Решение по адм. дело №718/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба, подадена от С. С. А. с [ЕГН], постоянен адрес [населено място], общ. Стражица, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000203/ 06.08.2025 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „изземване на СУМПС“ на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Фактическото основание за налагането на процесната ПАМ е, че С. С. А., като водач на МПС е изчерпал всички налични контролни точки след влизане в сила на: 1. НП № 21-0350-000255 от 16.09.2021 г. на началника на РУ - [населено място] /влязло в сила на 31.02.2021 г./, с което са отнети 6 контролни точки; 2. НП № 22-0268-000553/ 15.07.2022 г. на началника на РУ - [населено място] /влязло в сила на 15.11.2022 г./, с което са отнети 6 контролни точки; 3. НП № 23-0268-001524/ 04.12.2023 г. на началника на РУ - [населено място] /влязло в сила на 23.12.2023 г./, с което са отнети 10 контролни точки; 4. НП № 24-0308-000852/ 26.07.2024 г. на началника на РУ - [населено място] /влязло в сила на 12.09.2024 г./, с което са отнети 10 контролни точки и 5. НП № 24-0350-000149 от 08.10.2024 г. на началника на РУ - [населено място] /влязло в сила на 11.02.2025 г./, с което са отнети 10 контролни точки. Съгласно отбелязаното в заповедта, по този начин на водач, който е на отчет в ОД на МВР – Велико Търново са отнети всички контролни точки.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му в нарушение на изискванията за форма /липса на мотиви/ и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. По същество счита, че не е налице соченото от административния орган основание по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, тъй като посочените в заповедта наказателни постановления не са му били връчени, съответно не са влезли в сила. С тези доводи, оспорващият моли принудителната административна мярка да бъде отменена като незаконосъобразна, претендира присъждане разноски. В съдебно заседание оспорващото лице не се явява и не изпраща представител. В представено писмено становище, чрез пълномощника си по делото адв. К. от ВТАК заявява, че поддържа жалбата с направените искания, развива доводи за нейната основателност.

Ответникът по жалбата – началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, в представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че при извършена справка в автоматичната информационна система на МВР е безспорно установено, че С. А. е неправоспособен водач, поради изчерпване на всички налични контролни точки. На лицето са редовно връчени пет броя НП, които не са обжалвани и са влезли в сила. Посочва, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, постановена е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Твърди, че заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и процесуалните правила. С тези доводи, моли жалбата да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000203/ 06.08.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, с която на С. С. А. е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП. Обжалваната заповед е издадена след извършена справка в АИФ на МВР, видно от която водачът С. А. и изчерпал всички налични контролни точки със следните връчени и влезли в сила НП: 1. НП № 21-0350-000255/16.09.2021 г., издадено от началник РУ – Стражица, връчено на дата 16.12.2021 г., влязло в сила на 31.12.2021 г., като се отнемат 6 контролни точки; 2. НП № 22-0268-000553/15.07.2022 г., издадено от началник РУ – Горна Оряховица, връчено на 29.10.2022 г., влязло в сила на 15.11.2022 г., като се отнемат 6 контролни точки; 3. НП № 23-0268-001524/04.12.2023 г., издадено от началник РУ – Горна Оряховица, връчено на 08.12.2023 г., влязло в сила на 23.12.2023 г., като се отнемат 10 контролни точки; 4. НП № 24-0308-000852/26.07.2024 г., издадено от началник РУ – Омуртаг, връчено на 28.08.2024 г., влязло в сила на 12.09.2024 г., като се отнемат 10 контролни точки; 5. НП № 24-0350-000149/08.10.2024 г., издадено от началник РУ – Стражица, връчено на 27.01.2025 г., влязло в сила на 11.02.2025 г., като се отнемат 10 контролни точки. При така установеното, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която е иззето свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е връчена на А. на 19.08.2025 г., видно от отбелязването върху него /л. 16 - гръб от делото/. Недоволен, жалбоподателя е оспорил принудителната административна мярка по съдебен ред с жалба вх. № 3950/ 01.09.2025 г., подадена в деловодството на Административен съд – Велико Търново.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата на С. С. А. и тези, представени с придружително писмо вх. № 4138/15.09.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ [населено място], включително преписи от наказателните постановления, дали основание за налагане на процесната ПАМ, като заедно с преписката е представен и писмен отговор от ответника.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-2605/ 28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – [населено място] /л. 30 и л.31/, издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са и началниците на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. Следователно оспорваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от лице, което е сред надлежно и изрично упълномощените лица, които могат да издават такива. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от оправомощен за това административен орган, в пределите на териториална и материалнa компетентност.

 

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 4, който гласи: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4“. Съгласно последно цитираната норма „Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи“. Следователно, за да издаде заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните законово изискуеми предпоставки: лице – водач на МПС, което притежава валидно СУМПС, на водача да са отнети максималният брой контролни точки и същият да не е върнал валидното си свидетелство за управление в съответната служба на МВР.

Видно от приложената по делото справка за нарушител, жалбоподателят е придобил правоспособност за водач на МПС, като успешно е издържал изпит по протокол от 16.04.2025 г. за категория „Б“. Във връзка с така придобитата правоспособност, на А. е издаден СУМПС, с валидност до 19.10.2025 година.

Отнемането на всички контролни точки е релевантният факт, с чието проявление нормата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП свързва загубване на правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за водача да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, действаща към датите на издаване на описаните в оспорената заповед наказателни постановления, при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на Закона за движение по пътищата. Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба определят, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като в същото се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

По принцип и с оглед цитираните нормативни текстове от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за да се установи по несъмнен начин отнети ли са с определен влязъл в сила санкционен акт, контролни точки от водач на МПС и какъв е техният брой, е необходимо по делото да бъде представено и прието като писмено доказателство съответното влязло в сила наказателно постановление, което представлява официален документ, в което тези факти са отразени. Справката за нарушител и картоните на НП установяват единствено факта на вписването на определени факти в информационната система. Фактите посочени в същата справка/картони е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателствени средства. Вписвания в информационната система на органа не могат да заместят наказателното постановление и изискуемите съобразно закона документи, чрез които се доказва връчването му. Казано по друг начин за да се приеме за установено, че едно лице - водач на МПС е загубило правоспособността си, е необходимо по делото да са представени санкционните актове, по силата на които на същия да са отнети всички контролни точки от талона, както и връчването им, съответно влизането им в сила да е удостоверено по несъмнен начин.

В нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН е предвидено общото правило, че препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Изключението от това правило е предвидено в алитея втора, съгласно която когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случай, че наказателното постановление е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т.е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен.

В конкретния казус от административния орган е възприето връчване на жалбоподателя по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, на НП № 21-0350-000255/16.09.2021 г., издадено от началника на РУ – Стражица, но от представените по делото доказателства не се установява, че по отношение на това наказателно постановление са били налице предпоставките за приложение тази норма.

По делото е представена докладна записка от 15.12.2021 г. от мл. полицейски инспектор при РУ – Стражица, изготвена относно „Връчване на НП на С. С. А., [населено място] извор“. В докладната записка се сочи, че при извършена проверка на постоянния адрес, не е намерено лицето С. А.. От проведената беседа със съседи се установило, че от около 2 месеца А. е заминал за Нидерландия, където живее и работи, като не могат да посочат негов адрес или телефон за връзка.

От така представената докладна записка не се установява да са предприемани каквито и да е действия да се установи дали лицето действително е сменило адреса си и че новия адрес е неизвестен, както изисква чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл, следва да се има в предвид, че и към настоящият момент, няма данни жалбоподателят да е променял адреса, указан в наказателното постановление, доколкото този адрес е посочен както в процесната заповед, така и в сезиращата съда жалба. Следвало е наказващият орган да положи достатъчно усилия да издири лицето и едва след като не успее да го открие, а новият му адрес е неизвестен – т.е. то се е преместило на друг адрес, но той не е известен /за каквато хипотеза в случая няма данни/, тогава наказателното постановление може да се счита за връчено по особения ред на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Както се отбеляза, в случая няма данни такива действия по издирване да са били надлежно извършени, вкл. не се установява да е правена справка от Автоматична информационна система „Граничен Контрол“ за напускане от С. А. пределите на Република България, при положение, че административния орган твърди, да е получил подобна информация от съседите му.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че както към 2021 г., така и към настоящия момент няма убедителни данни жалбоподателят да е променял адреса си. Последното обуславя извода, че не е доказано основанието за връчването на НП № 21-0350-000255/ 16.09.2021 г., по реда предвиден в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съответно това връчване не е надлежно извършено и не може да породи последиците предвидени в тази норма последици – НП да е надлежно връчено, да не е обжалвано и да е влязло в законна сила към момента на издаване на процесната заповед.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид, че в наказателното постановление липсва информация относно лицето, отбелязало датата на връчването по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, т.е. не се установява, че така извършеното отбелязване изхожда от наказващият орган, както изисква закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ. В случая това не е сторено, предвид липсата на доказателства за надлежно връчване и влизане в сила на НП № 21-0350-000255/16.09.2021 г., издадено от началника на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново. Съответно, с представените по делото влезли в сила наказателни постановления, се установява, че на жалбоподателя са отнети общо 36 контролни точки, тоест по-малко от максималния размер контролни точки, който е притежавал – 39. При това положение той не е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление и не са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.

 

С оглед на изложеното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при липса на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП и като такава, следва да бъде отменена.

 

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 510,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса за образуване на производството и 500,00 лева адвокатско възнаграждение.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000203/ 06.08.2025 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново.

 

Осъжда Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - [населено място] да заплати в полза на С. С. А. с [ЕГН], постоянен адрес [населено място], общ. Стражица, [улица]разноски по делото в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.