№ 7008
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20251100504630 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 440 от 10.01.2025г., постановено по гр.д. № 3752/2024г. по описа на
СРС, 119-ти състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Р. Н. А. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 266, 18 лв., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к.
****, абонатен № 251431, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59375/2022 г. по описа на
СРС, 119 състав – 01.11.2022 г. до плащането и сумата от 39, 60 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59375/2022 г.
по описа на СРС, 119 състав – 01.11.2022 г. до плащането. С решението е отхвърлен
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 149 ЗЕ за заплащане
цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 266, 21 лв. и за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Р. Н. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 43,26
лева, представляваща лихва за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 17.10.2022 г. и за сумата от 8,85 лева, представляваща лихва за забава върху
вземането за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 17.10.2022 г.
Със същото решение Р. Н. А. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 64, 07 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59375/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, както
и сумата от 491, 24 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, а
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. И. А. Н. на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв сумата от 58, 27 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ
1
на ответника в исковото производство пред СРС.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е признато за установено, че
Р. Н. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 39, 60 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно
със законната лихва върху нея е подадена в срок въззивна жалба от ответницата Р. Н. А., в
която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.
Жалбоподателката поддържа, че ищецът не бил доказал пълно и главно възникването на
вземането за цена на услугата дялово разпределение, както и датата, на която то следвало да
бъде платено. Ищецът не бил представил и доказателства относно уговорен и съобщен на
клиентите ред и начин за заплащане на тази услуга съгласно изискването на чл. 36, ал. 3 от
общите му условия, поради което искът бил неоснователен. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото
доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Далсия“ ООД не е подало
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявения иск, ищецът трябва да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: наличието
на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна
енергия през процесния период, наличието на правоотношение по възлагане на услугата
дялово разпределение и твърдяното основание за възникване на вземането за ищеца,
изпълнението на услугата за процесния период и имот, както и нейната стойност. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия.
Във въззивното производство не е налице спор и от приетия в първоинстанционното
производство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 88, том II, рег. № 8918, дело
2
№ 249 от 2010г. се установява, че процесният имот, представляващ апартамент № 19,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, е придобит на 25.06.2010г. от Ц.Б.З.. От приетото
удостоверение за наследници на Ц.Б.З. се установява, че същата е починала на 24.05.2011г. и
е оставила за наследници въззивницата Р. Н. А. и нейния брат В.Н.З.. От приетото заявление-
декларация от 07.07.2011г., подадено от жалбоподателката се установява, че същата е
поискала да бъде открита партида на нейно име за процесния имот, а другият съсобственик е
декларирал съгласие партидата да бъде открита единствено на нейно име. Видно от
представените по делото общи фактури, партидата за имота е открита на името на
жалбоподателката, поради което през процесния период именно тя е била потребител на
топлинна енергия в имота.
Също така няма спор и от приетото експертно заключение по съдебно-техническата
експертиза, което въззивната инстанция кредитира при условията на чл. 202 ГПК като
пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че процесният имот е топлоснабден и
се намира в сграда в режим на етажна собственост, в която е въведена система за дялово
разпределение на топлинната енергия.
От приетия в първоинстанционното производство протокол от общо събрание на
собствениците на индивидуални обекти в сградата, в която се намира процесния имот,
проведено на 05.09.2002г. се установява, че за изпълнител на услугата дялово разпределение
е избран ЕТ „Аква Билдинг“ и на 26.09.2002г. е сключен договор за възлагане
изипълнението на услугата с избраната фирма за дялово разпределение. От договор от
14.03.2005г. между „Аква Билдинг Сервиз“ ЕООД като правоприемник на ЕТ „Аква
Билдинг“ и „МХ Елвеко“ ООД се установява, че поради сливане на дейността на двете
дружества, услугата дялово разпределение на клиентите „Алва Билдинг Сервиз“ ЕООД ще
се извършва занапред от „МХ Елвеко“ ООД. От приетия договор № Д-0-74 от 09.06.2020г.
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
по чл. 139в от Закона за енергетиката се установява, че „Топлофикация София“ ЕАД е
възложила извършването на услугата на „МХ Елвеко“ ООД. От вписванията в публичния
ТРРЮЛНЦ е видно, че на 16.11.2024г. търговското наименование на „МХ Елвеко“ ООД е
променено на „Далсия Елвеко“ ООД, а на 14.08.2025г. е вписано преобразуване чрез вливане
на „Далсия Елвеко“ ООД в „Далсия“ ООД. Следователно е налице валидно правоотношение
по договор по реда на чл. 139в ЗЕ между топлопреносното предприятие и фирмата за дялово
разпределение, избрана от етажните собственици.
От представените от третото лице – помагач формуляри за отчет и индивидуални
справки за дялово разпределение се установява, че през процесния период дяловото
разпределение за имота е изпълнено от третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ООД
/понастоящем „Далсия“ ООД/. Същото се потвърждава и от експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза, от което е видно, че дяловото разпределение е извършено
изцяло в съответствие със Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и общите
условия на топлопреносното предприятие.
Предвид гореизложеното, след като въззивницата е потребител на топлинна енергия
за имот в сграда в режим на етажна собственост, в която е налице система за дялово
разпределение, извършването на дяловото разпределение е надлежно възложено на
избраното от етажните собственици лице по чл. 139а ЗЕ /фирма за дялово разпределение/ и
последното е изпълнило надлежно услугата през процесния период, то жалбоподателката
дължи плащане на стойността на тази услуга, която е възмездна съгласно приложимите през
периода чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 61, ал. 1
от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването.
В чл. 36, ал. 1 от приложимите през процесния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София,
одобрени на 27.06.2016г. е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на
тази услуга на топлопреносното предприятие. потребителите да заплащат стойността на тази
услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016г., а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите
условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Във въззивната жалба
липсват конкретни оплаквания относно начина на определяне на стойността на тази услуга,
а от представената с исковата молба счетоводна справка се установява, че стойността на
3
услугата за периода по издадените фактури се равнява на 39,60 лева, каквато е и
претендираната сума.
Релевираното от жалбоподателката оплакване за липса на конкретен падеж на
задължението поради липса на предвиден в общите условия ред и начин за заплащане на
услугата „дялово разпределение“ е неотносимо към възникването на вземането за цена на
тази услуга, а касае неговата изискуемост. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора, каквато покана представлява подадената искова молба. Следователно липсата на
установен в общите условия падеж не е основание за отхвърляне на иска за цена на
услугата, а единствено за отхвърляне на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва
върху нея, който е отхвърлен изцяло от първоинстанционния съд и решението в тази част е
влязло в сила.
При наличието на всички кумулативни предпоставки за възникване на
претендираното вземане, предявеният установителен иск за цена на услугата дялово
разпределение е основателен и правилно е бил уважен изцяло. Предвид съвпадение в
крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която е признато за установено, че Р. Н. А.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 39,60 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно
със законната лихва върху нея считано от 01.11.2022г. до изплащане на вземането. В
останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, която претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съдът определи дължимия размер на
юрисконсутското възнаграждение на 100 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 440 от 10.01.2025г., постановено по гр.д. №
3752/2024г. по описа на СРС, 119-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. Н. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ****, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Далсия“
ООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4