащането на остатъците по двете
фактури, от датата на забавата до 10.12.2021г.-71.03лева обезщетение за
забава по първата фактура, с начало на забавата 30.10.2010г., и 514.04лева по
втората, с начало на забавата 10.12.2010г. ответникът своевременно е заявил.
При направено основателно възражение от ищеца за погасяването по давност
на вземането на ответника, последното не може бъде прихванато с
насрещното вземане на ищеца, поради липсата на посочените в закона-чл.103,
ал.2 във вр.ал.1 от ЗЗД, предпоставки. Вземанията на ответника по двете
3
фактури са станали изискуеми съответно на 30.10.2010г. и на 10.12.2010г. и са
погасени с изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД на
съответните дати през 2015г. За да се допусне прихващане с погасено по
давност вземане, трябва в определен минал момент, преди изтичането на
давностния срок относно активното вземане/вземането на прихващащия/
двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за
компенсиране, т. е. да са били еднородни, ликвидни /безспорно установени по
размер/ и активното вземане да е било изискуемо, а пасивното –
изпълняемо/така Определение № 603 от 6.08.2012 г. на ВКС по т. д. №
944/2011 г., II т. о., ТК/. В случая активното вземане е погасено през 2015г.,
пасивното вземане е възникнало през 2021г. Няма период от време, през
който двете вземания да са съществували едновременно. Тълкуването на
разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се допуска и след
като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди
изтичане на давността, каквато хипотеза в случая не е налице.
Предявеният иск е основателен, но следва да бъде частично уважен
поради частично погасяване чрез плащане след депозиране на исковата
молба, т.е. в хода на процеса.
Установено е от вещото лице Е.Й. по изслушаното от районния съд
заключение по ССЕ, че на 01.03.2022г./исковата молба е депозирана на
18.11.2021г./ ответникът е превел по банков път на ищеца сумата от
1916.52лева за възстановяване на надвнесена сума по процесната фактура от
20.09.2021г. Така полученият превод е осчетоводен от ищеца като частично
възстановяване на платени в повече от задължението по фактурата.
Непогасен е остатъкът от 1153.39лева. На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът
следва да вземе предвид извършеното от ответника плащане в хода на делото
и на това основание да отхвърли предявения иск в частта на платената сумата
от 1916.52лева, т.е за разликата над 1153.39лева до пълния претендиран
размер от 3069.91лева. Тъй като частично плащане на задължението е
извършено след предявяване на иска, ответникът дължи законната лихва
върху пълния претендиран размер от 3069.91лева само за периода от датата
на подаване на исковата молба -18.11.2021г. до датата на частичното
погасяване - 01.03.2022г. За периода след 01.03.2022г. законна лихва дължи
върху остатъка от 1153.39лева.
4
При това положение искът следва да се отхвърли поради погасяване
чрез плащане за разликата над 1153.39лева до пълния претендиран размер от
3069.91лева и да се уважи за неплатената част - разликата от 1153.39лева.
Съобразно така установеното обжалваното решение следва да се отмени за
частта над 1153.39лева до пълния претендиран размер от 3069.91лева, ведно
със законната лихва върху тази част за времето след 01.03.2022г., и да се
потвърди в останалата част.
Тъй като плащането в хода на процеса не обуславя извод за отхвърляне
на иска като частично неоснователен, а за отхвърляне като частично погасен
чрез плащане, ищецът има право на разноските в пълен размер защото няма
основание за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК/разноски на
ответника съобразно отхвърлената част от иска/. Разпоредбата на чл.78, ал.3
от ГПК касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен/в случая
се отхвърля като погасен чрез плащане в хода на процеса/. Няма основание за
прилагане и на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, която освобождава
ответника от задължението за разноски при наличието на две кумулативни
предпоставки -с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и ако
признае иска, които в случая не са налице. ответникът е дал повод за
образуване на производство – по делото се установи, че в негова тежест е
възникнало задължение за връщане на сумата, която е получил без основание,
тъй като дългът на ищеца е бил вече погасен чрез плащане. Не е признал иска.
Решението в частта с характер на определение за разноските в
първоинстанционното производство следва да се потвърди.
Отговорността за разноски във въззивното производство следва да се
разпредели според изхода от въззивната жалба, т.е. и двете страни имат право
на разноски-ищецът според постигнатия резултат от отмяна на обжалваното
решение в частта на сумата от 1916.52лева, ответникът според постигнатия
резултат от отхвърляне на жалбата в частта на разликата над 1916.52лева, т.е.
за сумата от 1153.39лева.
Във въззивното производство ответникът, заел позицията на въззивник,
е сторил разходи само за държавна такса от 61.40лева, от които на основание
чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно на постигнатия резултат му се следва сумата
от 38.37лева.
Във въззиивното производство ищецът, заел позицията на въззиваема
5
страна, е сторил разходи за адвокатско възнаграждение от 600лева, от които
на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно отхвърлената част от жалбата му
се следва сумата от 225.56лева
По тия съображения и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 764/25.07.2022 г. по гр.д.№ 3558/2021 г.на РС-
Добрич, В ЧАСТТА , в която „Ф.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Д., е осъдено да заплати на „Силк-Газ БГ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес: град В., бул. „Княз Борис I“ № 111, Бизнес
център, ет. 9, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата над
1153.39лева до пълния претендиран размер на сумата от 3069.91лева,
получена без основание на 29.09.2021 г., ведно със законната лихва за
горницата над 1153.39лева от датата 01.03.2022г. до окончателното и
плащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Силк-Газ БГ“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес: град В., бул. „Княз Борис I“ № 111, Бизнес център, ет.
9, срещу „Ф.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в частта за горницата над 1153.39лева до
пълния претендиран размер на сумата от 3069.91лева, получена без
основание на 29.09.2021 г., ведно със законната лихва за горницата над
1153.39лева от датата 01.03.2022г. до окончателното и плащане, поради
частично погасяване в хода на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 764/25.07.2022 г. по гр.д.№ 3558/2021 г.на
РС-Добрич в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ- за разликата от 1153.39лева; за
законната лихва върху пълния претендиран размер на сумата от 3069.91лева
от датата на подаване на исковата молба - 18.11.2021 г., до датата на
частичното плащане - 01.03.2022г.; за законна лихва върху разликата от
1153.39лева от датата 01.03.2022г. до окончателно и плащане, както и в
частта на разноските.
ОСЪЖДА „Силк-Газ БГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес:
град В., бул. „Княз Борис I“ № 111, Бизнес център, ет. 9, ДА ЗАПЛАТИ на
„Ф.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., съдебно-
6
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 38.37лева държавна
такса.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Силк-Газ БГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес: град В., бул. „Княз Борис I“ № 111, Бизнес център, ет. 9, съдебно-
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 225.56лева
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7